Елица Стафанова: Животът ми е тясно свързан с ВТУ

Елица Стафанова е възпитаничка на ВТУ, специалност Богословие и Философия. Към момента Елица е старши администратор в хотел. На 26-и март  с нея проведохме разговор за спомените й от ВТУ. 

 - Елица, здравей! Ти си възпитаничка на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Нека да започнем с това - каква специалност си завършила?

 - Учих в първия випуск на новооткритата през 1991 година специалност Богословие. Това беше основната ми специалност, а втората - Философия. Преподаваха ни ерудирани преподаватели от Академията в София и от ВТУ, повечето пътуваха от София, защото тогава все още нямаше местни кадри. Изкарах и една докторантура по Философия през 2004 г.

 - Какво няма да забравиш никога от Университета в Търново? 

 - По латински и старогръцки ни преподаваше гениалния поет Радко Радков. На граматика не ни научи, но в неговите часове нямаше отсъстващи, той ни рецитираше цели драми. Радко е емблематичен! Има преподаватели във ВТУ, които са кадри на ВТУ, мои колеги, уважавани професионалисти - например Тодор Тодоров - преподавател по църковна археология, доц. Свилен Тутеков от Богословски факултет - това са много достойни имена. Тутеков е полусляп и въпреки това се е развил в сферата на науката.
    Има и един емблематичен студент, когото познават поколения студенти - Херардо от Еквадор. Имаше страхотен театър, режисьор беше Тамара Иванова. Този театър се помещаваше в т. нар. Клуб за естетическо възпитание (КЕВ-а), в сградата на студентски стол.

 - Ще разкажеш ли нещо по-специално за този Херардо от Еквадор. С какво е бил толкова емблематичен. Спомняш ли си някаква случка?

 - Първо, той беше колоритна личност. Доколкото си спомням, бяха го пратили по социалистическа линия да учи медицина в България. Но той разбрал, че това не е за него и беше записал история. Обличаше се като индианец, с дълга коса и препаска на главата. Херардо говореше добре български, канеха го навсякъде - за напиване, за купони и т.н. Не помня точно колко години беше в България, но със сигурност не бяха малко. След като се прибра в родината си, всички изведнъж рязко изгубиха връзка с него. Пусна се слух, че е бил убит в междуособици. Наскоро обаче всички бяхме щастливи да научим, че е жив и здрав, има семейство и е кръстил първородния си син с българско име. Мисля, че работи като учител.

 - Прекрасна история! Но нека засега оставим Херардо настрана. Разкажи ми за времето, прекарано в университета. Има ли случка, която ти е направила толкова силно впечатление, че да я помниш и до ден днешен ?

 - Спомените ми се връщат към преподаватели, които са ме вдъхновявали. Проф. Славчо Вълчанов, който ни водеще Въведение в Стария Завет, Тълкувание на Стария Завет и староиврит. Уникален ерудит. За съжаление наскоро почина. Другият е преподавателят ми по Християнска философия - проф. Антоний Хубанчев.

 - Има ли нещо по-особено в начина им на преподаване? С какво те впечатляваха тогава?

 - Бяха харизматични и заразяващи ни с трескавото желание да навлезем в науката. Те не бяха сухи, не бяха схоластични, никога не четяха лекциите си. Словото им беше живо. Проф. Вълчанов ни призоваваше да задаваме въпроси, докато постигнем "безвъпросна яснота".
Когато ни преподаваше иврит, той картинно ни обясняваше значенията на думите - например думата на староиврит за езеро се превежда буквално като "очите, с които земята гледа небето".
    Имаше също така един друг емблематичен студент, казваше се Меглен, но всички му казвахме Кмета. Той беше типичното хипи. Участваше като актьор в Студентския театър заедно със сегашния актьор от Търновския театър - Иван... забравих фамилията. Та Кмета след като завърши български и история, отвори книжарничка. Беше с разбирания на възрожденец. Дълги години се опитва да живее в ограниченията на статуквото. Накрая, въпреки патриотизма си, затвори книжарничката и замина за Испания. Ако се поинтересувам от общо познати, сигурно ще разбера какво се случва с него.
    Преди години имаше едно култово заведение в района на Университета
всички му казвахме "При мазния". Студенти и преподаватели сядаха да хапнат, да пийнат биричка с шекмбе чорба. Намира се на мястото на сегашната квартална аптека в преподавателските блокове - точно на автобусната спирка.

 - Впрочем - колко години си прекарала във ВТУ?

 - Зависи какво разбираш под това във ВТУ. Аз съм израснала в двора на ВТУ - там играехме като деца.  Помня бригадирите, които лятото настаняваха с общежитията и с песен и под строй влизаха от общежитията за вечеря в студентския стол. A ние бяхме цели тумби преподавателски деца... Представи си цялото преподавателско градче заселено с млади преподаватели и повечето семейства бяха с по 2 деца. За нас всяка Нова година се организираше раздаване на подаръци от Дядо Мраз и Снежанка в аулата на ВТУ. Тогава имаше заведение, влизаше се от долната страна.

 - А сега - от дистанцията на времето какво мислиш ти е дал Университетът в Търново като университет?

 - ВТУ имаше наистина многообразна дейност: културна, научна, оформяща мироглед. Животът ми е толкова тясно свързан с него, че може да се каже, че по-голямата част от живота ми е минала в него, средата в която съм израснала и съм се формирала е университетска. Имахме студентско танцово студио, имахме още едно театрално студио, изобщо в университета кипеше културен живот.

- Как искаш да завършим нашия разговор?

 - Нямам идея.

 - Предлагам да обобщиш добрите си впечатления. 

 - Мисля, че последното което казах е доста показателно. Великотърновският университет е част от живота ми от детството до сега, по различни начини - чрез средата с която съм израснала, чрез преподавателите, които са ме въвеждали в света на науката, чрез колегите, с които сме споделяли общи интереси, ценности и години.

26 март 2013г. 



Спомени от ВТУ


Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба