Търсене в този блог

Translate

28.01.2012 г.

Зaщo Aзиc e пpoблeм нa цялото oбщeствo

      Първо - кой е Азис - накратко, това е поп-фолк певец от ромски произход, парадиращ със своята нестандартна сексуална ориентация. Обича високите токчета, мускулестите мъжаги и  финните дами. Пушач, с пластични операции на гърдите и пениса. Роден в женския затвор в Сливен. Често наричан "Костинбродският Славей". Това е най-обективното описание на певеца.
      Тези дни във Велико Търново (градът, в който живея) в една от дискотеките Азис имаше участие. Трудно е която и да е негова изява да бъде описана с думата "участие", по скоро бих го нарекъл грандиозно шоу представление - музикално, сценично и т.н. Участието му беше в петък, а резервации в дискотеката по традиция се правят от понеделник. Интересното тук е, че още в първия ден, в който се правят резервации, обадилите се да резервират маса (или място) в дискотеката са били около 350 човека, а на втория ден - 600. Забележете, че това са само обадилите се - т.е. тези, които са позвъняли по телефона... Нали се сещате, че никой не ходи сам на дискотека - т.е. потенциалният брой на присъстващите е поне троен. Това прави между 1000 и 2000 човека, а дискотеката едва ли има потенциал да събере толкова. Това го поставя сред най-желаните български изпълнители изобщо. Така ли е всъщност?
      Всъщност - българите мразят чалгата, мразят ромите, и най-вече - мразят педалите. Или може би само така твърдят? Аз обаче ще кажа нещо, за което много сънародници може би ще ми се разсърдят:  Българите обожават чалгата, обичат ромите, а за геиове просто си умират - сиреч биха дали и живота си за някой педераст !  Имам основание да го твърдя, защото Азис е олицетворение и на трите - чалга, ром и педал; Той е най-блестящият представител на тези общности - чалга общността, ромската общност и гей-общността - въпреки, че за последното може да се спори много, защото обличането в женски дрехи не е гей проява, а проява на травестивизъм. Както и да е - травеститите също не са долюбвани сред сънародниците ни. Всеизвестен факт е, че различните слоеве на българското общество имат огромни предразсъдъци относно поп-фолк музиката, етносите и сексуалните ориентации. Ти - читателю мой - познаваш поне двама човека, които мразят или чалгата, или турците и ромите, или педалите. А може би познаваш повече от двама човека?
      Тогава, след като толкова много хора са с предразсъдъци, защо Азис жъне огромен успех ?  Защо е милионер ?  - Или както той казва: "В България всички мразят педерасите, мразят циганите, никой не слуша чалга - тогава на мен от къде са ми милионите? - Аз мога да докажа, че съм милионер с данъчната си декларация, платил съм данъците на милионите си печалба". Тук е моментът да се замислите...Така че, драги сънародници, не се сърдете на този, който ви каже, че обожавате чалгата, обичате ромите, и за геиове просто си умирате !
      Може да се каже, че Азис се обръща към предразсъдъците на хората - тоест той е един същински Демагог, и като такъв, той е едновременно и заплаха, и причина за съществуването на каквито и да било предразсъдъци.  Парадоксално ще бъде, ако в заключение кажа, че Азис е толкова вреден за обществото, също колкото и полезен. Той е проблем, качество и олицетворение на нашето мило и родно общество! Затова - като най-добро олицетворение и качество на обществото ни - неговите изяви и участия се радват на голям успех сред народа.


28.01.2012г.

