Общество от зловещи индивидуалности

Общество от зловещи индивидуалности


          Има нещо много зловещо в обществото ни... Това нещо се нарича индивидуалност. Тази индивидуалност заедно с други индивидуалности образува съвкупност, която се нарича общество. С други думи казано, обществото е изградено изцяло от индивидуалности. Има общества, стабилни, развити и служещи за пример на други общества. Но има и такива общества, не толкова стабилни и не толкова развити, които задължително трябва да вземат за пример някакво друго общество. Както и да е. Важното е, че има всякакви общества, но всички те имат нещо общо - изградени са от индивиди. Щом са изградени от индивиди, това до голяма степен предполага, че има индивидуалности - тоест всеки индивид е индивидуалност. Това не е точно така, но го приемам за вярно, защото поне в 90 % от случайте всеки индивид е индивидуалност (какво имам предвид, казвайки "това не е точно така"? - Имам предвид на първо място, че не всеки индивид е индивидуалност и на второ място, че има хора с по две индивидуалности - което е начална фаза на т.нар. "Шизофренческо поведение").
          В началото ви казах, че индивидуалностите са зловещи. Всяка индивидуалност е зловеща и плашеща. Но не всяко общество е такова въпреки, че е изградено от такива индивидуалности. Кое е плашещото? Плашещото е скрито дълбоко в съзнанието - в мислите. Ние с вас ще бъдем дълбоко потресени, когато разберем какви са мислите, които подбуждат действията на индивидите. Все пак всяко действие е продиктувано от някакви мисловни процеси. И понеже казах "Ние с вас ще бъдем потресени от мислите на тях ", бързам да се поправя: Всеки ще бъде потресен, когато разбере мислите, които подбуждат действията! Не говоря за действията на някой друг. Говоря ви за нашите собствени действия - моите, вашите...
          В нашата реч (омайна, сладка) има една прекрасна думичка "ЗАЩО". Вие питали ли сте се някога "ЗАЩО", когато извършвате някакво действие. В повечето случай не - нито пък аз... Но дори да се попитаме, това няма да повлияе на действията ни. Обаче при една много голяма част от обществото този автовъпрос "ЗАЩО", зададен от и към индивида, би променил хода на действията на самите индивиди. Тоест техните действия зависят от такива автовъпроси. Зависят - ако изобщо автовъпросите фигурират в съзнанието им, ако съществуват. Ако автовъпросите ги няма, действията на отделния индивид зависят от друго. Това друго е обществото, в което живее или е живял индивида. Впрочем - според мен - именно тези автовъпроси, които си задава индивида, именно те формират, изграждат неговата индивидуалност. Липсата на автовъпроси (съответно и на автоотговори) е липса на индивидуалност. Когато едното го няма, няма го и другото. Тогава действията на отделния индивид се диктуват, ръководят от обществото, в което този индивид е живял или живее. То (обществото) се изразява чрез индивида, но у този индивид няма личностна  индивидуалност , а само обществена индивидуалност. Трябва да бъде ясно, че обществената индивидуалност се съдържа у всеки представител на обществото - у всеки индивид; тя е характерна за индивидите и ги обединява в едно общество. Личностната индивидуалност е процес на надграждане - тя не е характерна за всеки.