Търсене в този блог

Translate

20.04.2013 г.

Черно на бяло - писмото от ЕК до Пламен Орешарски, с което се спират плащанията през 2008г.

       Няма шега, няма измама. Представям Ви писмото от 22 юли 2008г. от Европейската комисия до  Пламен Орешарски, с което ясно се заявява, че се прекратяват авансови плащания по пътни проекти от Кохезионния фонд. Това е само едно от многото писма, изпратени от Европейската комисия до министрите от БСП, в които се заявява спиране на плащания с европейски пари.
       Знаете - по това време Пламен Орешарски е министър на финансите, а към момента Орешарски е кандидат за премиерския пост.



ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Генерална дирекция "Регионална политика"
Генерален директор

До Пламен Орешарски,
Министър на финансите
Министерство на финансите
Ул. "Раковски" № 102
1040 София
БЪЛГАРИЯ

Брюксел, 22.07.2008*006860


Драги Министре,

Тема: Прекратяване на авансови плащания по пътни проекти от Кохезионния фонд

През януари 2008 г. бяха отправени твърдения за конфликт на интереси срещу изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (ФРПИ). Също така за вземане на подкупи бяха арестувани директорът на дирекция "Усвояване на средства от Европейския съюз" във фонда (Любомир Лилов, бел.ред.) и началникът на отдела по програма ИСПА (сектор "Подготовка на търгове и договаряне" Иван Владимиров). В писмото си от 24 януари 2008 г. моята служба поиска от Министерството на финансите да не сертифицира каквото и да е плащане, нито да сключва каквито и да е нови договори с Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" като специфичен бенефициент, докато не се разберат резултатите от разследванията по тези твърдения.

Оттогава българските власти предприеха някои действия да поправят положението: извършени бяха няколко ревизии, съставен бе план за действие, започна трансформация на ФРПИ и в Парламента бе внесен законопроект за конфликта на интереси. Комисията (на ЕС) приветства също назначаването на заместник министър-председател, отговорен за фондовете на ЕС.

Без да се отричат действията, извършени от вашите служби досега с цел да бъдат отстранени значителните недостатъци в системите за управление и контрол, те не успяха да дадат на Комисията достатъчно гаранции, че ИСПА/Кохезионният фонд не са били предмет на тежки злоупотреби или измами. Все още се очаква да бъдат взети важни решения в резултат на одиторските проверки и да бъдат приложени произтичащи от тях ефективни мерки.

Затова ви пиша да ви информирам съгласно член Н от Приложение II на Правилник 1164/1994 г., че предлагам на Комисаря (по регионалната политика Данута) Хюбнер да спре авансовите плащания от Кохезионния фонд за следните проекти:

2001/BG/16/P/PT/004 - Магистрала "Люлин" - от Околовръстен път София до пътен възел Даскалово, намиращи се в България.

2006/BG/16/P/PA/003 - Техническата помощ за изготвяне на пътни проекти за общоевропейските транспортни коридори през България.

По мнението на Комисията ръководният орган на посочените проекти, а именно Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", не успя да изгради системи за управление и контрол, гарантиращи безупречно финансово управление на Кохезионния фонд съгласно общоприетите принципи и стандарти, и в частност да даде подходящи гаранции за законност и порядъчност при правилното използване на процедурите за публично възлагане на проекти.

ФРПИ е единствен бенефициент по една цяла приоритетна ос на Оперативна програма "Транспорт" за периода 2007-2013 г. с бюджет от над 1 млрд. евро. Сигурен съм, че ще се съгласите, че би било неприемливо да продължат плащания дори при най-малко подозрение за честността на ФРПИ, като се имат предвид тежките недостатъци, които бяха разкрити по текущи проекти от Кохезионния фонд, а също случаи на измами и конфликт на интереси.

Комисията има отговорност към европейските данъкоплатци, включително към българското общество, да гарантира, че бюджетът за кохезионната политика се изразходва правилно и че всички нередности могат да бъдат предотвратени, разкрити и поправени. Ако бъдат загубени средства в резултат на грешки или небрежност от страна на българското правителство, то ще бъде отговорно да възстанови сумите, изгубени от общия бюджет на Европейския съюз.