Що е то ДEMAГOГИЯ


     Преди да дам каквото и да било определението на думата "демагогия", трябва да кажем името на най-видния демагог в света. Това е Хитлер. Той  се смята за може би най-точното олицетворение на демагог, след като успешно се издига на власт като се обръща към етническите и националистически предразсъдъци и суетата на германския народ.  Сами вече разбирате, за какво иде реч. Демагогията (от старогръцките думи демос - хора и агогос - водя) е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващия да я убеди в "своята правота" - като изразът "своята правота" слагам в кавички (чиито кавички е задължително да се "прочетат" един ден, когато мислите ми се цитират пред аудиториите в университетите). Демагогията е насочена към хората и може да се проеви във всяка област, чиято реализация и развитие зависи от хората. Тоест - демагогията може да се проеви (и се проевява) както в политиката, така и в други области на обществения живот.
     Демагогът си служи с думи, които са насочени към предразсъдъците, чувствата, страховете, суетата и надеждите на хората (обществото, публиката). Тоест - той атакува слабите места на дадено общество. Като демагогия мога да определя масовата реклама в САЩ на различни фитнес уреди, предназначени за отслабване - т.е. тук говорим за явление, свързано със суетата на американците. Няма как да изпусна да добавя към примерите и комунистическите режими в Източна Европа и СССР - този тип демагогия е пряко свързанa с надеждите на хората.
    Какво може да бъде окачествено като демагогия е спорен въпрос още откакто Аристофан за първи път използва термина по адрес на Атинския държавник Клеон. От тогава насам са правени многоброини опити да се даде определение на това явление. Аз обаче бих искал да дам обяснение на термина демагогия и демагог така, както ги виждам - сиреч - моята гледна точка.
     Най-общо, бих определил демагогията като злоупотреба със думи, които са насочени към голяма част от обществото, с някаква цел. Тук искам да направя една - две уговорки по отношение на думата "злоупотреба". Като казвам злоупотреба не разбирайте прекалена употреба, защото злоупотребата е употреба на нещо в крайно отрицателна посока, с лоша цел - а прекалената употреба е многократната употреба на нещо. Представете си два килограма сладки червени ябълки - употреба е тогава, когато изядеш две или три ябълки, прекалена употреба е ако изядеш всичките два килограма ябълки, а злоупотреба ще има тогава, когато започнеш да ги хвърляш по някого - т.е. използваш ги не за това, за което трябва, а за свои цели.
     Демагозите (множествено число на демагог) използват лъжата и фалша в своите думи и речи и така подвеждат слушателя, зритреля и който и да е представител на обществото. Служат си с техниката на пресилването на определен факт, от което безкритичният слушател бива подведен сам да стигне до желаните заключения. Тоест - на хората се подават аргументи, които са или пресилени, или измислени  - и от същите тези хора се очаква или да повярват, или сами да стигнат до желаните изводи.
    В заключение ще кажа, че явлението демагогия застрашава всяка нация и общество по света, защото няма нация, общество и изобщо какъвто и да е човешки колектив, в чиято среда да липсват предразсъдъци или страхове !  Колкото и да е образована и развита една нация или общество - предразсъдъците, страховете (дори и суетата) остават завинаги вътре - в самия корпус на обществото - в градивните му единици, в ценностната система.
    Колкото и зловещо да звучи - това на кратко означава, че на обществата по света не им остава нищо друго, освен да чакат своя Демагог .

27.01.2012 г.

За необяснимите процеси и явления в обществото ни

И-и-и без да питам, знам какви ги вършиш - просто с един поглед те преценявам, че и ти си като всички. Това не е цитат от песен, а гледната ми точка... Това не е и любовно разочарование. По скоро бих го причислил към социалните очарования на обществото ни. Еднаквостта на хората, събитията и явленията около нас правят обществото ни неповторимо! Но, за съжаление неповторимото ни общество е изградено изцяло от повторими елементи. Звучи парадоксално също толкова, колкото и това, че и в най-големия безпорядък може да се открие порядък - сиреч ред. Та - освен, че елементите ни в обществото (събития и явления, личности и хора) са повторяеми (потретяеми и т.н.), те са ни (ми) и до болка омръзнали. Последното може да се определи и като следствие от предпоследното, но си заслужава да се отбележи - тъй като то е причина за пораждането (или зараждането?) на редица нови явления, нямащи нищо общо с каквото и да е в милото ни обществото. Тоест честото повтаряне води до свикване (а от там - до омръзване), което от своя страна създава предпоставки за развитие на нещо различно и непознато до тоя момент. Ако това е вярно, в което съм напълно сигурен, това "различно нещо" ще има 100-процентов успех в развитието и разпространението си в обществото. Нека написаното досега - в по-горните редове - да служи като обяснение за необяснимите успехи на някои обществените явления и процеси!

