Лист - Листо - Листи
Днес - както си вървях из центъра на Враца и изведнъж едно детенце извика:
- Мамо, мамо! - Виж колко е зелено това листо...Майката обърна нужното внимание на сина си и след това продължиха напред. А аз взех, че се замислих. :) В съзнанието ми изникна една реплика, която бях чул в шести клас. Ще попитате: "Какво толкова си чул, Благо, в шести клас?" Ами в шести клас в един от часовете по Биология, спомням си го и до днес, преподавателката каза така:
- Да не съм Ви чула да казвате "листо"! Такава дума няма. Това, на което Вие му казвате ''листо'' е лист!...Спомням си тези думи и до днес. Това беше първото ми осъзнато филологическо правило - "Не е листо, а лист" - жалко, че го научих в часа по биология, и жалко, че е чак в шести клас... Впрочем - преди около месец чух и едно друго "правило". Каза ни го доцент Пенка Радева (ВТУ) - "Няма запетайка, има запетая!"... Както и да е.
Заглавието на тази публикация е "Лист - Листо - Листи" и ще Ви говоря за съществителното име "лист" и някои неправилни словоформи в речта. Тези словоформи се употребяват неправилно в разговорната реч и предизвикват объркване. Пример, който показва това объркване е неправилната употреба на ''Листи'', вместо "Листове". Тоест - там, където трябва да се употреби мн.ч. на лист(листове), се употребява мн.ч. на листа (листи). Причината за тази неправилна употреба е в омонимията.
А сега - нека се уточним за думите Лист, Листо и Листи.
Лист е съществително име, мъжки род, ед.ч., неопределено. Ето я и парадигмата:
основна форма-----------------------------------лист
ед. ч.------------------------------------------------лист
ед. ч., членувано с кратък член:------------листа
ед. ч., с пълен член-----------------------------листът
мн. ч.------------------------------------------------листове
мн. ч., членувано--------------------------------листовете
бр. форма------------------------------------------листа
Както виждате - тук няма нито ''листо'', нито "листи". За "листо"-то се разбрахме, че не съществува. Да, ама не... "Листо" съществува като отделна дума, която не е в парадигмата на същ. име "лист". И като отделна дума, тя има своя парадигма:
листо - съществително име, среден род, ед.ч.
основна форма---------------------листо
ед. ч., нечленувано ---------------листо
ед. ч., членувано-------------------листото
мн. ч.----------------------------------листа
мн. ч., членувано------------------листата
Разбрахме се за листото... Остана да доуточним и т.нар. ''листи''. Оказа се, че и тази дума съществува в книжовния език. От къде идват тези "листи", които в Търновско (а и не само) се употребяват вместо листове?
Ако отидете в която и да е книжарница във Велико Търново и попитате:
- Имате ли бели листове?Продавачката ще ви каже така:
- Имаме карирани бели листи, имаме и чисто бели листи. От кои искате?
Ето ви я объркващата омонимия, за която Ви говорех. "Листи" е мн.ч. на "Лùста", а "Листа" е същ.име в ж.р.. Тази листа може да е депутатска листа, изборна листа и т.н.и т.н., но не и листа на тетрадка.
Eто я и парадигмата на думата „листа”:
листа - съществително име, женски род, ед.ч.
основна форма---------------------листа
ед. ч., нечленувано ---------------листа
ед. ч., членувано-------------------листата
мн. ч.-----------------------------------листи
мн. ч., членувано-------------------листите
Употреба:
Тетрадката е с бели листове, а не с бели листи!
(Защо? - Защото мн.ч. на ''лист'' е ''листове''.)
Тетрадката съдържа например 100 листа, а не 100 листи или 100 листове...
(Защо? - Защото бройната форма на лист е листа.)
Коментари
Публикуване на коментар