Политически спомени и размишления

    Преди години ненавиждах държавата си и изпитвах истинска омраза към политическите партии. Бях си обещал, че след време ще напусна България на всяка цена! Дори и чистач да бях станал в чужбина, бях сигурен, че там ще се чувствам по-добре.
    По-късно разбрах, че държавата и партиите са две различни неща. Разбрах, че държавата е на тоя хал именно заради партиите, които са я управлявали досега. Дори стигнах до прозрението, че само една точно определена партия е виновна за почти всичко в България. Погледнах в историята и видях, че тази партия не е от вчера, нито от онзи ден. Тази партия е много възрастна и отдавна присъства на т.нар. "политическа сцена", но преди е била с друго име. Наричала се е БКП, а сега е БСП. Ето какво пише в книгите за идването на БКП на власт у нас:

БКП установява едноличен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.


    След като разбрах за мрачното минало на Партията си казах, че ще гласувам за друга партия - която и да е, само да не е червена! Но не исках и да гласувам за партии, които са участвали във властта. Това са тези партии, които сами се определяха като алтернатива. Реших, че щом БСП имат алтернатива, която не може да ги изхвърли от властта, това не е никаква алтернатива (на времето БКП също имаше алтернатива - но какво от това?).

Това е някаква псевдо-алтернатива, някаква лъжа, измислица и подигравка едновременно!
    Времето беше такова, че единствената партия, която не участваше във властта, беше АТАКА. Това беше единствената алтернатива на властта. Спомням си, че имаше президентски избори и трябваше да избера измежду двама човека, представители на две партии, кой от тях да бъде президент на България за следващите няколко години.

Хубавото на демокрацията в онзи момент беше това, че можеш да избираш.
Лошото на демокрацията в онзи момент беше това, че избираш между комунист и фашист.

    Мислих върху това и стигнах до извода, че изразът "по-зле от това - няма накъде" е неправилен. Тоест - казано с други думи - установих, че е по-добре за България управляващата партия да си остане на власт, отколкото да дойде на власт една крайна партия като АТАКА. Защото ако народът беше избрал АТАКА, то това щеше да е голяма грешка. Слава богу - народът си е все още с разсъдъка. Народът избра комуниста Първанов (Георги Седефчов Първанов), вместо крайния фашист Сидеров. Е - тук дилемата се състоеше в това да се избере "по-малкото зло", както казва народът. По-добре комунист, отколкото фашист. Така е. По този въпрос няма спор. Жертвите на фашизма са повече, отколкото жертвите на комунизма.
    Това беше компромисът, който аз и народът български направихме със себе си. Това беше компромисът, който направихме с демокрацията. Гласувахме за комуниста въпреки половин вековното комунистическо робство. Бог да ни прости.
    След това. Започнахме да чакаме алтернативата. Нормалната алтернатива. Защото алтернативата на комунизма не е фашизма. Народът очакваше властта просто да си върши работата. Нищо друго не се изискваше от нея. И зачака народът ни няколко години... През тези няколко години България се присъедини в НАТО и в Европейския съюз (ЕС), речите на президента Първанов през този му мандат бяха едни и същи, премиерът Станишев често четеше продължителни речи в почти празното Народно събрание (НС) и като чели по поръчка от Брюксел идваха само отрицателни доклади за всичко, което ставаше в страната ни. Стачките ескалираха, а търпението на народът вече се изчерпваше.


    И ето, че дойде знаменитата 2009 година. До тази година ГЕРБ вече се беше утвърдила като единствената алтернатива на БСП. Борисов се ползва с голямо доверие и неговата партия - ГЕРБ - печели изборите. След като се изкачват на власт, доверието към Борисов и ГЕРБ расте с неимоверна сила. Много от министрите са специалисти в областта на своето министерство. Ето например - Симеон Дянков е специалист от Световната банка, а в момента е министър на финансите. Друг пример е Росен Плевнелив. Доверието към министрите, депутатите, кметовете и всичко, което е от ГЕРБ, се повиши. Народът знаеше, че ГЕРБ е единствената алтернатива на всички досегашни партии. Аз знаех, че дори едно магаре да се кандидатира за кмет, народът ще го избере само защото е от ГЕРБ, а не от БСП (в кръга на шегата). Името на партията се сдоби с огромно доверие и скоро самата дума "герб" стана синоним на доверие. Заговори се за идеология на партията, а Мая Манолова (БСП) дори я нарече герберизъм. Появи се и култ към Бойко Борисов, а самият той стана символ на решителност и борбеност. Броят на структурите на ГЕРБ в страната, в това число и на младежките организации е най-големият от началото на демокрацията у нас. Днес всеки, който що-годе има някаква представа от политика, знае, че ако не е ГЕРБ, ще са БСП. Или както казва самият Бойко Борисов:


Ако не сме ние, ще са те.






Именно заради това харесвам ГЕРБ - защото те са единствената алтернатива на БСП.

Тези след мен вероятно, виждайки положението на държавата ни, ще си мислят, че ГЕРБ са виновни за всичко. Ако не видят историята - те ще си мислят така. И може би ще виждат в БСП единствената алтернатива на ГЕРБ така, както аз виждам в ГЕРБ единствената алтернатива на БСП...

Какво да се прави. Всеки има различни виждания за политиката.
Кои са прави, кои - не, само Бог знае.
__________________________

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба