Такъз, такваз, таквиз


         Съвсем наскоро пребивавах в една квартална търновска кръчма за да отпразнувам Трифон Зарезан с приятели. Като филолог, няма как да изпусна да отбележа впечатлението си, че именно в кръчмите живее т.нар. жив език. Какво е "жив език" - аз бих го определил, като езикът, на който се говори - езикът на улицата, не признаващ синтактични, морфологични и фонетични правила, а се ръководи единствено от желанието за правилно разбиране в отсрещната страна.  
         Когато говорим за какъвто и да е език, ние трябва да имаме предвид неговите диалекти, защото именно в езиковите диалекти можем да открием редица явления, с помощта на които бихме си обяснили т.нар. езикови тенденции. Първите езикови тенденции, за които се сещам в момента, започват в края на праславянския период - т.е. малко преди да се поеви на бял свят старобългарският език. Накратко казано - тези тенденции са фонетични и скоро след появата си като тенденции, те прерастват в закономерност. Тенденцията към възходяща звучност представлява градиране на звуковете в сричката по възходяща звучност и поражда законът за отворената сричка; Тенденцията към синхармонизъм поражда закона за синхармонизма, който гласи: След мека съгласна може да стои само предна гласна, а след твърда съгласна - само задна гласна. 
         Така - отклоних се отново... Исках да кажа, че именно явленията в живия език диктуват развоя на книжовния език, особено когато прераснат в закономерност. В съвременния (а и не само) български език решаваща роля имат диалектите. Тези диалекти може да изкривят структурата на изречението, да променят звуковия състав на думите и т.н. Възможностите им са неограничени !
        В България главните диалекти са два - източен и западен. Те са разделени от т.нар. Ятова граница. На изток от ятовата граница българите "Якат", а на запад - "Екат". Тоест говорим си за ятов преглас - който е характерен само за България. Говорейки за източен и западен диалект, нека да кажем, че западният е по-твърд от източния; на изток казват: "котка", "мляко", "сняг" - на запад: "мачка", "млеко", "снег"...  Вече две години живея на изток от ятовата граница и мога да кажа, че източните говори се отличават от западните не само по тия три думи - а налице са много сериозни различия, които различия често водят до неразбирателство мъжду представители на двата главни диалекта при воденето на прост диалог(разговор). Все едно говорят на различни езици.
          Сега - нека се върнем на заглавието - "Не съм такъз, бе !". Това нещо го чух докато бях във въпросната кръчма. Отначало ми прозвуча като някакво подобие на "Како Сийке, не съм от тях" и турски "Сакъз". Но сетне - щом ми отминаха аналогиите забелязах, че тая дума "такъз" я чувам за първи път. Чувал съм за "таквоз" (такова), "такваз" (такава) и "таквиз" (такива) - но за "такъз" не бях чувал. Попитах едно момиче, което седеше до мен - какво е казал, а тя ми отговори "Не съм такъз". Попитах я какво означава това "такъз" - тя ми отговори, че може би е имал предвид "такъв", но подчерта, че това "такъз" почти никой не го употребява. Тоест и преди го е чувала, но изключително рядко в сравнение с "таквоз" и "таквиз".   
         Предполагам, че това "такъз" се поевява по аналогия с "такoз" и "таказ" - които са възникнали като кратки форми на "таквоз" и "такваз" (приемам ги за кратки, защото са с една буква по-малко в състава си - тоест - преградната съгласна К остава, а проходната съгласна В изпада). Родовото обособяване създава кратка форма на показателното местоимение и за мъжки род! 
         Предполагам, че по същата причина се поевява и онова "МЕкане", за което се говори, че е проблем на езика. Ето няколко примера за мекане:  пиеме вместо пием, ходиме вместо ходим, храниме и ядеме вместо храним и ядем.  Моето обяснение :  понеже в 2л.мн.ч. е Ходите, Пиете, Градите, Пеете... логично е това "те", с което завършват глаголите във второ лице, множествено число - да има свой еквивалент в първо лице единствено число.   По този начин се получава една ясна родова диференциация - т.е. ясно можем да различим дали глаголът е от първо, второ или трето лице мн.ч. .  
         Горепосоченото "такъз" да се разбира като кратка форма на дублетната форма на "такъв". Тоест такъз е кратката форма на такъвзи, което е дублетна форма на такъв. Предлагам ви една табличка:

род, число        |         осн.форма     |        дубл.форма    |      кр.форма  |
________________________________________________________

М.Р,Ед.Ч.  |   Такъв      |   Такъвзи     |   Такъз   |
________________________________________________________
Ж.Р.Ед.Ч.  |    Такава    |     Такваз     |  Таказ    |
________________________________________________________
Ср.Р.Ед.Ч. |    Такова    |     Таквоз     |  Такоз    |
________________________________________________________
Мн.Ч.         |    Такива    |     Таквиз    |   Такиз    |

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба