Търсене в този блог

Translate

29.12.2013 г.

От частното към общото. От члена към езиковото прогнозиране

Memento mori




Какъв е проблемът?

Проблемен език е нашият език, проблемен. Въпросът за членуването е само точка в многоточията му, но пък все е актуален. Мине, не мине време и "Да отпадне ли ''малкият'' член?" - питат възпитани журналисти и други граждани. Как пък никой не се сети да пита за пълния член - защо не отпадне той, а все краткият е нападан?

Всъщност има ли изобщо проблем?

Сега... Може би ще прозвучи заядливо към науката, но тук трябва да изрека една своя не конкретна, а по-скоро обща мисъл: Езикът ни, книжовният ни език е толкова нарочно усложнен, че дори и писмо до баба си да пратиш, не е възможно да не допущиш поне една грешка. Но пък въпреки това баба ти ще те разбере, пък ако ще и не една, а сто грешки да си направил.

А колкото до по-конкретното, оказва се, че грешенето на двата члена е нещо съвсем естествено. Ние, носителите на езика нямаме в езиковото си съзнание модел, заложба, чрез която да различаваме пълния и краткия член в употребата им. Това се доказва от две неща: първо - високата честотност на грешене, смесване, неразличаване от страна на езиковите носители и второ - нито един диалект не използва едновременно и двата члена. Тоест това - пълен и кратък член - е нещо чуждо за нас като езикови носители. Образованието е това, което ни казва и показва, че в едни случаи се пише пълен, а в други - кратък член.

Ако на някого му се струва лесен въпросът с определителния член в м.р.,ед.ч., нека се опита да обясни на учениците и студентите поради какви причини двете следващи изречения са правилни:

Миналия месец беше Никулден. ( = Следващия месец е Гергьовден. )
Миналият месец беше декември. ( =Следващият месец е май. )

***
Отначало си мислех, че трябва да отпадне краткият определителен член. После се сетих, че в говоримото слово, т.е. в устната реч той се употребява много по-често, отколкото пълния член (Пък и в писменото слово също). А да премахнеш нещо, което е живо и което се говори е изключително безотговорна постъпка! Затова реших, че трябва да отпадне пълният член. Защото и в устната, и в писмената реч, слово той се употребява в десетки (!) пъти по-рядко (ако не вярвате - отворете който и да е текст и пребройте членуваните думи, а после обърнете внимание колко са членуваните с пълен и колко - с кратък член).

Ако е вярно, че езикът ни върви към аналитизъм, то би следвало да говорим не за отпадане на краткия член, не за отпадане на пълния член, а за отпадане на задпоставения член изобщо. Може би се чудите какво ще стане като отпадне задпоставеният член - много просто: ще се употребява предпоставеният определителен член, ето така: вместо "жената" или "мъжът" / "мъжа", ще се появи "тази жена" и "този мъж". Със сигурност сте чували подобни неща - филолозите ги наричат "аналитични форми на определеност". Чували сте ги, защото вече са се появили. Въпрос на време е да изместят от употреба т.нар. синтетичните форми. След 100, 200, 300 или 500 години и това ще стане. И тогава "the dog" ще се превежда не като "кучето", а като "това куче".

***

На един руснак му е много по-лесно да научи английски език, отколкото на един американец ще му бъде научаването на руски език. Аналитичните езици, както и да ги погледнеш, са по-прости от синтетичните. По-прости са и за научаване, и за употреба, и за преподаване.

Езикът е свързан с живота, с битието на езиковите носители, на говорещите го.
Животът ни се опростява. Забързва се, но става все по-прост. Само Бог знае колко опростен ще стане животът ни след 20 или 50 години. И понеже езикът е свързан с живота на говорещите го, с тяхната психология, ежедневие, обичаи и с всички техни особености - той няма как да остане безразличен към всичко това. Той и Те - Езикът и Хората - са едно.
И когато животът на хората се опростява, тогава същите тези хора опростяват езика си. Те осъзнават, че сложният синтетичен език вече не е актуален.
Ще си позволя да нарека аналитичния език прост, а синтетичния - сложен.
Когато животът на дадена езикова общност е опростен, тогава може да се каже, че езикът й също е опростен. Не бих се наел да правя връзка между опростения живот и простотията, защото, мисля, тя е доста добре отразена в езика ни - именно в думата "прост" (проста задача, прост живот, прост човек, простак, простотия).
Тук не е нужно да си припомняме, че езикът на онези цивилизации, които са дали най-много на човечеството, е именно синтетичен - синтетичен е и латинският, и старогръцкият.
(Тези неща са неща, които трябва да имаме предвид всеки път, щом проговорим за език. )

Какъв е изводът?

Изводът е следният:
До края на века със сигурност ще отпадне краткият член. Предполагам, че това ще стане с указ на министерски съвет или на президента (Тъй като БАН ще се закрие). И ако животът на българите става все по прост, и ако изобщо има все още българи по тази земя, можем да кажем, че към средата на хилядолетието (моля за извинение от следващите поколения, ако сбъркам със сто-двеста години) в българския език ще има само един предпоставен определителен член. Не бих могъл да го назова в момента, но със сигурност първата му буква ще е "Т". (Ако се направят езикови реформи, нещата ще се случат и по-бързо).

Едно изречение, с което искам да завърша. Кодификаторите трябва да имат предвид факта, че простият език прави хората прости. Да, той е следствие от прост живот, но е и причина за прости хора. Връзките между езика и хората са двупосочни. Хората променят езика си, актуализират го, но същият този език възпитава следващите поколения - казва, указва и показва как, по какъв начин да мислят - аналитично или синтетично, просто или сложно.

С уважение: Благовест Цветанов
29 декември 2013 година
град Велико Търново

27.12.2013 г.

Творчески портрет на професор Анчо Калоянов (снимки)

На 17 декември в Регионална народна библиотека "Петко Рачев Славейков", град Велико Търново от 17:30 часа се проведе събитието Творчески портрет на професор Анчо Калоянов по повод неговата 70-годишнина. Предлагам снимки от събитието:

IMG_6441 IMG_6442 IMG_6443 IMG_6445 IMG_6447 IMG_6449 IMG_6450 IMG_6451 IMG_6452 IMG_6454 IMG_6455 IMG_6457 IMG_6459 IMG_6462 IMG_6465 IMG_6467 IMG_6468 IMG_6472 IMG_6474 IMG_6479 IMG_6480 IMG_6482 IMG_6483

Всички снимки можете да видите в страницата на събитието във фейсбук:
http://facebook.com/events/612522278808642?refid=46

Протест - 26Декември - Велико Търново

На 26 декември в град Велико Търново от 15ч. пред Пощата се събраха граждани, изразяващи неодобрението си към правителството на БСП, ДПС и Атака. Инициативата е част от общонационалния протест за Оставка, случил се в същия ден в над 20 града из цялата страна.

Протестът продължи около час. Към края на протеста гражданите се отправиха към централите на БСП и Атака, намиращи се в една и съща сграда, където извикаха "Оставка".

Предлагам ви снимки от събитието:









[caption id="" align="alignnone" width="720"] Изтъкнат местен журналист снима протеста ни[/caption]

Коледна украса във Велико Търново

Част от коледната украса във Велико Търново.

Снимките са от 26 декември 2013 година:

 

Koledna ukrasa - Veliko Turnovo - centar (1) Koledna ukrasa - Veliko Turnovo - centar (2) Koledna ukrasa - Veliko Turnovo - centar (3)

25.12.2013 г.

До РНБ и обратно

24 декември, 2013 година, Велико Търново

Днес отидох до Регионалната народна библиотека "Петко Рачев Славейков", но разходката ми беше напразна дотолкова, доколкото библиотеката, се оказа, е в почивка, в неработен ден. Чак когато хванах дръжката на вратата и бутнах, за да се отвори (а тя не се отвори), чак тогава осъзнах какъв ден е днес - 24-ти декември, Бъдни вечер...
Е - разходката ми не беше много напразна, понеже направих няколко красиви снимки от града, пък и денят бе изключително топъл и слънчев.
На отиване към библиотеката минах по една затънтена уличка, която беше по-прекият път. Тя, чисто пространствено, се намира по-долу от главната улица. Там, минавайки покрай една от многото къщи, видях да излиза една баба, която си вземаше дърва за огрев, които пък бяха пред къщата й. Докато бабата вземаше дръвцата, от устата й прокапа нещо бяло - най-вероятно супа, не знам. Погнусих се. Малко след това видях една преминаваща покрай мен черна котка. В съзнанието ми изникна мисловен паралел между животните и хората:
Колко красиви са тези същества, чиито живот просто протича, случва се - и колко са грозни онези същества, чиито живот изкуствено се подържа заради страха от смъртта!
Може би страхът от смъртта е генетично заложен у всяко същество и сигурно стремежът към страх (страхуване) от смъртта е нещо съвсем естествено и нормално. Може би и котките биха се опитали да избегнат смъртта, ако знаеха за нея. И може би го правят: когато едно куче подгони една котка, тя бяга, не стои на едно място - тъй, както мишката бяга от котката.
Тъй и хората пият разни хапчета и правят разни неща, за да избягат от смъртта. И доживяват една грозна възраст, едно грозно положение на личността, на тялото и на духа, в което, вече, бягането от смъртта не си струва усилията.
Всички тези и куп други мисли ми минаха през ума още тогава, когато котката мина покрай мен. Но една мисъл ме разтресе, едно заключение: срамувам се, че съм човек.

22.12.2013 г.

Новогодишна песничка

Дзън-дзън, Дзън-дзън... 
Дзън-дзън, Дзън-дзън...
Не са ми, мале, коледни звънчета,
Най са ми, мале, чаши с мастика.
Дзън-дзън, Дзън-дзън...
Дзън-дзън, Дзън-дзън...

8.12.2013 г.

Студентски химн

Счита се, че студентският химн Gaudeamus igitur е използван още през 13 век; авторите му са неизвестни. Съвременният текст е написан от скитащия немски поет К. В. Киндлебен през 1781 г., а за мелодия е използвана създадената през 1717 година песен от Я. Г. Гюнтер.

Текст на Gaudeamus igitur:

Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus; (2)
Post jucundam juventutem,
Post molestam senectutem
Nos habebit humus! (2)

Vita nostra brevis est, Brevi finietur, (2)
Venit mors velociter,
Rapit nos atrociter,
Nemini parcetur. (2)

Ubi sunt qui ante Nos in mundo fuere? (2)
Vadite ad superos,
Transite ad inferos,
Hos si vis videre. (2)

Vivat academia, Vivant professores, (2)
Vivat membrum quodlibet,
Vivant membra quaelibet,
Semper sint in flore! (2)

Vivant omnes virgines Faciles, formosae, (2)
Vivant et mulieres,
Tenerae, amabiles,
Bonae, laboriosae! (2)

Vivat et respublica Et qui illam regit, (2)
Vivat nostra civitas,
Maecenatum caritas,
Quae nos hic protegit! (2)

Pereat tristitia, Pereant osores, (2)
Pereat diabolus,
Quivis antiburschius,
Atque irrisores! (2)

Quis confluxus hodie Academicorum? (2)
E longinquo convenerunt,
Protinusque successerunt
In commune forum; (2)

Vivat nostra societas, Vivant studiosi (2)
Crescat una veritas,
Floreat fraternitas,
Patriae prosperitas. (2)

Alma Mater floreat, Quae nos educavit; (2)
Caros et commilitones,
Dissitas in regiones
Sparsos, congregavit; (2)

Поетичен превод:

Нека бъдем весели, докато младеем; (2)
След щастливата ни младост,
След досадната ни старост
В гроба ще изтлеем! (2)

Кратък е животът ни, краят ни пристига, (2)
Че смъртта се приближава,
И наред ни покосява,
Всекиго застига. (2)

И къде са тези, що преди нас са били? (2)
В рая с песен да отлита,
В ада страшен да се скита,
Който ще да види. (2)

Нека вечно да живей, който преподава, (2)
От мъжете, всеки да е,
От жените, всяка да е,
Нека преуспяват! (2)

Да живеят девите, мили и красиви, (2)
Да живеят и жените,
Дето нежно ни обичат,
Кротки, работливи! (2)

Да живей държавата, и който управлява, (2)
Да живее и градът,
В мецената милостта,
Която ни дарява! (2)

Отминава мъката, мерзостта умира, (2)
И загива сатаната.
Също, който против нас е,
Или се присмива! (2)

С Академията днес кой се запознава? (2)
Отдалече идват тука,
Смело всяка несполука
Дружно побеждават; (2)

Общността ни да живей, учените също! (2)
Правдата се извисява,
Братството ни силно става,
Страната ни - могъща. (2)

Алма Матер да цъфти, да ни обучава; (2)
Хора близки, наши братя,
Скитащи се из страната,
тя обединява; (2)
http://www.youtube.com/watch?v=WCUqrzLaSd4

7.12.2013 г.

Въпреки некомпетентността

 

Посвещавам на А.Б., Е.Ц. и Д.У.,
без които този текст не би съществувал.


Наскоро се случи така, че станах свидетел на разговор, в който единият участник говореше с какви хубави принцеси е закусил (принцеси - филии хляб, намазани с кайма и изпечени). Спомена също, че е използвал кайма, предназначена специално за принцеси и не му се е наложило да добавя допълнителните добавки като яйце, лук, подправки и т.н.. Това провокира другия участник в разговора да каже, че въпреки факта, че каймата е за принцеси, то тя би станала още по-хубава, ако се добави едно яйце и малко черен пипер.
На пръв поглед незначителен разговор между студенти.

Той би останал незабелязан, ако няколко часа след това не се бях срещал с моя колежка, тя не ми бе казала, че "големият проблем на България е, че влязохме в ЕС" и "виж в момента украинците кво правят - гледай колко хора са излязли по площадите! Само и само да не влязат в ЕС!" (След тези думи станах и си тръгнах без обяснение!)

Какво обединява двете случки? Обединява ги некомпетентността на говорещите! В първата случка въпросните студенти никога не са попадали в пряк двубой с печката; не знаят с кое копче се включва котлонът и с кое - фурната! Важното е разговорът да върви, да не прекъсва... При втората случка... Мисля, че е ясно на всички защо протестират украинците - те искат европейско бъдеще; борят се за европейско бъдеще, а не срещу него!

По-късно през деня излязоха т.нар. "опорни точки" на Моника Йосифова към БСП. "Точките" съдържат указания за "правилно говорене" по обществено-значими теми. "Правилно говорене" - в смисъл на това - какво да говорят депутатите от левицата, без значение дали са запознати или не с даден въпрос, проблем, тема и т.н.

Мисля, че е достатъчно видно това - че живеем в епохата на зомбитата! (Дали всъщност е епоха или е нещо естествено да съществуват зомбита от подобен тип е въпрос, чийто отговор давам в края.) Те говорят, за да говорят; общуват заради общуването.
Малцина са тези, чиито мозък работи и мисли, но именно те създават текстовете на останалите - на онези, които не мислят и чиито мозък отдавна е атрофирал! Само този, който може да мисли - само той може да манипулира останалите. Само този, който мисли, само той манипулира останалите! А те (по една или друга причина) ще повтарят заучени фрази.

Там някъде няколко човека решават как да "мислят" няколко милиона...

Хем тъжно, хем зловещо! Но, млъкни сърце! Нищо ново под слънцето!

6.12.2013 г.

