Търсене в този блог

Translate

18.09.2012 г.

Теодора Димитрова: ВТУ е предизвикателство по пътя към желаната цел


Теодора Димитрова е студентка от ВТУ в трети курс, специалност Българска Филология. На 11-и септември с нея проведохме разговор относно личните ù впечатления от ВТУ. 

 - Какво беше първото ти впечатление от университета?

 - Спомням си, че когато си подадох документите за кандидатстване в университета, седях пред стълбите, на най-долното стъпало, и бях сигурна, че първите стъпала, които ще изкача ще ми бъдат най-трудни. В последствие ще ми бъде по-лесно, ще свикна и накрая ще ги качвам без притеснение, а с огромно удоволствие. Нека обаче не се получава двусмислица с "приказка за стълбата" (смее се). Приех тези стълби като едно предизвикателство - предизвикателство по пътя към желаната цел.
   Друго впечатление, което имах в началото е самата атмосфера в университета. Въздухът сякаш беше пронизан от вдъхновение. Със стъпването ми в университета се пося зрънцето на надеждата, че ще стана по-добър човек.
   Независимо, че съм живяла известно време в Търново, влизането ми във Великотърновския университет "Св.св Кирил и Методий" промени погледа ми към Търново. Този поглед вече се бе обрисувал с други картини и с други гледки. Вече гледах на Търново като на място, в което мечтите се сбъдват.

 - Какво мислиш за преподавателите от ВТУ?

 - Тъй като имам поглед и върху други преподаватели от други университети, мога да кажа, че бях очарована от преподаването във ВТУ. Блестящи оратори, омайващи с думите си - това мога да кажа за преподавателите. Някои от преподавателите ги почуствах близки, дори мога да кажа и приятели. Въпреки това, открих и преподаватели, които налагаха мнението си, а нашето мнение (на студентите - бел.ред.) не беше приемано. Имаше и преподаватели, които внушаваха респект - това естествено не се отразяваше добре на учебния процес. И все пак повечето от преподавателите бяха загрижени към нас; искаха да ни научат и... както казваше една преподавателка от първи курс: "Нека пуснем косачката и да оберем всички бурени и плевели от вашия мозък". Общо взето добрите намерения и желанията на повечето преподаватели засенчиха мисълта за неуспех, която като че ли ни беше внушена от други.

 - Има ли преподаватели от Великотърновския университет, които те вдъхновяват в живота?

 - Да, има. Има такива, които доказват, че няма невъзможни неща, че упоритостта и силата на мисълта позволяват да не се стигне до неуспехи и непостижими цели. Именно тези преподаватели те вдъхновяват към книгите и към един свят, който ти позволява да гледаш от различна гледна точка. Тези преподаватели те вдъхновяват към това да се почувстваш различен. Университетът дава знания, възможности и запознанства.

 - Какво друго дава университетът?

 - Ученето във ВТУ е голямо приключение. Самите емоции и чувства, които изпитваш са по различни. Удоволствието от една добра лекция, от успеха на изпит, от адреналина, който се поражда след изпита и чакането на резултата е невероятно. Тук установих, че всяко положено усилие и труд се възнаграждава. Всеки прочетен ред, всяка прочетена книга ми е било в полза. Преподавателите са оценявали труда ми и са ме оценявали именно според него. Това е едно от нещата, по които нашата специалност - Българска Филология - се различава от другите специалности.

 - Как искаш да завършим нашия разговор?

 - Започнахме със стълбите и ще завършим със стълбите. Изкачването на стълбите вече е преполовено. По-лесно стана някак си изкачването, тъй като съм положила достатъчно усилия, за да стигна дотук. Вече дори невъзможното ми се вижда възможно. Препятствията вече не ми се виждат толкова трудни, защото знам, че целта е близо. Защото знам накъде съм тръгнала.


11 септември 2012г. 

Спомени от ВТУ


Анна Ненова: Няма да забравя пламъка в очите им


Анна Ненова е студентка във ВТУ, специалност Българска Филология, трети курс.
Ето какво ми каза тя, когато я попитах с какви спомени ще остане от ВТУ:

    Дълго се чудих как да започна разказа си , как точно да го формулирам... Реших да бъда кратка и честна. Започнах обучението си във ВТУ със смесени чувства. Нямах ни най-малка представа какво ме очаква, какви ще бъдат изискванията към мен, задълженията ми, дали изобщо ще мога да се справям с тях. С две думи бях доста изплашена. Всеки ми беше разказвал за студентския си живот, как това са едни от най-хувбавите години в живота на човека – срещаш се с много нови хора, научаваш много нови неща и полека се превръщаш в отговорен възрастен, който има точно определена цел в живота.
    Още от малка обичах литературата и българския език, затова и си избрах тази специалност, чрез която срещнах много добри професионалисти, в чиито аудитории влизах с удоволствие. Опитвах се да попия колкото се може повече от тях, да ги слушам внимателно и да ми бъдат за пример. Двама от тях са се запечатали най-ярко в съзнанието ми и винаги ще си спомням за тях. Това са проф. М. Спасова и проф. Д. Кенанов. Не само, че техните предмети ми бяха любими, но и самите те ме караха да уча с удоволствие и да полагам повече усилия, да се старая. Никога няма да забравя пламъка в очите им, когато говореха за любимото си житие или светец, или как всячески се опитваха да ни научат на поне малко старобългарски, за да ни е по-лесно в предстоящите дисциплини. Как говореха със страст на лекциите (и упражненията) си и се радваха, ако поне един студент ги слуша с напълно отдадено внимание.
    Възхищавам се на знанията и професионалните умения на тези хора, на методите им на преподаване и отдадеността им. Дано да не прозвуча много наивно и по детски, но се надявам, ако и аз един ден стана преподавател, да успея да докосна учениците си така, както тези хора докоснаха мен. Да обичам професията си и да я прилагам с удоволствие.


17 септември 2012г. 


Спомени от ВТУ


Теодора Иванова: Винаги ще си спомням с усмивка за годините ми като студентка във ВТУ


Теодора Иванова е студентка във ВТУ, специалност Българска Филология, трети курс.
Ето какво ми каза тя, когато я попитах с какви спомени ще остане от ВТУ:

Като студентка, вече преполовила бакалавърската си степен, няма как да не се замисля с какви спомени ще остана от университета. Вече съм натрупала известни впечатления и смело мога да кажа, че никога не съм съжалявала за избора си. Точно преди две години реших да запиша Българска филология и бях убедена, че ще се насоча към ВТУ. Така и стана. Навлязох в една сериозна материя, в среда с изключителни преподаватели и се запознах с хора, с които имаме сходни интереси в тази област. Най-важното нещо при избора на специалност е той да бъде съобразен с уменията ти, да имаш желание за обучение и развитие в тази област. Мисля, че голяма отговорност за това има не само съответният студент, но и преподавателите. Те са тези, които трябва да ни дават стимул и тласък напред. Това, което най много ми харесва в моя факултет, е именно тяхната отдаденост. Не веднъж съм забелязвала блясъка в очите им, желанието им не просто да „отбият номера” като си разкажат темата, но и да ни впечатлят, да подбудят интерес у нас. А всички знаем, че това не е лека задача. За тези две години имам чувството, че много съм се променила. Промени се изказът ми, стилът ми на писане, дори начинът ми на мислене. Благодарна съм на хората, отговорни за това. Надявам се повече студенти да ги оценят и да се възползват от това, което те така щедро ни дават. Разбира се, ще остана с още хубави спомени – страхотният град, красивата природа, добрите приятели, които срещнах. В едно съм сигурна – винаги ще си спомням с усмивка за годините ми като студентка във ВТУ и никога няма да съжалявам за решението си!


11 септември 2012г. 


Спомени от ВТУ


11.09.2012 г.

За Кошлуков, партизаните и черешата на Илия

Датата е девети септември 2012 година.
На тази култова дата в родния ефир възкръсва предаването на Кеворк Кеворкян "Всяка Неделя".
Това предизвика Емил Кошлуков да каже:

Девети септември е, по телевизора дават Всяка неделя, не смея да проверя коя година сме в календара... 

Кошлуков е прав. Особено ако имаме предвид какво се случва на тази дата. Изключвам телевизионното предаване "Всяка Неделя". Та какво се случва на тази дата? Ето какво пишат журналистите от Dariknews:

Тленните останки на партизанина Илия Златев - Камен бяха препогребани навръх 9 септември в Павликени. Церемонията се състоя в близост до паметника на героя в центъра на града и на нея присъстваха племенницата на Илия Златев, народният представител Бойко Великов, кметът инж.Емануил Манолов, председателят на ОбС инж.Дончо Дончев, общински съветници, представители на политически сили и неправителствени организации в града. 

