За блогуването
"Когато статусите ти във фейсбук надминат три реда, значи е време да започнеш да си водиш блог"
Тази мисъл "родих" преди няколко месеца. И откакто я "родих", тя не спира да ме тревожи. И както всяко нещо, което се ражда, след като се роди - то трябва да се отгледа. Та отгледах си аз мисълта и вече смятам, че е дошъл момента да я пусна тук. Ето я: родена, отгледана - тя е пред нас!
Едно впечатление, едно нещо, каквото и да е то - щом забележиш, че му отделяш повече от стандартните 30 секунди, независимо дали го оформяш като статус във фейсбук, или пък говориш за него на някого, то следователно би било неправилно ако не му отделиш повече време (съжалявам за изключително дългото изречение; аз самият не съм привърженик на такива изречения; ще се старая да не се въдят такива занапред).
Тоест - заинтригува ли те нещо веднага започвай да размишляваш върху него, а не просто да го отбележиш като нещо, което те е заинтригувало. Защото така ти ще мислиш над него, ще го разобличиш, ще го разглобиш и сглобиш на колкото си парченца искаш. И по този начин ти ще го разбереш - в неговата цялост или пък частичност. Сам си избираш.
Та така. Когато статусите ти във фейсбук надминат три реда, значи е време да започнеш да си водиш блог. Пък и не само в този случай. Всеки път, когато нещо те впечатли - всеки път драскай по няколко реда за него. Драскай и пиши. Пиши и драскай. Обсъждай. Защото, нека Ви разкрия една обществена тайна от областта на езикознанието, езикът има две функции: едната е комуникативна, а другата - мислооформяща. Мислооформяща функция ще рече функция на оформяне на мисли.
Нали така.
Ето, дори самата дума го подсказва: Мисъл + оформяне = мислооформяне .
Нека не коментирам горепосоченото уравнение. Току що се изненадах от себе си! Е, какво пък - често ми се случва. :)
Както и да е. Та...мисълта ми беше (и продължава да бъде) такава, че използвайки езика си, ни или комуникираме, или оформяме мислите си, или и двете едновременно. Това е. Ако си популист - ти ще използваш езика си само за комуникиране, ако си писател или учен - ще оформяш мислите си чрез/със/благодарение на него. Ако си велик човек - ще си служиш с езика по най-пълзотворния начин: ще общуваш с него, ще мислиш с него, ще живееш чрез него.
И така нататък, и така нататък...
Тази мисъл "родих" преди няколко месеца. И откакто я "родих", тя не спира да ме тревожи. И както всяко нещо, което се ражда, след като се роди - то трябва да се отгледа. Та отгледах си аз мисълта и вече смятам, че е дошъл момента да я пусна тук. Ето я: родена, отгледана - тя е пред нас!
Едно впечатление, едно нещо, каквото и да е то - щом забележиш, че му отделяш повече от стандартните 30 секунди, независимо дали го оформяш като статус във фейсбук, или пък говориш за него на някого, то следователно би било неправилно ако не му отделиш повече време (съжалявам за изключително дългото изречение; аз самият не съм привърженик на такива изречения; ще се старая да не се въдят такива занапред).
Тоест - заинтригува ли те нещо веднага започвай да размишляваш върху него, а не просто да го отбележиш като нещо, което те е заинтригувало. Защото така ти ще мислиш над него, ще го разобличиш, ще го разглобиш и сглобиш на колкото си парченца искаш. И по този начин ти ще го разбереш - в неговата цялост или пък частичност. Сам си избираш.
Та така. Когато статусите ти във фейсбук надминат три реда, значи е време да започнеш да си водиш блог. Пък и не само в този случай. Всеки път, когато нещо те впечатли - всеки път драскай по няколко реда за него. Драскай и пиши. Пиши и драскай. Обсъждай. Защото, нека Ви разкрия една обществена тайна от областта на езикознанието, езикът има две функции: едната е комуникативна, а другата - мислооформяща. Мислооформяща функция ще рече функция на оформяне на мисли.
Нали така.
Ето, дори самата дума го подсказва: Мисъл + оформяне = мислооформяне .
Нека не коментирам горепосоченото уравнение. Току що се изненадах от себе си! Е, какво пък - често ми се случва. :)
Както и да е. Та...мисълта ми беше (и продължава да бъде) такава, че използвайки езика си, ни или комуникираме, или оформяме мислите си, или и двете едновременно. Това е. Ако си популист - ти ще използваш езика си само за комуникиране, ако си писател или учен - ще оформяш мислите си чрез/със/благодарение на него. Ако си велик човек - ще си служиш с езика по най-пълзотворния начин: ще общуваш с него, ще мислиш с него, ще живееш чрез него.
И така нататък, и така нататък...
Коментари
Публикуване на коментар