Черният ПР на БСП

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Представям ви част от т.нар. "опорни точки" на БСП:

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп1

 

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп2

 

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп3

 

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп4

 

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп5

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп6

 

Моника_йосифова_опорни_точки_черен_пиар_бсп7

 

Ето как бившият премиер Бойко Борисов коментира това във фейсбук:

Днес се зачетох в „опорните точки” на Моника, които излязоха в публичното пространство и съм втрещен от видяното. Показвам ви само част от тях. Години наред БСП с помощта на Моника Йосифова са развивали своята машина за черен ПР. Още 2009 година съпругата на Станишев лично е изпращала указания как да се коментира законопроектът за Суходол още преди приемането му. Тези хора изкуствено създадоха кризата с боклука и застрашиха здравето на 2 милиона души в София, за да бъда аз публично омаскарен преди изборите 2009 г. Жертваха толкова хора, за да бъде медийно притиснат един човек, техен опонент. Сами разбирате, че времето опроверга жестоките им спекулации и вече шест години София няма проблем с боклука. От 29 юни 2009 г. виждаме „опорни точки” за това какво грозно внушение трябва да направят членовете на БСП в публичното пространство –„ Борисов е пътят на Костов обратно към властта”. Спомняте си и как бяха създадени видео клипове, които се въртяха в национален ефир, в които Костов се появяваше зад гърба ми. Този черен ПР има за цел да раздели дясното пространство в България, да създаде конфликт между нас и за съжаление с тези си действия социалистическата манипулативна машина успя и все още дясното политическо пространство е разединено. А след като и Хохегер беше осъден се разбра и с какви пари, връщани от него в България, са плащани всички тези безобразия. Още по-скандално е, че в „опорните точки” на БСП се дават указания, които влияят в последствие на решения на държавни институции. В 17ч. в деня на изборите тази година БСП получават „опорни точки” как да интерпретират резултатите на изборите. Сценарият за дискредитация на опонента от 2009 е същият, но 2013 г. черната им кампания е още по-зловеща с манипулацията в Костинброд, която впоследствие прокуратурата опроверга. С тези разкрития вече се материализират думите на президента Първанов, който многократно в националните медии назоваваше близкото обкръжение до Станишев като основен фактор в управлението на държавата, унищожаващ политическите опоненти с черен ПР.

 

5.12.2013 г.

Вместо виц: 58 руски мъдрости

-



1. Ако димът се стеле по земята - върнете се и изключете ютията; ако се вдига стълбовидно - може вече и да не се връщате.
2. Ако ви сърби лявата ръка - това е на пари, ако ви сърби носа - това е на пиячка; ако са и двете - това е на пиячка на аванта.
3. Котките си имат поверие - ако негър им пресече пътя...
4. Ако мъжът подарява цветя без причина, значи - причина все пак има.
5. Ако жената има пръстен, значи най-вероятно е омъжена. Ако има гердан, това нищо не значи. Ако има и пръстен и гердан - омъжена е, но това нищо не значи.
6. Винтът, забит с чук, държи по-здраво от пирон, завъртян с отвертка.
7. Ако искаш да се почувстваш звезда - сядай на елхата!
8. Дошъл си - благодаря, отишъл си си - мноого благодаря...
9. Животът на човек се дава само веднъж, основно случайно.
10. Поради изчезването на мъжа са възбудени... двама съседи.
11. По-добре с Петров на Майорка, отколкото с майор на Петровка (Петровка 38 - адресът на московската милиция).
12. Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник".
13. Ако гледате телевизия, сигурно сте забелязали, че добрите винаги побеждават лошите - с изключение на новините в осем часа.
14. Граждани! Летете със самолетите на Аерофлот! Побързайте - останаха съвсем малко!
15. Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
16. Когато жена казва, че няма какво да облече - това означава, че няма нови дрехи. Когато мъж казва, че няма какво да облече - това означава, че няма чисти дрехи.
17. Хубаво нещо е "умрелият полицай" - и скоростта ограничава, и да го прегазиш е приятно.
18. Руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да преминат.
19. Ако дълго време не са се обаждали роднините или приятелите - значи всичко им е наред.
20. Хубаво е не там, където ни няма, а там, където никога не сме и били!
21. Да ви помогна ли или да не ви преча?
22. Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
23. Когато в семейството има само една жена, тя израства егоистка.
24. Причините за неявяване са три - забравяне, запиване или зае*аване.
25. Ако искате да разсмеете Бог - разкажете му плановете си.
26. По-страшен от руския танк е пияния му екипаж.
27. Както и да се въртиш, задникът ти все е отзад.
28. И вълците сити, и агнетата цели, а на овчаря - вечна му памет.
29. Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните; ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват - кажи НЕ на наркотиците!
30. Комарите са много по-хуманни от някои жени - когато комар ти пие кръвчицата, той поне престава да бръмчи.
31. Има три начина да се направи нещо - направи го сам, наеми някой или забрани на децата си да го направят.
32. Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.
33. Да направиш жената щастлива не е трудно - трудното е ти да останеш щастлив.
34. Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
35. Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.
36. Аз безкрайно уважавам чудовищния избор на моя народ.
37. Когато времето е малко - не ти е до приятелство, а само до любов.
38. Руският мързел не е грях, а изключително необходимо средство за неутрализация на кипящата активност на ръководителите - идиоти.
39. Безпричинен смях - признак, че или сте идиот, или красива девойка.
40. Извинявайте, че говоря, докато Вие прекъсвате.
41. Лотарията е най-добрият способ за изчисляване на броя на оптимистите.
42. Истинската жена е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.
43. Болният отиде на поправителен, но не стигна.
44. Изпратете четири капака от тоалетна чиния и ще получите безплатна ролка тоалетна хартия!
45. Глупаците се женят, а умните се омъжват.
46. Американските университети са мястото, в което руски евреи преподават математика на китайците.
47. Животът отминава толкова бързо, сякаш не му е интересно с нас...
48. Зелевият сок - утрешната напитка.
49. Мързелът е подсъзнателна мъдрост.
50. Има хора, в които живее Бог. Има хора, в които живее дяволът. А има и хора, в които живеят само глисти. Ф. Раневская.
51. В живота на всеки мъж идва период, в който най-просто е да си купиш чистите чорапи.
52. За жените - има само миг между миналото и бъдещето. И този миг се нарича живот.
53. Възпитаният мъж не прави забележка на жена, неправилно носеща траверса.
54. Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.
55. Пазете родината - почивайте в чужбина.
56. Тя пристигна в Сибир и му развали цялата каторга.
57. Жените, също като децата, обичат да казват "не". Мъжете, също като децата, го приемат насериозно.
58. Висша степен на смущението - два погледа, срещащи се в ключалката.

Източник: http://www.obekti.bg/chovek/7117-Вместо-виц-58-руски-мъдрости/

4.12.2013 г.

Българска действителност

ноември/декември 2013 година


-1-


Заглавие в медия: ДПС защитава партийните субсидии, за да ”не се върнат обръчите от фирми”.
Ха! Та нали именно Доган, почетният председател на ДПС, преди години каза, че "в цял свят партиите се издържат от обръчи от фирми" и това е нещо нормално!


-2-


"Възхищавам се за това, че украинската опозиция намери общ език", каза Бойко Борисов днес. Аз бих добавил, че ми е жал за България, щом нашата опозиция не може да намери общ език!

-3-


Не само 90% от медиите и в частност 90 % от вестниците са собственост на Пеевски. Негови са дори и бутките за продажба на вестници. Притежава също и редица издателства! Въпрос: Защо в бутките за вестници не издават касов бон?

-4-


Заглавие от трети декември: "ГЕРБ стана на седем години". На 3 декември 2006 година по инициатива на тогавашния кмет на София Бойко Борисов е основана партия ГЕРБ. Каквото и да си говорим, ГЕРБ е най-голямата обединена група от европейско мислещи българи. Честит празник на всички европейски българи!

-5-


Партийната субсидия щяла да се намали с 1.20 лв. Абсурдно! Кога най-сетне българските партии ще спрат да се издържат от държавни субсидии, кога ще започнат да се издържат от членски вноски и дарения, както е в цивилизования свят? Имам основания да вярвам, че това ще се случи до края на десетилетието.

-6-


От руски сайт научаваме, че продават бургаската корабостроителница! Нито една българска медия не споменава това! Ето я, уважаеми, крайната проява на медийния монополизъм. От тук насетне можем да говорим категорично за неща като медиен монопол, цензура и липса на свобода на словото!

-7-


Две заглавия, показващи намеренията на правителството: "Министерството на финансите иска митническите служители да не подават декларация за имотното си състояние" и "Властта предлага рязко да се намалят глобите за контрабанда на цигари". Да! Това са истински заглавия и истински намерения! Едва ли има по-категорично доказателство, че правителството на тройната коалиция - БСП, ДПС и Атака - представлява сбирщина на мутри! И още едно заглавие-доказателство: "Данъкът върху хазарта пада тройно"...

-8-


Преди няколко дни в медиите се появи новината "Събориха паметника на Ленин в Киев". Появиха се коментари като "Бързичко се случват нещата там" и "Това дето украинците го събориха за една вечер, ние упорито го боядисваме". Няколко часа по-късно медиите съобщават, че, цитирам, "новината за разрушения паметник на Ленин в Киев се оказа преждевременна. Атакуваният паметник е удържал щурма и не рухнал, а разпространената снимка е от друг паметник." Ах, как биха се радвали всички мои съвременници, ако наистина бе съборен паметника на Ленина! Наистина бихме се радвали! Бихме се гордели с това! Защото колкото по-ярко горят мостовете зад гърба ни, толкова по светъл е пътят пред нас!