Наистина! Коя година сме? В кой век живеем, щом все още има церемонии по погребването на партизани?
В дарикнюз пише още, че:

Паметливи граждани припомниха, че това е четвърто поред препогребване, след като останките са полгани първо в с.Царски извор, след това в двора на църквата в Палвикени и последно - до паметника на Камен в центъра на града. 
Всъщност, поне по мои наблюдения, това - да се погребва партизанин по няколко пъти - не е нещо нетипично и учудващо обществото.
Ето например в едно врачанско село също е имало случай, при който погребали партизанин за трети път. За този случай веднъж разказа баща ми. Когато го попитах защо са сменяли мястото на гроба, той ми отвърна реторично: "А Илия защо си мести черешата?". Илия, всъщност, е комшия на баща ми и случаят при него е следният: Купил си череша и я посадил. След около два месеца,обаче, решил, че мястото, на което я посадил не му харесва. Сменил мястото на черешата. После още веднъж преместил черешата. После още веднъж. При последното местене черешата вече била станала два метра висока, но това не му попречило - той я откопавал, прилежно почиствал коренчетата и после отново я "насадил".
Та обяснението на подобни случки е някак си...безсмислено.

Спомени от ВТУ

Спомените са в процес на събиране... 







10.09.2012 г.

Има ли листи в седма зала на ВТУ?

Какво става когато студент направи забележка на изпитващия го доцент относно неправилна употреба на дадена дума?
Ами получава се неловка ситуация, чийто изход може да бъде само един - смях в залата.

Ситуацията е следната:
Десети септември 2012 година, писмен изпит в седма зала на ВТУ.
В началото изпитващият казва:
 - На всеки ще бъдат предоставени три листи
Около средата на изпита казва:
 - Приберете всички останали листи, с изключение на тези, които ви дадохме в началото на изпита. 
В края на изпита по повод приближаваща се към доцента колежка:
 - Листите ли ще си предавате? 

И ето тук чашата преля:
 - Може би имате предвид листове. Все пак не сме на избори, какви са тези "листи"... - попитах аз.

Аудиторията буквално избухна в смях.
 - Прав сте, колега! - рече доцентът с усмивка на лице...  >

9.09.2012 г.

Какво се случва на 9 септември 44-та година...

Започваме с виц.

Станишев и Доган са в сауната. Млада социалистка прави свирка на Доган. Станишев подбутва Доган и предлага:
- Ефенди, хайде да се сменим?
Доган му отговаря:
- Ми сменете се, де!

 Този виц е повече от показателен. Особено показателен е за витаещите настроения към днешната дата - 9 септември 2012 година. От 44-та година до 2012-а година са изминали точно 68 години. Какво се случва преди 68 години в България?
Сайтът desebg.com разказва обективно за случилото се на тази дата преди 68 години: 


В условията на започнала съветска окупация Отечественият фронт овладява властта чрез преврат. В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не допуска да се подмени обикновената охрана.
В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част.
По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат членовете на предварително сформираното правителство. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат.
С указ за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК "Звено"), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК "Звено"); министър на вътрешните работи - Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК "Звено"); министър на правосъдието - д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК "Звено"); министър на търговията, промишлеността и труда - Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните имоти - Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика - Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата - Димо Казасов, независим. За главнокомандващ българската армия е назначен ген. Иван Маринов. С указ на регентите е разпуснато XXV Обикновено народно събрание.
В противоречие с конституцията правителството освобождава с постановление княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).
Същият ден съветските войски влизат в Шумен, Разград и Бургас. В Шумен съветските войски извършват обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред съветската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: "Български офицер не предава оръжието си". За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери. По заповед на съветското главно командване настъплението е прекратено малко преди полунощ.
Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в операциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Съединенията и частите, които най-много са се отличили в операцията в България, са представени за присвояване на имената „Русчушки”, „Шуменски”, „Варненски” и „Бургаски”.



За Свободата и нейната липса...

Германците се самоубиват, а ние умуваме за свободата...
(Целта на подзаглавието е да ориентира читателя в темата на настоящето писание)

   На първи септември 2012 година медиите в България ни информираха за самоубийството на германеца Ролф Гремел. Ето какво пише журналистът Веселин Максимов за dariknews:
Германският турист Ролф Гремел, който преди четири дни уби по особено жесток начин своя приятел на плажа в Бургас, се обеси в килията на следствения арест. Той направи това с кабел на кабелна телевизия, която му било позволено да гледа. 

По-надолу в статията четем подробностите:

Колегите от министерство на правосъдието се стараят в следствените арести да създават условия на арестантите, каза Цветанов. Имало е кабелна телевизия, той е изтръгнал кабела и се е обесил.
34-годишният Ролф Гремел беше в ареста, обвинен за убийството на своя приятел Хенри Шенберг във вторник вечерта. Тогава той го намушка и наряза над десет пъти на крайбрежната алея в Бургас.
Гремел призна всичко по време на гледане на мярката за неотклонение 72 часа, разказа подробно как е убил Шенберг и се разкая. Той обяви, че е готов да понесе абсолютно всички последствия за своите действия.

      От тези "подробности", за нашето разсъждение е важно изречението "Колегите от министерство на правосъдието се стараят в следствените арести да създават условия на арестантите". Защо това изречение е толкова важно за нас? Очевидно е, че няма да си играем на думи и няма да задълбаваме в това дали е употребена точната дума на точното място или не. Подчертах изречението на две места: "стараят" и "да създават условия на арестантите". Нека си изясним какво ни казва подчертаното. "Стараят" ще рече, че правят всичко възможно, всичко по силите си - това е повече от ясно. Но какво ще рече "да създадат условия на арестантите"? Всъщност, това е много важно. В случая - да се създадат условия на арестантите - означава да се осигури кабелна телевизия. Това е, поне в този случай - това означава.
      Лично според мен всяко разсъждение трябва да върви от частното към общото. Та в частния случай да се създадат условия на арестантите, ще рече да се осигури кабелна телевизия на същите тези арестанти. В по-общия случай, обаче, да се създадат условия на арестантите ще рече, нещо друго. Това "нещо друго" е много интересно. Защото "арестант" е лице, което се намира под арест. А какво ще рече "арест"? Ето тук е важната част! Арест е "лишаване от правото на свободно придвижване".
      Тоест в общия случай изразът " да се създадат условия на арестантите" означава арестантите да бъдат лишени единствено от правото си на свободно придвижване, като те не бива да бъдат лишавани от никое друго право.
      Ето така германецът се е самоубил - понеже не е бил лишен от правото си на кабелна телевизия. Но това не вълнува в никакъв случай нашето разсъждение! Нас ни вълнува друго.
      Ако това - да си арестуван - означава, че си лишен от правото си на свободно предвижване, то е вярно и това - че щом си лишен от правото си на свободно придвижване, следователно си арестуван.

АРЕСТУВАН = ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА СВОБОДНО ПРИДВИЖВАНЕ

      Означава ли това, че всеки, който не е арестуван има правото да се придвижва свободно в пространството? Нека се върнем едно-две изречения назад. Говорим си за два типа хора - арестувани и свободни. Арестуваните са лишени от правото си да се придвижват свободно, а свободните не са лишени от това право. Нещо повече - за свободните хора правото на свободно придвижване е регламентирано в член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948. Ta според този член 13 от декларацията:

1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
      По-важно за нас е второто - Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си. Да, на пръв поглед това звучи като нещо съвсем нормално и естествено. Може би на никого не му минава през ума, че може да бъде лишен от това право. Как? - Ще попитате. Ами два са начините - единият е пряко лишаване от това право, другият - косвено лишаване от това право. Моите родители са били свидетели на прякото лишаване, а моето поколение е свидетел на косвеното лишаване от това право.
      Да видим - "Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята". Да, имаме това право, нали сме човеци. Но имаме ли тази възможност? Отговорът е НЕ. Оказва се, че не всеки има възможността да се възползва от правото си да напуска страната, в която живее. Причините - на първо място са чисто икономически. Не всеки може да си позволи да даде 197 евро за самолетен билет от Варна до Берлин.
      Всъщност - има два вида държави: развити и развиващи се. Нашата страна е сред развиващите се. Съответно и икономиката ни е такава - развиваща се, а не развита. Поради тази причина не всеки гражданин на страната ни има възможността да се възползва пълноценно от правото си на свободно придвижване. Икономическата ситуация възпрепятства това право, тази свобода.
      Да, това е просто една от свободите! Но именно по тази свобода различаваме арестантите от свободните хора...


