Търсене в този блог

Translate

31.03.2013 г.

За блогуването

"Когато статусите ти във фейсбук надминат три реда,  значи е време да започнеш да си водиш блог"

     Тази мисъл "родих" преди няколко месеца. И откакто я "родих", тя не спира да ме тревожи. И както всяко нещо, което се ражда, след като се роди - то трябва да се отгледа. Та отгледах си аз мисълта и вече смятам, че е дошъл момента да я пусна тук. Ето я: родена, отгледана - тя е пред нас!
     Едно впечатление, едно нещо, каквото и да е то - щом забележиш, че му отделяш повече от стандартните 30 секунди, независимо дали го оформяш като статус във фейсбук, или пък говориш за него на някого, то следователно би било неправилно ако не му отделиш повече време (съжалявам за изключително дългото изречение; аз самият не съм привърженик на такива изречения; ще се старая да не се въдят такива занапред).
     Тоест - заинтригува ли те нещо веднага започвай да размишляваш върху него, а не просто да го отбележиш като нещо, което те е заинтригувало. Защото така ти ще мислиш над него, ще го разобличиш, ще го разглобиш и сглобиш на колкото си парченца искаш. И по този начин ти ще го разбереш - в неговата цялост или пък частичност. Сам си избираш.
     Та така. Когато статусите ти във фейсбук надминат три реда, значи е време да започнеш да си водиш блог. Пък и не само в този случай. Всеки път, когато нещо те впечатли - всеки път драскай по няколко реда за него. Драскай и пиши. Пиши и драскай. Обсъждай. Защото, нека Ви разкрия една обществена тайна от областта на езикознанието, езикът има две функции: едната е комуникативна, а другата - мислооформяща. Мислооформяща функция ще рече функция на оформяне на мисли.
Нали така.
Ето, дори самата дума го подсказва: Мисъл + оформяне = мислооформяне .
Нека не коментирам горепосоченото уравнение. Току що се изненадах от себе си! Е, какво пък - често ми се случва. :)
Както и да е. Та...мисълта ми беше (и продължава да бъде) такава, че използвайки езика си, ни или комуникираме, или оформяме мислите си, или и двете едновременно. Това е. Ако си популист - ти ще използваш езика си само за комуникиране, ако си писател или учен - ще оформяш мислите си чрез/със/благодарение на него. Ако си велик човек - ще си служиш с езика по най-пълзотворния начин: ще общуваш с него, ще мислиш с него, ще живееш чрез него.

И така нататък, и така нататък...



28.03.2013 г.

За българските социалисти (или С какво е пълно в БСП)

      България има много партии. Но само една е по-специална от другите - това е БСП. Смята се, че това е партията на българските социалисти. Тази партия е наследница на комунистическата партия в България (на 3 април 1990 г., след провеждане на общопартиен референдум БКП се преименува на БСП и се отказва от стриктното прилагане на марксизма).

       Та тази партия е същата онази партия, само че с друго име. И като такава, тя привлича предимно такива хора, за които можем да кажем, че са лесно манипулируеми и повърхностни. Веднага ще кажа защо. Защото живеем във време, което обявява комунизма за престъпен режим; има Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, приет през 2000 година (месец април). Този режим не случайно е приет за престъпен. А БСП, явяваща се като продължение на БКП хич не се срамува от своето минало. От БСП казват - да, ние сме продължение на престъпната партия БКП, но се отказваме от марксизма. Тоест - дайте да си го кажем честно - БСП си е една традиционна партия. Както си има традиционни празници, традиционни ястия, традиционни медии - така си има и традиционни партии. Те са нещо предаващо се от поколение на поколение, нещо, което си стои някъде от много отдавна и никой не смее да го пипне, щото видиш ли - щом стои толкова време, значи заслужава да стои поне още толкова. Силата на традиционните глупости е огромна. Това е някакъв навик, който (както всеки навик) е трудно преборим.

       Та - да се върнем на темата. И младите симпатизанти се идентифицират с тази партия, макар тя да е стара колкото баба им и да има своето престъпно минало. Та затова тази партия привлича такива хора - повърхностни и лесно манипулируеми, щото тези хора не поставят под въпрос нещата, а директно ги приемат, те се подчиняват на авторитета на партията, а не на това, което всъщност живее и битува в действителността. И не само, че БСП привлича такива хора, ами и такива хора изграждат партията на българските социалисти като структура. Те участват в нея. Да. Вярно е, че такива хора има във всяка партия. Не оспорвам това, нито твърдя обратното. Аз само казвам, че в тази партия тези хора са преобладаващи по брой. Те са изключително много.

      Дори и сега - да кажем - аз ще отида някъде, ще се запозная с някого, ще поговоря, ще го опозная и след това ще мога да преценя с коя партия евентуално би могъл да се идентифицира този човек, ако той се интересуваше от политика, или пък изразява някаква гражданска позиция. При някои хора разликата между това, което говорят и това, което правят е огромна. Обратното - при други хора тази разлика е минимална. Говорим за последователност и съгласуване на думите с действията, с делата - както би се изразил Васил Левски.

      А българските социалисти са изключително непоследователни в действията си. Те не са тези, които градят и които правят нещо. Ако бяха такива,  те нямаше да стъпят върху разрушените останки на онази партия, която е забранена със закон - БКП!

      Българските социалисти са лекомислени, те не мислят в цялост, не мислят в причинно-следствената последователност на нещата, не обмислят цялостно дадена ситуация. А лекомислието води до леконравие. Поради тези и редица други причини, тази партия привлича хомосексуалисти от мъжки пол и леконравни личности от женски пол. Постарах се да използвам евфемизми, тоест да го кажа по на-мекия начин. Но така рискувам да остана неразбран, а не това е целта, нали?

      Нека си кажем нещата с истинските им имена: Тази партия е пълна с курви и педерасти! Това е! Примери колкото щете - Азер Меликов (бивш съветник на Станишев), пчеличката Мая Манолова, която скача от кюстендилски цвят на пернишки цвят, самият Станишев, нека не пропусна и младите социалистки - от младежките структури... И така нататък, и така нататък. Въобще - в тази партия всичко е един голям бардак с безпрекъсваеми оргии.

Bulgarian socialists: homosexuals and whores




27.03.2013 г.

Първо лице, единствено число (за Аз-а на Борисов)

   Много ми е чудно - защо толкова много хората се дразнят, когато Бойко Борисов казва "Аз направих това, аз направих онова", например: "Аз вдигнах доходите с еди-колко си", "Аз говорих с Меркел за еди-кое си", Аз, Аз, Аз...
   Е?
Ми много ясно, че е той. Затова говори с личното местоимение в първо лице единствено число. Или може би не е той? Ако каже "Аз вдигнах детските от първи януари с еди-колко си" - тогава правилен ли е подлогът, вършителят на действието? Ми правилен е - Той има волята да вдигне детските надбавки, той върши действието "вдигане на детските надбавки". И дори това да са пари на целия български народ, той се разпорежда с тях, защото народът му е дал това право. И той се разпорежда, затова казва "Аз...".
   Казвам го, защото тия дни председателят на ДПС Лютви Местан изрази личното си дразнение от този тип говорене. Странно. Преди време Станишев се дразнеше от това "Аз-говорене", а сега - Местан. Брей, брей... Винаги съм се стремял да бъда преди всичко обективен, и да ви кажа честно - преди да чуя това изказване от Лютви Местан, имах много високо мнение за него. Наблюденията ми показаха, че той е един от малкото интелигентни мъже в партията си. Обаче сега се двоумя: ^1^ дали Местан внезапно е затъпял ^2^ или така са я загазили с оня пендел Сергей, че вече са се принудили да се обърнат към някогашните, старите, немодерните начини за манипулиране. И ето за това си говорим  -
за това, как евтиният популизъм и долните манипулации стават инструмент и на ДПС срещу кабинета.
   Защо казвам, че това е евтин популизъм и долна манипулация? Ето - веднага ви казвам. Защото когато социалистите обвиняват Борисов, че е сгрешил с нещо, той би трябвало да излезе, според същите тези социалисти, пред народа и да каже "Да, аз сбърках". "Аз сбърках". Обаче когато е построил нещо или е направил нещо полезно за народа - трябва да казва "Ние направихме това", "Ние говорихме с Меркел" и т.н.

