Търсене в този блог

Translate

29.03.2012 г.

Да ви попитам за образователната...практика


         Здравейте. Казвам се Благовест. Предпочитам да ме наричат Благо. Поради една или друга причина аз избрах да следвам специалността Българска Филология във ВТУ. Това ще рече, че след време ще имам възможността, дай боже, да стана учител по български език и литература (БЕЛ). Това мое бъдеще учитлстване ме кара да се замислям от време на време за някои нещица. Тези нещица естествено са свързани с отношението към Образованието в България - отношение, в смисъл - как учещите гледат на образованието (си). Учещи ще рече ученици, студенти и т.н.
         Това отношение, естествено, можем да го забележим единствено и само като вникнем в средите на учещите се. Хайде да вникнем. Какво виждаме? Виждаме ученици, които се вайкат "Оф, дали ще ми пише тройка", "Дано имам четворка" и т.н. Същото се отнася и за студентите - впрочем, при студентите нещата са по-зле, поне по мое наблюдение...
         Къде е проблемът, може би ще попитате? За да ви отведа до там, че сами да се сетите къде е проблемът, ще ви разкажа едно нещо. Скоро гледах по националната телевизия интервю с едно столично семейство. Ставаше въпрос за това, че родителите са спрели детето от училище и са му "назначили", така да се каже, частни учители, които да идват вкъщи, за да го обучават по съответните училищни предмети. Това дете, доколкото си спомням, е (или поне беше) в трети или четвърти клас. Причината, за да спрат детето от училище е там, че родителите видели у детето някакъв стремеж то да учи за оценки, а не за знания...
         До някъде родителите са прави, но само до някъде... Родителите, може би, забравят една много важна функция на училището - да социализира, да създава у детето навик, то да е с хора - независимо дали му харесва, или не. От друга страна, пък, родителите правилно са видяли, че когато детето учи за оценки - това е лошо, а когато учи за знания - това е добро. Но това ли е начинът да промениш детският стремеж за учене - като изкараш детето от училище и го накараш да учи вкъщи? Очевидно - за въпросните родители - да. В това виждам кардинално решение и директен начин за изпълнение на поставената цел от страна на родителите. Но тази цел би могла да се постигне и по друг начин, който не е толкова радикален (и фрапиращ). Този начин се нарича Възпитание - чрез възпитанието у детето могат да се създадат такива нрави и черти на характера, каквито не биха могли да се постигнат дори и от най-престижните училища. Възпитанието е начин, с който е напълно възможно да кажеш на детето, че ученето в училище ще му свърши много добра работа след време. Ако не вярвате в това, спомнете си максимата за първите седем години...
         "Ех, първите седем години... Ако те са ти качествени, ще са ти качествени и останалите 77" - така казваше един мой учител по Български език. Всъщност - имам странното усещане, че тази максима "Ако ти липсват първите седем години..." е измислена от учителите - защо? Ами защото децата постъпват в първи клас на 7-годишна възраст, а учителите, горките, чак сега започват да ги възпитават... Сиреч - понеже децата досега (до 7-годишна възраст) не са били при учители, съответно нямат и възпитанието и обратното - ако пък бяха, със сигурност щяха да имат и възпитание...
         Но - да се върнем на темата - говорехме за оценките. Учениците се борят за оценки, студентите се борят за оценки... Всички се бориме за оценки. Но докато казваме, че се "борИМЕ", вместо "борИМ" и "ще ходИМЕ на даскало", вместо "ще ходИМ на даскало", ще си личи много добре  какъв е нашият стремеж всъщност...
         Нямам си на идея защо така винаги се получава един драматизъм в това, което пиша. Но както и да е... Надявам се, читателю, усещаш накъде ме отвежда собствената ми мисъл. Говоря за това, че при тези, които се стремят единствено към по-високо оценяване, това си личи. При другите - онези, които се стремят да им влезе нещо в главата (най-малкото поради любопитство) - също си личи. Първите минават между капките, а вторите се стремят да минават точно под капките.
         Тук е моментът да Ви попитам - каква е образователната практика - междукапкова или подкапкова...?

:)

НЕО-социализъм ли... Я стига !


 
         В момента са много модерни твърденията, че България влиза в епохата на нео-социализма. Причината за подобни твърдения се крие в твърдата ръка на министър-председателя Бойко Борисов. Като аргументи за подобни твърдения се вземат предвид едноличните решения на премиера по важни за страната проблеми.
         За какъв нео-соц говорим? Преди година-две се говореше за пост-комунизъм, а сега за нео-социализъм... Припомням, че един от предизборните лозунги на РЗС  беше: "45 години комунизъм, 20 години - пост-комунизъм. Стига !"...  Интересното е, че терминът пост-комунизъм сега се замени с нео-соц. Явно се очаква, че по-краткото название ще има по-голям ефект сред народа.
         Споменаването на неща като нео-соц, пост-соц и т.н. се прави от определени кръгове в обществото. Тези кръгове служат на някои опозиционни партии, или поне споделят техните интереси. В България няма нито соц, нито нео-соц, нито ленинизъм, сталинизъм, марксизъм и т.н.! България е страна в Евросъюза и като такава представлява държава, която споделя европейските ценности, а посочените по-горе не са такива. Смешно е в 21-ви век да си говорим, че държава в ЕС е на път да влезе или вече е влезла в някаква соц-епоха.
         Да - вярно е, че една голяма част от обществото изпитва истинска носталгия по миналото и особено по соц-миналото. Но има и една такава част от обществото, която изпитва нетърпимост към онези времена и дори не иска да си ги спомня. Впрочем - датите 10-и ноември и 9-и септември се почитат по равно. Едната дата символизира началото на комунизЪма в България, другата - краят му. Тук няма как да не споделя един откъс от песента на Уикеда - "Обичам":

Десети ноември, девети септември,
кръглата маса, мирният преход,
майчице мила, ще ми се пръсне
от толкова обич сърцето...

         В заключение ще кажа, че в България почва за социализъм (вече) няма, но има страх от социализъм. Именно от този страх се възползват хората, които говорят за социализъм, комунизъм и т.н. Призовавам Ви, братя, да не бъдете толкова доверчиви, колкото сте всъщност; не вярвайте на всичко, което чуете, прочетете или видите. Ако искате да си изградите правилно мнение по даден въпрос, събитие и каквото и да било нещо, Ви препоръчвам винаги да проверявате как е отразено това нещо в различните медии - защото медиите обслужват нечий интереси. Тук е моментът да Ви кажа, че ако гледате Нова Телевизия, няма да чуете нито една добра дума за Бойко; обратното е в Канал 3 - там пък няма да чуете нито една лоша дума за Борисов. Естествено - нещата и тяхното отразяване не винаги са толкова директно и очевидно поляризирани, но все пак, ако не на пръв поглед, то поне на втори или трети става ясно.

Туй е Мàкедонско !


Какво става с Македония?


       Интересно е положението на Македония в момента. Самата ситуация е интересна. Тази страна търси началата на идеологията си в далечното антично минало. Под идеология трябва да разбираме националните основи на македонското нещо. Тези основи, на това нещо, се търсят много назад в миналото - в едни далечни времена, при едни други народи и т.н. Тази страна - република Македония - се опитва да върви напред, гледайки назад. Македонската идея посяга както към историята на елинизма, така и към българската националност и история, а в последно време - посегателства са отправени дори и към древноегипетската история. Пример за т.нар. кражба на история е оново твърдение на част от македонската интелигенция, което втрещи дори и най-големите националисти и защитници на македонската идея - "Клеопатра е македонка"...
       Какво става в Македония в момента? Към момента в центъра на Скопие се строят едни такива паметници, които имат за цел именно да създадат някакво национално самосъзнание, което очевидно липсва. Тези паметници се строят по една стратегия, която носи името "Македония - 2014". Но да оставим паметниците - все пак времето, в което живеем, се характеризира с капитализъм, не със социализъм - нека погледнем цената на паметниците. Каква е цената? Всъщност от името на проекта става ясно, че строенето на паметници ще продължи до 2014г., а до момента (март 2012г.) за паметници са дадени над 250 милиона евро. МИЛИОНА ЕВРО.... В български левове това е половин милиард лева... Очаква се до края на проекта парите, похарчени за строене на паметници да надмине 400 млн. евро. Македонската преса обаче говори за 80 милиона евро, предназначени за паметници. Защо? - Ами вижте - в Македония безработицата официално надхвърля 32% - това е една изключително бедна страна, с почти никакво развитие и бъдеще. Тя е такава именно заради стремежа си да се изгради някакво национално самосъзнание, който стремеж очевидно дразни страните съседки на Македония. Представяте ли си какво ще стане, когато македонските граждани разберат, за истинската сума предназначена за изграждането на паметници? Аз не си представям...
Всъщност - ние българите - не трябва да се смеем на македонците затова, че са изпаднали в такова състояние, че да си строят паметници... Не трябва, защото и ние в близкото минало бяхме в много подобно положение. Е - ние излязохме от това положение, скоро и македонците ще излязат; въпрос на време е... Но да се върнем на македонците. Хубаво е да знаем, че тези пари се инвестират за създаването на една "нова древна" история... Тези космически цифри (а те наистина са такива за Македония) дават знак за угрижеността на властите към изграждане на национализъм в Македония. Тук е моментът да се запитаме - откъде, аджеба, македонците имат тези пари, че да си позволят такова строене на паметници - строене, което в момента е уникално не само за Европа, но и за целия свят? Откъде, щом безработицата е над 32 % ? Кой ги дава тези пари на Македония? Само да не са онези, които са плащали на нашите войводи от преди освобождението (1878г.), за да бъдат войводи... Надявам се, разбирате какво искам да Ви кажа... Не само македонските учебници по история мълчат по някои работи, но и нашите - е, разбира се не в такава голяма степен, но мълчанието си е мълчание, нали знаете... :)
       Центърът на Скопие - площадът - той е толкова отрупан с паметници, че вече няма място откъдето да минеш.

А Европа гледа и се чуди...

А македонците само викат: "Туй е мàкедонско, Онуй е мàкедонско..."

Това което не знаем е, че в Македония има албанско малцинство - малцинство, формално - на практика то е почти изравнено с македонското мнозинство. Трябва да кажем, че освен мàкедонски паметници, в Скопие има и няколко Албански такива. Всъщност това не е толкова важно при обсъждането на македонските идеи, защото като цяло - Македонизмът се формира на основата на антибългаризма, на анти българщината. В Македонската република новите поколения са с десетилетно промиван мозък - още от времето на Титова Югославия...
       Сега се сетих, че на скоро имаше някакъв футболен мач между македонци и албанци. На този мач една албанска агитка беше издигнала лозунг "БОГ ВИ НАПРАВИ БЪЛГАРИ, ТИТО ВИ НАПРАВИ МАКЕДОНЦИ". Това послание беше написано на английски език и е много интересно от гл.т. на това, че ако в някои страни възникват някакви сбивания между агитките на различни отбори, то те са въз-основа на самите футболни отбори - т.е. не излизат от сферата на футбола, въпреки, че има предпоставки за такова "излизане". В случая, този надпис е показателен с това, че той посочва в коя посока ще е това "излизане"... Ако има сбиване, то със сигурност няма да е въз-основa на нещо друго, различно от междуетническите конфликти...
       B кpайна сметка, ние Българите, колкото и да ни боли, трябва да признаем, че съществува Република Македония. Там има македонци, а не българи, просто защото населението само се определя като такова. Единственото нещо, което можем да направим по въпроса с Македония е не да си я върнем или да натякваме фанатично на тамошното население, че са българи, а не македонци. Това, което можем да направим е да не позволяваме македонските посегателствата върху нашата българска история да станат факт...

Това е.

Поздрави на братята мàкедонци и на сваки блъгари, де се зоват мàкедонци...

24.03.2012 г.

Хубави Мисли


Живей така, че да не те е срам да продадеш домашния си папагал на най-голямата клюкарка в града.