26.08.2012 г.

Травеститът от България

     В България си имаме една доста скандална личност. Тази личност пее чалга, но не това е скандалното у нея. Всъщност тази личност дори не ни впечатлява, поне не нас - българите. Става дума за Азис, Азис - балканската звезда, Азис - травеститът от България.
     Азис отдавна е спрял да впечатлява обществото. Като представител на ниския жанр музика (т.нар. чалга или поп-фолк), Азис прави впечатление единствено с визията си. Неговият глас също е впечатляващ, но в този тип музика не може да се каже, че е пробил (прокопсал) само с гласа си. Азис е Азис благодарение на поведението си, не на гласа си. А поведението на Азис е доста различно. Оказва се, че поне за родния шоу-бизнес (в България!?) Азис е уникален в това отношение. Именно заради това, заради своята уникалност той е звезда. Все пак уникалността се цени доста високо от всяко обществото.
     Нека видим тази уникалност на няколко кадъра от един негов клип от 2012 година:





Пътят от Гоце Делчев до Петрич е открит

Премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Симеон Дянков и строителният министър Лиляна Павлова прерязаха лентата на ремонтираното трасе от Гоце Делчев до Петрич.



26 млн. лева е струвал ремонтът на 63 километровата отсечка, която Бойко Борисов откри днес. Участъкът бе осветен от Неврокопския митрополит Натанаил, а Борисов отбеляза, че пускането му в експлоатация е доказателство, че и в условия на криза ГЕРБ прави повече, отколкото за 20 години е правено. Бойко Борисов:

„Този път беше само ями и дупки по времето, когато се отчитаха излишъци. Трябва да се делим на партии само по време на избори, а през останалото време да работим всички заедно.”

Пътят е много важен, тъй като ще се използва като обходен при строителството на магистрала „Струма”.

23.08.2012 г.

Какво мисли Андрей Слабаков за казаното от Антон Кутев

На 21 август медията "Всеки ден" публикува едно интервю на Христина Добрева с депутата от Коалиция за България Антон Кутев. В това интервю, господин Кутев прави следното изказване:

- Отдавна твърдя, че социализмът има нещо общо със СПИН. Предимно се предава по наследство и по полов път. В нашата партия е нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си.

Под интервюто Андрей Слабаков коментира така:

- Пък аз като ви разправям, че сте курви вие се сърдите.Използвайте презервативи като се ебете бе Кутев, да ви еба майката проста комунистическа! Ебахте мамата на България с тава разюздено поведение! Срамота!

20.08.2012 г.

Премиерът си бил позволил много...

     В последните няколко дни из медиите тече едно възмущение. Немалко журналисти се възмущават от това, че няма скандал около една случка. Всъщност - честно да ви кажа случката не е просто случка, а си е направо събитие.
      Това, което се случи е, че Бойко Борисов - министър-председател на република България - е наредил да се използва правителственият самолет за превозването на два футболни отбора от точка А до точка Б. Точка А е в единия край на България, точка Б - в другия.
     Това, от което се жалват журналистите и се опитват да "произведат" новина е, че няма обществен интерес и няма скандал около това събитие. Пак повтарям - събитието се изразява в това, че министър-председателят лично е разпоредил правителственият Еърбъс да превози два футболни отбора.
     Първата медия, която ни информира за това събитие е вестник "Преса". Лично аз гласувам голямо доверие на "Преса", защото още с появата си, медията даде знак за сериозна и коректна политика към обществото. Та - във вестник "Преса" от 15-и август 2012 г. четем следните редове:
"Правителственият „Еърбъс“ е докарал „Бистришките тигри“ на Бойко Борисов за мач във Варна. Мачът се е играл на стадион „Тича“ в морската столица, а със същия полет на Авиоотряд 28 са пристигнали и съперниците им от „Чавдар“ Етрополе. Причината за полета е била загуба на игра на карти от премиера, твърдят депутати от БСП.

Борисов обещал да изпълни едно желание на съперника си Емил Димитров - депутат от ГЕРБ. Победителят поискал отборът на Бойко да се срещне на стадион „Тича“ с „Чавдар“. "

Емил Димитров е почетен президент на отбора „Чавдар“ от Етрополе.

     Така. Това е събитието. Въпросът е друг. Какъв скандал трябва да има тук? Аз лично не виждам скандал. Аз виждам един човек, който заема длъжността министър-председател. Тоест българските гласоподаватели са го избрали (назначили) да управлява държавата така, както сметне за добре (съобразно политическите си виждания). Така е сметнал за добре - така е направил. Какво нередно има? Къде е скандалът, къде е сензацията? По-скандалното е, че г-н Борисов е паднал на карти.
Това е хиляди пъти по-скандално и дори не повярвах, когато го прочетох.

В Дойче Веле Я. Бояджиев пита и си отговаря:

"Възможно ли е правителствен самолет да вози два нискоразрядни футболни отбора за приятелски мач помежду им? В България – да. Понеже в единия отбор играе лично министър-председателят."

Текстът на господин Бояджиев завършва така:

"Навсякъде в света, към който и ние с гордост се причисляваме, тази случка би предизвикала грандиозен обществен скандал с непоправими последици за политическата кариера на участващите в нея. Но не и в България. Най-скандалното обаче е, че на тях дори не им минава през ума колко скандална е тя."

     Това да му е проблемът на господин Борисов -  играл е на карти, паднал е на карти, изгубил е баса и си е извикал самолета "все едно му е бащиния", както пише Бояджиев. Някои хора като Я. Бояджиев се учудват, че тази случка не е "предизвикала грандиозен обществен скандал с непоправими последици"...
     Ами вижте какво - говорите ми за случка и за скандал. "Случката" с комунистите които избиха над 30 хиляди души също не предизвика "грандиозен обществен скандал с непоправими последици". Тогава какво се учудвате? Когато комунистите избиваха хората скандал нямаше, че сега ли да има - за нещо толкова ничтожно!

     Прощавам му на премиера този полет със самолета. Ще му простя и още десет полета! Ако ще дори и химна да смени - пак ще му простя, защото виждам, че всяко негово действие е в полза на страната ни! Виждам, че неговите действия се ръководят от интереса на държавата. Обърнете внимание на думичката "виждам" в последните две изречения; не случайно думата е "виждам", а не "вярвам".
Защото разликата от това да вярваш до това да видиш е колкото от тук до Стокхолм!

П.С.: Никой министър-председател не трябва да пада на карти!

16.08.2012 г.

Природни паркове в България


        В предишната статия се занимавахме с националните паркове в България. А сега ще си говорим за природните паркове в България.
        Природните паркове на територията на България са 11 на брой. Нека ги изброим - това са "Беласица", "Българка", "Витоша", "Врачански Балкан", "Златни пясъци", "Персина", "Рилски манастир", "Русенски лом", "Сините камъни", "Странджа" и "Шуменско плато". Това са природните паркове в България изброени по азбучен ред.
        Не зная защо навсякъде се подредеждат по азбучен ред и никъде не са  подредени по някакъв друг начин - като, да речем, по площ... Както и да е - това не е толкова важно. Но трябва да знаем, че най-големият по площ природен парк в България е природният парк “Странджа” със своите 116136 хектара, което в квадратни километри ще рече 1161 km² (около 1% от територията на България). Най-малкият природен парк на територията на страната е природен парк "Златни пясъци" със 1321 хектара. Предлагам по този начин да разгледаме природните паркове - започвайки от най-големия и стигайки до най-малкия. Естествено - ще разгледаме и различните обстоятелства около самите паркове.

Започваме с природен парк "Странджа". 

        Обявен е за природен парк през 1995. Обхваща централна Странджа с излаз към Черно море. Площта му е около 116136 хектара (по данни на WWF) . Сред забележителностите са пещерите и изворите край река Младежка, пещера Еленина дупка край село Бяла вода, пещера Махарата край село Кости и мраморните куполни гробници в областите "Мишкова нива" и "Пропада". В района на Странджа са съхранени много паметници на духовната и материална култура от предишни епохи. Учените твърдят, че тук почти без прекъсване се редуват културни пластове от неолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане, и дори най-новата ни история. Туристически обекти в природен парк "Странджа":
  •  Село Бръшлян – архитектурен и исторически резерват. Тук можем да видим добре запазени странджански къщи от 18 – 19 век, които са обявени за архитектурни паметници. Тук се намира старинната църква “Св. Димитър”, построена още в края на 17 век с килийно училище – архитектурен паметник. Интерес представлява и етнографската сбирка, както и информационно-посетителския пункт на дирекцията на парка.
  •  Град Малко Търново – общински център. Архитектурно-музеен комплекс, чешма в центъра на града “Големият врис”, православен храм “Успение Богородично” – архитектурен и исторически паметник, източнокатолически катедрален храм “Св. Троица”, природен музей. Тракийска гробница в м. Пропада, намираща се на 4 километра северозападно от града също е археологически паметник на културата, тракийска куполна гробница в м. Мишкова нива е археологически паметник от национално значение. Интерес за туристите представляват барите – запазено традиционно пране в естествени условия.
  •  Град Ахтопол – останки от антична крепост в града, църква ‘Св. Възнесение Христово” – архитектурно – художествен паметник, крепостна стена – архитектурен паметник, музейна сбирка, сграда на старото гръцко училище – архитектурен паметник.
  •  Местност Индипасха – древно тракийско оброчище. В този дълбок планински дол, под надвиснала скала с бликащ в основата й извор древните траки са извършвали жертвоприношения за здраве. През християнската епоха местността продължава да се посещава от стотици поклонници, търсещи изцеление. (Намира се на 18 км от Малко Търново в посока с. Сливарово)
  •  Историческа местност “Петрова нива”– мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903, музейна сбирка. Намира се на 14 километра от село Звездец.
  •  Извори на река Младежка – карстови извори, даващи началото на бистра и бързоструйна планинска река. Намират се в близост до село Младежко. В района има пещери и останки от ранно византийска крепост.
  •  Село Граматиково – горска сбирка – атрактивно представяне на природата на Странджа.
  •  Село Българи – единственото място, където е запазен в автентичен вид тайнствения нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на “Св. Св. Константин и Елена” /стар стил/ - 3 юни.
        Далеч съм от мисълта да изброявам всички забележителности, за които съм чувал оттук и оттам по нещо, но тези като че ли ми направиха най-голямо впечатление. Нека видим природните резервати в "Странджа". Освен, че природният парк "Странджа" е най-големият по площ, оказа се, че той е водещ и в друго отношение. Ако другите природни паркове в страната имат по един-два природни резервата, то тук - в "Странджа" - те са цели пет. Нека ги видим:
  •  Силкосия (Площ - 396,5 хектара. Разположен в близост до с. Кости . Това е първият резерват в България, обявен през 1931 г.)
  •  Узунбуджак   (Площ - 2 581,5 хектара. Разположен в близост до с. Сливарово)
  •  Витаново (Площ - 754,5 хектара)
  •  Средока  (Площ -  607,8 хектара. Разположен в землището на гр. Малко Търново и село Стоилово)
  •  Тисовица  (Площ - 749,3 хектара. Разположен в землището на село Българи)


Следващият по площ природен парк е "Врачански Балкан" 


        Площта на територията, която заема е 28844 хектара. Обявен е за природен парк през 1989 година (21 декември). От мен да знаете - няма нищо по-хубаво от Врачанския Балкан! Ако не сте го виждали - уверявам ви - трябва да го видите. И ако не знаете къде се намира природен парк "Врачански Балкан" веднага ще ви кажа - във Врачанската планина. :) Тази Врачанската планина е разположена между Предбалкана и основната старопланинска верига, както и на територията на няколко села и на град Враца, от който получава името си. Мисля, че една снимка на Павлин Йончев би била добре дошла (както се казва) в този момент:

        В сайта pochivka.com са описани подробно представителите на флората и фауната в тази част на България. Това, което ми се струва по-интересно е, че в района на парка има над 500 пещери, като повечето от тях са забранени за посещения от туристи. Всъщност - тук е първата благоустроена пещера в България – Леденика (намира се на 16 км западно от гр.Враца). Значително интересни са също и Темната дупка , Змейова дупка, Хайдушка пропаст, Гардюва дупка, Калната пропаст , Невестина пропаст и Соколова дупка. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от 14-и век, който е и един от най-старите в България.

Природен парк "Витоша"

        Природен парк "Витоша" е първият парк на Балканския полуостров. Заедно със самия парк е създаден резерват Бистришко бранище, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е един от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и втори резерват в парка - Торфено бранище. Природен парк "Витоша" има следната история:

През 1934 г. (27 октомври) е обявен за национален парк върху площ от около 6 410 хектара. След 18 години - т.е. през 1952 година националният парк става Народен парк, а територията му се увеличава до 22 725 хектара. През следващите години територията на парка се увеличава, като последната промяна в границите на парка е от 2004 година. Днес площта на парка е 27 079 хектара. Всъщност ако трябва да бъдем верни на фактите, трябва да кажем, че природен парк Витоша става природен парк едва през 2000 година. Ако се доверим на WWF, може да кажем, че природен парк ''Витоша'' е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.

Природен парк “Рилски манастир”

        Създаден е през 2000 година. Той изцяло попада на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина .Природния парк обхваща територии разположени от 750 м,до 2700 метра надморска височина,като най-високата точка е вр. Рилец (2713 метра надморска височина). Площта на този природен парк е 25253 хектара. Тук се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност –Рилският манастир.Основан в началото на Х век от отшелника Иван от с.Скрино,наречен по късно Свети Иван Рилски и до днес манастира е най-желаното място за поклонение и молитва.Манастирският комплекс е изграден благодарение на няколко поколения видни български строители,живописци и майстори-резбари. През 1983 година ЮНЕСКО обявява манастира за паметник на културата от световно значение.
        Природния парк "Рилски манастир" е втората по посещаемост защитена територия на България. Специалистите наблюдават,че през 2007 година паркът е посетен от 793 697 посетители,а през следващата - 2008 година - е посетен от 1 002 204 посетители.
        На територията на Природния парк се намира един резерват – “Риломанастирска гора”, който заема 3 665 хектара или 14% от територията на парка.


Природен парк "Българка"

        Паркът е с площ от 21772 хектара и е разположен по северните склонове на Стара планина, като заема територии в централния и източния дял на Стара планина. Обхваща част от територията на общините Габрово и Трявна. Районът се характеризира с голямо разнообразие в релефа. Характерни за района са историческите забележителности, които се дължат на граничната роля на Стара планина в историята на Балканския полуостров. 
        Повече от 80% от цялата площ на природен парк "Българка" е заета от гори (предимно Букови). 
        Тук се намират редица културно-исторически забележителности - Шипченският проход, Паметникът на свободата на връх "Св. Никола" (Шипка, Столетов), Архитектурно-етнографски комплекс Етър, Соколският манастир, Дряновският манастир и други. 
        Природен парк "Българка" е обявен на 9 август 2002 г. с цел опазването на характерните за Стара планина букови екосистеми, както и заради културно-историческото значение на района. Поради скорошното създаване на природния парк той все още не е проучен напълно. 

Природен парк "Персина"
        Площта му е малко по-малка от тази на природен парк "Българка" -  21 762.2 хектара, което е 217 км². Обявен е за природен парк през 2000 година (4 декември). Обхваща земи в землищата на Никопол, област Плевен, с. Драгаш войвода (село), община Никопол, област Плевен, град Белене, община Белене, област Плевен, Свищов, област Велико Търново, с. Ореш, община Свищов, област Велико Търново. 
        Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското поречие на река Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров - Персин, дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 километра, а на ширина достига до 6 километра. 
        Над 30 са археологическите обекти на територията на парка, които свидетелстват за някогашното пребиваване на траки и римляни по тези земи. От официалния сайт на природен парк "Персина" има какво още да разберем за историческото наследство на този район: 

Наред с природните си дадености, територията на ПП "Персина" е свидетел на богато историческо минало. За това говорят множеството паметници, както и трудовете на местни краеведи.
На територията на Общината Белене са разкрити и регистрирани над 36 археологични обекта от римски, ранносредновековни и средновековни селища. Сред най-атрактивните са античният каструм "Димум"- стара крепост на брега на р. Дунав, важна крайпътна и митническа станция /Стоцио Димензис/. Каструмът е взел участие във всички исторически събития по преселването на славяни, авари и готи, за което свидетелстват намерените предмети в отделните културни Пластове -датира от Гто хилядолетие пр. Хр., когато е съществувало древното тракийско селище Димум. При римската експанзия 1ви в.сл.Хр. то прераства в първостепенен фортификационен център; античните канали Търла" - западно и източно от Белене; некрополи, останки от средновековното селище "Секуриска", край с. Бяла вода; некропол от седем могили край с. Деков и др. Тук живеят три религиозни общности: католици, източно-православни и мюсюлмани. 