(Тоест, казано на по-образен език - когато се напиеш, драги читателю, ще казваш "Аз се напих", а когато вземеш заплата - "Ние взехме заплата".)

   Ето ти ги шменти-капелите! Когато прави лошо - тогава да казва АЗ, а когато прави добро - да казва НИЕ.

Това, уважаеми читатели, е нещо твърде елементарно. Нещо, което показва към какъв слой от обществото са ориентирани изявленията на партии като БСП и ДПС. Това показва също и портретът на средностатистическия им избирател! Жалко е! Всичко това е жалко!
И наистина - Борисов с право ги обиди преди време, казвайки им "Никаква опозиция не сте!"






Лично впечатление в едно редче (За БСП и бардаците)

На 26 март в медиите излезе информация за водачите на листите на БСП за предсрочните избори на 12 май. Представям Ви част от тези водачи:

  • 25 МИР-София - Сергей Станишев
  • Стара Загора - Сергей Станишев
  • Варна – Пламен Орешарски
  • София област – Корнелия Нинова
  • Кюстендил – Мая Манолова
  • Видин – Михаил Миков
  • Силистра - Антон Кутев
  • Враца – Янаки Стоилов
  • Пловдив – Стефан Данаилов
  • Плевен - Стефан Данаилов
Гледам и си мисля, 
Мисля си и гледам, 
пък накрая възкликвам: 

Със стари курви - нов бардак не става!



26.03.2013 г.

Елица Стафанова: Животът ми е тясно свързан с ВТУ

Елица Стафанова е възпитаничка на ВТУ, специалност Богословие и Философия. Към момента Елица е старши администратор в хотел. На 26-и март  с нея проведохме разговор за спомените й от ВТУ. 

 - Елица, здравей! Ти си възпитаничка на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Нека да започнем с това - каква специалност си завършила?

 - Учих в първия випуск на новооткритата през 1991 година специалност Богословие. Това беше основната ми специалност, а втората - Философия. Преподаваха ни ерудирани преподаватели от Академията в София и от ВТУ, повечето пътуваха от София, защото тогава все още нямаше местни кадри. Изкарах и една докторантура по Философия през 2004 г.

 - Какво няма да забравиш никога от Университета в Търново? 

 - По латински и старогръцки ни преподаваше гениалния поет Радко Радков. На граматика не ни научи, но в неговите часове нямаше отсъстващи, той ни рецитираше цели драми. Радко е емблематичен! Има преподаватели във ВТУ, които са кадри на ВТУ, мои колеги, уважавани професионалисти - например Тодор Тодоров - преподавател по църковна археология, доц. Свилен Тутеков от Богословски факултет - това са много достойни имена. Тутеков е полусляп и въпреки това се е развил в сферата на науката.
    Има и един емблематичен студент, когото познават поколения студенти - Херардо от Еквадор. Имаше страхотен театър, режисьор беше Тамара Иванова. Този театър се помещаваше в т. нар. Клуб за естетическо възпитание (КЕВ-а), в сградата на студентски стол.

 - Ще разкажеш ли нещо по-специално за този Херардо от Еквадор. С какво е бил толкова емблематичен. Спомняш ли си някаква случка?