Няма значение колко бързо тичаш, щом не тичаш в правилната посока


Никой не е перфектен докато не се влюбиш в него.


Нещата се повтарят, защото ние не се променяме.


Хората щяха да се тревожат по-малко за това какво другите мислят за тях, ако можеха само да си представят колко рядко другите мислят за тях...


Мислим с общи понятия, но живеем с подробности


Странно е, че много хора ядат и пият всичко, което се слага пред тях, но проверяват много внимателно маслото, което се слага в колата им.


Духовно развитие - това е тогава, когато сменяте една заблуда с друга и при това си мислите, че много сте помъдрели...


Хората с високо равнище на лично овладяване не могат да си позволят да избират между разума и интуицията или между главата и сърцето, защото не биха избрали да се ограничават до ходенето с един крак или гледането с едно око.


Създателят не е направил ушите ни така, че да се затварят... за разлика от устата. Помислете над това!

Какво е ''Добър ден''?




      Някои изрази в езика ни до такава степен са се фразеологизирали, че вече те изпълняват чисто формална функция. Такъв например е изразът "Добър ден".
      Кога казваме "добър ден"? Ами - отиваме в банката и първото нещо, което казваме е добър ден. Отиваме в университета и видим ли някой уважаван професор, веднага изричаме "добър ден". Дори и в магазина, когато искаме да ни дадат нещо, винаги започваме с "добър ден" и едва тогава си искаме това, за което сме дошли.
      Но ако познавахме продавачката не бихме казали добър ден, а здравей(или здрасти). Същото щеше да бъде и ако познавахме консултантите в банката; както и ако преподавателят в университета не е просто лектор - сиреч да чете лекции -, а сме го избрали за наш водач по пътищата на науките...
      Всъщност, какво излиза? Излиза, че употребяваме добър ден, когато искаме да кажем здрасти на някого, на когото ние гледаме с уважение. Тоест демонстрираме възпитание...
      Думите са с едно и също значение. Независимо, че Здрасти си е здрасти, а Добър ден си е добър ден. Това, че казваме добър ден, съвсем не значи, че сме възхитени от това, колко много ни е добър денят; пък и буквалното разбиране на добър ден е точно това. Всъщност, ако трябва да го разбираме буквално в процеса на речта - то звучи като казано между другото. Това "другото" е всичко друго, което казваме. Впрочем, думите, които звучат като казани между другото при буквалното разбиране на речта стават все по-повече и все по-много.
      Но изразът добър ден в никакъв случай не е израз, казан между другото. Да - такъв е, но когато го разбираме буквално и от гл.т. на лингвистиката.Но за мен това е екстралингвистично явление, което стои извън езика - също както мимиките, жестовест и т.н.
Добър ден има функция на старт на разговора. Това е код, който дава началото на разговора. Както при конните състезания натиснатият спусък и последвалият от него гръм кара състезателите да започнат надбягването, така и в процеса на речта словосъчетанието добър ден кара участниците в речта да започнат да говорят.

Някой щеше да уволнява Бойко Борисов...


      Избори 2011 ще си останат в историята като безкрайно интересни. Появи се едно изречение, което гласеше: "Всичко премина нормално, не ни хванаха в нарушение." Това изречение се появи няколко дни преди изборите, повтаряше се от представители на всички политически партии освен ГЕРБ и незнайно къде изчезна няколко месеца след изборите... С голяма почуда установих, че това изречение е много добър превод на руски лозунг, който съответно се размахваше в Русия горе-долу по същото време.
      На тези избори от БСП изкараха на политическата сцена най-големия български актьор - Стефан Данаилов - като кандидат за президент на републиката. Позорището щеше да бъде пълно позорище, ако Данаилов бе избран; позорище - в смисъл - театър. От РЗС, пък, щяха да уволняват Бойко Борисов. Дори из цялата страна имаше билборди с лика на Атанас Семов (кандидат за президент от РЗС), който казваше: "Ще уволня Бойко Борисов!"... С цялото ми уважение към г-н Семов това е повече от смешно, дори пародийно. Семов е част от интелигенцията на България, ползва се с някакъв авторитет в научните среди, той е български учен и т.н., но е повече от явно, че политическите му изказвания не са най-силната му страна. Дори бих казал, че са пълен провал...
      Господин Семов, Вие ли назначихте Бойко Борисов, че ще го уволнявате? Не! Народът го е назначил и единствено народът може да го уволни. Народът назначава и народът уволнява. По този начин народът уволни Станишев и БСП, Костов и СДС, ДСБ, НДСВ и т.н. Та идва моментът да попитам: Г-н Семов, преди да тръгнете да уволнявате премиера, не се ли сетихте, че не сте го Вие назначили?
      Преди да тръгнете да уволнявате когото и да било, помислете си добре, дали Вие сте го назначили? Ако Вие сте го назначили, значи Вие ще го уволнявате, но ако не сте назначили никого, значи никого няма да уволнявате; колкото до говоренето Ви напред-назад, че ще уволнявате този и онзи - това очевидно са голи и кухи слова и думи...

За българската алчност...


           Българите сме алчен народ. Това стана очевидно от една статия във в-к "Труд" от 22 март 2012г. В тази статия, която беше поместена на заглавната страница на вестника, беше направена една доста интересна аналогия - аналогия, показваща една характерна черта на нашата народопсихология. Става въпрос за една хазартна игра на българските мобилни оператори, която носи името "Големият кеш". Тази игра се "играеше" с SMS-и. Стана ясно, че от тези sms-и, мобилните оператори са натрупали обща печалба от 14,6 милиона лева (без ДДС!) за период от 3 месеца. Ако трябва да бъдем точни, ще бъдем: това са 14 644 000 лева без ДДС. Това е печалбата на мобилните оператори, а печалбата, която е изплатена на победителите в играта е 2,5 млн. лева. Тоест ако сметнем ДДС-то ще видим, че българският sms "играч" е дал малко над 17,5 млн лева (17 572 800лв), за да получи 2,5 млн лева.
       По-интересното обаче е друго. За три месеца мобилните оператори са натрупали печалба от почти 15 милиона лева, а за 9 години от "Българската коледа" събраха 20 милиона лева. "Българската коледа", знаем, е инициатива, която има за цел да събира пари за лечението на болни деца... Тоест - с други думи казано - за 3 месеца българите са дали на Mtel, Globul и Vivacom 15 милиона лева, а за 9 години на "Българската коледа" - 20 млн.лв... Надявам се забелязвате, че става дума в първия случай за тримесечие, а във втория - за почти десетилетие...
       Схващате ли?  Българинът предпочита да влага парите си в предполагаеми печалби, отколкото да ги даде за лечение на болни деца - деца българчета...
Българинът е алчен...
Народът е алчен...
Има нещо отвращаващо в тази история - нещо гнусно и алчно...