Природен парк "Сините камъни"

        Обявен е за природен парк през 1980 година ( 28 ноември) с цел опазването на специфичните екосистеми, както и на красивата природа. Паркът е част от Сливенската планина, която е част от Старопланинската верига. Южната граница на природния парк е очертана от град Сливен, а от север, запад и изток паркът е ограден от обширни горски масиви.
        Територията на Природен парк "Сините камъни" към момента възлиза на 12 499 хектара (според WWF). Най-ниската точка на парка е разположена на височинa около 300 метра надморска височина. Най-високата точка на парка е връх Българка (1181 метра н.в.) По-високите територии от природния парк се намират в северните му части. Там преминава основното било на Сливенската планина и височината на тези местности е над 1000 метра. Северните склонове на планината, които са част от природния парк са изключително стръмни и труднодостъпни. Северните склонове са покрити с обширни букови гори.

Природен парк "Беласица"

        ''Беласица'' е "най-младият" природен парк в България. Обявен е за природен парк през 2007 година (28 декември). Намира в най-югозападната част на България, и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Македония, а на юг - с Република Гърция. Паркът обхваща землищата на селата Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица (известни като Подгорие) и гр.Петрич, всички разположени на територията на Община Петрич и област Благоевград. Общата площ на парка е 117 324,318 дка.

Природен парк "Русенски Лом" 


        Районът е обявен за народен парк през 1970 година (на 26 февруари). Територията на природния парк е 3260 хектара. Разположен е на около 20 километра южно от Русе. Името на парка идва от река Русенски Лом - последния десен приток на река Дунав. 


        Забележителности:

        Най-старите следи от човешко присъствие в местността датират от старокаменната епоха. Открити са останки от Античността. На много места има следи от тракийски селища и светилища. Земите на природния парк стават част от Римската империя през 1 век след н.е. От този период са останали останки от три крепости. И трите крепости са построени от римските и византийските войски, за да бъдат отбранявани североизточните граници на империята.
        По-късно териториите били отвоювани от прабългарите. Те също издигнали няколко укрепления, които служели за отбрана срещу набезите от страна на Византия. Във времето точно след пристигането на прабългарите близо до територията на днешния парк се е намирал основния център на държавата.
        В границите на природния парк се намира археологическият резерват "Скални църкви". Той е разположен в село Иваново и основния обект, който е включен в него е манастирът "Св. Архангел Михаил". Манастирът е бил основен културен и църковен център на областта през късното Средновековие. Голям е броят на църквите на теритоията на природния парк. Общия брой на действащите и нефункциониращите църкви в рамките на парка е над 30.
        Тук се намира и археологическият резерват "Червен", който се намира в село Червен. Някога на мястото на днешното село се е намирал един от основните културни центрове в североизточната Дунавска равнина.
        Тук е и единственият действащ в България скален манастир край село Басарбово - "Св. Димитър Басарбовски". 

Природен парк "Златни пясъци"

        Природен парк "Златни пясъци" се намира на 17 км от град Варна, в непосредствена близост до курорт Златни пясъци. Средната надморска височина е 110 метра.

        Паркът е създаден на 3 февруари 1943 г. под името Народен парк "Златни пясъци" с площ 240 хектара. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша" (обявен на 27.10.1934 г.). През 50-те години на 20-и век на територията на парка започва изграждането на курортен комплекс "Златни пясъци" като постепенно той заема по-голямата част от парковата площ. Това налага през 1979 г. площите на курортния комплекс да се извадят от територията на парка, като същевременно към него е добавена нова и като цяло паркът увеличава площта си. Следва ново разширение през 1981 г., с което паркът достига настоящата си площ от 1321 хектара. 
        В югозападната част на парка се намира „Аладжа манастир” – средновековен скален манастир от 14 век, чиито помещения са издълбани във високата 40-метрова отвесна варовикова скала.


14.08.2012 г.

Национални паркове в България


     Националните паркове са част от защитените територии в България. Според регистъра на изпълнителната агенция по околна среда защитените територии и зони в България са 1086 на брой (към момента). Тези територии и зони представляват около 5% от територията на България. Закон за защита на тези територии е обнародван през 1998 г. и от тогава до днес законът редовно се коригира, като последно е изменян през 2009 г.
     На територията на България съществуват 3 национални и 11 природни парка. В тази статия ще си говорим за националните паркове, като обещавам, че следващата статия, която ще пиша ще бъде на тема "Природните паркове в България".
     Трите национални парка са "Рила", "Пирин" и "Централен Балкан".

Национален парк "Рила"

Това е най-големият от трите национални парка на територията на България. Територията е обявена за национален парк през 1992 година (24 февруари). Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планината Рила. Тук е най-високият връх на Балканския полуостров - Мусала. На територията на парка са разположени 120 езера. Две трети от площта на парка е покрита от гори. Всъщност горите, намиращи се на територията на национален парк "Рила" представляват 1,5% от площта на всички гори в България. В пределите на парка има четири резервата (Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица).

Национален парк "Пирин"

През годините този национален парк е бил с различни граници и площ, дори с различен статут. В далечната 1962 година (8 ноември) с цел опазване на горските масиви се създава Народен парк "Вихрен". Площта на този народен парк била 6 200 хектара. 18 години по-късно - през 1974 година с указ на министерството на горите се сменя името на парка - т.е. вече говорим не за Народен парк "Вихрен", а за Народен парк "Пирин". Освен смяна на името, паркът претърпява и други промени - към него са включени допълнителни територии, с което се увеличава площта му. 18 години след тази промяна - през 1992 година - Народният парк "Пирин" вече става Национален парк "Пирин". След създаването на Закона за защитените територии в Република България (1998г.) управлението и стопанисването на национален парк "Пирин" става задача на Министерството на околната среда и водите (до 1992 година паркът се управлява от централното горско ведомство). Територията на парка вече е около 40 330 хектара. На територията му има два резервата (Баюви дупки-Джинджирица и Юлен). Тук се намира едно от най-възрастните дървета в България - Байкушевата мура, за която се смята, че е на 1300 години. Националният парк граничи с общините Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански. Паркът е разделен на няколко зони с различен режим:
1) Територии със строг режим - това са териториите, заети от резервати (15% от цялата площ)
2) Територии с временнен статут на защита (82% от цялата площ)
3) Незащитени територии - разрешена е човешка намеса. Тук влизат територии с туристически и защитни функции (82% от цялата площ) 

Национален парк "Централен Балкан"

Това е вторият по големина парк на територията на страната ни. Площта му е около 71 700 хектара.
Паркът е разположен в централните части на Балкана. Това,което трябва да запомним е, че тук се намира връх Ботев, а също и най-високият на Балканския полуостров водопад – Райското пръскало. В парка е разположен и географският център на България - местността Узана край Габрово. На територията на национален парк "Централен Балкан" има 9 резервата (Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Джендема, Пеещи скали, Стара река и Соколна).


11.08.2012 г.

За "Децата на прехода"



      От сега да ви кажа - няма да ви говоря много за т.нар. "деца на прехода". Ще обърна повече внимание на това как е представено това поколение в медиите.
      Така - на първо място - какво значи "деца на прехода"? С този израз - "Децата на прехода", или "поколението на прехода" - се има предвид онова поколение, онези лица, онези хора, които са започнали да посещават училище след 1989 година. Смята се, че тогава започва политическият преходът в България и съответно поколението, което е възпитавано с ценностите на този преход се нарича "поколение на прехода" или "деца на прехода". Смята се също, че още в началото на прехода (от комунизъм към демокрация) в образователната система в България нещо започва да не работи както трябва и по този начин образованието става неефективна система. Огромна част от т.нар. "деца на прехода" смятат, че образованието е безперспективно занимание и не посещават учебните заведения. Това е логично и предвидимо действие като се има предвид господството на мутренските (т.е. престъпните) групировки на всички нива и навсякъде в държавата.

      От къде идва изразът "децата на прехода", кой измисли това да обедини няколко поколения в едно под общото название "поколението на прехода"? 