-9-


"Производители искат плавно поскъпване на хляба", четем във вестниците. Какво означава "производителите искат" и защо нито една медия не публикува нищо за потребителите? Защо не попитат какво искат потребителите? Та нали именно заради тях се произвежда този хляб! Нали, някои конспиратори, казват, че сме "потребителско общество"... Гледайки заглавията, мисля, че сме не потребителско, а производителско общество. Избягвам да обобщавам, но тук няма как: Българинът си обича хляба. Ей сега вече ще падне правителството...

-10-


Някакви професори се бяха напили в някакъв университет, а някакви студенти взели, че ги заснели и разпространили видеото с пиянството. Тук не е важно защо професорите са се напили, вероятно са имали някакъв повод. По-важното е защо студентите са решили да ги снимат и да ги компрометират. Веднага ще ви кажа! За да се види, че това не са обикновени професори - това са професори-пияници! За да се види в какво морално дъно лежи съвремието ни! Изсипаха се безчет мнения и статии в защита на професорите-алкохолици, обясняваше се, че няма нищо лошо в това да се пие! И то от иначе грамотни хора, умни, учени, авторитетни и т.н., но онова, което ги обединяваше, беше криворазбраният морал! Та ако още утре същите тези професори започнат да се дрогират, тогава пак ли ще се изсипе цялата защитна помия - тип "Няма лошо, не са единствените"?
А колкото до заснемането и разпространяването на видеото от страна на студентите, мога да кажа следното: Компроматите не са нещо хубаво, трябва да бъдат избягвани, но не на всяка цена - понякога се налага използването им. Те забавят общественото развитие в дългосрочен план.

1.12.2013 г.

За празното място около някои препинателни знаци (правила)


  • Точката, запетаята, въпросителният и удивителният знак, многоточието, двоеточието и знакът за точка и запетая - за тях важи следното правило: Те са винаги лявостоящи на празното място. Тоест винаги след тях (отдясно на тях) има празно място. В ляво от тях не бива да се допуска появата на празно място.

  • Тиретата се обграждат от празни места. Но не и при полуслятото писане - там е точно обратното.

  • Кавичките и скобите. За тях важи едно и също правило: първата кавичка или скоба е дясностояща на празното място, а втората - лявостояща.

Един червен професор

30 000 убити без съд и присъда от народният съд на комунистическия режим .

16 000 с висше образование, 14 000 със средно , и още много безследно изчезнали .

Мутрата на сниката по-долу - професор Токушев - намира тези убийства за напълно нормалниоснователни и ги оправдава, колегите му казват, че гордоста му е, че той има най-много пледуарии за смъртни присъди в България. Издава книга, монография за възхвала на комунизма и делата им, където черно на бяло подкрепя убийствата на народния съд на комунистическия режим .

ТОЗИ СЪЩИЯ ЧОВЕК СЕГА Е ШЕФ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РБ !

Profesor-Tokushev-e-cherven-bokluk

Гневна равносметка

Малко преди О. да стане премиер гледах по ТВ Митьо Пищова. Чудех се що за аудитория трябва да има една ТВ, че да покани Пищова. След това О. стана премиер. Чудех се що за народ трябва да е, че О. да му е премиер.
После се сетих, че зрителите на посочения Пищов и избирателите на посочения О. са едно и също! Едно и също! Вие заслужавате О. за млад меринджей. Ние не! Майната ви! Ебете си майката!

30.11.2013 г.

Поглед към емотиконите

Емотикон е дума, дошла у нас от английското "emoticon", което, от своя страна идва от латинското еmotional (емоционален) и гръцката icon (икона).
Представлява знак, изразяващ определена човешка емоция, мимика или действие.
Често срещани емотикони са следните:

:) - означава усмивка, усмихване, щастие или радост. Би следвало да се тълкува като "Усмихвам се".
:( - изразява чувства от сорта на неудовлетворение, недоволство, нещастие или загриженост. Би трябвало да се тълкува като "Тъжен съм".
- изплезване. ("Плезя ти се")
:? - означва учудване, чудене. Би трябвао да се разбира като молба за разяснение или пояснение.
- също означава учудване, но в смисъл на "Изненадан съм".
:* - целувка, целуване. "Изпращам ти целувка/целувки", "Целувам те".

Емотиконите не се ограничават само до емоциите и само до изразяване на лицето. Понякога те показват и човешки действия и процеси. Например:

OGC - емотикон, показващ мастурбиращ мъж.
_|_ - емотикон, показващ ерекция.

Но да оставим тези неща на страна. Емотиконите са интересни с нещо друго.
Емоциите, мимиките, жестовете, действията и т.н., осъществяващи се по време на общуването са невербални средства за общуване.
Тези емоции, мимики, жестове и действия се проявяват в писмения език именно чрез емотиконите.
Когато в даден текст срещнем ":)", това означава, че авторът ни се усмихва, т.е. това е начин той да ни каже "усмихвам се" в писмения текст. В устното общуване той просто ще ни се усмихне.
Появата на емотиконите в текстовете, т.е. появата на знаци за емоции, мимики, жестове и т.н. в писмените текстове показва няколко важни неща. На първо място, това доказва универсалността на мимиките и емоциите във всички езици и във всички социални групи. Когато се усмихнете на китаец, французойка или швейцарец , усмивката ви ще бъде разбрана като усмивка, не като нещо друго. В този смисъл тя е средство за предаване на информация, тя е самата информация.
На второ място, появата на емотикони в текста показва загубата на способността на езика да изрази емоция, чувство или жест чрез думи и изобщо чрез езикови средства. Ако езиците по света можеха да изразяват усмивка, то надали щеше да се налага изобщо използването на ":)".
Изразите "гневен съм", "тъжен съм", "целувам те" или пък "влюбен съм" са изгубили значението си за езиковото съзнание на човечеството, превърнали са се в кухи фрази и шаблони. Вместо тях днес имаме ":@", ";(", ":*" и т.н.

Някогашното "Ха-ха-ха", като заместител на "Смея се" днес също е заменено - с ":D"

Примери колкото щеш!

П.С.: :)

29.11.2013 г.

За живота

Наскоро в разнообразното ми ежедневие някой каза нещо, което, така да се каже, ме накара да се замисля доста задълбочено. Това бе следното изречение:

"Ние сме се родили, не за да учим или работим, а за да създадем семейства и да родим деца."

Това изречение изглежда колкото дълбоко философско, толкова и като връх на плиткоумната мисъл. По-интересното е, че е казано от жена, от момиче на моята възраст - 22, 23-годишна. И тъй като изречението бе казано на мен, тоест не е част от разговор между жени, моля да не се стига до извода, че то доказва факта, че функцията на жените е продължаване на поколението.
Казах, че съждението е дълбоко философско, защото по един или друг начин дава отговор на въпроса "Какъв е смисълът на живота?"
Съждението е връх на плиткоумието, защото е с внушаваща конкретност и точност, но в същността си е непълно, неизчерпателно, което, на практика, го прави грешно. В съждението се внушава идеята, че създаването на семейства и раждането на деца е цел единствена и иманентна за всеки един от нас и на всяка цена. Съждението се изчерпва до създаването на семейства и раждането на деца (тук е неговата конкретност и точност), но съждението не казва нищо за това - какво трябва да се случи след като се създадат семействата и се родят децата (тук е неговата непълност и неизчерпателност, фактически - неговата грешност).
Ако целта на човешкия живот са семействата и децата, то, логично е, човешкият живот да завърши тогава, когато изпълни целта си. Тоест би трябвало мъжете да умират след първия полов акт, а жените - след първото раждане. В природата има такива случаи, един за които се сещам е за богомолката: женската убива мъжкия след половото снушение помежду им.
В този смисъл целта на човешкия живот (смисълът) не се изчерпва до семействата и децата, вече казах какво ще се случи в противен случай. След като се създадат семействата и след като се родят децата, следват грижите за тези деца, тяхното възпитаване и т.н. Точно затова човекът е станал "социално животно" - защото неговото оцеляване и съществуване не би могло да се случи без помощта на социума, на обществото, на себеподобните. Ще стигна и по-далеч в съжденията си - всички бозайници имат потенциала да се превърнат в "социални животни".
Но нека се върна.
Целта на живота (доколкото има някаква цел въобще) е не само да се родят деца, но и да се обгрижват и възпитават правилно (съобразно конкретните обществени норми, изисквания, нагласи и ценности).
Преди да мисли за деца, човек трябва да се замисли по какъв начин може да ги обгрижва и какво възпитание би могъл да им даде.