Аман от освободители


Е, тука не мога да се въздържа да не извикам: аман от освободители!
Тръгне ли една държава да завладява друга държава, тя непременно
обявява, че отива да я освобождава. Така Александър Велики освободи почти целия свят, римляните освободиха траките така, че помен от тях не остана, Наполеон освободи цяла Европа,
 Хитлер тръгна да освобождава Съветския съюз от комунизма, Сталин пък
 освободи Германия от фашизма, византийците ни освободиха от руснаците през 971 година и два века влачихме ярема на тази свобода, руснаците пък ни освободиха незнайно от
кого през 1944 година и то така хубаво ни освободиха, че едвам се
 освободихме от свободата им... Напоследък пък американците тръгнаха да освобождават света - освободиха
Виетнам, съвсем наскоро - в края на миналия век - освободиха Югославия и
тя, горката, още не може да се съвземе от това освобождение; сега
освобождават Ирак, горко му!...
Въобще, прав се оказва Дяконът Левски като казва: „Който ни освободи, ще
ни пороби, казвам ви!" - тези думи ние, българите, дето все чакаме някой
да ни освободи, трябва да си ги запишем с нож на челото...
Затова - тръгне ли някой да те освобождава, народе мой, грабвай оръжието
и се защитавай до последна капка кръв!



Откъс от книгата на Стефан Цанев - " Български хроники: история на нашия народ от 1453 до 1878 "

14.03.2012 г.

Славейков- бунтар на времето си или дълбока човешка съзерцаемост!

На Вашето внимание представям следната статия, чиято авторка ще нарека Хуанита.

Славейоковата интимна лирика поражда във всеки различни чувства. Жените са по-резервирани, дори и критични към тези стихотворения, особено в днешно време, когато женският пол спокойно може да се сравни със силния пол. НО времето, в което е писал, е на патриархалното общество, където жените не са имали важна роля извън дома, къщата, двора. Слабият пол не е повдигал темата за равенство, не са руптаели, а са го приемали. За тях е било важно да създадат семейство, да се грижат за него, да угаждат на мъжа си и по  времето на Славейков да робуват и на модата . Новите модни тенденции които навлизат, завладяват дамите, а духовното остава неразвито и  на заден план. Самият Петко се възмущава, дори ги определя като натруфени, окичени сергии.В неговите стихотворения се усеща неудобрението му. Той представя жените само като плът, най-важното е телесното-да са тънки, красиви с червени бузи, дори напътства другите мъже да гледат това.Славейковата представа за женската красота, не се дължи само на неговите виждания, а на това което самите жени показват- плът без душа.Чрез облеклото си те привличат мъжките погледи, защото друго няма какво да покажат, вътрешността е бедна. За това не трябва да съдим Славейков, защото той иронизира жените по начина по който те сами се представят в обществото.  Богатият му любовен опит, палавият му характер се отразяват в интимната му лирика и показват неговите настроения и многоцветни чувства. Първите му интимни произведния са образци, които наподобяват чужди произведения, които са нужни за възобновяване интереса на младите българи към родните творби. Тук можем да вметнем, че освен от патриотична нужда самият писател  също е имал необходимост от нея, за да излее свойте емоции и чувства към женския пол. Вече в по-късните му стихотворения се преплита еротичното с мотивът за неизживяната любов. Усеща се самота. Макар с доста буен и буден нрав сантиментално-меланхоличният характер на лириката се усеща. Тя е приплетена с еротичния мотиви. Фройд доказва, че човек, който се намира в такива състояния те могат да се изразят чрез еротика. Това може да бъде обяснение за неговите провокативни дори и вулгарни слова. Противоречивата същност на Славейков контрастира с периода в който е живял. През 19 век хората са били по едноцветни и сдържани,  но Славейков не отговаря на тази характеристика, но да не забравяме, че той е силно повлиян от романтизма. Още един контраст в личността на Славейков можем да открием и в това, че той е един от първите, който преписват библията, което означава , че е добре запознат с божията заповед ,,Не прелюбодействай. Въпреки това той не го прави. Не са малко случаите в който в лириката му са показани, че ,,чуждото” става ,,негово”. Неговите забежки, голямото и отворено сърце на Славейков към младите жени ни показва, че търси любов, каквато никога не е имал. Жените, които той преплита в любовния си живот биват ,,използвани” тъй като той търси  обичта която не е изпитвал, за това любовта не може да бъде насочена само към една избраница. Липсата на майчината обич остава белег за цял живот. Той търси точно тази любов, която му е липсвала цял живот, за това той има толкова много похождения.
Примерът, който не му е даден, а именно обичта между истинската му майка и баща, а вижда само тази към чуждата жена, повлиява на неговото либидо и води до убеждението му, че чуждото е позволено.


8.03.2012 г.