 - Първо, той беше колоритна личност. Доколкото си спомням, бяха го пратили по социалистическа линия да учи медицина в България. Но той разбрал, че това не е за него и беше записал история. Обличаше се като индианец, с дълга коса и препаска на главата. Херардо говореше добре български, канеха го навсякъде - за напиване, за купони и т.н. Не помня точно колко години беше в България, но със сигурност не бяха малко. След като се прибра в родината си, всички изведнъж рязко изгубиха връзка с него. Пусна се слух, че е бил убит в междуособици. Наскоро обаче всички бяхме щастливи да научим, че е жив и здрав, има семейство и е кръстил първородния си син с българско име. Мисля, че работи като учител.

 - Прекрасна история! Но нека засега оставим Херардо настрана. Разкажи ми за времето, прекарано в университета. Има ли случка, която ти е направила толкова силно впечатление, че да я помниш и до ден днешен ?

 - Спомените ми се връщат към преподаватели, които са ме вдъхновявали. Проф. Славчо Вълчанов, който ни водеще Въведение в Стария Завет, Тълкувание на Стария Завет и староиврит. Уникален ерудит. За съжаление наскоро почина. Другият е преподавателят ми по Християнска философия - проф. Антоний Хубанчев.

 - Има ли нещо по-особено в начина им на преподаване? С какво те впечатляваха тогава?

 - Бяха харизматични и заразяващи ни с трескавото желание да навлезем в науката. Те не бяха сухи, не бяха схоластични, никога не четяха лекциите си. Словото им беше живо. Проф. Вълчанов ни призоваваше да задаваме въпроси, докато постигнем "безвъпросна яснота".
Когато ни преподаваше иврит, той картинно ни обясняваше значенията на думите - например думата на староиврит за езеро се превежда буквално като "очите, с които земята гледа небето".
    Имаше също така един друг емблематичен студент, казваше се Меглен, но всички му казвахме Кмета. Той беше типичното хипи. Участваше като актьор в Студентския театър заедно със сегашния актьор от Търновския театър - Иван... забравих фамилията. Та Кмета след като завърши български и история, отвори книжарничка. Беше с разбирания на възрожденец. Дълги години се опитва да живее в ограниченията на статуквото. Накрая, въпреки патриотизма си, затвори книжарничката и замина за Испания. Ако се поинтересувам от общо познати, сигурно ще разбера какво се случва с него.
    Преди години имаше едно култово заведение в района на Университета
всички му казвахме "При мазния". Студенти и преподаватели сядаха да хапнат, да пийнат биричка с шекмбе чорба. Намира се на мястото на сегашната квартална аптека в преподавателските блокове - точно на автобусната спирка.

 - Впрочем - колко години си прекарала във ВТУ?

 - Зависи какво разбираш под това във ВТУ. Аз съм израснала в двора на ВТУ - там играехме като деца.  Помня бригадирите, които лятото настаняваха с общежитията и с песен и под строй влизаха от общежитията за вечеря в студентския стол. A ние бяхме цели тумби преподавателски деца... Представи си цялото преподавателско градче заселено с млади преподаватели и повечето семейства бяха с по 2 деца. За нас всяка Нова година се организираше раздаване на подаръци от Дядо Мраз и Снежанка в аулата на ВТУ. Тогава имаше заведение, влизаше се от долната страна.

 - А сега - от дистанцията на времето какво мислиш ти е дал Университетът в Търново като университет?

 - ВТУ имаше наистина многообразна дейност: културна, научна, оформяща мироглед. Животът ми е толкова тясно свързан с него, че може да се каже, че по-голямата част от живота ми е минала в него, средата в която съм израснала и съм се формирала е университетска. Имахме студентско танцово студио, имахме още едно театрално студио, изобщо в университета кипеше културен живот.

- Как искаш да завършим нашия разговор?

 - Нямам идея.

 - Предлагам да обобщиш добрите си впечатления. 