27.11.2013 г.

Статия на вестник "Капитал" от 31 март 1997

Препубликувам статия на вестник "Капитал" от 31 март 1997:

Атентат срещу приближени на СИК

Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма "Ипон" Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.

Бомбената драма се разигра на улица "Раковски" и бул. "Евлоги Георгиев" около 8 - 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й "Опел Фронтера" хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.

Взривното устройство било поставено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да сплаши човека от "Ипон". Според очевидци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облечени с тъмни якета.

 

Статия от в-к Капитал

Първи сняг за сезона, Велико Търново

Вторник, 26 ноември, 2013 година; 06:20 часа.
В Търновград започва да вали сняг. Това е първият сняг за сезона за Велико Търново. В 06:30 започвам да пия кафе, паля цигара и наблюдавам падащите парцали сняг. Не спря да вали цял ден и цяла нощ. През деня бях във ВТУ, където студентствам за четвърта година. Случайно срещнах една позната, която, също като мен, се радваше по детски на красивия сняг. Каза ми "Благо, напиши нещо в блога си за първия сняг", отвърнах й "ще измисля нещо". Разговорът продължи с темата за снега. И двамата изразихме мнение, че чак толкова красив сняг досега не сме виждали.

И сега, пишейки този текст, се сетих за нещо интересно, което мога да разкажа. Преди година - две присъствах на една публична среща-разговор, посветена на ползите и вредите от ядрената енергия. Въпросната среща бе предизвикана, доколкото си спомням, от аварията на японската АЕЦ Фукушима от 2011 година. Впрочем след тази авария, Германия предприе стъпки за постепенното закриване (изваждане, изкарване от употреба, експлатация) на атомните електроцентрали (АЕЦ) намиращи се на нейна територия. Действията на Германия послужиха за пример на редица европейски и извъневропейски страни.

Спомням си, че въпросната среща се проведе в едно подобно на моментното снежно време. Един от водещите на срещата се възползва от темата за снега и каза нещо, което си заслужава да бъде чуто. Въпросният господин беше доста възрастен, вероятно 70, 80-годишен. Увери ни, че климата в момента няма нищо общо с климата, който е бил преди 40 години. Описа ни картина на огромни заснежавания и преспи не някъде другаде, а тук, в България. Сегашната липса на тогавашния снеговалеж, той обясни с масовата експлоатация на атома; направи кратката прогноза, че ако и в бъдеще човечеството продължи да развива атомната енергетика, ще се стигне дотам, че един ден ще забравим за снега. Въпросният господин стигна дори по-далеч в конкретиката на прогнозата си; каза: "Вашите деца няма да знаят какво е сняг"...

Всеки път когато вали сняг се сещам с тъга за неговите думи от преди една-две години.
Затова се радвам на снега, защото след година-две - знае ли човек дали ще има сняг...

26.11.2013 г.

На кого говорите, г-н Местан?

Ако не беше министърката на синтаксиса... Пардон! На спорта, тя е министърка на спорта, а не на синтаксиса (но е професор по синтаксис). Та, ако не беше тя - да каже "гледам да се дозирам, за да не изпадна в интровертност на духа" - тази статия изобщо нямаше да я има. Марианче (1) , благодаря ти!

Питам се - не е ли съзнателно търсен точно такъв тип реч - сложна, неразбираема, наситена с чужди думи и термини, с фрапантни термини, имайки особено предвид Лютви-Местановото слово и имайки предвид факта, че са представители на една и съща партия - Движение за права и свободи (ДПС)?

Ами да, съзнателно търсено е. Въпросният господин Местан и въпросната госпожа Георгиева абсолютно съзнателно (т.е. нарочно, с цел) говорят по таъв начин. Имам два аргумента в подкрепа на това твърдение.

1. И двамата са се занимавали в определен момент от живота си с български език - той (Л.Местан) е завършил Българска филология във Великотърновския университет (през 1985г.), бил е дори учител по български език, а тя (М.Георгиева) е професор по синтаксис, за Бога(2)! Следователно тези двамата много добре знаят какви ги плещят (т.е. какво говорят) и знаят какъв е ефектът у слушащия ги, когато чува непозната дума. Едва ли не му казват - "политиката не е толкова проста, колкото си мислиш".

2. Вторият аргумент в подкрепа на тезата ми, че Местан и Георгиева съвсем съзнателно говорят с думи и словосъчетания, които са непознати за широката публика е следният:
Всеки политик избира (сам) как и какво да говори. Ето, нека вземем за пример господин Волен Сидеров, лидера на партия Атака - той често говори в патриотичен тон (макар че го видяхме що за патриот е), с приповдигнато горделиво чувство, за пет минути ще рече думата "България" педесет пъти (а ние знаем, че истинските патриоти не споменават често името на Родината, например Ботев) и така нататък. В този смисъл симпатизантите на псевдопатриота са такива като него - демонстрират патриотизъм, горделиви са, познават българската история наполовина и... наричат Русия "Майка Освободителка" (Уат дъ фък?!?!?!?!).
Друг пример - Иван Костов често (почти винаги) говори подредено, систематизирано, умерено, конкретно и красиво. По мои наблюдения неговите фенове (така наречените Костовисти) са точно такива - знаещи какво им говорят, наясно са с геополитиката, с понятията "дясно" и "ляво" и т.н.
Генерал Бойко Борисов, предишният министър-председател на република България говори кратко, точно и ясно. На чист разбираем български език. Чат-пат използва и турцизми, но кой не ги използва. Така, по този начин говорят най-много българи. Затова неговата партия се радва на най-голяма подкрепа.
Не искам да коментирам Станишев, той като че ли нищо не казва, думите му са кухи, празни; празнословец.

Лютви Местан говори с чуждици, заемки, термини и куп други непознати за широката (пък и не само) аудитория думи (по мои наблюдения от всички типове думи, досега не е вкарал в активна употреба единствено абревиатурите - естествено, като изключим имената на партиите). Но това не означава, че неговите "фенове", тъй наречени "симпатизанти" на ДПС също говорят така. Напротив, те дори и не разбират какво им се говори.
За да разберат какво им се говори, господин Местан трябва да проговори на ТУРСКИ език. Вероятно се досещате какво може да стане, ако някой политик от ранга на Местан си позволи системно да говори в публичното пространство на турски език. Аз се сещам.
От тук идва комплексът за малоценност и манията за впиване във властта на ДПС: От ДПС никога не са с е обръщали пряко (в ефира или друг тип медия, на публични изяви или митинги) към избирателите си, никога не са отправяли някакво послание към тях.
Защото е незаконно.
Незаконно е да се агитира на език, различен от българския.

И затова Лютви Местан говори така - защото е сам. Защото огромна част от хората, гласували за партията му така или иначе няма да го чуят. Те не знаят български език.
Той говори с опонентите си, отбранява се.
А какъв по-добър начин за отбрана от това - да изплюеш пет-шест думи, с по двайсет букви всяка.

Местан си говори САМ!

IMG_7925

__________________
1) Впрочем Мариана Георгиева е известна с прякора си "Мариана Коня".
2) Всъщност и тя е завършила същата специалност в същия университет като Местан, с разликата, че е с един-два курса пред него. Когато Местан завършва специалността си във ВТУ, през 1985 г., тя започва работа като асистент по синтаксис в същия университет.

Няколко думи за руския натиск

Атаката започна!
Първо България, после Украйна, а до края на десетилетието със сигурност ще има и още страни, които ще бъдат принудени да се преориентират към Русия.

