За Свободата и нейната липса...

Германците се самоубиват, а ние умуваме за свободата...

(Целта на подзаглавието е да ориентира читателя в темата на настоящето писание)

   На първи септември 2012 година медиите в България ни информираха за самоубийството на германеца Ролф Гремел. Ето какво пише журналистът Веселин Максимов за dariknews:

Германският турист Ролф Гремел, който преди четири дни уби по особено жесток начин своя приятел на плажа в Бургас, се обеси в килията на следствения арест. Той направи това с кабел на кабелна телевизия, която му било позволено да гледа. 

По-надолу в статията четем подробностите:

Колегите от министерство на правосъдието се стараят в следствените арести да създават условия на арестантите, каза Цветанов. Имало е кабелна телевизия, той е изтръгнал кабела и се е обесил.
34-годишният Ролф Гремел беше в ареста, обвинен за убийството на своя приятел Хенри Шенберг във вторник вечерта. Тогава той го намушка и наряза над десет пъти на крайбрежната алея в Бургас.
Гремел призна всичко по време на гледане на мярката за неотклонение 72 часа, разказа подробно как е убил Шенберг и се разкая. Той обяви, че е готов да понесе абсолютно всички последствия за своите действия.

      От тези "подробности", за нашето разсъждение е важно изречението "Колегите от министерство на правосъдието се стараят в следствените арести да създават условия на арестантите". Защо това изречение е толкова важно за нас? Очевидно е, че няма да си играем на думи и няма да задълбаваме в това дали е употребена точната дума на точното място или не. Подчертах изречението на две места: "стараят" и "да създават условия на арестантите". Нека си изясним какво ни казва подчертаното. "Стараят" ще рече, че правят всичко възможно, всичко по силите си - това е повече от ясно. Но какво ще рече "да създадат условия на арестантите"? Всъщност, това е много важно. В случая - да се създадат условия на арестантите - означава да се осигури кабелна телевизия. Това е, поне в този случай - това означава.
      Лично според мен всяко разсъждение трябва да върви от частното към общото. Та в частния случай да се създадат условия на арестантите, ще рече да се осигури кабелна телевизия на същите тези арестанти. В по-общия случай, обаче, да се създадат условия на арестантите ще рече, нещо друго. Това "нещо друго" е много интересно. Защото "арестант" е лице, което се намира под арест. А какво ще рече "арест"? Ето тук е важната част! Арест е "лишаване от правото на свободно придвижване".
      Тоест в общия случай изразът " да се създадат условия на арестантите" означава арестантите да бъдат лишени единствено от правото си на свободно придвижване, като те не бива да бъдат лишавани от никое друго право.
      Ето така германецът се е самоубил - понеже не е бил лишен от правото си на кабелна телевизия. Но това не вълнува в никакъв случай нашето разсъждение! Нас ни вълнува друго.
      Ако това - да си арестуван - означава, че си лишен от правото си на свободно предвижване, то е вярно и това - че щом си лишен от правото си на свободно придвижване, следователно си арестуван.

АРЕСТУВАН = ЛИШЕН ОТ ПРАВО НА СВОБОДНО ПРИДВИЖВАНЕ

      Означава ли това, че всеки, който не е арестуван има правото да се придвижва свободно в пространството? Нека се върнем едно-две изречения назад. Говорим си за два типа хора - арестувани и свободни. Арестуваните са лишени от правото си да се придвижват свободно, а свободните не са лишени от това право. Нещо повече - за свободните хора правото на свободно придвижване е регламентирано в член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948. Ta според този член 13 от декларацията:

1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

      По-важно за нас е второто - Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си. Да, на пръв поглед това звучи като нещо съвсем нормално и естествено. Може би на никого не му минава през ума, че може да бъде лишен от това право. Как? - Ще попитате. Ами два са начините - единият е пряко лишаване от това право, другият - косвено лишаване от това право. Моите родители са били свидетели на прякото лишаване, а моето поколение е свидетел на косвеното лишаване от това право.
      Да видим - "Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята". Да, имаме това право, нали сме човеци. Но имаме ли тази възможност? Отговорът е НЕ. Оказва се, че не всеки има възможността да се възползва от правото си да напуска страната, в която живее. Причините - на първо място са чисто икономически. Не всеки може да си позволи да даде 197 евро за самолетен билет от Варна до Берлин.
      Всъщност - има два вида държави: развити и развиващи се. Нашата страна е сред развиващите се. Съответно и икономиката ни е такава - развиваща се, а не развита. Поради тази причина не всеки гражданин на страната ни има възможността да се възползва пълноценно от правото си на свободно придвижване. Икономическата ситуация възпрепятства това право, тази свобода.
      Да, това е просто една от свободите! Но именно по тази свобода различаваме арестантите от свободните хора...