 - Мисля, че последното което казах е доста показателно. Великотърновският университет е част от живота ми от детството до сега, по различни начини - чрез средата с която съм израснала, чрез преподавателите, които са ме въвеждали в света на науката, чрез колегите, с които сме споделяли общи интереси, ценности и години.

26 март 2013г. 



Спомени от ВТУ


8.03.2013 г.

За Грaмaдaта и някои други размишления...

        На шести март 2013-а година във Варна, пред общината български граждани започват да градят своята грамада. До 09:00 часа сутринта тази грамада се състоеше от пет-шест камъка.
Пет-шест камъка, наредени в куп. И около тези пет-шест камъка, наредени десет журналисти. И срещу всеки журналист - по един оператор да ги снима. Всеки един от тези десет журналя разправя за тази грамада, за този куп, за тези 5-6 камъка.
        А хората - къртят плочки от площада (централния варненски площад) и ги трупат пред общината. Къртят и трупат. Към 12:00 по обяд грамадата беше станала висока около метър, метър и нещо.
        Но тая грамада не идва току-така - за да дойде и да си отиде. Тя означава нещо. Намеква ни за нещо. За да усетим контекста, в който ни вкарва Варненската грамада, то трябва да прочетем няколко реда от Илиана Минковска и Красимир Стефанов (журналисти от БНТ1):

Каменната грамада, която сега протестиращите струпват пред общината във Варна, възкреси спомена за поемата „Грамада" на народния поет Иван Вазов, написана по действителен случай от Берковско. Какво е общото между двата символа на народния гняв, разделени от 134 години и над 500 километра?
Като съдия в град Берковица Иван Вазов пише поемата „Грамада" на един дъх, впечатлен от историята на двама влюбени, разделени от бащата на девойката - чорбаджи Цеко. Затова, според старинния обичай цялото село го проклело, всеки хвърлил камък и се образувала грамада.
"Като всеки с хвърлянето на камъка казвал "Проклет да е!". „Натемия" се казва още - народна клетва. Сторвайки такива грамади, те са вярвали, че така ще възтържествува правдата" - обяснява уредника на музея в Берковица Петя Гергова.
Някогашната грамада е разрушена при прокарването на железопътната линия, но по-късно ентусиасти я възстановяват на 4 км. от Берковица, край пътя за Монтана. Художникът Валентин Герасимов е участвал в акцията и разказва, че пренасяли камъните с кошници.
Според художника Валентин Герасимов и днес народът иска пак да изрази негодувание към управляващите.
"Грамадата е голям символ, тя е изблик на голямото народно недоволство" - потвърждава и Валентин Иванов от Берковица.
Популярността на Вазовата "Грамада" е била толкова голяма, че по нея точно преди един век е играна пиеса в Народния театър и е създаден филм. Въпреки трагичния сюжет на поемата, посланието й всъщност е оптимистично с народната вяра, че доброто в крайна сметка ще победи.
        Така. Та Вазовата грамада станала толкова голяма, че вече нямало накъде. Станало страшно. Наистина - въздействащ текст, въздействащ сюжет, думи, образи и т.н. У Вазов всичко е въздействащо. Няма как иначе да е. Ние сме така устроени. Но всъщност ако се откъснем от Вазов, доколкото това е възможно и необходимо, то ще стигнем до съждението, че "строителството" на грамада представлява една съвсем предвидима форма на протест. Това, че е предвидима, не означава, че е за подценяване. Моля! Дори напротив. Това е интелигентна форма на протест. Протест без насилие, без любов, без нищо. Гражданите (При Вазов няма граждани - там всички са селяни) просто отиват, поставят по един камък и така, по този начин те показват, демонстрират, манифестират своя протест.
        По същия начин днес - шести март, 2013-а година във Варна беше направена Грамада:


        Обаче няма как да не си зададем два въпроса. Защо точно днес? И защо точно грамада, а не нещо друго? Отговорът е колкото прост, толкова и абсурден. Защото е пролет! 
        Ми да, пролет е! А пролетта, уважаеми читатели, е свързана с новите очаквания. Новите очаквания се диктуват от и от контекста на нестихващите национални протести, обхванали страната от близо месец. Тоест народът очаква "новото" с нетърпение и въобще не подозира, а може би подозира, че новото е добре забравено старо. Простете за шаблона! Цикличността, повторяемостта е нещо неизбежно от нашето битие и нашият съзнателен живот като личности. Тук се сещам за думите на Президента Росен Плевнелиев, който преди няколко дни каза, че "Историята няма да ни прости, ако повтаряме нейните грешки". 
        Както и да е. Нека оставим Плевнелиев настрани. Човекът си има много сериозна работа в момента, ще трябва да назначава правителство. Да се върнем на Варненската Грамада. Варненци строят грамада. Къртят плочки от площада и ги поставят пред общината. Строят си грамада. Кой чел Вазов, кой недочел, кой чул отнякъде, кой недочул - грамадата си е грамада - Вазова грамада. Народът я създаде тази грамада; народът я случи. Хората повярваха на Вазов и си казаха: "Щом в Берковица са си имали грамада, що пък и ние да нямаме? Нима сме по-малко нещастни, отколкото тогава?"... 
        И така... Народът си направи грамада. Тук има нещо твърде интересно. Има нещо, което не трябва да се премълчава и което трябва да се каже толкова ясно и отчетливо, колкото и аз ще го напиша. Това е, че литературата излиза от книгите и се пренася в действителността. Случките, описани в текстовете се осъществяват след като вече са написани. Тоест - от определена гледна точка може да се каже, че случките са описани преди да се случат. Грамадата е описана преди да се случи. Да - това е друга грамада. Това е Варненската грамада, а не Вазовата. Но нима те не си приличат? И нима Варненската грамада не е един коректив, ъпдейт на Вазовата грамада? А? Как мислите? 
        Текстовете в случая са истински предсказания и предсказателства. Говорим си за текстовете на Вазов, но в същия този кюп бихме могли да причислим и текстовете на Ботев. Тези текстове предсказват. Предсказват, защото са написани преди много време, а пък описват точно едно такова време - като нашето. Не старото време, а Съвременното време. 
        Всъщност - оказва се, че е съвсем нормално тези текстове да се превърнат в предсказания. Защо? - Защото винаги когато една или друга личност бъде издигната в култ, то рано или късно тя ще се превърне в модел за подражание. И всяко нещо, произтичащо или създавано от тази личност ще бъде обявявано автоматично за сакрално, свещено, истинно.
        Ето ти го Вазов, ето ти го и Ботев. Това са не просто поети, българи, герои и т.н. Всъщност те са точно такива, но в народопсихологията ни, като българи, това са светци. И то - светци в най-светлия и най-святия смисъл на думата светец. Като че ли забравяме, че и Вазов, и Ботев са били хора - хора, колкото мен и вас високи. Но как да не забравим - виждайки огромните им паметници. Ето - дори в този ред на мисли мога да кажа, че преди около 2-3 седмици - на 16-февруари бе открит поредният паметник на Ботев. Става дума за село Брестовец, Плевенско, което отбеляза 135 години от своето т.нар. Освобождение. 
        Много се отплеснах. Започнах от Варна, стигнах до Плевен... Идеята ми е, че е съвсем в реда на нещата това, че днес правим грамади, а не нещо друго. Ние живеем чрез Вазов и Ботев. И те живеят чрез нас, защото са вътре в нас. Всеки от нас носи нещо у себе си, което напомня за Вазов и Ботев. 
        И... Не си мислете, че ще завърша толкова сантиментално! Няма! 
Тия двамата идиоти - Вазов и Ботев - покрай хубавите творби имат и толкова много глуповати писания, че чак страх ме обзема като се сетя, че е възможно някой ден да се случат!