10.01.2012 г.

За затвърдяването на езика ни


Не разбирам какво лошо има в затвърдяването на езика ни, че всички повтарят: "За съжаление българският език все повече затвърдява"...
За да онагледи този процес, проф. М. Спасова (ВТУ) казва: "Хората в Западна България говорят, сякъш цепят (или сечът?) дърва"...
Друг преподавател пък - явно възмутен - сподели мнението си, че езикът ни все повече заприличва на сръбския - имайки предвид диалекта в Западна България, в който има думи и дори фразеологизми със стопроцентово (!) еднакво звучене със сръбски такива. Този преподавател говореше за сръбско влияние и то, забележете - отрицателно сръбско влияние върху произношението на думите в Западна България.. А сега моето мнение - явно става въпрос за някаква сериозна тенденция - щом филолозите от Източна България са забелязали процесите в езика Ни в Западна България. Но не разбирам - какво лошо има да затвърдява езика ни - жив език - развива се - какво да го правиш... :) Сръбският, например, какво му е? - Ето ти една Драгана Миркович, която пее "Zapalicu srce iako je moje nek' izgori, samo da ne bude tvoje zapalicu noci i jutro sto me ceka drugu ljubi, a mene voli izdaleka"... Но, да я оставим Драгана ! Според мен - филолозите от Източна България трябва да се скарат на Лепа Брена, която пееше на ушето на Бойко, без да приспособи думите спрямо българската книжовна норма. След това пеене - Бойко затвърдил говора си още-повече, а всички знаем какво е влиянието Му върху развитието на езика ни. По този начин Тя - Лепа Брена е отклонила развитието на българския език в крайно отрицателна посока чрез Бойко Борисов! Язък ни за езика, ако е станал по-твърд от Лепа Брена...


9.01.2012 г.

Анализ на ситуация с такси...


    Днес отидох до пощата, за да получа колета, който родителите ми изпратиха преди няколко дни. Взех го - оказа се, че тежи 15 килограма.
    Извиках си такси по gsm-а и след около 2-3 минути таксито дойде, но спря на отсрещната страна на платното. След като ме видя, шофьорът направи жест с ръката си, ясно показващ, че той няма да дойде от тази страна на платното. Следователно аз трябва да отида при него. Е - отидох, въпреки че нямаше пешеходна пътека. Сложих колета на задната седалка и седнах отпред. След като затворих вратата му казах къде да ме закара.
     Тръгнахме..., но по друг маршрут. Естествено - нищо не казах, въпреки че знаех какво се опитва да направи. Възползвах се от тишината в колата, за да му кажа, че нямам пари в мен и след като ме закара, ще трябва да ме изчака, докато се кача до квартирата и взема парите.Понеже и друг път съм получавал колети знаех, че пътят от пощата до вкъщи е около 1,50лв. Тъкмо, когато наближихме, шофьорът тръгна в друга посока - но аз си замълчах, защото вече знаех какво да направя. След няколко обиколки на един и същ участък, таксито спря на уречения от мен адрес - оказа се, че му дължа малко повече от 4лв. Казах му, че ще се кача до вкъщи, за да взема пари - помолих го да ме почака. Взех колета, качих се и го оставих да си чака...
    Естествено - имах пари в себе си, но докато се движех, в мен се събудиха два инстинкта. Първият е за спестовността като лично качество. Вторият инстинкт е за създаването на ущърб у хора, проевяващи пороците си - а алчността е порок, нали... Този втори инстинкт - за превъзпитанието - е моето оправдание!
    От гледна точка на шофьора на таксито - аз съм нагъл, но от гледна точка на пътника - шофьорът е нагъл... Е - кой е "наглецът" в крайна сметка? - Естествено, че шофьорът - защото неговата цел е да измами и излъже клиента, направил го е и то съзнателно! А моята цел, е тази наглост да бъде наказана от мен, защото е извършена спрямо мен!
   Ето така един таксиджия се размина с малко повече от 4лв ...

   Ха сега ми кажете - Кой е по-нагъл? - Алчният шофьор, разбира се !