3а Велико Търново
Няма човек, който да е живял във Велико Търново и да не е заобичал града…Завинаги! Всеки се влюбва в нещо различно и уникално - било то в тесните улички и тротоарчета, или пък в схлупените къщички, пръснати на стъпала из разните хълмове.
Хълмовете Царевец и Трапезица се издигат от тукашното равнище сякаш не принадлежат на него, а на друго - древно и велико. В друго място на града можем да видим това, което местните наричат "Конниците" - всъщност, това е Паметникът на Асеневци. Безспорно - това е най-забележимият паметник във Велико Търново. Той представлява 4 конника - всеки гледащ в различна посока, а по средата огромен меч издигащ се до небесата.
Паметникът се намира в местността „Боруна” в непосредствена близост до Художествена Галерия „Борис Денев”. До паметника се стига през „Стамболовия мост”, още едно от чудесата на Велико Търново. Tози "Стамболов мост" е строен в началото на 20 век и е наречен Стамболов по името на един от инициаторите за построяването му - Стефан Стамболов. Замислен е като съоръжение, което да улеснява достъпа от града до ж.п. гарата и Великотърновския университет. Някога по него се движели коли, обаче сега мостът е пешеходна зона. В миналото, когато е бил строен е бил единствения по рода си в България и на Балканския полуостров. За Стамболовият мост се говори много в Търново, свързван е с различни и хубави, и лоши истории. Като казвам "лоши истории" - имам предвид самоубийства... В центъра на Велико Търново се намира паметникът "Майка България". Той е построен в прослава на загиналите в четири войни - Руско-турската 1877-1878 г., Сръбско-българската 1885 г., Първата балканска и Първата световна война. Открит e на 6 май 1935 г.,а по време на събитията след 9 септември 1944 година короната от главата на Майка България е била свалена и изчезва. Но доста години след това, след 10 ноември 1989, се оказва, че е запазена и отново е положена на мястото ѝ.
Описвайки града, няма как да пропусна т.нар. Асенова махала, която е едно от любимите ми места за разходки и отдих в Търновград! Намира се в подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на река Янтра. Там и до днес са запазени църквите “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”, които като паметници на културата са обект на археологически, исторически и изкуствоведски изследвания, консервация и реставрация. Тук е и т.нар Владишки мост. Той е от втората половина на XVII в. реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия.
С часове можем да говорим за красотата на някогашната ни столица... Променяща се красота - всеки различен сезон ни кара да погледнем с различни очи на града. Ето - например през зимата градът е прекрасен. Снимките по-долу ги щракнах днес именно за да онагледя зимните красоти на града. Снимах тъй-наречената "Турска Махала" във Велико Търново - от позицията на спирката на ВТУ. Не бих си позволил да дам обяснение защо "махалата" е "турска" - само ще кажа, че на влизане (или излизане - т.е. в единия край) в махалата има едно огромно веещо се платно, закачено на два стълба от двете страни на пътя, на което пише: "Движение за Права и Свободи".
Хълмовете Царевец и Трапезица се издигат от тукашното равнище сякаш не принадлежат на него, а на друго - древно и велико. В друго място на града можем да видим това, което местните наричат "Конниците" - всъщност, това е Паметникът на Асеневци. Безспорно - това е най-забележимият паметник във Велико Търново. Той представлява 4 конника - всеки гледащ в различна посока, а по средата огромен меч издигащ се до небесата.
Паметникът се намира в местността „Боруна” в непосредствена близост до Художествена Галерия „Борис Денев”. До паметника се стига през „Стамболовия мост”, още едно от чудесата на Велико Търново. Tози "Стамболов мост" е строен в началото на 20 век и е наречен Стамболов по името на един от инициаторите за построяването му - Стефан Стамболов. Замислен е като съоръжение, което да улеснява достъпа от града до ж.п. гарата и Великотърновския университет. Някога по него се движели коли, обаче сега мостът е пешеходна зона. В миналото, когато е бил строен е бил единствения по рода си в България и на Балканския полуостров. За Стамболовият мост се говори много в Търново, свързван е с различни и хубави, и лоши истории. Като казвам "лоши истории" - имам предвид самоубийства... В центъра на Велико Търново се намира паметникът "Майка България". Той е построен в прослава на загиналите в четири войни - Руско-турската 1877-1878 г., Сръбско-българската 1885 г., Първата балканска и Първата световна война. Открит e на 6 май 1935 г.,а по време на събитията след 9 септември 1944 година короната от главата на Майка България е била свалена и изчезва. Но доста години след това, след 10 ноември 1989, се оказва, че е запазена и отново е положена на мястото ѝ.
Описвайки града, няма как да пропусна т.нар. Асенова махала, която е едно от любимите ми места за разходки и отдих в Търновград! Намира се в подножието на хълмовете Царевец и Трапезица, от двете страни на река Янтра. Там и до днес са запазени църквите “Св. Димитър Солунски”, “Св. Четиридесет мъченици”, “Св. Георги” и “Св. Св. Петър и Павел”, които като паметници на културата са обект на археологически, исторически и изкуствоведски изследвания, консервация и реставрация. Тук е и т.нар Владишки мост. Той е от втората половина на XVII в. реконструиран през 1981 г. Има каменни устои и конструкция, върху която стъпва дървен брод. Името идва от близостта на Търновската митрополия.С часове можем да говорим за красотата на някогашната ни столица... Променяща се красота - всеки различен сезон ни кара да погледнем с различни очи на града. Ето - например през зимата градът е прекрасен. Снимките по-долу ги щракнах днес именно за да онагледя зимните красоти на града. Снимах тъй-наречената "Турска Махала" във Велико Търново - от позицията на спирката на ВТУ. Не бих си позволил да дам обяснение защо "махалата" е "турска" - само ще кажа, че на влизане (или излизане - т.е. в единия край) в махалата има едно огромно веещо се платно, закачено на два стълба от двете страни на пътя, на което пише: "Движение за Права и Свободи".
Коментари
Публикуване на коментар