Преди години на 8-и март

1169 - Киев е превзет и опустошен от Андрей I Боголюбски, княз на Владимирско-Суздалското княжество
1681  - Германският астроном Йохан Кеплер формулира своя трети закон за движението на планетите.
1722  - По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия.
1752 - Парламентът на Париж осъжда Енциклопедията на Дени Дидро.
1802  - Германският астроном любител Хенрих Олберс открива малката планета Церера.
1899 - Основан е германският футболен клуб Айнтрахт Франкфурт.
1917 - Начало на Февруарската революция в Русия: в Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта.
1924 - В Ню Йорк е основана компанията Pan American Airways.
1948 - При разглеждане на делото „Маккол против Министерството на образованието", Върховният съд на САЩ постановява, че религиозните инструкции в училищата противоречат наКонституцията.
1957  - Египет отваря отново Суецкия канал.
1965 - Виетнамската война: САЩ изпращат първи военни групи от 3 500 морски пехотинци в Южен Виетнам.
1966 - В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Хорацио Нелсън.
1971 - Бокс: Джо Фрейзър печели двубоя срещу Мохамед Али в три забележителни рунда.
1974 - Отворено е летището Шарл дьо Гол в Париж, Франция.
1983 - Студената война: В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича СССР "империя на злото".

Стената с глаголицата - ВТУ













Игра на Преподаване


        Беше ден като всички останали - стояхме в университетската зала и чакахме да дойде професорът, който ще ни преподава. Да, обаче професорът не идва... Скуката надделява пред търпението (а скуката е обратнопропорционална на ученолюбивостта) . Съответно и желанието за учене някак си секва...  Съответно ставам и отивам зад катедрата. Погледите на колегите с любопитство се обръщат към мен и като че ли някаква усмивка лекичко начева по лицата им - може би, защото знаят, че ще ги развеселя - или поне ще се опитам. Такъв съм си аз... Та - отивам зад катедрата, хващам я мъжки с двете ръце и започвам да импровизирам с едничката цел да развеселя чакащата аудитория. Подхващам следните слова, дошли ми някак си ненадейно "отгоре": 
"Здравейте, колеги !  Аз съм преподавателят ви по "теория на комуникациите". В процеса на обучение ще Ви запозная с основите на комникацията, която, както знаем, е в началото на всяко личностно и кариерно развитие. Какво знаем за комуникацията и какво можем да кажем за нея без да познаваме дисциплината? Ами основното нещо, което е присъщо за комникацията го знаем от морфологията - това са трите лица от личните местоимения. Става въпрос за Аз, Ти и Той. Това е основата на всяка комникация - Аз - тоест лицето, което говори, Ти - лицето, което слуша и Той - лицето, за което говорим..."
        Всичко това го казвам с някаква сериозност, която е колкото присъща, толкова и неприсъща за мен - противоречива личност съм. И ако в началото на речта усмивката просто начеваше, то сега тя е 24-каратова - като че ли всеки момент ще се превърне в смях. Обаче "речта" ми е спряна от колежка, която вдигайки ръка дава знак за участие в диалог: 
"Доцент Цветанов - казва колежката - извинявам се много, но може ли да ви прекъсна?"
В отговор казвам следното:
"Колежке - Вие не може да си извините сама, затова не казвайте "извинявам се". Вие можете да се срешите сама, да се измиете сама, но не и да се извините сама..."
В този момент част от аудиторията се обърна към въпросната колежка, поправяйки я:
"Извинете ме, извинете ме" - шепнеха всички, гледайки нея... 
Тук се прокара смехът... Колегите ми се сетиха, че цитирам професор Спасова; видяха, че добре съм влязъл в ролята си на "доцент" и се засмяха...
        Обаче не само аз бях влязъл добре в ролята си. Те също бяха в роля - но не на доценти, а в роля на аудитория, служеща за пример. Но историята не свършва до тук. Колежката, която ми се извиняваше до преди минута, сега замлъкна - сякаш засрамена... И друга колежка взе нейното място: 
"Доцент Цветанов, извинете ме, но искам да ви кажа, че вие имате усет за аудиторията и знаете как да говорите пред нас. Радвам се, че притежавате подобни качества. Във Вас виждам един бъдещ университетски преподавател..." 
        В този момент усетих, че играта на "роли" взе да променя своята първоначална функция - от чисто развлекателна, тя сякаш стана начин (код) за предаване на мнение (позиция), което мнение не би могло да се предаде в социума. След като колежката приключи със своето похвално слово, аз й взех книжката и я "освободих от изпита", имитирайки, че се подписвам. Всичко това стана с разменяне на загадъчни усмивки. Колежката ми благодари, че "съм я освободил от изпита" и попита: 
"Доцент Цветанов, не мислите ли, че е редно да ни освободите - все пак ние сме прекалено малко, за да караме  лекция"
Аз погледнах в часовника, видях, че 15-е минути [1] вече са изминали и казах: 
"Ами да, колежке - права сте. Свободени сте"
След като казах тия думи станахме, започнахме да намятаме якетата си и да се обличаме и лека-полека се изнизахме. При това "изнизване" - тоест излизане, напускане на стаята - една колежка попита: 
"Къде отивате, няма ли да чакате преподавателя?" 
А аз отвърнах: 
"Кого трябва да чакаме - нали Ви освободих от занятието..."
        Очевидно колежката не беше разбрала кода... Всъщност - това е онази колежка, която в началото на разказа искаше да ме прекъсне и която употреби "извинявам се", вместо "извинете ме"...

______________
1 - 15 минути е времето, което се чака, за да дойде преподавателят. Ако не дойде до 15-ата минута значи няма да дойде

7.03.2012 г.

Кои са ''Личностите на годините'' на Тайм

Предлагам Ви един доста интересен и изчерпателен списък на хората, които са били наричани от Тайм "Личност на годината":

