Вестникарски историйки

      Има един вестник, който се казва ''Словото днес''. Има и един друг вестник, който пък носи името "Аз буки". Има също и "Литературен вестник", както и вестник "Култура". Това са все интересни вестници, приятни за четене.
      Жалко, че нямам възможност да ги чета всеки път, когато излизат. Защо? - Ами защото просто ги няма, не се продават - отиваш на вестникарската бутка и питаш:

 - Имате ли вестник "Словото"?   

А отсреща или ще ти кажат, че го нямат, или пък:

 - Има ли такъв вестник, изобщо?   

      Всъщност, освен, че вестници като тези, които посочих в началото, не се предлагат, има и нещо друго, което може да се забележи по бутките с вестници. На българския пазар за вестници се продават на първо място жълти вестници, следват кулинарните вестници, а едва след това - що-годе нормални вестници.
      За да не си мислите, че ще Ви говоря без аргументация, трябва да ви кажа нещо важно. Тази публикация, която четете в момента, беше готова за публикуване още в средата на април. Тогава обаче се наложи да пътувам и реших малко да по-отложа публикуването - с оглед да проведа едно доста мащабно изследване - поне за мен беше такова.
      Обиколих пет български града и около 30 вестникарски бутки:
Във Велико Търново посетих 13 места, на които се продават вестници, в Плевен - 6, във Варна - 7, Козлодуй - 3 и Враца - 5. С малки изключения, това са все вестникарски бутки и в по-голямата си част се намират на централно място в града.
Какво установих?
      Установих, че това, което се предлага, зависи от това, което се търси. И очевидно, според мен, никой не се интересува от Ятовия преглас или от трите нови книги на Сава Василев толкова, колкото от новия любовник на Николета Лозанова. (Коя е Николета Лозанова?). - Та за туй по бутките се продават такива вестници и за туй ако на 100 метра от вестникарската бутка застанеш, ще видиш че тя жълтее. Не - това не е метафора. Бутките са препълнени със жълти в-ци, а жълтите вестници наистина жълтеят. Заглавията са им жълти. Буквите са оцветени в жълт цвят... Вие как мислите - един сериозен вестник - със сериозна информация, новини, анализи, коментари и т.н. - ще си позволи ли да пусне заглавието в жълто - със жълти букви? - Според мен не...
      Както и да е. По-горе Ви казах, че освен жълти издания, по бутките има и кулинарни вестници и списания. Споменах Ви, че те са на второ място по разпространение и предлагане след жълтите вестници. Това е нещо необяснимо за мен. Просто не мога да си го обесня. Ужас! Как е възможно да има толкова много издания на такава тематика. Хайде - за жълтите вестници е обяснимо донякъде... Клюките са си интересна тема за повечето хора... Но кулинарните издания - и то в такова голямо количество... Ами малко е притеснително, не мислиш ли, читателю?
      Не претендирам за точност, но ако не се лъжа, миналата година излезе една статистика на Евростат. Колебанието ми е относно това, коя година излезе тая статистика - 2010 или 2011г., иначе статистиката си е факт. Тя показва, че България е водеща страна в ЕС по брой наднормени, сравнен с броя на населението... А, нали Ви казах в началото - това, което се предлага, зависи от това, което се търси... Но, какво да ви кажа - освен, че масовият български читател е клюкар, той е и чревоугодник, дори чревонегодник...
      Всъщност тези тематики - жълтите и кулинарните - са най-разпространените и най-достъпните на за българския читател. Те са толкова широко разпространени, че е невъзможно да не ги видиш. Все по-слабо са застъпени онези нормални вестници, за които ви говорех в началото на тази публикация. Тук е онази част от българските в-ци, която обича често да говори за политика. Това са "24 часа", "Труд", "Телеграф", "Преса", "Стандарт", "Монитор" и т.н. и т.н... Нарекох ги "що-годе нормални", защото поне темата е поносима за четене и възприемане. Друг обаче е въпросът по какъв начин е поднесена тая тема. Също е друг и въпросът, че повечето български журналисти се съобразяват с финансовите интереси на собствениците на медията, в която работят... Последното изречение не е от мен. То е от Евросъюза...!
   
   
   
      Впрочем, намерих начин да се сдобия с изданията на ''Словото днес''. Това става чрез абонамент. Мислех си, че абонаментът е отживелица, но - оказа се - това е доста удобно нещо. Пък и по-евтино излиза... :)