Див глог питомно грозде не дава... И никога няма да даде...

    Има една поговорка... Не! Всъщност има много поговорки -  но една е тази, която ще остане вечно важеща за българския народ. Тя изрежда следните думи в следната последователност: Див глог питомно грозде не дава. 

     Всъщност за тази поговорка се сетих при едно мое пътуване из Северозападна България. Много хора видях, разговарях с тях, веселих се с тях (ядох и пих с тях). Сред тези ''много хора'' имаше както интелигентни и добри хора (хора за пример!), така имаше и хора простаци, хора необразовани и лоши, с една дума -  хора диваци. Диваци. Да. Това е думата! И ето, че тази дума откри пред мен възможността за аналогия с поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. 

     Може би тази аналогия беше породена от чуденето ми защо този край на България е най- (как да кажа) западналият? При пристигането ми в Северозапада се чудех това, но днес - няколко дни преди заминаването си в централна България - вече знам отговора. Отговорът на въпроса "защо тук е така, а там е иначе" не е нищо повече от една нищо и никаква си поговорка: "Див глог питомно грозде не дава". Тоест - тук е така, защото не може да е иначе, няма как да е иначе. Това е! 

     Какво значи да си див, да си дивак, да се държиш дивашки? Как можем да си изтълкуваме думите ''див'' и ''дивак''? Ами много лесно - като отворим тълковния речник на буквата Д. Тълковният речник никога няма да ни подведе - това да е ясно! Та - отваряме тълковния речник и виждаме, че думата "див" има шест изброени значения, а думата "дивак" - две. 

     Казах, че думата "див" е с шест изброени значения. Това значение, което ни вълнува в момента е "човек, който не умее да общува". Пример, който е даден е "див човек". Това значение е пето подред от шестте. Всъщност - не е толкова важно на кое място е дадено значение на дадена дума, но е важно да се знае, че подредбата, редът зависи от честотата на употреба на определеното значение. Какво ще рече това? Това ще рече, че една дума може да има много значения (т.е. да е многозначна), и това значение, което е най-често употребявано от говорещите и пишещите - именно то се слага на първо място в тълковните речници. Сами се досещате, че последното подред значение ще е най-рядко употребявано. Та така с реда на значенията. Друго значение (което също е много важно) е следното: "който не е култивиран или опитомен". Това значение е второ подред от шестте и е уплътнено с примери като "див заек", "дива местност" и други подобни. Всъщност - така и така говорим за значенията на думата "див" - нека кажем и кое е най-употребяваното (т.е. с кое си значение тази дума се употребява най-често). Това е "който се намира в първобитно състояние, нецивилизован" (пример - диви племена). Тук трябва да обърнем изключително голямо внимание на думичката ''нецивилизован''. Лесно можем да направим връзка с думата цивилизация и в главата да ни изникне изводът, че "цивилизован" е нещо свързано с цивилизацията, а нецивилизован - нещо свързано с всичко друго, но не и с цивилизацията. И ето тук е тайната. Понятието за цивилизация често се припокрива с понятието за култура. Говоря за понятие, не за дума; в някои езици значението, което се изразява с думата "култура"се изразява с думата "цивилизация". Имайки предвид това, лесно можем да кажем, че ''културен'' е до някаква степен равнозначно на ''цивилизован''. И обратното е валидно - нецивилизован може да се свърже с некултурен. 

     Нека обобщим. Казахме, че значенията на думата "див", които ни интересуват са "човек, който не умее да общува" и "който не е култивиран или опитомен". А сега нека видим думата "дивак". Тя има две значения. Първото значение е изразено чрез следния израз: "човек, който принадлежи към първобитно племе", а второто значение (което ни интересува повече)  -  "човек, който изоставя в развитието си поради саможивост или отдалеченост от цивилизацията". 

     След като вече разбрахме какво означава "див" и "дивак" време е да се върнем на основната движеща мисъл на това размишление - поговорката "Див глог питомно грозде не дава". Поговорката е съвършено свършена (в смисъл на изчерпателна и "казваща нещо") мисъл. Ако погледнем поговорката буквално, в прекия смисъл - тогава би трябвало да я разшифроваме така: Дивият глог, тоест непитомният, некултивираният не може да даде питомно, култивирано грозде. 

     Обаче това е поговорка, късаеща косвено хората, и то не кои да е хора, ами дивите хора. Много близка по смисъл е и поговорката, която казва, че "Крушата не пада по-далече от дървото". Употребява се при случаи когато човек е наследил лош навик от родителите си или преповтаря техните постъпки. Но честно да ви кажа случва се и така, че крушата понякога пада по-далече от дървото. Веднъж един ТВ-водещ (Азис във "Вечерното шоу на Азис") направи следното изказване: "Ако крушата ви пада по-далече от дървото, значи живеете на егаси баира". Тук поговорката функционира като правило, което гласи, че "Крушата не пада по-далече от дървото". Да, но нали знаете, че всяко правило си има изключение (иначе няма да е правило, а закон). 

     Нека се върнем на основната мисъл - поговорката "Див глог питомно грозде не дава". Тази поговорка е много близка по смисъл до онази за крушата, която не била падала по-далеч от дървото си. И по същия начин се употребява при случаи когато човек е наследил лош навик от родителите си или преповтаря техните постъпки. Но има и още едно важно значение, което прави тази поговорка завършена по смисъл. Трябва да разбираме, че "див глог" означава "див народ", а "питомно грозде" - цивилизованото и културното младо поколение на този народ. С тези уговорки можем да обясним поговорката по този начин : Див народ не може да дава цивилизованото и културното младо поколение. 

     А сега е време да поговорим и за господин Иван Вазов и по-точно за една негова ''галерия'' от 20 август, 1884 година. Да - галерия - "галерия от типове и нрави български в турско време". Тази галерия носи заглавието "Чичовци", а подзаглавието е "галерия от типове и нрави български в турско време". По-интересно е друго. И тук ще вмъкна едни думи на Любослава Русева: 

Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. (1)

     Време е да се занимаем с Аристотел. Той учи поетите, че трябва да говорят не за това, което е станало, а за това, което би могло да стане ("за възможностите в съответствие с вероятността или неизбежността"). Тези, които говорят за това, което е станало - те са историци, не поети. Това е разликата между историците и поетите - едните говорят за това, което е станало, а другите за онова, което би могло да стане. 

     А сега ми идва на ум да попитам някой поет: Какво би станало ако дядо Вазов беше поставил за ''мото'' на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“? Питам поетите затова, защото именно те трябва да говорят за онова, което би могло да се случи, а не за действително случилото се. 

     Е, човече - ти поет ли си? Отговори ми, за да знам. Аз не съм поет и точно затова те питам. Но едно ще ти кажа: Див глог питомно грозде не дава... И никога няма да даде. И все пак ми се ще да завърша опитимистично с една велика мисъл на Менандър: 

И в бурена се случва да поникне красив цвят, и у простия човек — мъдра дума.

_______________________________

(1) - Любослава Русева - "Образованието, 4i4oвци!" http://www.reduta.bg/?p=3455