Търсене в този блог

Translate

30.04.2012 г.

ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ


С тази публикация ще поставя началото на една тема, която доста сериозно ще застъпя в блога си. Това е темата за Възрожденската литература и нейните представители. 
А сега - да започваме с Добри Чинтулов.           
 
Няколко думи за Добри Чинтулов   
 
         Добри Петров Чинтулов е български поет,композитор и педагог. Роден е в Сливен през 1822 година (други източници посочват 1823г.). До 16-годишна възраст живее в Сливен, а след това (през 1838г.) заминава за Велико Търново, където учи около шест месеца, като в същото време и работи. Сетне заминава за Букурещ, където учи при братя Христиди, а през 1839 г. пристига в Одеса, където учи в тамошното околийско училище. Тук - в Одеса - Добри Чинтулов се научава да свири на знаменитата си цигулка, с която не се разделя до края на живота си и с която превръща стихотворенията си в песни. През септември 1843 година той постъпва в Одеската духовна семинария. След шест години, Чинтулов завършва семинарията и през 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 е учител в Сливен. След 58-а година, Добри Чинтулов учителства в Ямбол до 1861 година. От 61-ва до 71-ва учителства отново в Сливен. През 1871 г. е избран за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав. След завръщането си от Цариград, Чинтулов учителства още около 3 години, след което напуска поради проблеми със зрението.  
 
Творчество на Добри Чинтулов     
 
         Чинтулов е първият ни революционен поет. Смята се за родоначалник на гражданската лирика дотолкова, доколкото у него има значими за обществото теми. Той създава творбите си по две причини, от които е вдъхновен - идеите на времето и преподавателската му работа.
         Михаил Арнаудов говори за Чинтулово наследство от около 40 песни и стихотворения; Никола Табаков приема, че те са малко повече от 10; други изследвачи на възрожденската литература посочват като точна цифра 20. Откъде идва това разминаване? Всъщност - споровете около авторството на стихотворения, приписвани на Чинтулов, не са приключили и вероятно няма да приключат скоро... Никола Табаков казва:
                                                       
''Когато трябва да се установи сигурното литературно наследство на Чинтулов, ние се намираме пред особени затруднения, поради факта, че той, като автор на пламенни бунтовни песни, живял в робска България, трябваше да отказва авторството на своите собствени рожби и да изплаква над горящия огън сълзите на своята чиста поезия, която потайно беше овладяла вече душата на българина и кръстосваше като "народна песен" нашата земя надлъж и нашир. ''    
                                                       
Приживе Добри Чинтулов публикува само 3 свои песни:
''Стара майка се прощава със сина си''   
''Изпроводяк на едного българина из Одеса''    
''Китка от Балкана''.   
Те са публикувани в брой 59 и 62 на Цариградски вестник през 1849 година. Останалата част от творчеството на Добри Чинтулов се е пръснала от ръка на ръка в преписи и по-късно негови стихотворения са публикувани в различни вестници, а вместо име - отдолу пишело "Народна Песен".
На Добри Чинтулов можем да причислим и авторството на: "Двама приятели", "Възпоменание", "Къде си, вярна ти любов народна", "Стани, стани, юнак балкански", "О гъвкава и остра моя сабя" - за последната песен, Н. Табаков твърди, че е била популярна и се е пеела в Сливен.
         Всъщност - за първи път творчеството на Добри Чинтулов е издирено и публикувано от Васил Пундев през 1922 година. Това става по случай 100г. от рождението на Чинтулов. Песните се издават в малка книжка и в същата година Васил Пундев издава и едно изследване върху Чинтуловата поезия.  
         Приема се, че творбата "Къде си, вярна ти любов народна" е написана през 1842г., в Одеса. Но всъщност - ако трябва да говорим за датировка на стихотворенията му, ще ни е малко трудно, тъй като самият Чинтулов на два пъти се принуждава да изгори творчеството си.
         И все пак... Поетическо наследство на Добри Чинтулов, колкото и малко да е то, можем да съотнесем в три групи: революционни, патриотични и исторически песни. Така Никола Табаков групира песните, така ги представям и аз пред вас. Това, което обединява и трите групи песни, е наложеният чист патриотизъм на автора. Този патриотизъм е показан в творбите като: тъга по родината, майчина обич, позив към юнака балкански, стремеж към просвета, възторг от бащината земя и милите планини, възпоменания за нашето славно историческо минало и любовта народна и т.н. и т.н.  
                                                 
          Революционни песни на Добри Чинтулов
                                                 
Тук говорим за "Стани, стани юнак балкански", "Къде си, вярна ти любов народна" и "Патриот". Специално за творбата "Стани, стани юнак балкански", можем да кажем,а и трябва да кажем, че това е текст, който носи физиономията на Добри Чинтулов:          
                                                       
                Стани, стани юнак балкански          
                от сън дълбок се събуди,                
                срещу народа отомански                  
                ти българите поведи!                      
                                                       
Тук поетът категорично заявява веруюто си на гражданин и творец. Това стихотворение е известно и до днес като песен. И изобщо - творбите на Чинтулов се наричат песни, защото те действително са били песни - пеели са се. Тук поетът е проповедник на революционната творба, реалист в преценките си за съвременните проблеми и дори политик - в отношението си към важни международни събития. В образа на балканския юнак е обобщена и въплътена идеята за храброст и волята за освобождение от робството. Тук - с метафората юнак балкански, Добри Чинтулов представя един художествено-обобщен образ на познатите ни юнаци от фолклора - Крали Марко, Момчил, Вълкашин и т.н. Събуждането от дълбокия сън е призив към робството. Сходна е тематиката и в "Къде си, вярна ти любов народна". Тук стихотворната творба е с маршов ритъм. И докато в предишната песен Чинтулов се явява като напълно формиран, уравновесен и талантлив поет, тук дори се прави опит да се пробва силата и въздеиствието на нова художествена лексика, на нов поетичен стил:  
                                                       
                колете турски племена,              
                пълнете с техните тела              
                пространните равнини,              
                дълбоките долини!              
                                                       
                                                 
          Патриотични песни на Добри Чинтулов
                                                 
В тази категория най-добре ще се впишат "Стара майка се прощава със сина си" и "Изпроводяк на едного Българина из Одеса". Тия стихотворения, както казва Н. Табаков, са два "истински бисера на поетическо творчество, единствените най-добри художествени постижения от това време".
"Стара майка се прощава със сина си" е елегия в четиристишни строфи с кръстосани рими; разработва се мотивът за раздялата на майката със сина - мотив, който след Добри Чинтулов се утвърждава и върху него интерпретират Раковски (в "Отлъчие") и Ботев (в "Хайдути", "На прощаване"). Добри Чинтулов говори за страданието на майката в монолог, от нейно име, което деиства значително и внушително. Авторът сравнително добре успява да разкрие своята геройня - нейната силна майчина обич се разкрива чрез гальовно-умалителните обръщения ''синко'', "рожбо мила", ''едничка рожба на света''. Лирическият монолог на страдащата майка, неините интимни изблици подсказват за бъдещото поведение на отиващия си герой.
Образът на майката-родина в "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" става още по-мил, когато поетът изпраща своя другар за България:
                                                             
                Фърчи, фърчи, о друже, с радост,    
                фърчи към родните страни;    
                развесели ти твойта младост    
                под милите нам планини.    
                                                             
                Небесна радост там живее    
                покрай студената вода;    
                там вятърът кога повее,    
                в сърца разлива веселба.    

Общото между "Стара майка..." и "Изпроводяк..." е там, че и двете имат един тематичен център - изпращането на лирическия герой. "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" вероятно носи в основата си конкретен факт - завръщането на ''едного българина'' след учението му в чужбина и раздялата му с приятелите. Творбата е израз на носталгия по отечеството - носталгия, която се преплита с дидактично-призивни напътствия за това - образованият младеж да изпълни своя дълг към отечеството и да донесе светлината на просветата. Тук опозицията светлина-мрак отразява необходимостта от просвета, а в революционните песни тази бинарност е свобода-робство. За това основният призив на Добри Чинтулов в тези творби е събуждане от сън, освобождаване от мрака на робството. Тук - в "Изпроводяк на едного Българина из Одеса" - можем да кажем, че сме свидетели на първата поява на мотива "родната земя - земята рай".
                                                 
          Исторически песни на Добри Чинтулов
                                                 
Тук отнасяме "Двама приятели" и "Възпоменание". В тези две песни имаме една идеализацията на историческото минало, възкръсване на образите на славните български царе, юнаци и местности. Във "Възпоменание" виждаме някаква идейна неустановеност и непреодолима носталгия. Виждаме също и така характерната за Чинтуловия лирически герой самота. А тази самота по-късно ще се прояви и при Петко Р. Славейков именно под Чинтулово влияние. Но да се върнем на Чинтуловия лирически герой - той е уединен, неразбран и самотен. Най-вече самотен. Самотата - тя е силно изразена както на ниво текст, така и на чисто лексемно ниво - да вземем за пример личното местоимение "Аз", което е многократно употребено (общо три пъти - веднъж в първата строфа и два пъти в третата строфа). Личи си, че авторът желае да бъде преодоляна тая самота - в последните строфи се срещат и основните образи от поезията на Добри Чинтулов - български юнаци, дружина, байраци, врази:
                                                                             
                Със вярната си тук дружина              
                Асен е някога живял,              
                но много оттогаз се мина,              
                откак със слава той гърмял.              
                                                                             
                Оттука български юнаци              
                далеко тичали на смърт,              
                високо дигали байраци,              
                врази кога им се явят!              
                                                                             
Български юнаци, дружина, байраци, врази - тези образи са пряко свързани с поетиката на народното творчество и това е причина да се смята, че има стремеж към преодоляване на лирическата самота, към колективизъм. Във "Възпоменание" хубостите на природатане развеселяват поета - напротив - увеличават страданието му, но дългът към родината подтиска скръбта му и възвръща надеждите.
Подвигът на миналото, Чинтулов изобразява и в епичната си песен "Двама приятели". Поетът минава край Преслав, спомените на миналата слава оживяват, раздвижват силно кръвта му и пред него възкръсват "свещените старини". Тогава той се освобождава от мъчителната робска самота, заживява с миналото и разказва подвизите на Крум във войната му с Никифор
                                                             
                война, война непримирима  
                за бащината ни любима...    
                                                             

Добри Чинтулов и фолклора

Няма как да не спомена, че творчеството на Чинтулов е пряко свързано с фолклора. Тук трябва да се кажат две неща:
На първо място - голяма част от Чинтуловото творчество споделя съдбата на фолклора - устен път на разпространение, вариативност, анонимност, обвързаност с мелодия и т.н.
На второ място - Чинтулов заема елементи от фолклора и гради свой инвариант. Тази обвързаност прави песните му популярни и до Освобождението, и до ден днешен. Той влага в матрицата на фолклора свои идей - идей от които възприемателят има потребност.

Едва ли ще има по-хубави заключителни думи за Чинтулов от тези, които изрича Н. Табаков:

''Безспорно, при Чинтулов ние се намираме пред един вдъхновен певец на робските неволи, който е носил в душата си големи творчески сили. Песните му, издържани по форма и съдържание и написани на чиста и звучна българска реч, отлъчват и днес такава сила, заразяват ни тъй непосредствено, щото с право са подхранвали копнежите на цял народ за човешко право и свобода. С тях Чинтулов завеща на нашата лирика първите художествени образци и ще има винаги голямо значение за историка на нашата литература.''

_____________________________________________________
Вместо "използвана литература":

Автори, в чиито думи се вслушах, пишейки този текст:

Елена Налбантова
Никола Табаков
Юлия Николова
Михаил Арнаудов
Дочо Леков

29.04.2012 г.

Ако жена не те признае...

AKO JENA NE TE PRIZNAE - VESELIN MARINOV
Слабо вино е за теб жената,       
Слабо вино, много слабо,      
Но отпиеш ли веднъж от него,   
Само с две три капки те опива.   
                                                      
Плитък извор е за теб жената,   
Плитък извор, много плитък,   
Но потънеш ли в прегръдка женска,   
Ти си най-щастливия удавник.   
                                                
Това е казано веднъж   
И моя истина сега е -   
Мъжът не може да е мъж,   
Ако жена не го признае...   
                                                                  
Ден до пладне е за теб жената,   
Ден до пладне, ден до пладне,   
Но прегърнеш ли сърцето женско,   
Ти завинаги си влюбен в нея.   
                                                      
Земен дявол е за теб жената,   
Земен дявол, вечен дявол,   
Но запали ли душата твоя,   
Само ангели сънуваш вечер.   
                                                         
Боже, колко много истина има в този текст...  
Всъщност - това е песента на Веско Маринов, която носи заглавието ''Ако Жена Не Те Признае''.
Текстът е дело на Евтим Евтимов, а музиката - на Тончо Русев.
Изпълнението е на ниво, а текстът е просто уникален. Отдавна не бях слушал нещо толкова стойностно и най-вече истинско!  
Ето това е песента на мъжете!

СЪЗЕРЦАВАНЕТО И ВЗИРАНЕТО КАТО ТЕХНИКА НА РАЗБИРАНЕ


        Преди време присъствах на една публична лекция на Радослав Радев. Това се случи някъде около края на месец март (2012). Темата на лекцията беше изключително интересна - "Зеленият кон и белият  вол в българската култура". Говорейки за зеления кон, нямаше как Радев да не спомене и онази велика максима: "Зелен кон и умен даскал нема!"... Като коментар или опровержение на поговорката, Радев каза следните думи:
"Всъщност, зелен кон не може да има, ако няма въображение. Даскалът не може да разбере, че е прост, ако не е поне малко умен. Поговорката трябва да се осмисля в многозначен план; в полза на даскала и зеления кон. Зеленото е израз на въображение и на една естетика, която не се страхува от действителността."
По-нататък, Радев казва, че "зеленият кон в българското въображение е резултат на съзерцанието."      
Думата съзерцание ми направи огромно впечатление. Като че ли я бях забравил... Но защо ще я забравя? Може би защото липсва онова, което назовава тя; липсва реалията, действието. Да - това е...
        Замислих се и върху друго нещо - че съзерцаването е черта, характерна за трезво-мислещото съзнание. Това е действие, характерно за хората с трезво мислене. Хората с нетрезво мислене не съзерцават, дори бих казал, че не се и опитват. А чрез съзерцаването се виждат онези неща, които не са явни. Съзерцаването е разкодиране на кодове. Това е вглеждане в същността на нещата и опит да се разберат тези неща; да се търси систематичността, обобщителността.
        Всъщност това е черта на характера, дори талант. Защото не всеки умее да съзерцава, да се взира, да гледа някъде и да търси нещо, да осъзнае. А съзерцанието е точно това - стремеж на характера, на Аз-а (!) , да осъзнае не-явното, кодираното, скритото. Не всеки има такова желание, а и не всеки го може.
        Съзерцаването е характерна черта за нас - българите. То ни е присъщо. Ето - да вземем за пример народните ни обичаи. Ами те не са нищо друго, освен резултат от съзерцаването. Цялото ни фолклорно наследство е резултат от съзерцание и взиране. Многовековно съзерцание и взиране.
        А да се взреш, да съ-зреш, тоест да осъществиш съзерцаване, няма как да стане, ако не се съсредоточиш. Съсредоточиш ли се - значи съзнанието ти е готово да съзерцава, да разбира и осъзнава.
        Какво е мястото на съзерцаването в народопсихологията ни?
Както казах по-горе, съзерцаването е талант, който не всеки умее. Смятам, че този талант има своето място в съзнанието на българина. Но - талантът си е талант... Веднъж на 100 години се появява някой, готов да съзерцава. И с появата си, той показва какво е разбрал на онези, които не съзерцават. Това е за 100 години. Талантът е такова нещо... У съзнанието на българите съзерцаването като процес е също толкова застъпено, колкото и у съзнанието на останалите славянски народи. Има видими показатели, че някога този процес е бил доста по-застъпен, но днес ежедневието ни е едно такова - забързано - че е рядкост човек да намери време и място за съсредоточаване. А съсредоточим ли се, опитаме ли да взираме, все нещо ще съзрем; все нещо ще проумеем. Това е неизбежно - защото съзерцаването и взирането като техника на разбиране е един успешен начин да се разбере същността.

За таланта и гения


Талантът.
Геният.
Геният, който е талант и талантът, който е гений.
Сам ли се поевява, или обществото самò го произвежда за себе си.
Това се питам.

Талантът е нещо хубаво.
Това е нещо, което радва както поколенията, така и съвремието.
Той им служи.
Талантът, на пръв поглед, се поевява самостоятелно - той не взаймства нищо, от никъде...
Но... Това е само на пръв поглед.
В същността си, за да се появи нещо, то трябва да се предшества от нещо друго.
Така е във физиката, така е в химията,в историята, литературата, и изобщо - навсякъде е така.
Талантът не прави изключение.
Той се поевява от нещо, а не идва така от нищото.
Той е продукт (резултат) на средата си, на обществото, на социума.
Той се произвежда от обществото и служи на обществото.

Всъщност - тези две изречения (с получер) съдържат гледната ми точка относно таланта.

28.04.2012 г.

ЗА ПОЛИТИКАТА И ИСТОРИЯТА.РАЗГОВОР С ЕДИН МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ


         Наскоро проведох една интересна кореспонденция с човек, който е още по-интересен. Кореспонденцията ни премина под формата на свободен разговор, а темите, които засегнахме, са основно политически и исторически. Човекът, с когото разговарях е магистър по история. По една или друга причина сметнах, че ще бъде интересно да публикувам тук разговора ни, но със задължителното условие: да не споменавам името му. Пак казвам, това е разговор - не интервю, не спор, беседа или нещо такова -  а просто един нищожен разговор...


Б:  
Здравейте
Искам да знам какво мислите за това:
http://vpechatleniata.blogspot.com/2012/04/blog-post_5967.html

М:  
Здравейте. Прочетох статията. Кратък и ясен политически анализ. За съжаление русофилството и русофобството ни съпътства вече повече от век и не можем да се оттърсим от това. При нас дясно и ляво нямат същото съдържание както на Запад. Точно сте го казали.
Българинът обаче е инертен - той не може да осъзнае че "той уволнява и назначава".
Ние все още не сме граждани, по-скоро поданици.
Съжалявам, че ще го кажа, но сме овчици.

Б:  
Да... Тъжно е всичко това...

М:  
Тъжно е - такава ни е народопсихологията.

Б:  
Днес на една Лекция по литература, доцентката ни каза, че "Под Игото" говори за народопсихологията ни повече, отколкото стотиците социологически и ''народопсихологични'' статии,  изписани по тази тема. Тази реплика много ми хареса.

М:  
Ами виждате. Нещо да се е променило оттогава?
Нашето мислене е същото както и преди 1000 години.
Най-добре го казва Петър Мутафчиев в "Книга за българите"
И колкото и да се опитваме да се правим на велики, нашата история е тъжна картинка...

Б:  
Това определено ми хареса ! (Въпреки, че не е много-много за харесване, но все пак...)

М:  
Не можем да си затваряме очите пред това.
Погледнете османското завладяване - падаме като гнил плод. Първи падаме и последни се освобождаваме...

Б:  
Понеже заговорихме за история - Какво мислите за ''хрониките'' на Стефан Цанев ?

М:  
Хмм...

Б:  
Много от нашите преподавателли във ВТУ я определят като чалга-литература...

М:  
Колегите реагираха остро. Да така е, обаче аз не го съдя така остро.
Човекът с езика на драматургията ни казва истини, които официалната историография не желае да ги каже. Официалните ни историци не желаят да слязат при хората имам предвид, че историографията си стои затворена в един непристъпен сух академизъм, който е непонятен и безинтересен. Все още съществуват много митове, догми и клишета. Народът ни не знае собствената си история. В средношколските учебници пише едно, в университета се учи друго. Пълен разнобой...
Знаеш ли, това , което си говорим с теб, същото го споделяме с доста от колегите историци - преподаватели в СУ
Всъщност - защо не разгледаш сайта
А ти какво следваш?

Б:  
Българска филология
но често се налага да прибягваме до историята, така че не се учудвай за интереса ми.

М:  
Те са свързани, няма как да не прибягвате.

Б:  
Да - цялата ни литература е свързана с историята - като почнеш от именника на българските ханове (или князе), през старобългарската литература, после възрожденска, следосвобожденска и т.н и т.н....

М:  
Точно така, но средновековната е по-скоро богословска. Ние почти не сме имали светска литература и оригинална, за съжаление.

Б:  
Е - намира се тук-там, но като цяло - слаба работа...
А относно оригиналността - може би от цялата ни филологическа история, единствено глаголицата е оригинална, въпреки, че и при нея има доста спорове - все пак е създадена от Солунските Братя
а Солун е Гърция, не България...

М:  
И те са ромеи, не българи.

Б:  
...Но това са вече въпроси на интерпретация, гледна точка и т.н.

М:  
Няма гледни точки - има факти!

Б:  
факти, факти - но доцентът срещу теб ти натяква, че Солунските братя са славяни, понеже майка им е славянка...
А ние учители ще ставаме... Трябва да си затваряме очите пред някои нещица
за да учим децата на криворазбран национализъм.
(Пък се смеем на мàкедонците)

М:  
Докато следваш - ще си ги затваряш! После си свободен да изразяваш това , в което си убеден. Мен за малко щяха да ме скъсат на защитата на дипломната работа, защото се опитах да направя съпоставка между България и Сърбия. Дадоха ми знак да си замълча !!!!
Но сега никой не може да ми се налага и да ми казва какво да пиша и да говоря.

Б:  
това е хубавото на тая демокрация...

М:  
Виж, хубаво е , но пък и много простотии взеха да се пишат. Всеки пише - нароиха се теории и теорийки, сензации... Имам предвид, че много хора взеха да лансират сензационни теории. Читателите им вярват. За произхода ни, за цивилизацията - тук няма никакви аргументи, а само интерпретация и фалшификации...

Б:  
Това е нещо отвратително. Но аз смятам, че съвестният, отговорният читател преценява правилно нещата. Щото си има литература за масите, има си и сериозна литература.
(под литература разбирам именно тези теории за цивилизацията, за които говориш)

М:  
Снощи един от фейсбук-приятелите ми изпрати един клип за Анунаки - по Захари Сичин.
Човекът убедено вярва, че ние сме с извънземен произход, че ние историците участваме в световна конспирация, в укриване на истинските факти...
Мани, мани...

Б:  
Ха-ха-ха - тези хора винаги са ми били чудни...Всъщност знаеш ли каква е целта на тая дезинформация ?
Един познат прочете статията ми, която ти дадох в началото на нашия разговор, и още с първите думи ми каза: "ООО, тука има русофилство, русофобство, Кунева била Агент на Москва... Кви са тия световни конспирации"
Той човека си мислеше, че това, което му обеснявам в статията, са теории на световната конспирация... Той не се интересува от политика и така мисли... Ако се интересуваше - на 100 % нямаше да мисли така

М:  
Напоследък стана модно да се лансират подобни конспиративни теории. Няма лошо да се разчупват стари клишета , да падат догми , да се отхвърлят вече остарели представи, но не да се отива в друга крайност. Всичко трябва да се прави с доказателства и факти - не да се смуче от пръстите.

Б:  
Съгласен съм с теб. Ето - например - последната "конспирация" беше, че Шеврон (Америка) ще дупчи Добруджа за Шистов гас. Това щяло да направи някакви аварии и не знам си какво... Организираха се протести. Не зная какво ти е мнението за шистовия гас, но мога да ти кажа, като човек, който се интересува от политика, че тези протести бяха организирани от структури на БСП, обслужващи Русия. Раздват им брошурки, тениски, шапки и обувки на протестиращите с надпис: "Аз съм против!" - ама никой не се замисля, че тия тениски и шапки струват пари и кой дава тези пари...

М:  
Виж , срещу шистовия газ има доста огрганизации. Наскоро гледах филм на ВВС за добива в едно американско градче - в планините, чиста природа, идилия, езерца, гори идва компанията и почва да пробива, след година езерцата са мъртви, природата - унищожена, водата от чешмите - жълта с мирис на метан. Пробива става с т.нар. ''хидравличен удар'', в тръбите обаче освен вода се вкарват разни химикали - това всичко отива в подземните води...

Б:  
Шистовия газ се появи точно , когато трябваше да се решава въпросът с АЕЦ Белене. А Относно авариите - навсякъде има аварии - случват се, но те не са редовно случващи се, а по изключение - това са аварии все пак. Технологията принципно е безопасна. Канада се е доказала като страна, която безопасно добива такъв газ. Никой не показа филм, примерно, за Чернобил. Аз, понеже съм от младежките структури на ГЕРБ, бях свидетел, как мои познати - от младежкото БСП бяха ангажирани да бъдат един вид организатори и поощрители на протестите. Може и така да е, както казваш ти, но аз ти казвам - какво съм видял: аз видях, че голяма част от протестиращите са водени от организации, които са червени на цвят...

М:  
Не споря, защото не съм компетентен по въпроса. Това съм видял във филма. Човек не трябва да се доверява сляпо. Иначе те поздравявам за ангажираността ти в политиката. За съжаление, комунистите все още ни държат здраво... И не знам кога ще се отървем от тая хватка.

Б:  
Каза ''комунистите'', и се сетих:
http://vbox7.com/play:f7767f09e6

М:  
Ха-ха-ха, еййй - като на партиен конгрес...

Б:  
Другарите са опасни...

М:  
Е-е-е, развесели ме; чакай да си го пусна още веднъж. Кефи ме

Б:  
:)

27.04.2012 г.

ПУБЛИКАЦИИ, ВЪРХУ КОИТО РАБОТЯ - Април, 2012


       Здравейте читатели! Вчера с огромно учудване видях, че мое политическо впечатление се обсъжда в една фейсбук група. Когато написах, че аз съм авторът, хората не ми повярваха... Не повярваха, че съм студент, че съм на 22 години и т.н. Просто не вярвах, че мое писание ще събуди такъв интерес. Както и да е... Важното е, че останах с много приятно впечатление. :)
       За да не стои в незнайно чакане, предлагам на ''аудиторийката" ми четири заглавия, върху които ще работя. Надявам се заглавията да бъдат ориентир на читателите ми в тяхното очакване... Обещавам, че до края на месец Април ще съм публикувал съответните текстове:

1.СЪЗЕРЦАВАНЕТО И ВЗИРАНЕТО КАТО ТЕХНИКА НА РАЗБИРАНЕ 
(статия за съсредоточеността като народопсихологична черта)

2.ЛИТЕРАТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ
(с тази статия ще поставя началото на един дял, който мисля доста сериозно да застъпя в блога си - Възрожденската литература)

3.ВЕСТНИКАРСКИ ИСТОРИЙКИ 
(впечатление от вестникарските бутки)

4.НЕЩАТА ОКОЛО КОСТОВ
(политически анализ за съдбата на ДСБ и Дясното в българската политика)

5.ЗА ПОЛИТИКАТА И ИСТОРИЯТА.РАЗГОВОР С ЕДИН МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ
(наистина разговор - не интервю, не спор, а просто един нищожен разговор...)

26.04.2012 г.

ЗНАМЕ НА МИРА - от Трендафил Акациев

АЗ съм мъничко детенце,

аз съм знаме на мира.
Ходя, бродя из гората
гъбки да си набера.
Но не щеш ли – мухоморка!!
Казва Партията зорка:
„Не бери я, остави я
тази гъбка, о дете,
нека тя да си расте.
Тук ще мине след момент
един гладен дисидент.
Ще я глътне кат муха,
ще се гътне, ха, ха, ха!
1988 г.


Още от автора: тук

7 комунистически стихотворения

На Вашето внимание представям седем произведения на високо извисения комунистически ум. :)   Не съм се интересувал кой е авторът, но пък - какво значение има изобщо авторът им... Вижте:



Вампир

Месецът уплашен гледа
над Те-Ке-Зе-Се-то
а някой дебне в слънчогледа
долу до селцето.

За вампир в оная нива
шушнат разни хора.
Дядо хитро се подсмива,
взема си топора.

Чак при снопите се спира
и слухти, не мига.
Ето ти го и вампирът,
че насам пристига.

До пресъхналата локва
той кибрита драсва.
Дядото завчас изскоква,
здравата го прасва.

Гледай ти пак изненада
весела във мрака:
не вампира хванал дядо,
ами баш-кулака!

...

Нали сте виждали как майка търси брод и гази
в ръце с детето си през придошла река?
По бързея на времето, през мътните талази
мен Партията ме пренесе ей така!...

Димитровска песен

Цялата родина спи
спокоен сън.
Спи до мене сине,
тъмно е навън.

Месечко не грее -
рано е заспал.
Само Мавзолея
свети чист и бял.

Нанкай, чедо мило,
нанкай и расти,
димитровец силен
да ми станеш ти!

Скоро ще пораснеш
здрав и хубав ти
и животът ясен
с вас ще разцъфти.


Балада за комуниста

Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл, ни стон...
Но устата сгрешила
сама промълвила: Антон.

Свойто име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви,
и язвите гнойни течат...

"Где са твойте другари?"...
Той виждал отряда любим...
и очите притварял, и тръпнел,
но бил несломим.

Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент -
той отвърнал му твърдо:
Убиецо, стреляй във мен!"

Те във раните люти посипали сол -
като жар.
Скърцал зъби нечуто...
И как ли без вик издържал?...

И в злоба безсилна пак били го -
диви и зли.
В страшни мъки се свилал,
но дума не им промълвил.

После бавно притихнал...
Смутени, учудени, в страх
те го гледали тихо -
безмълвен, но горд, величав.

"Не човек, а желязо!" -
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...


Димитров сред нас

Живее Димитров сред нас,
аз чувствам неговата сила.
Зовеше мъдрият му глас...
Мира да пазя ме зове,
да гоня стръмни върхове
и от зората вдъхновен
на мъдрост земна да се уча,
добър да бъда всеки ден.
Над мойте родни широти
да браня въздуха, небето
и всяка птица, що лети...
Живее Димитров сред нас,
от силата си той ми дава
затуй по-силен съм и аз!

Тотка-звеноводка

Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.

- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!

Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."


Септемврийци

Когато над Дунав се мръкне
и сънен Балканът заспи,
отново в полетата бойни
пожара на бунта гори.

Отново вървят септемврийци...
За всеки загинал герой
те мрачно проклинат: "Убийци,
ний пак ви зовеме на бой!"

Ний искаме пак свободата,
земята и нашия труд,
че ние твориме благата
със сърпа и тежкия чук.

А тихият вятър отнася
гласа на прикрития враг
и глуха закана оглася
селото и димния град.

Кълнем се в смъртта ви, другари,
и в всеки загинал герой,
че скоро часът ще удари,
часът на съветския строй!

Червеното слънце ще грейне
във всички бедняшки сърца
и в новия кървав септември -
кълнем се - ще бием врага!


Ленин

От картинки и портрети
мило се усмихва Ленин,
името му златно свети
по игрища и пързалки.

Волно всеки ден играем
и макар и още малки
името на Ленин знаем!

________________________________

Забелязахте ли в последното стихотворение уникалността на Ленин - Той не се римува с нищо!

Поезия в червено от средата на 20-и век

      Ето нещо, на което попаднах днес, търсейки поезията на комунизма из дълбините на интернет. На това попаднах в един форум на БГ Наука. Ето линк.
Написаното ми направи голямо впечатление и реших да го сложа тук - в блога си.
            Авторът (тоест този, който публикува във форума) споделя, че си спомня тези стихове от сборник, издаден през 50-е години на 20-и век от ''водещи'' български поети. Ето и стиховете:


"И тук канал - и там канал,
но тук - каналът Волго-Донски,
а там - канал предателско-шпионски".
(...)

"Синьо небе сияе над слънчева Москва
и по улиците препуска камион, пълен с писма."
(следва описание на писмата от цели народи до др.Сталин, разпределяни от "момък едър, синеок", в които Сталин е наречен баща и спасител; той разпорежда:
"отговорете, отговорете, и машини пратете, пратете")

"Тъмно небе тъмнее над студеният Вашингтони по улиците препуска пълен с писма камионгърли с усмивка досадна разпределят ги едно по едно"
(пишат стенещи под гнета на капитализма народи, но Труман студено решава да не отговаря)

Снимки на Азис

Това са петте най-провокативни снимки на Азис от началото на 2012 година.







25.04.2012 г.

Премиерът Бойко Борисов в мемориала "Яд Вашем"


Българските букви

Това нещо, което виждате по-долу е българско. 
Знайте и помнете! 
Дали ще го наречете прабългарско, старобългарско, или пък първобългарско... Преди всичко е българско.












източник на изображенията: http://www.bulgaria-is-alive.com/bukvi.html

За езика ни

Голям интерес предизвикаха у мен тези умозаключения. Това е и причината да ги споделя с Вас. Прочетете ги внимателно и се замислете.
___________________________

“Древният български е бил език от иранското езиково семейство. Неговото влияние върху оформянето на днешния славяно-български език изпъква силно в звуковия състав, словните форми, строежа на изречението и словното богатство, колкото и малко да им се иска това на “двестапроцентовите славяни” сред българите.”
 проф. Фрицлер
 ___________________________
“Старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици - немски, френски, италиански, английски, руски”
проф. д-р Ото Кронщайнер

 ___________________________
“Няма друг пример на езикови групи от голямото индоевропейско езиково семейство, както тези на славянските и иранските езици, които да са териториално разделени и в същото време толкова близки помежду си. Съдбата на кимери, скити и сармати от една страна и протославяни от друга е пример за неунищожимост на големите народи и тяхната трансформация от един в друг.”
И.Т.Иванов

___________________________
 “Най-древната история на всеки народ е скрита в неговия език”
акад. А. Френ

Анализ на политиката

      В България дясното мислене се осланя на русофобството, а лявото - на русофилството. Комунизмът или Социализмът са русофилски прояви. Те вредят на народа ни, на нацията ни, на държавата и т.н. не защото са русофилски прояви. Ако проявите, да кажем, бяха русофобски - това също щеше да бъде в ущърб на страната ни. Защото, както казах в началото, дясното мислене (сиреч  десните партии) са против Русия, а левите - за; това е независимо от нищо. Ако на власт дойде лява партия, със сигурност руските проекти - каквито и да са те - ще имат развитие в страната ни, независимо от цени, качество, безопасност и т.н.  Ако пък на власт дойде дясна партия, със сигурност руските проекти - каквито и да са те - няма да имат развитие в страната ни, независимо от цени, качество, безопасност и т.н.  И двата случая могат да бъдат в ущърб на националния интерес. Какво е решението?
      Някой може да си мисли, че трябва да се търси друга посока - освен лявото и дясното... Не. Няма друга посока - партиите се подчиняват на този принцип. Не си мислете, че има различни... Например - много лесно човек може да предположи, че освен червени и сини, съществуват и други - жълти да кажем (НДСВ) . Или зелени...  


Няма такова нещо, Юроде !

      Един канцлер на Германия го е казал преди доста време: „Зелените са организация,която много бързо почервенява“. 
Всичко е въпрос на пари и в крайна сметка всичко е капитализъм. Това не е от днес, нито от вчера. Не съм го измислил аз, нито някой друг. Това просто си е така. Като всеобхватен закон на физиката е...
      Ако търсим нещо различно от Ляво и Дясно - няма да го намерим нито горе, нито долу. Можем да хвърлим един поглед  по средата - сиреч между лявото и дясното, но да се заблуждаваме, че има зелени и жълти... Моля ви се - това е несериозно! 
      Ето - Меглена Кунева - гласи се за политическа кариера... Тя се представя за различна (както много други) , и едно време казваше, че зад нея не стои партия (президентските избори през 2011). Минаха изборите, тя видя, че има кой да гласува за нея и си направи партийка - "България за гражданите". Тези избори й трябваха, за да прецени дали има кой да гласува за нея; тя е далече от гражданите и няма по какъв друг начин да разбере дали се ползва с доверие сред народа. Сега, какво мислите ще стане? Ами Кунева чака следващите избори за народни представители и ще промъкне партийката си в НС. Ще речете "какво от това?"
 - Ама Вие не знаете ли коя е Кунева? 
Знаете ли от какво семейство произхожда?
Та баща й навремето беше най-големият комунист!
На следващите избори, как мислите, дясна ли ще бъде политиката й, или пък лява? А може би нещо различно ще бъде - както казва самата тя... 
      Случаят с Кунева демонстрира стремеж към това, определени кръгове в обществото, с очевидни русофилски убеждения, да завземат властта... 
      Драги читателю, мисли с главата си, когато отиваш да гласуваш... Мисли какво оставяш на децата си. Не използвай изрази като "До кога ще търпим" и "Докога ще ни тъпчат"... Това говори, че Ти самият си нищожен. А и неволно ще приучиш и децата си на това... А ти си важен, защото Ти им плащаш заплатите на онези в Народното Събрание. Когато не ти харесва управлението на някоя партия - отиваш и пускаш бюлетина, на която си гласувал за опозицията на тая партия. 
Така, Гражданино, Ти уволняваш! 
Пускаш бюлетината и назначаваш, или пък уволняваш. 
Ти решаваш.
Пак казвам - мисли за тези след теб, когато гласуваш. 
Не мисли със стомашно-чревния си тракт (храносмилателната система). Не си спомняй, че саламът някога е бил по 8 стотинки,а помисли какво ще бъде след 1 година, след 10, след 20... 

ИМЕННИК НА ПЪРВОБЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ

Това са снимки от страниците на "Христоматия по старобългарска литература" - книга, издадена от Петър Динеков, Куйо Куев и Донка Петканова.






ТЕКСТ:

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

ПРЕВОД (Петър Добрев) :

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството (може да се разбира князуваха, тоест управляваха) оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз, както е и досега.
Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
(неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
Този княз смени рода Дуло, наречен (според други:сиреч) Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
И сій иного рад. (спорно тълкуване)
Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.
За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган.


Прочетете още за именника...

Вижте също:


  „КАНАСУБИГИ” Е „КНЯЗ”, А НЕ „ХАН ” ИЛИ „КАН”

22.04.2012 г.

Обичам кафе !



Ей, друже, много ми харесва кафето. Повече от всичко обичам кафе. Предпочитам го пред Кока-Кола-та, пред бирата, пред водката, уискито, бърбъна, та дори и пред мастиката... Затова и постоянно пия кафе: сутрин пия по две, преди обяд пия едно, след обяд - отново две,а привечер едно. Пия кафе до момента, до който започна да треперя, а започна ли да треперя - тогава ям. След това отново пия кафе. И треперя; ръцете ми треперят, мустаците също треперят, всичко трепере, освен краката ми. Те се разтреперват само когато видя някоя готина колежка, а това го виждам често... Не дай си боже да седне до мен... Тогава ставам, за да не забележи треперенето ми, а когато ме попита, не дай си боже, къде отивам - казвам: "За кафе"... И ето ме - с поредното кафе в ръка. Сядам до нея, паля цигара и й казвам: "Мамка му, обичам кафето!"...

Изпит по Антична литература... Отново





Ето, че идва 24.04.2012.
Това е датата, на която ще се явя за пореден път на изпит по Антична литература.
Дано изпитващият - доцент Гено Генов - този път да бъде доволен. Той рядко е доволен, но какво пък - може този път да е различно - да е благосклонен към студентите.
Това е "фундаментална филологическа дисциплина". Така казва Доценът и ние Му вярваме. Впрочем, Той казва също:

Университетската дисциплина “Антична литература” трябва да ориентира студентите филолози в развоя на литературното пресъздаване на света и човека през отделните културни епохи в еволюцията на европейската цивилизация през Античността.

Така е. Трябва да ни ориентира, а Доцентът преценява до каква степен сме ориентирани - дали сме чели Богдан Богданов, или не...
А дано сме се ориентирали вече, че ако продължаме да си стоим дезориентирани - лошо...

___________________________________

Допълнение:

 Понеже стана въпрос за ориентация-дезориентация, пък и говорим за антична литература, няма как да изпуснем една клюка: Ахил се гневи за смъртта на Патрокъл не заради далечните си роднински отношения с него. Причината не е и в близкото приятелство между двамата. Причината е от хомосексуален характер...
Впрочем - преди ден разбрах, че и Оскар Уайлд е представител, така да се каже, на общността на педеpаcите... Не че е от значение, но все пак - клюка си е... Бих се смял с глас, когато разбера, че и от нашите видни възрожденски писатели има представители на тази общност, ако изобщо има. Съмнявам се да има. Не вярвам.

20.04.2012 г.

Общество от зловещи индивидуалности




Общество от зловещи индивидуалности


          Има нещо много зловещо в обществото ни... Това нещо се нарича индивидуалност. Тази индивидуалност заедно с други индивидуалности образува съвкупност, която се нарича общество. С други думи казано, обществото е изградено изцяло от индивидуалности. Има общества, стабилни, развити и служещи за пример на други общества. Но има и такива общества, не толкова стабилни и не толкова развити, които задължително трябва да вземат за пример някакво друго общество. Както и да е. Важното е, че има всякакви общества, но всички те имат нещо общо - изградени са от индивиди. Щом са изградени от индивиди, това до голяма степен предполага, че има индивидуалности - тоест всеки индивид е индивидуалност. Това не е точно така, но го приемам за вярно, защото поне в 90 % от случайте всеки индивид е индивидуалност (какво имам предвид, казвайки "това не е точно така"? - Имам предвид на първо място, че не всеки индивид е индивидуалност и на второ място, че има хора с по две индивидуалности - което е начална фаза на т.нар. "Шизофренческо поведение").
          В началото ви казах, че индивидуалностите са зловещи. Всяка индивидуалност е зловеща и плашеща. Но не всяко общество е такова въпреки, че е изградено от такива индивидуалности. Кое е плашещото? Плашещото е скрито дълбоко в съзнанието - в мислите. Ние с вас ще бъдем дълбоко потресени, когато разберем какви са мислите, които подбуждат действията на индивидите. Все пак всяко действие е продиктувано от някакви мисловни процеси. И понеже казах "Ние с вас ще бъдем потресени от мислите на тях ", бързам да се поправя: Всеки ще бъде потресен, когато разбере мислите, които подбуждат действията! Не говоря за действията на някой друг. Говоря ви за нашите собствени действия - моите, вашите...
          В нашата реч (омайна, сладка) има една прекрасна думичка "ЗАЩО". Вие питали ли сте се някога "ЗАЩО", когато извършвате някакво действие. В повечето случай не - нито пък аз... Но дори да се попитаме, това няма да повлияе на действията ни. Обаче при една много голяма част от обществото този автовъпрос "ЗАЩО", зададен от и към индивида, би променил хода на действията на самите индивиди. Тоест техните действия зависят от такива автовъпроси. Зависят - ако изобщо автовъпросите фигурират в съзнанието им, ако съществуват. Ако автовъпросите ги няма, действията на отделния индивид зависят от друго. Това друго е обществото, в което живее или е живял индивида. Впрочем - според мен - именно тези автовъпроси, които си задава индивида, именно те формират, изграждат неговата индивидуалност. Липсата на автовъпроси (съответно и на автоотговори) е липса на индивидуалност. Когато едното го няма, няма го и другото. Тогава действията на отделния индивид се диктуват, ръководят от обществото, в което този индивид е живял или живее. То (обществото) се изразява чрез индивида, но у този индивид няма личностна  индивидуалност , а само обществена индивидуалност. Трябва да бъде ясно, че обществената индивидуалност се съдържа у всеки представител на обществото - у всеки индивид; тя е характерна за индивидите и ги обединява в едно общество. Личностната индивидуалност е процес на надграждане - тя не е характерна за всеки.
         

Защитно слово в полза на чалгата

         От заглавието става ясно, че целта на това писание е да защити поп-фолк музиката в България, по-известна с названието "Чалга". Тази музика е широко разпространена в България. Превърната е в бизнес. Радва се на огромен интерес както от страна на българи, така и от страна на чужденци. Ще кажете "кои чужденци?" - ами вземете например Rammstein. Те слушаха чалга и това беше заснето от родните журналисти. Но това няма значение. По-важното е, че чалгата има своите фенове преди и след Дунава. Колко красиво звучи...
         Обаче има нещо друго. В България е широко застъпено мнението, че чалгата е музиката на определени слоеве от обществото. Какво ще рече това? - Ами чалгата се създава ОТ и ЗА тези слоеве и техните представители. До тук всичко е наред, но когато се сетим, че тези слоеве се смятат от останалата част на обществото за низки и ниски - вече става притеснително. Тоест - една част от обществото (огромна част) слуша чалга, а друга част от същото това общество (минимална част) не слуша чалга и смята всеки, който е слушател на този тип музика, за типичен представител (или представителна извадка) на онези низки и ниски слоеве на обществото, за които Ви говорих преди малко. Обаче истината е друга.
         Такива етикети като "представител на ниския слой на обществото" не се поставят от никого, а и не бива. Обществото самò преценява, определя и етикира кой е представител на този слой, и кой на онзи. Става въпрос, че обществото етикира, а не отделен човек. Защо казвам това? Защото Ти, драги читателю, може да си се доказал в обществото и същият Ти да слушаш фолк музика. Ти може да бъдеш депутат, доктор, доцент или пък управител на голяма фирма и да слушаш чалга... Едното няма общо с другото.За професията си има работно време, но човек има и свободно време, в което сам преценява как ще го използва.
         След работа едни ще отидат на опера, други на театър, трети пък биха отишли на концерт на Лепа Брена... Обществото не обръща внимание на това, какво ще правиш след работа. Никой не го интересува дали след работа ще ходиш на чалготека, караоке-бар и така нататък. Обществото обръща внимание на друго - на работното време, на професията; на това какво ще свършиш!
         Ето например - сетих се за един случай - наскоро стана общоизвестно, че някои от чалготеките в т.нар. "студентски град" в София са собственост на университетски преподаватели. Това, че изкарват по някой допълнителен лев с чалга и алкохол пречи ли им да са университетски преподаватели? Ами не - не им пречи, въпреки че има нещо нередно в цялата ситуация.
         Понеже говоря за чалга музика, няма как да не спомена и нещо друго - една моя случка от първата ми година в университета. По една дисциплина трябваше да напиша курсова работа. Тази курсова работа трябваше да представлява анализ на лирически текст по желание. И започвам аз да търся лирически текст. Търся, търся - ама нищо не си харесвам. Впрочем 90% от книгите ми са с лирика, но за курсовата работа исках да е нещо по-оригинално. Пускам си аз радиото и какво да чуя - една от невероятните песни на фолк-певицата Ивана. Порових се из Google и открих авторката на текста. Оказа се, че поетесата, която е измайсторила въпросния текст, го е издала в стихосбирка. Направих си анализа и го предадох на доцента. Получих добра оценка; бях доволен. След дни, казах на доцента, че текстът е от фолк песен, а той лекичко се намръщи... Интересното обаче се крие другаде - музиката и нейните текстове, като средство на масова култура, се видоизменят според нуждите на аудиторията. Поезията отдавна е закалена вътре в музиката, а чалгата също е музика и като такава, тя не може да бъде нищо друго, освен култура. Защото всяка музика е култура.
         За да погледнем по-сериозно на частното, ние трябва да го разгледаме като част от общото. Затова частното се нарича ЧАСТно - защото е част от общото. Чалгата е частно на музиката. Чалгата е част от музиката и като такава, тя не прави изключение от свойствата на музиката. Музиката си е култура. Няма проста музика - нито проста култура.
Чалгата е част от музиката, а музиката - част от културата на дадено общество. Тоест нещата могат да се покажат така:
               
-->       -->       -->       -->      -->       -->        -->  
 ОБЩЕСТВО -> КУЛТУРА -> МУЗИКА -> ЧАЛГА
-->       -->       -->       -->       -->       -->       -->
               
         Когато в едно от звената започват да се появяват нови елементи, те неизбежно се проявяват и в следващите звена. Когато в културата на дадено общество, да кажем, възникнат нови тенденции - те ще се появят и в музиката, и в изобразителното изкуство и къде ли не... Когато в музиката се появят нови ритми, те ще повлияят и на чалгата, но не и на културата на обществото, както и на самото общество...освен, ако обществото не е предразположено към тях. Ако е предразположено към тях, следователно те не са му чужди.   Ако, кажем, чалгата наистина е проста музика, то и обществото ни е такова, защото тя (както всичко останало) произлиза от обществото.

         Каквото ни е обществото, такава ни е и музиката, такова ни е и изобразителното изкуство, такава ни е и ядрената енергетика, ако щете...

         Тези неща не падат от космоса - те са си наши. Чалгата - как мислите - от космоса ли падна, или пък чакаше 89-та година - да си отиде бай Тошо и да дойде тя? Това е повече от смешно, нали ?  :)   Тази музика си е наша и ние трябва да се гордеем с нея, защото тя отразява обществото ни. Е - вярно, от уроците по физика знаем, че при всяко отразяване има леко изкривяване, но то е минимално, така че нещата с огледалния образи на обществото в чалгата са сериозни.
         Предлагам Ви да видим едно текстче от една песничка от жанра чалга:

         Ти - ти - мойта половина
         ти - ти - ето, че те има
         ти - ти - ти направен си така,
         че със мен да съвпадаш...

Както виждате, текстът не е от най-силните, не притежава кой-знае какви художествени качества... Но кой го интересува дали текстът притежава качества? Никой! Защо? Защото този текст не се носи из пространството просто ей така - сам-самичък. Той върви в комплект с мелодия. Самата мелодия, уверявам Ви, е също толкова абсурдна, колкото и текста. Но те са абсурдни, когато са представени отделени едно от друго. Когато мелодията се представи сама по себе си - без текст - реакцията ви ще е същата, както и ако видите текста, без да знаете мелодията му. Говорим за контекст - за цялост. В тази цялост съставящите я елементи са безмислени един без друг, но когато са заедно - те образуват нещо съвсем различно. Това различно нещо е без аналог в момента и ще се цени до тогава, докато му се намери аналог !



Подобни публикации:

Две песни - две идеологии - една тенденция

Не патриотично за Шишман и Крали Марко


Откъс от книгата на Стефан Цанев - " Български хроники: история на нашия народ от 1453 до 1878 "


Като дойде в земите на Влахия, Баязид се опълчи срещу воеводата Мирчо. Битката
продължи цяла една седмица край бреговете на река Арджеш.2
Сред турците паднаха мнозина избрани между силните, както и християнските
владетели, между които бяха Константин Драгаш и крал Марко. Такова безбройно
множество копия бе преломено, че настана мрак -нищо не се виждаше от множеството
стрели.
Там протече кървава река от безбройните човешки трупове, така че и сам Баязид
се изплаши и побягна, като искаше да премине Дунава.3
Тогава Никополската крепост се владееше от един господин на име Шишман (о, те
вече за цар не са го смятали!), който плащаше харадж [васален данък] на нашия господар
(хич не се сражавал, значи, господинът).
За да премине на отсамния бряг, Илдъръм хан поиска ладии от онзи -така и онзи му
приготви. След като се озова на отсамния бряг, той накара да доведат гореспоменатия
Шишман...4
Баязид беше не само бесен -това беше първото му поражение и то от някакъв си влах
Мирчо! -Баязид беше и уплашен:
той видя смъртта си -не, не смъртта си, а това, което щеше да му се случи след 7
години: видя позорния си плен -и затова избяга от полесражението;
той, който си мислеше, че нищо вече не може да му попречи да завладее целия свят,
се видя затворен в желязна клетка като диво животно и макар да съзнаваше, че това е
видение, изкърти зъбите си, за да прегризе въображаемите решетки на клетката;
изплашеният човек е най-жесток -и още щом му доведоха Шишмана край брега на
Дунава, той посегна към ятагана си, но оня покри главата си с бял саван, падна в краката
му и зави като жена.
-Що не дойде -попита свирепо Баязид баджанака си, -що не дойде на помощ с
войската си, както повелява договорът ни? Как дойде Стефан Лазаревич и се би юнашки
под знамето на Мохамеда, как дойдоха Константин Драгаш и Крали Марко и проляха
християнската си кръв за правата вяра, ти що не дойде да сразим власите?
Шишман започнал да обяснява на баджанака си, че той всъщност няма никаква
армия, че болярите са го изоставили, че народът бяга от него като от чумав, че всъщност са
го прогонили от Търново, понеже бил прокълнат, защото бил от майка еврейка, сиреч от
рода на палачите Христови.
-Ти, викат ми, жид мръсен, и нашата християнска държава ще разпнеш върху кръста
на историята, затова, великий, се крия в Никопол -викал Шишман, -иначе щяха да ме
убият в Търново, ти знаеш ли колко български царе са убити в това проклето Търново повече
от десетима, та мене ли ще пожалят? И как да се защитя? Ти чул ли си, великий, да
съм провел поне една битка -как да я проведа, с какво, като нямам войници, те и сърбите
ме врънкаха, и тъстът ми Лазар, помогни ни, вика, бе Шишмане! -с какво да им помогна,
като нямам ни един войник, и на тебе как да помогна -повярвай ми, великий!
_______________________________
2 Из турска летописна бележка от 1451 г.
3 Из безименната „Българска хроника".
4 Из турската летописна бележка от 1451 г.

248



Но великият Баязид не му повярвал (както няма да повярват и нашите историци),
Шишман пак надянал на врата си белия саван на покаянието, пак залазил на колене и пак
зацелувал самоотвержено краката на падишаха,
мигал на парцали и молел за милост, надявал се, милият, Баязид да се смили, „нали
сме баджанаци, пък и вуйчо, казват, че съм му бил", но Баязид не бил милостив като баща
си Мурад
и както Шишман се бил проснал ничком по очи пред него, замахнал с ятагана си и...
И му отсякъл главата -както пише кратко във въпросната турска летописна бележка.
Но понеже очите на отсечената глава продължавали да мигат и да го гледат
умоляващо, Баязид се ядосал и ритнал главата, тя се търкулнала надолу по стръмния бряг и
пльоснала в мътните води на Дунава,
течението я завъртяло насам-натам, после я понесло надолу, все по на изток, все по
на север...
Било 3 юни 1395 година.
Безславна смърт за един цар на една славна (някога) държава -ще рече всеки и ще е
прав да го рече с болка, и тази болка, причинена от унижението, ни кара да лъжем, скъпи
мой читателю.
Защото патриотично е да се разказва, че българският народ героически се е
съпротивлявал срещу поробителите, че царят му се е сражавал геройски -както се пее в
песните:

Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила,
оттогаз е, мила моя майно ле, войска провървяла,
кон до коня, мила моя майно ле, юнак до юнака,
войвода им, мила моя майно ле, сам цар Иван Шишман

дори народният певец, мила моя майно ле, е бил принуден от мъка да лъже, да
измисля царя си такъв, какъвто му се е искало да бъде, че и народа си, защото е нямало,
мила моя майно ле, ни кон до коня, ни юнак до юнака...
В нашата история има един друг свръхпарадоксален случай. Кой не знае песните за
Крали Марко, дето с единия си крак бил стъпил на Хемус, с другия на Пирина; Марко
Кралевити, дето ден през ден убивал ту Муса Кеседжия (това, между другото, е единият от
синовете на Баязид), ту троица арапи, ту освобождава ден през ден по три синджира роби;
Марко Вълкашинов, дето „одил ми йе вов Анадола да са бий с турци яничари"
стотици песни у нас и още толкова песни се пеят в Сръбско за този нечуван юнак, а
истината е отчайващо друга:
хич не ми йе одил Марко вов Анадола да са бий с турци яничари, ами ми йе одил да бий
чело пред султана, защото му йе бил най-послушният васал и хич не погива Марко в бой с
турци анадолци на Косово поле, ами загива, както видяхме, в полето Ровене край Крайова,
помагайки на турците да завладеят Влашко.
Народът обаче го възпява, обезсмъртява този лъжегерой и предател, а истинските герои,
онези, които наистина са се сражавали срещу турците анадолци и наистина са загинали на
бойното поле - тях народът е захвърлил в тъмната бездна на своята памет.
Случаят е известен, умни хора са го обяснили на по-простите: това е отказ да се приеме
неприятната действителност, желаното се приемало за действително и т.н., и т.н.
Друго ме тревожи мен обаче -тези странни исторически мистификации се повтарят и
сега пред очите ни: бившите сатрапи взеха да се правят на светци, васалите им се
провъзгласяват за жертви на диктатурата, блюдолизците се изкарват борци за демокрация,
мижитурките пък били конспиратори, а доносниците - национални герои.
И нищо чудно някой ден народът да възпей по стар навик точно тези юнаци, нищо
чудно някой ден да осъмнем с нов Крали Марко.
Така е, мили читателю, в историите пише само за царе и тук-там за предатели,
останалите хора потъват в оня безименен кюп, наречен народ, споменаван сегиз-тогиз в историята
като: „тръгнала толкова хилядна армия", или: „на бойното поле лежали еди-колко си
хиляди трупа".

19.04.2012 г.

Глаголически букви





глаголица  глагол аз буки веди glagolic glagolica glagolitsa az buki vedi glagol glagolati глаголати


Образът на жената в патриархалното мислене


          Не вярвайте на това, което е написано по-долу! Самият аз не съм сигурен в истинността му. Това е мое предположение. Или хипотеза - както искате го наречете. Темата е "за Патриархата". Тази тема ме мъчи от доста време - и, личи си, ще е с продължение. Интересът ми към това понятие се породи от няколко дисциплини, които изучавам (Студент съм, Българска Филология, ВТУ). Тези дисциплини са предимно литературни - като започнеш от толкова мъчната антична литература, та стигнеш чак до българската възрожденска литература, която аз много уважавам. Естествено - имам си представа какво означава патриархат. Имам някаква идея в главата си. Но, аджеба, учител ще ставам - това ще го преподавам; трябва да знам какво преподавам.
          Патриархат. Какво е това? Човек ли е, животно ли е...? В Уикипедия пише следното:


Патриархат е термин използван в антропология, социална психология и феминизъм.
В контекста на феминистките и психологически теории, патриархалната обществена уредба накратко означава:
Управляване на общността от възрастни мъже - затова в традиционните общности булката отива в семейството на младоженеца,а не обратното и "родовото име" - фамилията - се предава по мъжка линия.
Строга йерархия в отношенията между главните мъже > подчинените мъже > жените и децата
Управлението се крепи върху заплаха от насилие - поведението на жените, децата и по-слабите мъже се контролира чрез насилие и заплаха от насилие. И днес, в най-цивилизованите страни, жените все-още трябва непрекъснато да следят да не нарушат несъзнаваните кодове на поведение, за да не провокират сексуално насилие срещу себе си;
Определяне на смисли и значения от възрастни мъже - те определят какво е "добро", какво "лошо", какво е "позволено", какво е "непозволено", какво е "мъж", какво е "жена", какво е "дете", какво е "светът", какво е "бог" и т.н.
Използване и размяна на жени и деца от страна на възрастни мъже - жените и децата са стоки в класическия патриархат. Момчето излиза от сферата на "стока" и става "мъж" - истински човек - чрез различни инициационни ритуали, обикновено около пубертета.
Всички общества на земното кълбо са патриархални. Докато в мюсюлманския свят патриархатът е по-близък до абсолютната си проява, то северноамериканския, европейския, източно азиатския, австралийския и новозеландския патриархати са по-гъвкави и "прогресивни". В тези общества жените и децата имат все-повече права, а техните малтретирания и изнасилвания вече не са тема табу. Някои надежди на феминистките от 1960-те и 1970-те не са се изпълнили. Новите равноправни граждани — жените - не се възползват от новите си свободи за да изберат рационално какви да бъдат, какво е да си "жена", и какво е "секс", напротив - жените днес все-повече се стараят да пресъздадат мъжките идеали за "жена", в предишни времена и в днешни мюсюлмански общности доближавани само от "травестити". Патриархат в "опростен" вид днес се вижда в затворите, казармите, престъпните групировки и подобни места, в които мъжете се разделят на "властващи" и "подчинени", "силни" и "слаби" и в крайна сметка на "мъже" и "кучки". Тъй като в патриархата жените и децата са второкачествени създания, а само мъжете имат възможност да са равни един на друг - това води до силните хомосексуални желания в антични и модерни патриархални общности, в които само връзка с друг мъж осигурява любовта и уважението на равен.


          Интересно е. Както Ви казах, това е извадка от Уикипедия. Всъщност - освен статията в Уикипедия, попаднах и на разни други ''обяснения'' и ''тълкувания'' на патриархата, но те нямаха нищо общо с това, защото са качени в разни гей-сайтове и чисто и просто пропагандират идеята, че гей-връзките са естествен процес от развитието на патриархата... Пълни глупости... Врели - некипели...
          Всъщност - за какъв патриархат говорим? Патриархат в България? Няма такова нещо. Мислих го, мислих го - ами какъв патриархат има - никакъв! Има песни за Майка България, но за Татко България - няма... :) Казвам го с лека усмивка, и много сериозност - наистина го мисля.  Всъщност мога да се съглася, че обществото ни е патриархално (мислещо и настроено).Дори бих казал силно патриархално. Но друго ме мъчи.
          Защо присъстват образи на жени там, където най-здраво трябва да е стъпил мъжът? Защо България е майка, а не татко?
          Казах Ви, че съм студент в Търново. Като такъв, всеки ден преминавам през площад "Майка България". Виждам изгасналия вечен огън и се питам: Кое му е вечното?... Виждам пейките с накацали хора по тях. Виждам паметника. А - паметника - за него щях да ви кажа. На върха му има статуя на коленичила жена, която държи знаме в ръка. Под нея - на другото ниво - има мъже с пушки. Четирима са, ако не се лъжа (Язък, че всеки ден минавам оттам, пък не ги знам колко са). Коя е тази коленичила жена, дето държи знамето? Това е Майка България. Какво прави Майка България в едно патриархално общество, в центъра на града? Ето ти въпрос с повишена трудност. Нали сме в патриархат, а не в матриархат. Защо на върха на паметника има жена, а не - примерно войводи, двама да са, и да се целуват. Впрочем - това с целуващите се войводи съм го виждал в България - прегърнали са се и се целуват... :) Както и да е.
          Аз имам отговор на въпроса. В българското патриархално общество образът на жената присъства. Това е факт. Той се появява тогава, когато над обществото е надвиснала голяма опасност, страх, несигурност. Това е причината да присъства образът на жената на такива места. Не става въпрос само за паметника, а изобщо. Има и друго нещо - това, че имаме паметник, на чиито връх коленичи жена, съвсем не означава, че в обществото има следи от матриархат. Пак казвам - това не е показател; жената, или по-скоро нейния образ, се появява при опасност за обществото. Да твърдиш, че обществото ни е с наченки на матриархат по подобни инициации, е равносилно на това, да твърдиш, че обществото ни е толерантно от гл.т. на религиозна тематика - като вземеш предвид това, че в София (столицата!) на едно място са църква, джамия и езически храм. Колко сме толерантни ние, българите, само ние си знаем. Ние, Българите. По-горе споменах думата инициация. Така разбирам това с образа на жената изобщо и в частност с паметника в Търново. Инициация, между две положения - защитен,незащитен. Народът има проблем, т.е. е незащитен - вдига си паметник с жена, по този начин преминава инициацията и хоп - защитен е.
          Образът на жената в патриархалното мислене e силно застъпен. Тя се явява като спасител, надежда за спасение. Това е надежден начин за мобилизиране и събуждане на замъгленото и опиянено съзнание. Пак казвам, това важи за българската патриархална мисловна матрица. До голяма степен писанието ми ще важи и за славянската патриархална система ("Важи за" = "се отнася до").