Графомания ли? - Никакъв графоман не съм

       Никакъв графоман не съм! Това го установих днес, както си ходех по улицата и виждайки една прекрасна млада дама. Въпросната мадама беше стройна, с дълга черна коса, която стига до кръста й и дълги прави слаби и изящни крака, които стигат чак до сливиците й. След като я видях започнаха да ми се въртят едни мисли из главата, чак ме хваща срам да ги кажа. И тогава ми просветна нещо - ако бих могъл да запиша всяка своя мисъл от този момент, в който я видях и продължавах да я виждам, колко ли голям текст щях да изпиша? Колко от тези мисли бих могъл да изрека на глас и да ги запиша на бял лист в някоя тетрадка?
       Не, това е графомания! - Помислих си аз и в този момент някаква друга мисъл прекъсна опита ми за трезво разсъждение:
 - Да, но по радиото онзи ден чух, че е по-добре да си графоман, отколкото наркоман...
Очевидно тази "мисъл" не беше адекватна на мисловната ситуация, в която бях попаднал и бързо я отхвърлих. В този момент започнаха да ми се нареждат онези мисли, които аз старателно отбягвах до този момент. Установих, че глаголната температура на изразите, които се въртяха в главата ми, се покачваше със всяка следваща мисъл. Няма да навлизам в подробности, а ако вече съм навлязъл, моля да ме извините...

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба