Игра на Преподаване
Беше ден като всички останали - стояхме в университетската зала и чакахме да дойде професорът, който ще ни преподава. Да, обаче професорът не идва... Скуката надделява пред търпението (а скуката е обратнопропорционална на ученолюбивостта) . Съответно и желанието за учене някак си секва... Съответно ставам и отивам зад катедрата. Погледите на колегите с любопитство се обръщат към мен и като че ли някаква усмивка лекичко начева по лицата им - може би, защото знаят, че ще ги развеселя - или поне ще се опитам. Такъв съм си аз... Та - отивам зад катедрата, хващам я мъжки с двете ръце и започвам да импровизирам с едничката цел да развеселя чакащата аудитория. Подхващам следните слова, дошли ми някак си ненадейно "отгоре":
"Здравейте, колеги ! Аз съм преподавателят ви по "теория на комуникациите". В процеса на обучение ще Ви запозная с основите на комникацията, която, както знаем, е в началото на всяко личностно и кариерно развитие. Какво знаем за комуникацията и какво можем да кажем за нея без да познаваме дисциплината? Ами основното нещо, което е присъщо за комникацията го знаем от морфологията - това са трите лица от личните местоимения. Става въпрос за Аз, Ти и Той. Това е основата на всяка комникация - Аз - тоест лицето, което говори, Ти - лицето, което слуша и Той - лицето, за което говорим..."Всичко това го казвам с някаква сериозност, която е колкото присъща, толкова и неприсъща за мен - противоречива личност съм. И ако в началото на речта усмивката просто начеваше, то сега тя е 24-каратова - като че ли всеки момент ще се превърне в смях. Обаче "речта" ми е спряна от колежка, която вдигайки ръка дава знак за участие в диалог:
"Доцент Цветанов - казва колежката - извинявам се много, но може ли да ви прекъсна?"В отговор казвам следното:
"Колежке - Вие не може да си извините сама, затова не казвайте "извинявам се". Вие можете да се срешите сама, да се измиете сама, но не и да се извините сама..."В този момент част от аудиторията се обърна към въпросната колежка, поправяйки я:
"Извинете ме, извинете ме" - шепнеха всички, гледайки нея...
Тук се прокара смехът... Колегите ми се сетиха, че цитирам професор Спасова; видяха, че добре съм влязъл в ролята си на "доцент" и се засмяха...
Обаче не само аз бях влязъл добре в ролята си. Те също бяха в роля - но не на доценти, а в роля на аудитория, служеща за пример. Но историята не свършва до тук. Колежката, която ми се извиняваше до преди минута, сега замлъкна - сякаш засрамена... И друга колежка взе нейното място:
"Доцент Цветанов, извинете ме, но искам да ви кажа, че вие имате усет за аудиторията и знаете как да говорите пред нас. Радвам се, че притежавате подобни качества. Във Вас виждам един бъдещ университетски преподавател..."В този момент усетих, че играта на "роли" взе да променя своята първоначална функция - от чисто развлекателна, тя сякаш стана начин (код) за предаване на мнение (позиция), което мнение не би могло да се предаде в социума. След като колежката приключи със своето похвално слово, аз й взех книжката и я "освободих от изпита", имитирайки, че се подписвам. Всичко това стана с разменяне на загадъчни усмивки. Колежката ми благодари, че "съм я освободил от изпита" и попита:
"Доцент Цветанов, не мислите ли, че е редно да ни освободите - все пак ние сме прекалено малко, за да караме лекция"Аз погледнах в часовника, видях, че 15-е минути [1] вече са изминали и казах:
"Ами да, колежке - права сте. Свободени сте"След като казах тия думи станахме, започнахме да намятаме якетата си и да се обличаме и лека-полека се изнизахме. При това "изнизване" - тоест излизане, напускане на стаята - една колежка попита:
"Къде отивате, няма ли да чакате преподавателя?"А аз отвърнах:
"Кого трябва да чакаме - нали Ви освободих от занятието..."Очевидно колежката не беше разбрала кода... Всъщност - това е онази колежка, която в началото на разказа искаше да ме прекъсне и която употреби "извинявам се", вместо "извинете ме"...
______________
1 - 15 минути е времето, което се чака, за да дойде преподавателят. Ако не дойде до 15-ата минута значи няма да дойде
Коментари
Публикуване на коментар