Живот


         Човешкият живот е много странно нещо - докато си намериш място под слънцето, и то - вземе, че се мръкне... Съдбата на човека също е странна. Тя изпраща какви ли не воли и неволи на човека, и какви ли не още случки му се случват благодарение на нея, а той ту я проклина, ту ù благодари. Обаче от всичко, най - странен е човекът. Той учи, работи, жени се, живее... случват му се разни нещица в живота, а като погледне зад гърба си - нищо! Зад гърба си вижда едно голямо нищо, въпреки че през целия си живот все е вършил нещо. Странна работа...
         Представете си човек в лодка на сред океана, изгубил се и търсещ суша. Той колкото и да гребе с греблата, нито днес, нито утре ще узнае дали всъщност се приближава, или отдалечава от сушата... Но той продължава да гребе, защото го крепи надеждата, че е поел правилната посока. Така е и с човека - той, както лодкаря на сред океана, никога не знае дали е поел правилния път, а само се надява, че го е направил. И правилно!
         Животът на човека е един-единствен и не е 100 години, а е кратък. Ако човек се заеме да се връща назад и да поеме нов път, за да си поправи грешката, то не би му останало време за живот, а само време за поправяне на грешки. Не може, а и не трябва човек да се обръща и връща назад заради някакви си грешки. Грешките ни трябват, за да се учим от тях, нямаме време да ги поправяме.
         Човеците не са като котките - с по седем живота, а само с един-единствен. И докато живее своя един-единствен живот, човекът веднъж обича и веднъж прощава - веднъж греши и веднъж клетва дава. Всичко е по веднъж и въпреки това е напълно достатъчно за един живот!
         От доста време знам за една приказка за живота и мисля, че в тази статия има място и за нея. Това е една прекрасна приказка в стихове:


Един баща дарил сина си
със две писма преди смъртта си:
едното да отвори в мъка,
а другото в сполука.

Не провървяло на сина,
живеел сам и в беднота.
Отворил първото писмо,
а вътре в него пишело:

"Знам какво е да си беден,
и до теб да няма никой.
Няма страшно, мили сине,
вярвай ми и това ще мине."

И се оказал прав бащата,
и променила се съдбата -
след всичко лошо и горчиво,
синът му заживял щастливо:

спечелил слава и пари,
намерил си приятели.
Отворил второто писмо,
а вътре в него пишело:

"Браво, сине, ти спечели -
вече всички те обичат,
но от мен да знаеш сине -
знай, че и това ще мине"

                   Всъщност тази приказка е песен.


 Въобще - цялото това мое впечатление е повлияно от две песни - тази и тази

Коментари

  1. Много ми харесва това, което си написал! Но не само един път греши човек и съм сигурна, че всеки човек би променил нещо в миналото си, ако можеше! Колкото и да не иска, човек винаги греши, но това понякога води до нещо по-хубаво! :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба