Защитно слово в полза на чалгата
От заглавието става ясно, че целта на това писание е да защити поп-фолк музиката в България, по-известна с названието "Чалга". Тази музика е широко разпространена в България. Превърната е в бизнес. Радва се на огромен интерес както от страна на българи, така и от страна на чужденци. Ще кажете "кои чужденци?" - ами вземете например Rammstein. Те слушаха чалга и това беше заснето от родните журналисти. Но това няма значение. По-важното е, че чалгата има своите фенове преди и след Дунава. Колко красиво звучи...
Обаче има нещо друго. В България е широко застъпено мнението, че чалгата е музиката на определени слоеве от обществото. Какво ще рече това? - Ами чалгата се създава ОТ и ЗА тези слоеве и техните представители. До тук всичко е наред, но когато се сетим, че тези слоеве се смятат от останалата част на обществото за низки и ниски - вече става притеснително. Тоест - една част от обществото (огромна част) слуша чалга, а друга част от същото това общество (минимална част) не слуша чалга и смята всеки, който е слушател на този тип музика, за типичен представител (или представителна извадка) на онези низки и ниски слоеве на обществото, за които Ви говорих преди малко. Обаче истината е друга.
Такива етикети като "представител на ниския слой на обществото" не се поставят от никого, а и не бива. Обществото самò преценява, определя и етикира кой е представител на този слой, и кой на онзи. Става въпрос, че обществото етикира, а не отделен човек. Защо казвам това? Защото Ти, драги читателю, може да си се доказал в обществото и същият Ти да слушаш фолк музика. Ти може да бъдеш депутат, доктор, доцент или пък управител на голяма фирма и да слушаш чалга... Едното няма общо с другото.За професията си има работно време, но човек има и свободно време, в което сам преценява как ще го използва.
След работа едни ще отидат на опера, други на театър, трети пък биха отишли на концерт на Лепа Брена... Обществото не обръща внимание на това, какво ще правиш след работа. Никой не го интересува дали след работа ще ходиш на чалготека, караоке-бар и така нататък. Обществото обръща внимание на друго - на работното време, на професията; на това какво ще свършиш!
Ето например - сетих се за един случай - наскоро стана общоизвестно, че някои от чалготеките в т.нар. "студентски град" в София са собственост на университетски преподаватели. Това, че изкарват по някой допълнителен лев с чалга и алкохол пречи ли им да са университетски преподаватели? Ами не - не им пречи, въпреки че има нещо нередно в цялата ситуация.
Понеже говоря за чалга музика, няма как да не спомена и нещо друго - една моя случка от първата ми година в университета. По една дисциплина трябваше да напиша курсова работа. Тази курсова работа трябваше да представлява анализ на лирически текст по желание. И започвам аз да търся лирически текст. Търся, търся - ама нищо не си харесвам. Впрочем 90% от книгите ми са с лирика, но за курсовата работа исках да е нещо по-оригинално. Пускам си аз радиото и какво да чуя - една от невероятните песни на фолк-певицата Ивана. Порових се из Google и открих авторката на текста. Оказа се, че поетесата, която е измайсторила въпросния текст, го е издала в стихосбирка. Направих си анализа и го предадох на доцента. Получих добра оценка; бях доволен. След дни, казах на доцента, че текстът е от фолк песен, а той лекичко се намръщи... Интересното обаче се крие другаде - музиката и нейните текстове, като средство на масова култура, се видоизменят според нуждите на аудиторията. Поезията отдавна е закалена вътре в музиката, а чалгата също е музика и като такава, тя не може да бъде нищо друго, освен култура. Защото всяка музика е култура.
За да погледнем по-сериозно на частното, ние трябва да го разгледаме като част от общото. Затова частното се нарича ЧАСТно - защото е част от общото. Чалгата е частно на музиката. Чалгата е част от музиката и като такава, тя не прави изключение от свойствата на музиката. Музиката си е култура. Няма проста музика - нито проста култура.
