Впечатления от втория семестър на втория курс в БеФе (ВТУ)

          Предлагам Ви откъс от моите бележки.Под "моите бележки" имам предвид това, което съм си го записвал някъде, някога, някак си и по някаква причина. Този текст е с дата 21.06.2012 година. Аз съм студент и тази дата за мен е свързана най-вече с протичането на т.нар. сесия. В този текст съм записал разни впечатления от някои преподаватели. Сега разбирам, че съм пропуснал други преподаватели - но за тях друг път ще говоря. Специалността, която изучавам усърдно и усилено, е Българска Филология (БФ). И въпреки, че оценките, които получавам не показват усилено и усърдно изучаване, аз твърдя, че то е такова! Вярвам, че образователната система (в БГ) един ден ще се оправи и по съвсем друг начин ще стоят нещата с това оценяване и тези мръсни и мрачни практики, които са се настанили така удобно в университетите ни (и изобщо - в страната ни). Вчера видях една позната да изписва думата университет така: О,НЕ!верситет. Това много ме разсмя. Както и да е. Ето ви текстът, за който ви говорех в началото:




21.06.2012
Датата е 21-ви юни, 2012 година – Четвъртък .
          Някои забележки и впечатления относно изпитите: изпитът по Антична литература ми е от миналата година, материалът по дисциплината е твърде обширен, хубаво е преподаването му във ВТУ да бъде разделено поне на два семестъра; това е най-мъчителният предмет за студентите филолози във ВТУ. Преподавател е Гено Генов.
          Дисциплините Теория на масовите комуникации и Жанрове и жанрови модификации се преподават от д-р А.Ангелов, който е много несериозен като преподавател. На единия изпит при него представих царски пищов (т.е. Предварително написана тема и представена като написана по време на изпита). Оказа се, че това, което съм „писал“, няма нищо общо с въпроса... според Ангелов. Това доказва, че Ангелов не знае какво диктува: след като темата – развита и представена от него на лекцията  - е в ръцете му, той без да знае, че това е царски пищов, мисли, че е написана по време на изпита. Предубеден е, с комунистическо мислене е, при получен неверен отговор на зададен от него въпрос – крещи; не изслушва студентите – а ако ги изслушва, то е защото си бърка в ушите докато те говорят – т.е. Доктор Ангелов демонстрира липса на каквато и да е  дисциплина, култура и уважение към институцията ВТУ. Още повече, че когато карахме лекции при него, той ни предлагаше да не караме до край лекциите, а да си ходим по-рано от предвиденото. Дори посветих едно стихотворение на него. Ето:

ИЗОБЛИЧ 
                                  на д-р А.А. 

Доценти, доктори и асистенти
в едно с народните студенти
университетския престиж рушат -
сякаш образованието с ръце душат.

Обаче има в нашия университет
енергични хора - преподават с приоритет.
Те говорят без да спират,
а студентите жадни - всичко попиват.

Но в нашия университет също има
едни доктори двама-трима,
дето в преподаването ги мързи
и може би за пенсия ги сърби.

Ето - кажеш му на доктора въпросен:
"Докторе - нали няма да караме чак до осем?"
Докторът се прави, че се мръщи
и след пет минути вземе, че ни пущи...

( За тези, които не знаят, че пиша и стихотворения: http://blagovestcvetanov.blogspot.com )

          Друга дисциплина е История на българския книжовен език до Възраждането – съкратено ИБКЕ до В – преподава ни проф.дфн Иван Харалампиев – голям човек, ерудиран човек – за разлика от предишните двама, той  ще бъде запомнен от студентите като  свеж професор – никога не е досадявал на аудиторията си, въпреки дисциплината, която води. Професорът е с побеляла глава, но духът му е млад – мисълта му тече сякаш е на 25 години, а не на 70 или 80. От него чухме за първи път изразите „за да разтягаш локум, трябва да имаш локум“ и „за да развиваш нещо, то трябва да е навито“.
          Възрожденска литература – преподава ни доцент Налбантова, Елена Налбантова. Може би тя е проподавателят, който ще запомня и след университета (Това изречение може спокойно да мине и без онова „Може би“, с което започна)! Не ми е цел да правя комплименти на някого, но ако правя – доц. Налбантова е преподавателят, който ги заслужава много повече от всички останали. Каквото и да кажа, ще бъде малко. Не съм сигурен, че ако някой друг ни преподаваше дисциплината, щяхме да й обърнем такова внимание. Малко преди да започне сесията, аз се срещнах с колеги от трети курс, които казваха така: „Ние имахме щастието да ни преподава академик Радев...“ - Е, на мен не ми е преподавал акад. Радев, но това, на което доц. Налбантова научи мен и колегите ми, ще остане в главите ни дълго време. Доцент Налбантова знае как да накара тълпата да седне и да чете; тя убеди една голяма част от курса ни, че това, което се учи в нейната дисциплина е интересно и преди всичко – полезно за нас – студентите, филолозите. Лично мое мнение е, че успешната методика на преподаване на дисциплината е докрай усвоена от Налбантова(!); лично мое недоумение е с какво акад. Радев я превъзхожда в преподаването – освен с това, че е академик?... Както и да е.