· · · · · · · · · · · · · · · ·
1951–1975
· · · · · · · · · · · · · · · ·

Мохамед Мосадък (1951) · Елизабет II (1952) · Конрад Аденауер (1953) · Джон Фостър Дълес (1954) · Харлоу Къртис (1955) · Унгарските борци за свобода (1956) · Никита Хрушчов (1957) · Шарл дьо Гол (1958) · Дуайт Айзенхауер (1959) · Американските учени: Джордж Бидъл / Чарлз Дрейпър / Джон Франклин Ендърс / Доналд Глейзър / Джошуа Ледерберг / Уилърд Либи / Лайнъс Полинг / Едуард Милс Пърсел / Изидор Раби / Емилио Сегре / Уилям Шокли / Едуард Телер / Чарлз Хард Таунс / Джеймс Ван Ален / Робърт Бърнс Уудуърд (1960) · Джон Кенеди (1961) · Йоан XXIII (1962) · Мартин Лутър Кинг (1963) · Линдън Джонсън (1964) · Уилям Уестморланд (1965) · Поколението на Бейби Бума (1966) · Линдън Джонсън (1967) · Астронавтите на Аполо 8: Уилям Андерс / Франк Борман / Джим Ловел (1968) · Средностатистическите американци (1969) · Вили Бранд (1970) · Ричард Никсън (1971) · Хенри Кисинджър / Ричард Никсън (1972) · Джон Сириса (1973) · Крал Фейсал (1974) · Американските жени: Сюзън Браунмилър / Катлийн Байрли / Алисън Чик / Джил Конуей / Бети Форд / Ела Грасо / Карла Хилс / Барбара Джордан / Били Джийн Кинг / Карол Сътън / Сюзи Шарп / Ади Уайът (1975)

· · · · · · · · · · · · · · · ·
1976–2000
· · · · · · · · · · · · · · · ·

Джими Картър (1976) · Ануар Садат (1977) · Дън Сяопин (1978) · Рухолах Хомейни (1979) · Роналд Рейгън (1980) · Лех Валенса (1981) · Компютърът (1982) · Роналд Рейгън / Юрий Андропов (1983) · Питър Юбърот (1984) · Дън Сяопин (1985) · Мария Корасон Акино (1986) · Михаил Горбачов (1987) · Застрашената Земя (1988) · Михаил Горбачов (1989) · Джордж Х. У. Буш (1990) · Тед Търнър (1991) · Бил Клинтън (1992) · Умиротворителите: Ясер Арафат / Фредерик де Клерк / Нелсън Мандела / Ицхак Рабин (1993) · Йоан Павел II (1994) · Нют Гингрич (1995) · Дейвид Хо (1996) · Андрю Грув (1997) · Бил Клинтън / Кенет Стар (1998) · Джебри Безос (1999) · Джордж Уокър Буш (2000)

· · · · · · · · · · · · · · · ·
2001–настояще
· · · · · · · · · · · · · · · ·

Руди Джулиани (2001) · The Whistleblowers: Синтия Купър / Колин Роули / Шарън Уоткинс (2002) · Американският войник (2003) · Джордж Уокър Буш (2004) · Добрите самаряни: Боно / Бил Гейтс / Мелинда Гейтс (2005) · Ти (2006) · Владимир Путин (2007) · Барак Обама (2008) · Бен Бернанке (2009) · Марк Закърбърг (2010) · Протестиращият (2011)

Държавни глави на Русия


··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················
Велики князе на Москва (1283–1547)
··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················

Даниил Московски · Юрий III · Иван I · Симеон · Иван II · Дмитрий Донски · Василий I · Василий II · Иван III · Василий III · Иван IV

··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················
Царе на Русия (1547–1721)
··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················

Иван IV · Фьодор I · Борис Годунов · Фьодор II · Лъже-Дмитрий I · Василий IV · Михаил Романов · Алексей Романов · Фьодор III · Иван V · Петър I

··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················
Императори на Русия (1721–1917)
··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················

Петър I · Екатерина I · Петър II · Анна · Иван VI · Елисавета · Петър III · Екатерина II · Павел I · Александър I · Николай I · Александър II · Александър III · Николай II

··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················
Временно правителство (1917)
··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················

Георги Лвов · Александър Керенски

··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················
Ръководители на РСФСР (1917-1922) и Съветския съюз (1922–1991)
··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················

Владимир Ленин · Йосиф Сталин · Георгий Маленков · Никита Хрушчов · Леонид Брежнев · Юрий Андропов · Константин Черненко · Михаил Горбачов

··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················
Президенти на Русия (от 1991)
··················|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||··················

Борис Елцин · Владимир Путин · Дмитрий Медведев

За българските парадокси и абсурди...


        Преди години гледах в едно предаване по родната телевизия някакъв англичанин. Поводът за гостуването му беше някаква книга, току-що издадена от него. Вниманието ми бе привлечено от факта, че книгата е мотивирана от една българска случка, на която въпросният англичанин бил станал свидетел. Случката се състоеше в следното: Англичанинът си вървел по някаква уличка в селцето, в което току-що се настанил да живее и изведнъж видял по пътя да се задава някаква каруца. Когато въпросната каруца се приближила, англичанинът забелязал, че старецът, който бил в нея изведнъж извадил мобилен телефон и започнал да разговаря. Та това е случката - на пръв поглед нищо особено. Англичанинът обаче се впечатлил от това.
        Отначало се чудех - какво толкова го е впечатлило - каруцата ли, мобилният телефон ли... Може би и Вие се чудите сега, също както аз се чудех тогава.
        След като описа случката, чужденецът  разясни в кое се крие неговото впечатление. То било в следния парадокс: Човек, който се вози в каруца си служи с мобилен телефон... Сиреч - каруцата представя епохата в началото на миналия век, а мобилният телефон - началото на новата епоха. Англичанинът логично видял в това парадокс. Това наистина е интересно явление - сблъсък на две епохи. Но това явление не би било обозримо за нас, не и докато някой "отвън" не ни го загатне.
        Замислете се само - колко ли още случки от подобно естество са явни парадокси... Явни - за европейците, но за нас не...
        Ние сме нация с тесен мироглед, с комплекси, с предразсъдъци най-вече със слаб (нисък, малък) технологичекси, икономически (но не и културен!) прогрес. Всичко това ни пречи да видим очевидното. Така ли е? - Ами до голяма степен е така. Но... Винаги има едно "но" - поне така ми повтаряха учителите в гимназията... Тук това "но" важи с пълна сила - а именно, че има парадокси и абсурди в нацията ни, които ние самите си ги виждаме. Вярно - няма как да не ги видим, защото бият на очи - т.е. те са не просто очевидни, а очевадни - но по-важното е, че сами си ги виждаме и усещаме като нация. А за една нация няма по-голям успех от това - сама да види грешките си, преди някой друг и сама да се опита да ги поправи. Може би забелязвате, че вече говоря за грешки, а не за абсурди и парадокси... Защо? - Защото всеки абсурд и всеки парадокс е едновременно и рожба, и майка на грешките!... В едни случаи грешките са причина за парадоксите и абсурдите, в други случаи - следствие.
        Говорех за очевидни и очевадни абсурди и парадокси. Ето ви пример:
Из цяла България е разпространен един нискообразован слой на обществото. Този слой е представен от хора с тъмен цвят на кожата, както би се изразил професор Харалампиев. Тези хора живеят обикновено в малки къщички, които къщички са в едно такова състояние - как да кажа - пред разпад, разруха. Ако трябва да бъда искрен, думата "къщички" не е много правилна, защото това са някакви подобия на палатки. Но и палатки не е точна дума. Всъщност става въпрос за някакво убежище, чиито стени са най-често направени от тухли, а покривът представлява някакви слоеве с найлон, между които са наслагани някакви дрипи. Разбира се - това не винаги е така, но в повечето случаи е точно така, както Ви го описах. Ще попитате "Къде е парадоксът, абсурдът?" - Абсурдът е там - точно под този "покрив". Там често има плазмен телевизор (чиято цена не е от най - ниските), музикална система, а в някои случаи - дори и компютър (когато завали дъжд, тези предмети се покриват със същия онзи материал, с който е покрит и покривът)... Ето Ви го абсурда - социалният статус не отговаря на материалните продобивки. Това е причината да употребя думата "очевадно", вместо "очевидно".
        Посоченият по-горе пример е един от малкото, които осъзнаваме като нация. Но самият факт, че го осъзнаваме, свидетелства за промяната в мирогледа ни като нация. А мирогледът е важен за всяка нация: ако той се промени, ще се промени и нацията...
        Надявам се, че събудих у вас интерес към проблематиката, която обсъдихме. Ако се интересувате от подобни проблеми и въпроси, бих ви препоръчал книгата на Марко Семов - "Комплексите и парадоксите в българския характер", Народопсихология, III том.

Веселин Маринов - За теб, Българийo

ГЛЕД



5.03.2012 г.

Честит 3-ти март!

Честит 3-ти март на всички българи! Това е денят, който много поколения са очаквали напразно през живота си стотици години. Денят, в който родината ни е почувствата свободата. Свобода така изстрадана от герои, като Левски, Ботев, Каравелов и много други знайни и незнайни борци за свобода.
На този ден трябва да си стиснем ръцете и да се поздравим един друг с това, че сме потомци на славни прадеди. На този ден трябва да забравим омразата помежду си, разделението, което управниците в своя изгода насаждат. Да забравим различията, така както го правим, когато националния отбор по футбол бие зад граница. Трябва да се научим да се гордеем с това, че сме българи, а не да се срамуваме. И да продължаваме да славим името на нацията с труд, честност, ценностна система и доброта.



В кое е красотата на жените?




Мъжете харесват преди всичко дългокоси жени. Като казвам "преди всичко", имам предвид преди гърдите, очите, ушите и т.н. В горните снимки са показани три различни жени. Жената с късата коса е удостоена с две снимки в тази статия не за друго, а защото трябва да се знае, че тя е жена; тоест личността на първите две снимки е жена, а не мъж или момче. Всъщност тези две снимки са на поп-фолк фурията Емануела. На третата снимка е показана една средностатистическа мацка - както обичам да се изразявам. Тя си има дълги коси, има си грим и най-важното - има вид на жена. На последната снимка също имаме дългокоса мадама, но тук вече имаме и цици. На тази госпожица ще се спрем по-подробно след малко.



         Нека погледнем дамата с късата коса. Както вече казахме, това е Емануела (българска поп-фолк певица). Тя е с небесно сини очи и е изключително привлекателна жена... когато е с дълга коса. Тук обаче - честно да ви кажа - хич не ме кефи. Вярно - хубавата жена си е хубава и без грим - но без коса?


         Жената на третата снимка е следващата, която ще обсъдим. Това е една много красива и лъчезарна жена. Излъчването й е хубаво - но това излъчване, за което аз ви говоря, нямаше да е същото, ако косата й беше както на Емануела (до ушите). Отдалече си личи, че косата й е поддържана.

         Жената на четвъртата снимка е интересна най-много. Тук преди да говорим за коса, трябва да се спрем на гърдите и да кажем, че те са големи (едри). Всеки мъж би се съгласил с мен. Някои мъже обаче не са цицомани - тоест - не се вълнуват толкова много от размера на женските гърди (но това не означава, че не ги забелязват) . Та тези мъже търсят женската красота някъде другане - по лицето например.


 Нека се вгледаме в лицето на дамата. Какво виждаме?
Ами виждаме една двойна брадичка, каквато дори най-големият мъжкар няма. Виждаме и едни очила - тип "маска за електрожен". Ако обаче се вгледаме по-внимателно в очилата, може да видим един ококолен поглед, който ни наблюдава. Незнайно защо - след като забележим очите на дамата - ще се сетим за едно животно, което вика "Мууууу".

За очевидното


„На света има много истини, на пръв поглед съвсем очевидни, и независимо от
това, именно поради тяхната очевидност хората често не ги забелязват или,
във всеки случай, не разбират значението им. Покрай такива самоочевидни
истини хората понякога минават като слепи, а след това са извънредно
учудени, когато някой внезапно открие онова, което сякаш всички би трябвало
да знаят. Накъдето и да погледнеш, има хиляди колумбовски яйца, но
Колумбовците в живота се срещат съвсем рядко.”

Адолф Хитлер
МОЯТА БОРБА

2.03.2012 г.

Знаете ли за тези любопитни факти?

В света има много необичайни, понякога и нелепи неща. Но заети с работата или ученето, често пропускаме да узнаем нещо ново за Земята и вселената. Нека видим някои любопитни факти, които са известни на сравнително малко хора:

В Калифорния са регистрирани поне шест души с името Исус Христос.

По данни от проучване, повече от половината жители на Великобритания са правили секс на обществено място.

Кенгуруто не може да се движи на заден ход.