Обществена тайна е у нас, че предходното правителство (на Бойко Борисов) бе отстранено поради отказа му да ориентира страната ни (по един ли друг начин) към Москва. Защо е обществена тайна? Защото малко са хората, които смеят да говорят за това - че именно съюзите на русофилите (чиито състав напълно съвпада със състава на младежките БСП, ВМРО и други партии и неправителствени организации, които в същността си са русофилски) организираха февруарския преврат, чрез който свалиха едно проевропейско правителство и проправиха път на партии, които виждаме накъде ни водят. Днес България се управлява от тройна коалиция - така, както бе управлявана и преди пет години. Лидерите на тройната коалиция - това са Станишев, Местан и Сидеров (и тримата са агенти на ДС).

Виждаме какво се случва и в Украйна - правителството й реши да прекъсне подготовката на споразумението за асоцииране с ЕС и да поднови диалога с Русия. Това се случи преди няколко дни - в четвъртък, 22 ноември 2013 година. Литовският външен министър Линас Линкевичус коментира случилото се така: "Не прибързваме със заключенията. Получавали сме смесени послания от Украйна и преди... нека да почакаме и да видим". Неговият шведски колега Карл Билд бе по-директен: "Украинското правителство се поклони на Кремъл. Политиката на бруталния натиск очевидно работи".

Натискът на Москва наистина беше огромен. Руските търговски рестрикции, повишеният контрол по границата и откровените заплахи за други мерки станаха причина за дълбоко безпокойство от украинска страна, че Русия е в състояние да ги тласне към фалит. По-сериозното опасение е, че може да се повтори кризата от 2009 година - когато Русия спря доставките на газ към Украйна заради спор относно цените, като предизвика остър недостиг на синьото гориво в Европа по средата на зимата.

Вероятно ако днес не бяхме членове на ЕС, страната ни щеше да е подложена на подобен натиск и да се върне в старата си геополитическа роля.

Аз не искам това!
Искам да живея в една красива и европейска страна, каквато е България.
Не искам да живея в Руска провинция, каквато беше страната ни в миналия век!

Вижте също:
Обратен завой - http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/11/23/2188145_obraten_zavoi/
Все още в ничия земя - http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/09/20/2145375_vse_oshte_v_nichiia_zemia/
Идва ли нова Оранжева революция -
http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/11/25/2189963_idva_li_nova_oranjeva_revoljuciia/
ИСТИНАТА ЗА ПРЕВРАТА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013 -
http://razuznavane.com/?p=14478
http://fascindoo.blog.bg/politika/2013/08/19/istinata-za-prevrata-prez-fevruari-2013.1141098

Няколко думи за миналото на Иван Костов

Периодът след 1970 г. е много важен в биографията на Иван Костов. Счита се, че той тогава е бил изучаван с цел преценяване дали е подходящ за вербуване като агент на съветското военно разузнаване. И неговото кандидатстване за летец в БГА Балкан и заминаване в Кременчук, Украйна е само ”легенда”, както се казва на оперативен език. Защото е известно, че Кременчук в Украйна е конспиративната база за работа с кандидат агентите на съветските секретни служби и най-вече на военното разузнаване ГРУ.
Има и свидетел, който е учил заедно с Костов, но не за летец, както Иван твърди. Свидетелят не крие, че заедно с Иван са били подготвяни за агенти на съветското военно разузнаване.И този човек се казва Кольо Парамов.
Парамов е сериозен финансист – икономист и е бил съветник на премиера Борисов. Той твърди, че с Иван Костов са преминали агентурна подготовка имено в Кременчук, Украйна.
Парамов, като почетен член на Военния съюз на Украйна, всяка година ходел на тържествата на 9-ти май. „Там ме срещат стари приятели и ме питат какво прави Иван Йорданович. Отговарям, че е министър – председател и сутрин като се събуди започва да говори срещу Русия”.„В средата на 70 – те години Иван Костов е млад асистент във ВИИ ”Карл Маркс”, където го забелязва един от най – влиятелните съветски агенти в България проф. Милодраг Кичович. Той препоръчва Костов на Военния отдел на ЦК на БКП, които го вземат под чадъра си и започват да го реализират и да му помагат в кариерата”. Във военния отдел на ЦК съответно има представители на съветското разузнаване и така Иван Костов вече е в тяхното полезрение.
За съветските чекисти, при пълното съдействие на българските власти, не е трудно да се разработи легендата “кандидатстване за летец в БГА Балкан” и да се организира пътуване до Кременчук, Украйна. Но както казва Парамов, там няма школа за летци, а за агенти.
За съпричастността на Иван Костов към съветските разузнавателни служби изявление прави и бившият вътрешен министър Богомил Бонев.
През декември 2004 г. Бонев дава специална пресконференция по този въпрос и казва, че застава с името си зад тази информация. Той дори предлага на Иван Костов да се явяват пред детектор на лъжата.
Богомил Бонев, като министър на вътрешните работи и главен секретар на МВР в няколко правителства, е един от най – информираните в България. Съмнението за достовереността на информацията му за съпричастността на Иван Костов към разузнаването е много малка.
Освен украинският, има още един неясен период от биографията на Иван Костов, в който има съществени противоречия.
В някои негови биографии пише: През 1983 г. защитава дисертация във ВИИ ”Карл Маркс” на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става Кандидат на икономическите науки. А ето и друга версия: На 31 май 2001 г. Костов дава официално интервю за вестник Демокрация и под интервюто е поместена официалната му биография, дадена на вестника от пресцентър на Костов и с негово съгласие. В нея пише: „1982 – 1984г. – слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема:” Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера”, кандидат на икономическите науки.
Какво още казва Иван Костов за пребиваването си в Кременчук, Украйна:
„В школата за летци пребивавах около месец – два и полагах много тежки изпити. Като научих, че съм резерва в списъка за кандидат – студенти във ВИИ ”Карл Маркс”, веднага се върнах в България. Имах драматично пътуване и се наложи да продам част от дрехите си”.
От всичко до тук, трябва да се направи определен извод, че ако Иван Костов иска да убеди читателя в своята несъпричастност към руското военно разузнаване или към други разузнавателни служби, не трябва да мълчи, както прави досега.
Иван Костов трябва да излезе с аргументирани доказателства, за да изчисти своето име. В противен случай той ще остане вечно със съмнението, че е бил руски агент.
В действията му на държавник и политик, при един по-задълбочен анализ става ясно, че в много случаи той е защитавал руските интереси за сметка на българските.
Толкова години Костов е мълчал, но накрая на политическата си кариера, както се очертава, не е ли време съвестта му най-после да проговори !

25.11.2013 г.

Псевдонимите на един почетен председател

По оперативни съображения, поради работата му в различните служби, за които е работил, почетният председател на ДПС - Ахмед Доган е агентът с най-много псевдоними. Предлагам ви списък с имената на господин Доган. Списъкът не претендира за изчерпателност.

  • АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.

  • МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е името след преименуването му.

  • МЕДИ ДОГАСЯН – така е регистриран в квартира на арменка в София.

  • АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – новото му име след възтановяването на турските имена (Демирие е името на майка му)

  • АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ – така е регистриран в СУ ”Климент Охридски”.

  • АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на ДС.

  • Агент ”АНГЕЛОВ”, агент “СЕРГЕЙ”, агент ”САВА” и агент ”ПРОФЕСОРЪТ”.


Псевдонимите на един почетен председател

 

A сега по-подробно:



Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним под който е използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното му дело има материали за конкретни агентурни разработки и оперативни реализации от неговата работа. ДС му дава положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.

Агент “СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който ДОГАН получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна. Използван е за разработване на български турци. Особено внимание се отделя на неговата подготовка и проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил набелязан като кандидат агент на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.

С цел проверка”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. Издържал е успешно проверката.

Пред ръководилият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.

Когато на 16 април 1979 година ДОГАН написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия.

От Шумен, където ДОГАН е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.

Агент ”САВА” е псевдонима, който ДОГАН сам си избира, когато преминава на ръководство в Първо главно управление ДС. Този псевдоним ДОГАН си харесал защото бил кратък.

Той е на ръководство в специалния отдел V-ти ДС – „Нелегали”, където му се провежда специална оперативна подготовка за извеждане на работа зад граница като нелегал.

Събитията от 10 ноември 1989 година променят изцяло неговото развитие като агент за задгранична работа. Приема се план за активното му използване в България, по турските нелегални организации и по Възродителния процес.

Държавна сигурност разкрива, че агент”САВА” вече е станал „двоен агент” и че турските специални служби го водят под псевдоним ”ПРОФЕСОРЪТ”.

От архивите: Връчването на орден "Стара планина" на Ахмед Доган

През 2004 година президентът на Република България Георги Първанов (агент Гоце) награждава Ахмед Доган (агент Сава) с най-високия български държавен орден "Стара планина" І-ва степен за особени заслуги към етническия мир и демокрацията в България. 

Какви са особените заслуги на Ахмед Доган към етническия мир и демокрацията в страната ни - можем само да предполагаме. Най-вероятно става въпрос за смъртта на невинните български деца убити от бомбата на терористичната организация ДПС на гара Буново?

 

dogan-orden-stara-planina

Една кратка биография на един малък агент

Волен Сидеров

Вербуват го през 88-ма г. Тогава той е на 33 г. и работи като фотограф в родния си град Ямбол. Истината е, че ДС офицерите му спрятат един хитър номер. Той е със свой приятел в заведение. Ядат и пият до късно през нощта. После приятелят му си тръгва и Волен остава сам на масата. Тогава ДС сътрудник умишлено подхвърля на съседната маса някакъв много скъп фотоапарат. Сидеров го вижда, и си го прибира, защото наоколо няма никой. Прекалено скъп и хубав е бил апарата, за да не го вземе. На излизане от кръчмата обаче го хващат ДС- ченгета, същите, които са му подхвърлили фотоапарата. И го арестуват за кражба. Заплашват го, че ще разгласят на целия град, че е крадец. И че, едва ли не, ще лежи в затвора. Така ДС навремето манипулира определени хора. И Волен поддава. Органите на ДС го вербуват не като ДС-офицер, а просто като някакъв доносник.До 10-ти ноември той си работи като фотограф. После влезе в политиката като член на Дружеството за защита правата на човека на Румен Воденичаров. А от там по политическа линия го направиха гл. редактор на в. „Демокрация“. Там е публикувал десетки свои статии във възхвала на американския войник, в защита на ДПС и Ахмед Доган и против националистите. През 90-та година, когато регистрираха противоконституционното Движение за права и свободи, националистите начело с БНРП, Петър Гогов, Страхил Дичев, Илия Минев правят две живи вериги против влизането на членове на ДПС в българския парламент. Едната е във Велико Търново, а другата в София. И именно против тия живи вериги Сидеров лично пише няколко статии. В тях нарича националистите- тъмни личности, фашисти и сбирщина. Когато през 95-та година в. „Демокрация“ спря да излиза, Волен се цани за пресаташе- шеф на пресцентъра на една от структурите на „Мултигруп“. Имам информация, че лично Доган е препоръчал Сидеров на Илия Павлов. Знае се, че двамата са били много близки. Сред „мултаците“ е и тъст му Георги Ибришимов. На парламентарните избори през 2001-ва г. Сидеров решава да се закачи към НДСВ. Но в кандидат-депутатската листа за гр. Ямбол го класират чак на последното неизбираемо пето място. Царя не му дава избираемо място, защото зорко следи бивши ченгета да не попаднат в партията му. За това отговарялицето Тошо Пейков. И именно той разкрива как Волен Сидеров е бил вербуван да сътрудничи на Държавна сигурност. А в отговор Сидеров започна да критикува Царя. В края на 97-ма година национализма в България започна да печели все повече симпатизанти. И изведнъж всички политици смениха реториката си, като започнаха да се пишат патриоти. Волен се включи в тая обща вълна едва през 99-та година. В началото много срамежливо- с две статии във в. „Монитор“. След това започва редовно да посещава клуба на Българска национално-радикална партия. Една кратка биография на един малък агент. 

22.11.2013 г.

Мои снимки от Вечер на разказвачите

Това са мои снимки от събитието "Вечер на разказвачите", което се провежда всеки четвъртък в клуб "Там", Велико Търново.

1q 2q 3q 4q 5a

20.11.2013 г.

Това, уважаеми, е Революция...

 

Винаги съм си мислел, че в страната ни има нещо абсурдно, но никога не съм бил толкова убеден в мисълта си, колкото се убеждавам през последните няколко месеца.
През последните няколко месеца се изумявам с всеки изминал ден все повече и повече от абсурдността на случващото се в страната ни.
Казвам си "нещата не могат да са чак толкова абсурдни", въпреки че виждам, че могат.
Очаквам да се събудя от този кошмар, защото отказвам да повярвам на случващото се.
Но...виждам къде е проблемът.
Случващото се наистина се случва.
Но то е абсурдно за мен и за всички онези, които, оказва се, са възпитани с новите ценности, с европейските ценности. То не е абсурдно за онези, които носят старите ценности; за тях е нормално.
Това, уважаеми, е сблъсък на поколения с различни ценности.
Това, уважаеми, е Революция...

Ноемврийската помия

Двайсти ноември. 

На места из нашия град вече коледната окраса е сложена. Коледните елхи все още не са инсталирани, но вярвам, че скоро и това ще се случи. Белобради старци има в различни крайща на града. Дори един от тях вчера вървеше с огромен червен чувал на гърба си.
Трябва да си (в най-добрия случай) шест-годишно хлапе, за да вярваш, че тези белобради старци ще се дегизират като Дядо Коледа през следващия месец. Тези възрастни чичковци никога няма да бъдат Дядо Коледа. Защото Дядо Коледа не е бездомник.
Въпросният белобрад старец с червения чувал всъщност е именно бездомник. Незнайно откъде намерил своя червен чувал, пълен с всичко друго, но не и с подаръци. Той върви към някоя изоставена къща или мазе, където ще "отседне" за тази нощ.
Вече дори и аз не вярвам в Дядо Коледа.
Дори и децата не вярват, че Дядо Коледа съществува.
Никой не вярва в Дядо Коледа!
И как да вярва! Белобрадият старец отдавна е станал символ на скитничеството и бездомничеството, вместо на новогодишната... романтика. Всички виждат помията, я която тъне обществото ни.
Помия, която сами сме си създали. Харесва ни да бъдем в помията.
В тази помия няма място за неща като Дядо Коледа.
А ние сме свине! И по дух, и по тяло!

Митологията на една забрава


И последний герой
в таз клета страна
падна и умря!


Умря зарад нас,
не за някой друг,
не за друга страна,
не за друг народ.


Заради нас!
падна и умря!
Отиде си!
А ний го забравихме!


Що за народ сме?
Що за страна сме?
Кои сме ний,
Какви сме?


Народ ли сме?
За тоз народ ли
Той загина?
За таз страна ли
уродлива?


За таз забрава ли умря?
Затова ли си отидe?


Народе!!!!

До апатичния Бай Иван

Той не се интересува от политика. Но гледа с интерес футболни мачове - яд го е, че Левски често пада. Слуша попфолк музика често, радва се на Галена и Преслава. Посещава долнопробни места. Говори си с продавачката в магазина - обсъждат сюжета на сериалчето, дето го пуснаха тази неделя. Но той не се интересува от политика...

Стой си вкъщи, бай Иване!
Глей си мача и сериалчето,
пази се някой да не хване
да ти гепи шалчето.


Щом шалчето си е у теб,
а сериалчето - отпред,
Бай Иване, нямай грижи:
друг за БГ ще се грижи!


НО!


Кой ще иде да въстане
на Станишев срещу шайката?
...
Бай Иване, Бай Иване,
да ти е*а майката!

Записки на Последния (VII)

За средата, личностния кризис и превръщането във Величие

Винаги съм отстоявал мнението си, че е хубаво човек да сменя средите си - в един и същи ден да е на няколко места и да е в различни роли. Хубаво - в смисъл полезно за личността, за личностното развитие.
Не си спомням кой велик ум точно бе казал, че Животът е сцена, а ние сме актьори, но е прав. Животът наистина е сцена - но Животът като събирателен образ на Времето и Пространството: днес си тук, млад си, а утре си някъде другаде, зрял си. И когато си млад - играеш Ролята на Младостта, тази роля не само че е нейна, но е и по нейн сценарий; а когато си зрял - играеш ролята на зрялостта, на зрелия живот по негов сценарий. Учудвам се, колко лесно за обяснение е всичко това.
И докато си млад, понякога на теб ти се налага да играеш ролята не само на младостта, а и на зрялостта. Зрялост, до която още не си достигнал; зрялост, която не познаваш. И именно това представлява смяната на средата, за която говоря: налага ти се да се откъснеш от Своето съществуване, от Своя живот и да се впуснеш в Друг живот и Друго съществуване.
Налага се да се правиш на такъв, какъвто не си;
налага се да бъдеш Велик!
И ставаш Велик.
Защото така трябва, така се налага. Ти нямаш друг избор.
Преди това, обаче, трябва да изживееш своя кризис, своя битиен катарзис.
За да го изживееш, трябва нещо да се случи в съзнанието ти: трябва да О-С-Ъ-З-Н-А-Е-Ш своето Нищожество, своята Нищета, Кухота и Празнота.
След това Всичко ще ти се стори като детска приказка - елементарно, предсказуемо и логично.
А ти ще си противоположността на Всичко.

За величията

Величието не се изчерпва с това, трупът ти да стане убежище на червеите, сиреч - да гние в земята.
Ние си мислим, че всички велики личности на земята отдавна са погребани и отдавна са изгнили в земята. Ние не сме в състояние да приемем факта, че велики личности има и сред нас. Никой не се ражда велик. А става велик благодарение на това, което прави докато е жив. В този смисъл всеки един от нас може да бъде велик.
Велики хора има и днес така, както ги е имало и преди; както и ще ги има и след време.
Никое нищожество не може да спре величията! Всяко време създава своите величия. Хората се превръщат във величия заради времето, в което живеят.
Колкото по-мърляво и уродливо е едно време и едно общество, толкова е по-голям шансът някой от това време и общество да се превърне във величие. Защото тези, които носят ценностите на Вечното, чувстват за свой дълг прокарването, съхранението и възпроизвеждането на тези ценности в своето съвремие. А величията носят ценностите на Вечното.

19.11.2013 г.

Tова бе Кметът!

Валеше ужасяващ дъжд вече цяла нощ. Беше станало утро. Слънцето не изгря, но беше светло. Той стана, облече си цветните дрехи, а над тях метна сивото яке. Взе черния чадър и излезе. От дома му до кметството (мястото, където трябваше да стигне) го делеше почти един километър. Вървеше бавно. Всички около него вървяха бавно. Като че ли никой не забелязваше, че вали; като че ли беше прекрасен слънчев ден. Всичко бе монотонно: монотонни хора с монотонни дрехи се движеха в монотонното пространство с монотонните си походки. Разменяха монотонни погледи, жестове, дори разговаряха помежду си монотонно.

Той също бе монотонен: с нищо не се различаваше от заобикалящите го монотонни съграждани. Но ето, че стигна кметството (мястото, където трябваше да стигне). Той свали сивото си яке и остави черния си чадър. Единствено той бе с цветни дрехи.

И нямаше как иначе - това бе Кметът!

Записки на Последния (VI)

За библията

Мой приятел, художник по образование, често чете библията. По време на една от последните ни срещи, той започна да ми разказва пространните си слова за правдивостта и неоспоримостта на светото писание [Не искам да ми бъдат отправяни забележки относно това, че съм написал "светото писание" и "библията" с малки букви! Ще ги пиша така, както Аз искам, защото Това е Мой текст]. По време на продължителния разказ, аз, сякаш за миг, спрях да го слушам и се замислих върху това - колко много, до каква чудовищна степен този мой приятел се е фанатизирал на тема "библия", "християнство" и тем подобни простотии. Оказа се така, че почти нищо не чух от това негово разказване, защото не си спомням изобщо какви ми ги говореше (дрънкаше).
БОЖЕ! Майната ти, Боже!
Що за човек трябва да си, че да се "влюбиш" в подобно четиво?
Какъв човек трябва да си, че да те грабне не нещо друго, а библията!
В нашето Съвремие, когато на всеки пет минути Животът ти предлага Всичко!
Не казвам, че библията е лошо четиво. Напротив - това е доста занимателна книга.
Но...Що за книга е библията? Какво е това нещо - библия?
Днес навсякъде можете да прочетете, че "Библията е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството". Тази дефиниция е вярна дотолкова, доколкото изобщо дефинициите са верни! Защото аз мога да кажа, че моят приятел чете "библията", но не мога да кажа, че моят приятел чете "каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството" Библията всъщност е една книга. Това е. Тя е книга с авторитетен обем; с обем, внушаващ авторитет. Днес един на сто я цитира, но един на хиляда я прочита. Защото е безинтересна; дори и аз не съм я чел, но, забележете, не съм я и цитирал. Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя е Стара История. Тя е в миналото. Но, виж, "Илиада" и Ницше също са в миналото, но те са актуални. А в библията актуални неща няма. И всеки, който ги търси и иска да направи паралел между Онова време, за което пише библията и Съвремието, е обречен да живее с гнили мисли и гнило съзнание.
Препоръчвам на всеки, който е тръгнал да се занимава с нещо, което е извън неговите компетенции, вменявани му от Образователната квалификация, да спре, докато е време. И да не си мисли, че знае повече, отколкото знаят другите. В противен случай ще живее в свят, съграден от собствените си лъжи, измами и псевдоизводи. Има два пътя - единият е утъпкан, през който са минали всички хора преди Мен и Теб, а другият път води към Пропастта. Впрочем, именно от Пропастта идват всички Божества.

За моралното осакатяване

Дефинициите за т.нар. престъпление са многообразни. Тук ще стане въпрос за един по-страшен тип престъпления. Говоря за престъпления от типа на "престъпления срещу човечеството". Те не са преки. Не са директно отправени срещу някого. Отправени са към всички нас! Това са престъпления, извършващи се в момента. И преди се случвали, и в бъдеще време пак ще се случват. Престъпления срещу морала и ценностите - такива са те. Извършителите на тези престъпления се наричат "морални престъпници". Не се преследват от Закона, защото в Закона няма морал; Законът не се интересува от неща като Морал, Ценности и прочие. Законът се интересува от жертвите на вече наречените "морални престъпници". Жертвите на "моралните престъпници" са "Морално осакатените". Моралният престъпник осакатява ценностите и морала на жертвата си. По този начин морално осакатеният неволно (без да иска) се превръща в "клиент" на Закона; в престъпник "според Закона".
Може би, все пак, има някаква връзка между моралния престъпник и законодателя...
(Може би те са едно и също?!)

На протест, народе!

Автор: Александър Алексиев

За мен е изумителна наглостта на всички, които твърдят, че не бивало да се правят нови избори, защото щяла да ги спечели ПП ГЕРБ.
С това твърдение те показват, че знаят много добре на коя партия вярва мнозинството от българския народ и чие управление иска – но те нямат никакво намерение да уважат избора му.

Трите малцинства на партиите БСП, ДПС и Атака - с взаимноизключващи се интереси и несъвместими до противоречивост предизборни програми, най-неочаквано и за собствените си избиратели се обединиха след изборите, изключиха изцяло победителя от управлението на страната и узурпираха властта. След което с ехидно подсмихване към всички нас започнаха да твърдят, че ПП ГЕРБ е загубила изборите, защото не управлява.

Нима тези партии не излъгаха и собствените си избиратели? Нима не подмениха изцяло вота на суверена?
Съобщенията в деня на изборите за държавен преврат бяха самата истина.
Само че превратът беше извършен не от ГЕРБ, а от БСП, ДПС и Атака!

Докога всякакви умници политолози и социолози ще водят теоретични дебати защо протестирали хората? Ясно е защо – и заможни, и бедни, и необразовани, и образовани, не желаят да приемат лъжата и мошеничеството, наглостта и мащабната измама от страна на БСП, ДПС и Атака.

Из телевизионни студия червеният шаман на БСП и наужким “социолог”, а всъщност богат бизнесмен Кольо Колев, безсрамно разпространяваше политическото верую на новата коалиция: “Понятие като “нравственост” в политиката няма!” - и дори добавяше нагло, че искрено съжалявал хората, които очаквали морал и нравственост от управляващите!
И никой политолог или социолог не реагира!

На протест, народе!
Наглостта на престъпните превратаджии мина всички граници!
__________________________
*Оригиналното заглавие на текста е "ПОЛИТОЛОЗИ И СОЦИОЛОЗИ, ИЛИ СОЦИОПАТИ?"

Моя снимка

 

Моя снимка от средата на месец Ноември, 2013 година. 

Публикувам я, защото няма нищо по-хубаво от това: да четеш нещо и да знаеш как изглежда авторът му! Кликнете на снимката за да я видите в по-голям размер.

DSCN4873