За да бъде отменено прекратяването (на плащанията), Комисията очаква:

(1) По-нататъшно разследване и ясни заключения, които да определят дали е имало някакъв действителен конфликт на интереси, за да се гарантира, че нито една процедура за възлагане и сключване на договори не е довела до злоупотреба с пари от Кохезионния фонд.

(2) Нов детайлизиран и изчерпателен план за действие спрямо ФРПИ, визиращ всяка от нередностите, открити от KPMG спрямо съфинансираните от Кохезионния фонд проекти. Планът за действие трябва ясно да посочва набелязаните поправителни мерки с точни и реалистични срокове за изпълнение. След това българските власти са призвани да дадат доказателства за приложението на тези мерки, така че службите на Комисията да бъдат в състояние да проверят резултатите.

(3) Да се изработи актуализирано предписание на системите за управление и контрол на ФРПИ след неговото преструктуриране.

Позовавам се също на моето писмо от 17 юли 2008 г. относно становището на Комисията за необходимите действия във връзка с разкритията в най-новите одиторски доклади на KPMG за конфликта на интереси във ФРПИ, в доверителните доклади и одитния доклад за съответствие.

Освен това Комисията съветва вашите власти да извършите пълен анализ чрез вашия орган за оценка на съответствие спрямо системите за управление и контрол на ФРПИ като част от процеса за оценка за съответствие по отношение на Оперативните програми, в които бенефициент е ФРПИ.

Желая ви всичко най-добро в успешната трансформация на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Позволете ми да ви уверя, че моите служби са на разположение да дадат каквато могат помощ, както са правили и в миналото.

Искрено ваш:
Дирк Анер

Копия:
Вицепремиера г-жа Меглена Плугчиева
Н. пр. Б. Коцев, посланик , постоянен представител на Р. България в ЕС
Г-н П. Мутафчиев, министър на транспорта
Г-н А. Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството
Г-жа К. Дей, генерален секретар
Г-н Дж. Фол, генерален директор на ГД "Правосъдие свобода и сигурност"
Г-н Ж.-Л. Демарти, генерален директор на ГД "Селско стопанство и развитие на селските райони"
Г-н Н. ван дер Пас, генерален директор на ГД "Труд, социални грижи и равни възможности"
Г-н. Ф.-Х. Брюнер, генерален директор на ОЛАФ
Г-н М. Лий, генерален директор на ГД "Разширяване"
Г-н М. Льометр, началник на кабинета на комисар Хюбнер
Г-жа В. Алиата-Ди Вилафранка, ГД "Регионална политика", Директор А
Г-н Р. Хол, ГД "Регионална политика", Директор Б
Г-н Н. Мартин, ГД "Регионална политика", Директор Ж
Г-н Ш. Грутаж, ГД "Регионална политика" А3
Г-н С. Грант, ГД "Регионална политика" Б3
Г-н Л. Андерсон-Пенч, ГД "Регионална политика", Ж2


Край на писмото.

Писмото е публикувано за пръв път на 28 юли 2008г. на страниците на вестник "Сега" със заглавие "Писмото от Брюксел, което взриви управляващата коалиция" и следния встъпителни текст:
Вестник "Сега" неволно смути заседанието на управляващата коалиция в Банско, като публикува в деня на откриването му информация, че Еврокомисията спира авансовите плащания по Кохезионния фонд за пътни проекти в България заради съмнения за корупция във Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (ФРПИ). Под заплаха са 1,6 млрд. евро по оперативна програма "Транспорт" за модернизация на жп линии, магистрали и речния превоз, ако България не даде безспорни доказателства за почтеност.

Предупреждението се съдържа в писмо на генералния директор на Генерална дирекция "Регионална политика" Дирк Анер от 22 юли 2008 г. Точно той през януари пръв замрази временно еврофондове по предприсъединителната програма ИСПА. С новото писмо Анер информира българските власти, че временното спиране на парите от тази програма за магистрала "Люлин" и за техническата помощ за изготвяне на проекти за общоевропейските транспортни коридори през България е отнесено на равнище комисари, което по правилата на ЕС го прави окончателно. В документа се казва още, че няма да има никакви други плащания по оперативна програма "Транспорт", чийто основен бенефициент е пътният фонд, докато не се изчистят всички съмнения за корупция.

В събота вицепремиерът Меглена Плугчиева нервно възрази от Банско, че писмото на Дирк Анер не третира въпроса за спирането на парите за Оперативна програма "Транспорт", и емоционално обвини "Сега" в превратно тълкуване на текста му. Според нея писмото засягало само темата за ФРПИ и било "предупреждение за саниране на компрометирания фонд". Председателят на транспортната комисия в парламента Йордан Мирчев пък заяви, че писмото визира единствено необходимостта от нова ревизия на пътния фонд.

Поради възникналите противоречия вестник "Сега" публикува пълния текст на писмото на Дирк Анер, за да може всеки читател сам да направи своите изводи.


Вижте статията от вестник "Сега" тук:
http://www.segabg.com/article.php?issueid=3039&sectionid=5&id=0000901

Няколко думи за мекането

     Хайде и аз да се изкажа по проблема за мекането. Отсега да кажа - не се вземам на сериозно (1)(2) . Та - да преминем към същността. Що е то мекане? Чета различни мнения по въпроса, ето едно-две:
Мекането е неправилно спрягане на глаголите от първото и второто спрежение, при което формите за първо лице, множествено число получават окончание -ме вместо само -м (мислиме, правиме) (3) .
Мекането е явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице множествено число на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието „-ме“ (примери: говориме, ядеме) (4) .
Тук трябва да кажем с думи прости, че мекането означава да сложиш окончание "-ме" там, където трябва да е окончание "-м". Това е цялата философия. Естествено - говорим си за глаголи, не за съществителни имена (5) . И то - говорим си за едни по-специални глаголи - това са глаголите от т.нар. първо и второ спрежение.
     Как стои въпросът със спреженията? Спреженията в българския език са три на брой - първо, второ и трето. Не бива да забравяме спомена от училищния пример - летища - лЕтИщА; т.е.:
  1. Глаголите от първото спрежение - това са глаголи, които в сегашно време и в той, тя, то - лицето (3л.ед.ч.) завършват на "- е". 
  2. Глаголите от второто спрежение - това са глаголи, които в  сегашно време и в той, тя, то - лицето завършват на "- и"
  3. Глаголите от първото спрежение - това са глаголи, които в сегашно време и в той, тя, то - лицето завършват на "- а" или "- я"
Тоест само глаголите от трето спрежение могат да окончават на "-ме" в първо лице, множествено число (т.е. Ние лицето)(6): Ние изпяваме, Ние изиграваме, Ние искаме, Ние дишаме, Ние проветряваме, Ние бутаме и т.н (7). Толкова за спреженията. 
Продължаваме с мекането.
    Нещо твърде интересно: "мекането е изключително силен дразнител за "ухото" на жителите от Източна България" - написа преди време Стоян Буров(8), а сайтът промакедония чрез труда на Стойко Стойков(9) дори ни показва карта на т.нар. фонетични изоглоси(10), в която карта е вкарано и тъй благозвучно нареченото "мекане". Тук бързам да уточня какво е това нещо "излоглоса". Изоглосата представлява граница, очертаваща географското разпространение на дадено езиково явление. Не зная дали все още не са се отрекли от мнението си, но българските езиковеди, лингвисти са на становището, че: 
"Изолосата "-м", "-ме"  върви успоредно на ятовата граница от западната ѝ страна - приблизително мислена права линия от Оряхово към Своге и оттам малко на изток от Искъра до Елин Пелин, Велинград, Девин и Смолян. "(11)
Лично мое мнение, както всичко друго написано в този блог, е че в днешно време, към днешна дата географията няма място в лингвистиката. Поне по този въпрос не би трябвало да имат допирни точки. Българската диалектология не би трябвало да изучава "мекането" като диалект, защото не е диалект. Видиш ли - очертали са му границите - "малко на изток от Искъра"(12), и дотам се простира. Мекането не трябва да е обект на изучаване на диалектологията (в този си вид), защото това не е териториално ограничен диалект - има го и във Варна, има го и в Банкя, Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Северозапад, Североизток... навсякъде - даже и в министерски съвет(13). Мекането си е Мекане - с главно "ме"... Изучаването на това явление днес от страна на диалектологията обрича на неуспех начинанието просто защото мекането е обект на друга наука. И тази наука се нарича морфология. Ето една прекрасна мисъл на Михаил Виденов:
"Езиковедската общност ще загуби окончателно своя престиж, ако не съумее да се обърне към съвременните явления в езика ни, следващ повелята на общественото развитие."(14) 
И така. Мекането може някога да е било диалектна особеност и проява, днес обаче не е. Мекането не е диалект, трудно бих се съгласил и с позицията, че е жаргон (която, впрочем е по-приемлива).  

__________________________________
Бележки под линия:
1. Защото някой ми беше казал, че човек не трябва никога да се взема на сериозно. Не помня кой го беше казал, но мисля, че беше голям човек - щом, все пак, съм запомнил посланието, следователно е голям човек, аз се вслушвам в големи хора. ;)
2. Сещам се за една велика мисъл, не си спомням на кого е, но казваше следното: "Човек, който настойчиво повтаря, че не е глупак, обикновено има съмнения по въпроса", та така и аз - настойчиво повтарям, че не се вземам на сериозно
3. "За произхода на мекането и разпространението му" (http://arath.blog.bg/drugi/2007/12/03/za-proizhoda-na-mekaneto-i-razprostranenieto-mu.139171)
4. Мекане в Уикипедия (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мекане)
5. Да се обърнеш към някого с Максиме, вместо с Максим не е мекане.
6. Тоест - казано с други думи: за да има окончание "-ме" на глагола в Ние-лицето, то трябва да има окончание "-а" или "-я" в Той,тя,то-лицето
7. Виж също "По въпроса за спрежението на глаголите", Кога глаголната форма за 1 л. мн. ч. завършва на "-ме"? (http://iwo04.blog.bg/drugi/2012/03/26/po-vyprosa-za-sprejenieto-na-glagolite.928555).
8. "Две норми на българската устна книжовна реч" (http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm)
9. "Българска диалектология" (1962, 1968, 1993; 4-то фототипно изд. София 2002, Акад. изд. "Проф. Марин Дринов") http://promacedonia.com/jchorb/st/
10. Виж картата на фонетичните изоглоси тук: http://promacedonia.com/jchorb/st/karta_3.gif
11. Взето назаем от Уикипедия - http://bg.wikipedia.org/wiki/Мекане
12. Звучи като народна песен
13. 8. "Две норми на българската устна книжовна реч" (http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm)
14. "По въпроса за "масовата грешка" в езика на съвременната българска интелигенция" http://liternet.bg/publish3/mvidenov/masovata.htm


Шесте лица на глагола


  1. Първо лице в единствено число - Аз-лицето - това е лицето, което говори; говорещият. 
  2. Второ лице в единствено число - Ти-лицето - това е лицето, на което се говори; слушателят. 
  3. Трето лице в единствено число - Той, Тя, То-лицето - това е лицето, за което се говори. 
  4. Първо лице в множествено число - Ние-лицето - това е множество, включващо говорещия. 
  5. Второ лице в множествено число - Вие-лицето - това е множество, изключващо говорещия. 
  6. Трето лице в множествено число - Те-лицето  - това е множество, за което се говори. 







17.04.2013 г.

Ето как могат да гласуват студентите


ВЪЗМОЖНОСТИ
 ЗА ГЛАСУВАНЕ НА СТУДЕНТИ
В ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 12.05.2013Г.