Чалгата е част от музиката, а музиката - част от културата на дадено общество. Тоест нещата могат да се покажат така:
--> --> --> --> --> --> -->
ОБЩЕСТВО -> КУЛТУРА -> МУЗИКА -> ЧАЛГА
--> --> --> --> --> --> -->
Когато в едно от звената започват да се появяват нови елементи, те неизбежно се проявяват и в следващите звена. Когато в културата на дадено общество, да кажем, възникнат нови тенденции - те ще се появят и в музиката, и в изобразителното изкуство и къде ли не... Когато в музиката се появят нови ритми, те ще повлияят и на чалгата, но не и на културата на обществото, както и на самото общество...освен, ако обществото не е предразположено към тях. Ако е предразположено към тях, следователно те не са му чужди. Ако, кажем, чалгата наистина е проста музика, то и обществото ни е такова, защото тя (както всичко останало) произлиза от обществото.
Каквото ни е обществото, такава ни е и музиката, такова ни е и изобразителното изкуство, такава ни е и ядрената енергетика, ако щете...
Тези неща не падат от космоса - те са си наши. Чалгата - как мислите - от космоса ли падна, или пък чакаше 89-та година - да си отиде бай Тошо и да дойде тя? Това е повече от смешно, нали ? :) Тази музика си е наша и ние трябва да се гордеем с нея, защото тя отразява обществото ни. Е - вярно, от уроците по физика знаем, че при всяко отразяване има леко изкривяване, но то е минимално, така че нещата с огледалния образи на обществото в чалгата са сериозни.
Предлагам Ви да видим едно текстче от една песничка от жанра чалга:
Ти - ти - мойта половина
ти - ти - ето, че те има
ти - ти - ти направен си така,
че със мен да съвпадаш...
Както виждате, текстът не е от най-силните, не притежава кой-знае какви художествени качества... Но кой го интересува дали текстът притежава качества? Никой! Защо? Защото този текст не се носи из пространството просто ей така - сам-самичък. Той върви в комплект с мелодия. Самата мелодия, уверявам Ви, е също толкова абсурдна, колкото и текста. Но те са абсурдни, когато са представени отделени едно от друго. Когато мелодията се представи сама по себе си - без текст - реакцията ви ще е същата, както и ако видите текста, без да знаете мелодията му. Говорим за контекст - за цялост. В тази цялост съставящите я елементи са безмислени един без друг, но когато са заедно - те образуват нещо съвсем различно. Това различно нещо е без аналог в момента и ще се цени до тогава, докато му се намери аналог !
Подобни публикации:
Две песни - две идеологии - една тенденция
Обаче има нещо друго. В България е широко застъпено мнението, че чалгата е музиката на определени слоеве от обществото. Какво ще рече това? - Ами чалгата се създава ОТ и ЗА тези слоеве и техните представители. До тук всичко е наред, но когато се сетим, че тези слоеве се смятат от останалата част на обществото за низки и ниски - вече става притеснително. Тоест - една част от обществото (огромна част) слуша чалга, а друга част от същото това общество (минимална част) не слуша чалга и смята всеки, който е слушател на този тип музика, за типичен представител (или представителна извадка) на онези низки и ниски слоеве на обществото, за които Ви говорих преди малко. Обаче истината е друга.
Такива етикети като "представител на ниския слой на обществото" не се поставят от никого, а и не бива. Обществото самò преценява, определя и етикира кой е представител на този слой, и кой на онзи. Става въпрос, че обществото етикира, а не отделен човек. Защо казвам това? Защото Ти, драги читателю, може да си се доказал в обществото и същият Ти да слушаш фолк музика. Ти може да бъдеш депутат, доктор, доцент или пък управител на голяма фирма и да слушаш чалга... Едното няма общо с другото.За професията си има работно време, но човек има и свободно време, в което сам преценява как ще го използва.
След работа едни ще отидат на опера, други на театър, трети пък биха отишли на концерт на Лепа Брена... Обществото не обръща внимание на това, какво ще правиш след работа. Никой не го интересува дали след работа ще ходиш на чалготека, караоке-бар и така нататък. Обществото обръща внимание на друго - на работното време, на професията; на това какво ще свършиш!
Ето например - сетих се за един случай - наскоро стана общоизвестно, че някои от чалготеките в т.нар. "студентски град" в София са собственост на университетски преподаватели. Това, че изкарват по някой допълнителен лев с чалга и алкохол пречи ли им да са университетски преподаватели? Ами не - не им пречи, въпреки че има нещо нередно в цялата ситуация.
Понеже говоря за чалга музика, няма как да не спомена и нещо друго - една моя случка от първата ми година в университета. По една дисциплина трябваше да напиша курсова работа. Тази курсова работа трябваше да представлява анализ на лирически текст по желание. И започвам аз да търся лирически текст. Търся, търся - ама нищо не си харесвам. Впрочем 90% от книгите ми са с лирика, но за курсовата работа исках да е нещо по-оригинално. Пускам си аз радиото и какво да чуя - една от невероятните песни на фолк-певицата Ивана. Порових се из Google и открих авторката на текста. Оказа се, че поетесата, която е измайсторила въпросния текст, го е издала в стихосбирка. Направих си анализа и го предадох на доцента. Получих добра оценка; бях доволен. След дни, казах на доцента, че текстът е от фолк песен, а той лекичко се намръщи... Интересното обаче се крие другаде - музиката и нейните текстове, като средство на масова култура, се видоизменят според нуждите на аудиторията. Поезията отдавна е закалена вътре в музиката, а чалгата също е музика и като такава, тя не може да бъде нищо друго, освен култура. Защото всяка музика е култура.
За да погледнем по-сериозно на частното, ние трябва да го разгледаме като част от общото. Затова частното се нарича ЧАСТно - защото е част от общото. Чалгата е частно на музиката. Чалгата е част от музиката и като такава, тя не прави изключение от свойствата на музиката. Музиката си е култура. Няма проста музика - нито проста култура.
Чалгата е част от музиката, а музиката - част от културата на дадено общество. Тоест нещата могат да се покажат така:
--> --> --> --> --> --> -->
ОБЩЕСТВО -> КУЛТУРА -> МУЗИКА -> ЧАЛГА
--> --> --> --> --> --> -->
Когато в едно от звената започват да се появяват нови елементи, те неизбежно се проявяват и в следващите звена. Когато в културата на дадено общество, да кажем, възникнат нови тенденции - те ще се появят и в музиката, и в изобразителното изкуство и къде ли не... Когато в музиката се появят нови ритми, те ще повлияят и на чалгата, но не и на културата на обществото, както и на самото общество...освен, ако обществото не е предразположено към тях. Ако е предразположено към тях, следователно те не са му чужди. Ако, кажем, чалгата наистина е проста музика, то и обществото ни е такова, защото тя (както всичко останало) произлиза от обществото.
Каквото ни е обществото, такава ни е и музиката, такова ни е и изобразителното изкуство, такава ни е и ядрената енергетика, ако щете...
Тези неща не падат от космоса - те са си наши. Чалгата - как мислите - от космоса ли падна, или пък чакаше 89-та година - да си отиде бай Тошо и да дойде тя? Това е повече от смешно, нали ? :) Тази музика си е наша и ние трябва да се гордеем с нея, защото тя отразява обществото ни. Е - вярно, от уроците по физика знаем, че при всяко отразяване има леко изкривяване, но то е минимално, така че нещата с огледалния образи на обществото в чалгата са сериозни.
Предлагам Ви да видим едно текстче от една песничка от жанра чалга:
Ти - ти - мойта половина
ти - ти - ето, че те има
ти - ти - ти направен си така,
че със мен да съвпадаш...
Както виждате, текстът не е от най-силните, не притежава кой-знае какви художествени качества... Но кой го интересува дали текстът притежава качества? Никой! Защо? Защото този текст не се носи из пространството просто ей така - сам-самичък. Той върви в комплект с мелодия. Самата мелодия, уверявам Ви, е също толкова абсурдна, колкото и текста. Но те са абсурдни, когато са представени отделени едно от друго. Когато мелодията се представи сама по себе си - без текст - реакцията ви ще е същата, както и ако видите текста, без да знаете мелодията му. Говорим за контекст - за цялост. В тази цялост съставящите я елементи са безмислени един без друг, но когато са заедно - те образуват нещо съвсем различно. Това различно нещо е без аналог в момента и ще се цени до тогава, докато му се намери аналог !
Подобни публикации:
Две песни - две идеологии - една тенденция
Коментари
Публикуване на коментар