      Изразът "децата на прехода" започна да се употребява няколко месеца преди протестите на Орлов мост. Поне аз съм виждал статии, в които се говори именно за тези "деца на прехода" още през месеците януари и март тази година. Една такава статия беше публикувана във вестник ''Телеграф''.  Но там - в тези статии изразът се употребява с друга семантика, с друго значение. Например - сещам се за онази статия в ''Телеграф'' - заглавието беше нещо от сорта на "Децата на прехода са около 80 хиляди", а в самата статия се казва, че "близо толкова е броят на децата, които са напуснали училище в периода на политическия преход в България". В същата статия се споменава и това, че една част от тези хора в момента учат във вечерни училища.
      В медията "Капитал" четем статия с подзаглавие "Децата на прехода не получиха по-добър старт от родителите си и излизат със скършени илюзии, но и здравословен прагматизъм". Тази статия е от 21-ви октомври 2011 година, озаглавена е "Родени в кризата" и нейн автор е Зорница Стоилова. Един месец по-рано, в същата медия друг автор (Йово Николов) прави интервю с Иван Кръстев (политолог), в което говори за "Поколението E". Всъщност - това е и заглавието на интервюто, което започва така: ''Преди 10 години формулирахте различията между поколенията БДС (Български държавен стандарт) и поколението Фонетик - първото използва клавиатурата на компютъра със стандарта на пишещата машина, второто пише на български с латиница. Но през тези десет години се появи ново поколение, какво прави то?''
      Горепосочените материали са едни от малкото журналистически аналитични текстове на тази тематика, които се публикуваха през 2011 година. Тяхното съществуване беше породено от факта, че протестите, свързани със шистовия газ през 2011 година бяха организирани и съпроводени от немалък брой млади хора - на възраст до 30 години. Медиите, които ''говореха'' за тези стачки и протести направиха опит да обединят протестиращите под общия знаменател, че те са ново поколение - поколението на прехода, "деца на прехода".
      Едва в средата на 2012 година се заговори упорито на тема "Децата на прехода". Дори, бих казал, се стигна и до там, че темата се превърна във водеща за повечето медии (главно печатни издания). Връхна точка на еуфорията около това кои са децата на прехода беше текстът, озаглавен "Добро утро! Ние сме децата на прехода". Всъщност - този текст дойде като резултат от събитията (стачките) на Орлов мост. А стачките на Орлов мост бяха подтикнати от неприемливия за тях - децата на прехода - закон за горите. Оказа се, че ''децата на прехода'' най-много държат на горите. Цитирам текста "Добро утро...":  


Връзката на българите с гората и планината е близка и магическа. Горите и планината винаги са били последното убежище на свободата. Селищата, равнините и реките ни са владени, но горите – никога. Какво очаквате от звяра на недоволното множество, поставено в безизходица? Инстинктът за самосъхранение ни изведе на площада. И този път е сериозно.
Опитахте се да ни излъжете и да си разпределите нашите гори, но не ви позволихме. Свирепо захапахме туловището на статуквото и откъснахме тлъсто парче лъжа. Бързо развиваме вкус, огладняваме за още. Озверяваме интелигентно.
      Няколко седмици след тези стачки (стачки в името на това да се защити гората) избухнаха пожари в непроходимите горски масиви, а от пожарната и МВР търсеха доброволци. Е, какво мислите - че цялата тази тълпа, която се изсипа на Орлов мост е отишла да гаси пожарите ли? Не, драги. Тези, които отидоха като доброволци в гасенето на пожарите се броят на пръстите на едната ръка. Децата на прехода не са тези, които спасяват гората! Гората беше спасена от държавата, защото гората е на държавата. Гората не е на "децата на прехода", за да бъде спасена от тях. Те умеят да протестират и нищо повече. Те правят това, защото просто са деца на стачките! Да - деца на стачките! Та и самият преход е дете на стачката; самата демокрация е дете на стачката; всички ние след 89-а сме деца на стачките... 
      Всъщност текстът, озаглавен "Добро утро! Ние сме децата на прехода" се превърна в рожба на някакъв нов тип градски фолклор. Оказа се, че при публикуването му някои медии са изпитали трудност при издирването на автора. Вижте например какво пише в "Дневник":


Този текст - портрет на поколението на прехода се споделя от неделя във Facebook, Twitter, в блогове и сайтове. Прочетохме го във варненския сайт Petel.bg и поискахме разрешение да го препубликуваме. Оказа се, че и те не са първото място, на което излиза. Не можем да установим първоизточника, но го публикуваме, защото вярваме, чe авторът му също би искал да бъде прочетен от повече хора. Подписан е от Георги Деянов. 
Обновено - 20 юни, 19:57: От коментар в блога на Иво Инджев днес разбрахме, че текстът е бил публикуван първо в неговия блог, затова сега коректно допълваме информацията, че първата публикация на портрета е в неговия материал "Манифеста на протеста", а авторът й Георги Деянов е студент на 26 години и готви дипломна работа в чужд университет.   
      Ето, че открихме автора. Името му е Георги Деянов и е на 26 години - тоест той е същинско дете на прехода и като такъв е в пълното си право да говори за своето поколение. Забелязах, че думата "преход" е употребена два пъти в текста (като изключим заглавието) в следните изречения: "Не е вярно, че преходът е завършил'' и "Ние сме децата на прехода''. Забелязах, че думата протест е употребена също два пъти: ''Протестът е принципен'' и "Ние сме танцьори – танцуваме танца на протеста"...
      Текстът ми харесва. Не крия това в никакъв случай. Но не ми харесва това, че тези хора, това поколение (към което принадлежа и аз) се самоопределят като деца на прехода, като продукт от/на нещо мръсно и гнило.
     Да кажеш: "Добро утро, аз съм дете на прехода" означава да кажеш "Добро утро, аз слушам чалга, аз не ходих на училище и съм необразован, дори неграмотен, аз ходя на протести, но не знам за какво отивам там, аз не знам какво искам, аз не мога да различа доброто от злото, аз имам проблем със себе си, аз съм невъзпитан и т.н. и въпреки това  ще съм по-добър от вас, защото всяко следващо "поколение е една стъпка "над" и една стъпка "пред" своите майки и бащи".
     Казвайки "аз съм такъв, такъв и такъв и въпреки това ще съм по-добър от вас, защото съм след вас" е несериозно и неправилно! Промяната на ценностната система, която е характерна за прехода е в пълна сила и сега - дори и в този текст.
     Вижте кой управлява държавата. Питайте един ученик какви хора са във властта! Питайте и студентите, питайте и тези, които са на 30 години. Задайте им въпросът "Какъв човек управлява държавата им"! Всеобщото мнение ще бъде едно - че министър-председателят на Републиката - Бойко Борисов - е една мутра. Е - смятате ли, че ценностната система е в сила да възпитава правилно, съобразно европейските и общочовешките ценности, когато най-големият мъж в Държавата и този, който трябва да служи за пример бива възприеман като мутра, престъпник?  НЕ! Всяко дете и всеки човек, без значение дали е дете на прехода, дете на СОЦ-а или дете на майка си и баща си трябва да се срамува когато казва: "Добро утро, аз слушам чалга, аз не ходих на училище и съм необразован, дори неграмотен, аз ходя на протести, но не знам за какво отивам там, аз не знам какво искам, аз не мога да различа доброто от злото, аз имам проблем със себе си, аз съм невъзпитан и т.н. и въпреки това  ще съм по-добър от вас, защото всяко следващо "поколение е една стъпка "над" и една стъпка "пред" своите майки и бащи".
     Никой не бива да се гордее с това, а напротив - да се срамува от него, или поне да не го афишира! Защото когато едно общество издигне в култ простотията, не знам какво става, но знам, че не трябва така!
     Знаете ли, има една много интересна дума, с която се обясняват всички простотии навсякъде по света. Думата е карнавал, а М. Бахтин дава следното й обяснение:

Профаниране на социалните йерархии от потисканите гласове и енергия.


Профаниране ще рече Оскверняване. 



17 часа, 11 август 2012 година 




9.08.2012 г.

За свободата на медиите и снегът в Африка



       Сетих се за нещо много интересно. Но се обзалагам, че ще ви е по-интересна аналогията, която изникна в съзнанието ми. Тоест ще ви е по-интересна аналогията на това "нещо" с "другото нещо", отколкото "самото нещо".
       В момента (т.е. краят на месец юли и началото на месец август на 2012 година) в ЮАР вали сняг. Онзи ден от някъде разбрах, че снегът е станал около 2 метра висок (ако не и повече). Предполагам знаете, че ЮАР е по-краткото название (абревиатура) на Южноафриканската република, която се нарича също и Република Южна Африка (РЮА). Това е държава, която се намира в най-южната част на континента Африка.


       Това, което вълнува настоящето писание със сигурност не е снеговалежът в южна Африка. Интересно е нещо друго. Много малко хора знаят, че в Африка вали сняг в момента. Малко хора знаят, защото медиите, които информират и съобщават за това са малко. Ако повече медии (в това число и по-големите) биха съобщили за това, че в Африка вали сняг, може би тогава всички хора щяха да знаят. Но... не знаят. Не знаят, защото не са информирани за това от медиите.
       Какво излиза? Какъв извод можем да си направим? Че медиите мълчат ли? Не, за какво да мълчат - това не е в ничия полза; ако една медия мълчи за нещо, то тя би трябвало да има някаква полза, защо да мълчи за снега в южна Африка. Да... но повечето медии мълчат, или поне така излиза. Медиите мълчат за снега в Африка! Такъв е изводът. Неприемлив, но правилен...
       Тук трябва да си зададем въпроса - кога една медия мълчи? Има два варианта. Първият вариант е когато на тази медия й е наложена цензура. Вторият вариант е когато на тази медия й се плаща, за да мълчи. Има обаче и един трети вариант, който не е много познат на българското общество: медията мълчи за нещо тогава, когато знае, че няма интерес да говори за това нещо. Може би този трети вариант обединява първите два, но той казва и нещо друго. Щом медията мълчи за нещо, значи причината за това мълчание е в това, че самата медия знае(осъзнава), че няма интерес да отразява, съобщава, говори, пише и т.н. за това нещо. Какво значи медията да осъзнае, че няма интерес да отразява нещо? Ами това означава, че обществото, потребителят не се интересува от това нещо. Липсата на заинтересованост от страна на обществото (потребителите на дадената медия) се хваща, долавя, усеща се от тази медия и тя не отразява това събитие.
       Това всъщност е най-лесният начин за обяснение на неотразения снеговалеж в Африка: медиите не са го отразили не за друго, а защото никой не се интересува от това. Но народът мисли по по-друг начин: по-иначе и по-различно.
       Ако медиите мълчат, то това е така, защото им е платено да мълчат. Това е една масова (да не кажа всеобща) параноя, един страх в съзнанието на народа - страх от това, че някой някъде някак си ни прецаква и ни прави лошо.
       Всъщност - това ме мъчи от няколко месеца: защо ако едно събитие не се отрази от една медия тя веднага е заклеймявана като продажническа, цензурирана, несвободна, зависеща от нещо тъмно и подземно като мафията? Ето - нека да вземем за пример онези стачки на Орлов мост. Първата стачка беше "против приемането на закона за горите". Ето ви някои заглавия на медиите от времето на тази стачка:

DW.DE :
Алчността заробва човеците 

DW.DE :
Дежавю : България през 1988-ма, България днес 

СВОБОДНО СЛОВО:
Управляващите помнят, че екопротести свалиха Тодор Живков и спряха Закона за горите 

Dnes.bg:
За честта на Борисов : Мачкаха ме 25 години, няма да им се дам! 

Dnes.bg:
Лятото на тяхното недоволство 

Dnes.bg:
Плевнелиев бил на подчинение на телефона на Борисов 

Dnes.bg:
Защо bTV получи звучен шамар 

dir.bg:
Борисов : Хората да не се поддават на провокации на Октопода 

Dnes.bg:
Рашидов за протестите : Красиви плакати, хубави фланелки – струват пари! 


       Стачката беше отразена по всички медии, но една телевизия, която се нарича bTV (БиТиВи) го отрази по един доста интересен начин: камерата беше доловила някакъв подскачащ наркоман с шише в ръка. Веднага последва реакция от страна на някакви кръгове от хора, които незнайно защо бяха решили, че в БиТиВи има цензура и събитието не се отразява така, както трябва (забележете!). Последваха още стачки, но този път стачките бяха насочени срещу телевизия bTV. Телевизията беше набедена, че е продажническа и зависеща от властта, защото (цитирам думите на един от протестиращите) "събитието не се отразява така, както трябва". Обърнете внимание: събитието не се отразява така, както трябва. Думата "отразяване" е много важна. В университета преподавателят ни по дисциплината "Жанрове и жанрови модификации в журналистиката" ни казваше така: "От физиката знаем, че при всяко отразяване има изкривяване". Може би това важи в пълна сила и тук
       Както и да е. Вече една голяма част от трезво мислещите люде осъзнаха, че тези, които ходиха да протестират са използвани от едни други, които са с няколко етажа по-горе от тях. Тоест - тези, които запретнаха ръкави в началото на годината да търсят протестиращи за стачки против тъй наречения шистов газ, тези същите преди няколко месеца организираха и тази стачка - против горите и против bTV. Сещате ли се кои са? Нека ви кажа какъв цвят са, пък вие все някога ще се сетите - червен.
       Казах за протестите, нека кажа и за медиите. Лично мое мнение е, че всяка медия има право да отразява нещата така, както сметне за добре - стига законът да й позволява. Но - забележете - никоя медия не е задължена да отразява дадено събитие. Това не е съобразно закона, но не е и съобразно народа...








8.08.2012 г.

Див глог питомно грозде не дава... И никога няма да даде...

    Има една поговорка... Не! Всъщност има много поговорки -  но една е тази, която ще остане вечно важеща за българския народ. Тя изрежда следните думи в следната последователност: Див глог питомно грозде не дава. 
     Всъщност за тази поговорка се сетих при едно мое пътуване из Северозападна България. Много хора видях, разговарях с тях, веселих се с тях (ядох и пих с тях). Сред тези ''много хора'' имаше както интелигентни и добри хора (хора за пример!), така имаше и хора простаци, хора необразовани и лоши, с една дума -  хора диваци. Диваци. Да. Това е думата! И ето, че тази дума откри пред мен възможността за аналогия с поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. 
     Може би тази аналогия беше породена от чуденето ми защо този край на България е най- (как да кажа) западналият? При пристигането ми в Северозапада се чудех това, но днес - няколко дни преди заминаването си в централна България - вече знам отговора. Отговорът на въпроса "защо тук е така, а там е иначе" не е нищо повече от една нищо и никаква си поговорка: "Див глог питомно грозде не дава". Тоест - тук е така, защото не може да е иначе, няма как да е иначе. Това е! 
     Какво значи да си див, да си дивак, да се държиш дивашки? Как можем да си изтълкуваме думите ''див'' и ''дивак''? Ами много лесно - като отворим тълковния речник на буквата Д. Тълковният речник никога няма да ни подведе - това да е ясно! Та - отваряме тълковния речник и виждаме, че думата "див" има шест изброени значения, а думата "дивак" - две. 
     Казах, че думата "див" е с шест изброени значения. Това значение, което ни вълнува в момента е "човек, който не умее да общува". Пример, който е даден е "див човек". Това значение е пето подред от шестте. Всъщност - не е толкова важно на кое място е дадено значение на дадена дума, но е важно да се знае, че подредбата, редът зависи от честотата на употреба на определеното значение. Какво ще рече това? Това ще рече, че една дума може да има много значения (т.е. да е многозначна), и това значение, което е най-често употребявано от говорещите и пишещите - именно то се слага на първо място в тълковните речници. Сами се досещате, че последното подред значение ще е най-рядко употребявано. Та така с реда на значенията. Друго значение (което също е много важно) е следното: "който не е култивиран или опитомен". Това значение е второ подред от шестте и е уплътнено с примери като "див заек", "дива местност" и други подобни. Всъщност - така и така говорим за значенията на думата "див" - нека кажем и кое е най-употребяваното (т.е. с кое си значение тази дума се употребява най-често). Това е "който се намира в първобитно състояние, нецивилизован" (пример - диви племена). Тук трябва да обърнем изключително голямо внимание на думичката ''нецивилизован''. Лесно можем да направим връзка с думата цивилизация и в главата да ни изникне изводът, че "цивилизован" е нещо свързано с цивилизацията, а нецивилизован - нещо свързано с всичко друго, но не и с цивилизацията. И ето тук е тайната. Понятието за цивилизация често се припокрива с понятието за култура. Говоря за понятие, не за дума; в някои езици значението, което се изразява с думата "култура"се изразява с думата "цивилизация". Имайки предвид това, лесно можем да кажем, че ''културен'' е до някаква степен равнозначно на ''цивилизован''. И обратното е валидно - нецивилизован може да се свърже с некултурен. 
     Нека обобщим. Казахме, че значенията на думата "див", които ни интересуват са "човек, който не умее да общува" и "който не е култивиран или опитомен". А сега нека видим думата "дивак". Тя има две значения. Първото значение е изразено чрез следния израз: "човек, който принадлежи към първобитно племе", а второто значение (което ни интересува повече)  -  "човек, който изоставя в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията". 
     След като вече разбрахме какво означава "див" и "дивак" време е да се върнем на основната движеща мисъл на това размишление - поговорката "Див глог питомно грозде не дава". Поговорката е съвършено свършена (в смисъл на изчерпателна и "казваща нещо") мисъл. Ако погледнем поговорката буквално, в прекия смисъл - тогава би трябвало да я разшифроваме така: Дивият глог, тоест непитомният, некултивираният не може да даде питомно, култивирано грозде. 
     Обаче това е поговорка, късаеща косвено хората, и то не кои да е хора, ами дивите хора. Много близка по смисъл е и поговорката, която казва, че "Крушата не пада по-далече от дървото". Употребява се при случаи когато човек е наследил лош навик от родителите си или преповтаря техните постъпки. Но честно да ви кажа случва се и така, че крушата понякога пада по-далече от дървото. Веднъж един ТВ-водещ (Азис във "Вечерното шоу на Азис") направи следното изказване: "Ако крушата ви пада по-далече от дървото, значи живеете на егаси баира". Тук поговорката функционира като правило, което гласи, че "Крушата не пада по-далече от дървото". Да, но нали знаете, че всяко правило си има изключение (иначе няма да е правило, а закон). 
     Нека се върнем на основната мисъл - поговорката "Див глог питомно грозде не дава". Тази поговорка е много близка по смисъл до онази за крушата, която не била падала по-далеч от дървото си. И по същия начин се употребява при случаи когато човек е наследил лош навик от родителите си или преповтаря техните постъпки. Но има и още едно важно значение, което прави тази поговорка завършена по смисъл. Трябва да разбираме, че "див глог" означава "див народ", а "питомно грозде" - цивилизованото и културното младо поколение на този народ. С тези уговорки можем да обясним поговорката по този начин : Див народ не може да дава цивилизованото и културното младо поколение. 
     А сега е време да поговорим и за господин Иван Вазов и по-точно за една негова ''галерия'' от 20 август, 1884 година. Да - галерия - "галерия от типове и нрави български в турско време". Тази галерия носи заглавието "Чичовци", а подзаглавието е "галерия от типове и нрави български в турско време". По-интересно е друго. И тук ще вмъкна едни думи на Любослава Русева: 

Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. (1)

     Време е да се занимаем с Аристотел. Той учи поетите, че трябва да говорят не за това, което е станало, а за това, което би могло да стане ("за възможностите в съответствие с вероятността или неизбежността"). Тези, които говорят за това, което е станало - те са историци, не поети. Това е разликата между историците и поетите - едните говорят за това, което е станало, а другите за онова, което би могло да стане. 
     А сега ми идва на ум да попитам някой поет: Какво би станало ако дядо Вазов беше поставил за ''мото'' на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“? Питам поетите затова, защото именно те трябва да говорят за онова, което би могло да се случи, а не за действително случилото се. 
     Е, човече - ти поет ли си? Отговори ми, за да знам. Аз не съм поет и точно затова те питам. Но едно ще ти кажа: Див глог питомно грозде не дава... И никога няма да даде. И все пак ми се ще да завърша опитимистично с една велика мисъл на Менандър: 

И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек — мъдра дума.









_______________________________
(1) - Любослава Русева - "Образованието, 4i4oвци!" http://www.reduta.bg/?p=3455


7.08.2012 г.

Впечатления от втория семестър на втория курс в БеФе (ВТУ)


          Предлагам Ви откъс от моите бележки.Под "моите бележки" имам предвид това, което съм си го записвал някъде, някога, някак си и по някаква причина. Този текст е с дата 21.06.2012 година. Аз съм студент и тази дата за мен е свързана най-вече с протичането на т.нар. сесия. В този текст съм записал разни впечатления от някои преподаватели. Сега разбирам, че съм пропуснал други преподаватели - но за тях друг път ще говоря. Специалността, която изучавам усърдно и усилено, е Българска Филология (БФ). И въпреки, че оценките, които получавам не показват усилено и усърдно изучаване, аз твърдя, че то е такова! Вярвам, че образователната система (в БГ) един ден ще се оправи и по съвсем друг начин ще стоят нещата с това оценяване и тези мръсни и мрачни практики, които са се настанили така удобно в университетите ни (и изобщо - в страната ни). Вчера видях една позната да изписва думата университет така: О,НЕ!верситет. Това много ме разсмя. Както и да е. Ето ви текстът, за който ви говорех в началото:




21.06.2012
Датата е 21-ви юни, 2012 година – Четвъртък .
          Някои забележки и впечатления относно изпитите: изпитът по Антична литература ми е от миналата година, материалът по дисциплината е твърде обширен, хубаво е преподаването му във ВТУ да бъде разделено поне на два семестъра; това е най-мъчителният предмет за студентите филолози във ВТУ. Преподавател е Гено Генов.
          Дисциплините Теория на масовите комуникации и Жанрове и жанрови модификации се преподават от д-р А.Ангелов, който е много несериозен като преподавател. На единия изпит при него представих царски пищов (т.е. Предварително написана тема и представена като написана по време на изпита). Оказа се, че това, което съм „писал“, няма нищо общо с въпроса... според Ангелов. Това доказва, че Ангелов не знае какво диктува: след като темата – развита и представена от него на лекцията  - е в ръцете му, той без да знае, че това е царски пищов, мисли, че е написана по време на изпита. Предубеден е, с комунистическо мислене е, при получен неверен отговор на зададен от него въпрос – крещи; не изслушва студентите – а ако ги изслушва, то е защото си бърка в ушите докато те говорят – т.е. Доктор Ангелов демонстрира липса на каквато и да е  дисциплина, култура и уважение към институцията ВТУ. Още повече, че когато карахме лекции при него, той ни предлагаше да не караме до край лекциите, а да си ходим по-рано от предвиденото. Дори посветих едно стихотворение на него. Ето:

ИЗОБЛИЧ 
                                  на д-р А.А. 

Доценти, доктори и асистенти
в едно с народните студенти
университетския престиж рушат -
сякаш образованието с ръце душат.

Обаче има в нашия университет
енергични хора - преподават с приоритет.
Те говорят без да спират,
а студентите жадни - всичко попиват.

Но в нашия университет също има
едни доктори двама-трима,
дето в преподаването ги мързи
и може би за пенсия ги сърби.

Ето - кажеш му на доктора въпросен:
"Докторе - нали няма да караме чак до осем?"
Докторът се прави, че се мръщи
и след пет минути вземе, че ни пущи...

( За тези, които не знаят, че пиша и стихотворения: http://blagovestcvetanov.blogspot.com )

          Друга дисциплина е История на българския книжовен език до Възраждането – съкратено ИБКЕ до В – преподава ни проф.дфн Иван Харалампиев – голям човек, ерудиран човек – за разлика от предишните двама, той  ще бъде запомнен от студентите като  свеж професор – никога не е досадявал на аудиторията си, въпреки дисциплината, която води. Професорът е с побеляла глава, но духът му е млад – мисълта му тече сякаш е на 25 години, а не на 70 или 80. От него чухме за първи път изразите „за да разтягаш локум, трябва да имаш локум“ и „за да развиваш нещо, то трябва да е навито“.
          Възрожденска литература – преподава ни доцент Налбантова, Елена Налбантова. Може би тя е проподавателят, който ще запомня и след университета (Това изречение може спокойно да мине и без онова „Може би“, с което започна)! Не ми е цел да правя комплименти на някого, но ако правя – доц. Налбантова е преподавателят, който ги заслужава много повече от всички останали. Каквото и да кажа, ще бъде малко. Не съм сигурен, че ако някой друг ни преподаваше дисциплината, щяхме да й обърнем такова внимание. Малко преди да започне сесията, аз се срещнах с колеги от трети курс, които казваха така: „Ние имахме щастието да ни преподава академик Радев...“ - Е, на мен не ми е преподавал акад. Радев, но това, на което доц. Налбантова научи мен и колегите ми, ще остане в главите ни дълго време. Доцент Налбантова знае как да накара тълпата да седне и да чете; тя убеди една голяма част от курса ни, че това, което се учи в нейната дисциплина е интересно и преди всичко – полезно за нас – студентите, филолозите. Лично мое мнение е, че успешната методика на преподаване на дисциплината е докрай усвоена от Налбантова(!); лично мое недоумение е с какво акад. Радев я превъзхожда в преподаването – освен с това, че е академик?... Както и да е.