Всички сънуваме, дори и да не помним какво. Сънищата ни продължават през цялата фаза на дълбок сън и траят между 5 и 20 минути.

Първият интернет-домейн е регистриран под името Symbolics.com.

При раждането си малките жирафи падат от височина два метра.

Венера е единствената планета в Слънчевата система, която се върти по часовниковата стрелка.

Акулите имат слух, при това толкова добър, че чуват сърцебиенето на останалите риби.

Създателят на логото на Nike получил за него едва 35 долара.

За десет минути ураганите могат да отделят повече енергия от атомна бомба.

Повече от половината жители на Земята никога не са се обаждали по телефон и никой никога не им се е обаждал.

Най-много инциденти в света се случват през юли.

Всеки 19-и жител на Вашингтон е юрист.

През 80-те в болниците в Лас Вегас се правели залози за живота и смъртта на пациентите.

Вероятността да ви нападне крава е по-голяма от тази да ви нападне акула.

Половината домови кражби се вършат от роднини, съседи или познати.

„Джедаи“ е официална религия със 70 000 последователи в Австралия

Начо е най-търсената храна от бременни жени.

Всички 13 жизнено необходими за човека минерали се срещат в ... почти всички алкохолни напитки.

Всяка секунда в Америка се изяждат 45 кг шоколад.

Средно един автомобил изхвърля в околната среда около половин килограм вредни емисии на всеки 40 км!

Всеки трети шофьор-мъж от време на време си бърка в носа, докато шофира

Данъчните служби губят над 2 млн. документи годишно.

АФП: Българите си разменят амулети


       "В България и Румъния хората посрещат пролетта, като си разменят малки амулети от червени и бели нишки - селска традиция, която се е превърнала в градска мода." Така агенция АФП описва идването на Баба Марта. Според агенцията при ритуала, който се извършва на 1 март, родители и деца, мъже и жени, политици, артисти си подаряват мартеници (в България) и мартисор (в Румъния). У нас дори домашните любимци се окичвали с бял и червен конец. АФП цитира и вестник "Преса" за това, че годишно в България се продават мартеници за 15 млн. евро.

Източник: в-к "Преса", 02 март 2012 г., петък (год. I, брой 60, стр. 27)

Преди години на 2 март


1900 обявено е Положение за устройство на флота - документ, с който се определят за първи път задачите на Военноморския флот в България

2007 40-ото народно събрание отхвърля със 163 гласа вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев. 60 души гласуват "за" недоверие, един е "въздържал се". Вотът, внесен на 22 февруари с.г., е с мотива за "разпад в държавната политика в областта на здравеопазването".

1912 Сун Ятсен (1866-1925), лидер на китайската антимонархическа революция от 1911-1913 г., избран на 29 декември 1911 г. за временен президент, забранява с указ производството и пушенето на опиум. "Опиумът не щади нито богаташите, нито бедните и разпространява пагубното си действие из цялата страна" - аргументира се Сун.




Посочените събития по-горе са избрани и публикувани от екипа на вестник "Преса". Датата на публикуване на вестника е 02 март 2012 г., петък (год. I, брой 60, стр. 15)

За вестник "Преса"

            Вестник "Преса" е изключително млад ежедневник - започва да излиза на пазара от началото на 2012-а година. Главен редактор на "Преса" е Тошо Тошев, а редакционен директор - Валери Запрянов. Този вестник се различава изключително много от всички други вестници в България - както по дизайн и оформление, така и по рубрики и съдържание. "Преса" притежава свой стил. Мотото на вестника е "коректният вестник", което е изписано точно над заглавието. И наистина - вестникът е коректен. По страниците му личи, че зад него не стой някаква партия, а журналисти - кадърни и можещи.
            Тези журналисти задават въпроси - но не само по стандартния начин, като вземат интервю от някого и го публикуват във вестника. Въпроси се задават към властта - това става в рубриката "Преса" пита:". Тези въпроси очевидно вълнуват обществото и именно за това се публикуват. Ето един въпрос, който "Преса пита" на 2 март 2012 г.:

Държи ли още на думите си Бойко Борисов от 25 март 2011 г., че "Заплатата на премиера трябва да е най-висока и всички останали трябва да се равняват по нея""

Този въпрос очевидно е провокиран от скандалите с раздавани бонуси.
            Вестникът е интересен с редица гледни точки по различни проблеми. Тези гледни точки обаче ги няма в другите вестници. Хрониките с различни събития се публикуват най-отгоре на страницата, като по-важната част от тях е с удебелен шрифт. Често отразяването на дадена новина се съпровожда с анализ на същата новина. Този анализ обаче е отделен на следващата страница.
            Вестникът притежава рубрики, характерни за всички вестници. Различното представяне на тези рубрики прави вестника различен. Ето - например - на последната страница прогнозата за времето винаги е представена в началото си с няколко встъпителни изречения, които биха предизвикали най-малкото усмивка, а в някои случаи дори смях. В някои броеве на изданието - също на последната страница - има криминала хроника. При нея събитията, които са се случили, са подредени по час на извършване.
"Преса" отделя място в страниците си и за т.нар. Културни новини и събития, ТВ програма, кръстословица, судоко, хороскопи, днешните рожденници, спортни новини и т.н. и т.н.                      
            Просто не е възможно да изброиш всички рубрики във вестника - пък и не е толкова важно какви са рубриките. По-важното според мен е, че поднасянето на информация става по по-различен начин; на читателя се дават по-различни гледни точки, осветяват се други ъгли на дадено събитие и т.н. Често интервютата, със своята задълбоченост, придобиват вид на анализ.
            В заключение на своето впечатление от вестника, бих казал следното: Ако някой не знаеше, че този вестник излиза от има-няма два месеца, със сигурност щеше да предположи, че "Преса" има сериозна история зад гърба си - история, поне 20 годишна. Но - какво да се прави... Вестникът е едва на 2 месеца, но по нищо не отстъпва на големите вестници, а напротив - нареди се до тях.

Вижте това:
Какво се случва в медиите, след като пресата осъмна в началото на годината с един нов вестник и два закрити?