I. С подадено заявление за вписване по настоящ адрес на основание чл. 53 от ИК и гласуване в секция по настоящ адрес на вписване в регистъра - всеки гласоподавател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящия си адрес. За целта той трябва да подаде искане до общинската администрация по настоящ адрес в срок до 27.04.2013 г. Искането може да бъде подадено по един от следните начини:
o Писмено - в общинската администрация по настоящия си адрес. Вида на искането е Приложение № 20 .
o По електронен път - чрез сайта на ГД ГРАО http://www.grao.bg/elections/ с универсален електронен подпис.
II. Гласуване на ученици и студенти в деня на изборите /12.05.2013г./ в избирателна секция по избор. 
Чл. 207. (1) При произвеждане на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България избирател, който е ученик или студент - редовно обучение, може да гласува в избирателна секция по избор в населеното място, където се обучава, когато то е различно от населеното място по постоянен адрес, след представяне на:
1. документ за самоличност;
2. надлежно заверена от учебното заведение със седалище в населеното място за съответната учебна година ученическа книжка или за съответния семестър студентска книжка;
3. декларация по образец, че не е гласувал и няма да гласува на друго място. (http://www.cik.bg/f/71)
(2) Избирателят ученик или студент се вписва в допълнителния избирателен списък. В допълнителния избирателен списък се вписват всички данни на избирателя и списъкът се подписва от председателя и секретаря.
(3) Декларацията по ал. 1, т. 3 се прилага към допълнителния избирателен списък и е неразделна част от него.
(4) По време на гласуването ученическата или студентската книжка остава в секционната избирателна комисия заедно с документа за самоличност на избирателя ученик или студент.
(5) След полагането на подпис от избирателя в избирателния списък в ученическата или студентската книжка се вписва датата на изборите и се отбелязва, че ученикът или студентът е гласувал. Книжката се подписва от председателя или секретаря и от един член на секционната избирателна комисия, предложени от различни партии и коалиции от партии, след което се връща на избирателя заедно с документа му за самоличност
  

За повече информация - вижте изборния кодекс

15.04.2013 г.

Днешната Хубава Елена*


И какво като си хубава Елена
и науки учила си висши!
Хубостта е днес преоценена -
с доларови пръсти я разнищват.

Парис е оторизиран дилър.
За богини - хич не го е еня!
Не в конкурс за хубост влага сили,
а във люти битки за зелено...

Ленче, Ленче - лековерна душо,
хич недей на хубост да разчиташ.
Чуй добре какво ще ти подшушна:
- Най-добре е - запретни полите!

И не се прави на Афродита -
не търси богоизбрани хора.
... Инак като гламава ще скиташ
само с ябълката на раздора!

_______
* Хубавата Елена - древногръцка княгиня, прочута със своята красота. Дъщеря на Леда, сестра на Клитемнестра, на Кастор и Полукс, и съпруга на Менелай. Била отнета от Парис и това предизвикало Троянската война. След смъртта на Парис, тя се оженила за неговия брат Деифоб, когото предала на гърците при превземането на Троя. Менелай отново я прибрал и я отвел в Спарта.

Из "Голямото щракане", автор Николай Гюлев, 1998 г. - експресно издание на списания "Плесница", редактор Тодор Чонов.

9.04.2013 г.

Блогът на Павлина

         Блогът на Павлина (http://pavlinav.wordpress.com/)е блог за българския език. Е, това е съвсем нормално - все пак Павлина е филолог. И като филолог, Павлина се вълнува от най-различни въпроси отнасящи се до българския език. Интересното на блогът на Павлина е това, че нещата, които се публикуват в него са все актуални и интересни. Тези неща се представят на достъпен език и всеки, които има колебания относно някое правило или някое изключение на правило може да отвори блога и да прочете това-онова. :)
         Безспорно приносът на блога е голям, да не кажа огромен. Статиите (или постовете) в него са изключително информативни (есенциални) и не са кой знае колко разгърнати. Това последното - не са разгърнати - е от голямо значение за съвремието ни. Именно тази неразгърнатост привлича и приковава вниманието на читателите. Споменах някъде думата "есенциален" - това ще рече, че същността, същината на информацията е съсредоточена в такъв обем текст, какъвто може да бъде лишен от словоизлишество. Това е важно. Особено за нашето време.
         Блогът на Павлина е не просто блог. За някои писаното в този блог може да бъде популярна литература, но не и за други. По-младите филолози, студентстващите филолози като мен гледат на този блог като на своеобразен справочник и като нещо неизбежно в подготовката и развитието на един филолог. Но... какво говоря? Какво е справочник - това е книга със специализирана информация по дадени въпроси. Не - не ще да е блогът на Павлина такава книга. Тук информацията не е само специализирана . Тя е и актуална. От тази гледна точка Блогът на Павлина е трибуна на филологическата мисъл. Желая на всички блогове, които са ориентирани към филологията да добият подобна популярност, която наистина е завидна!

1.04.2013 г.

"Пази боже, сляпо да прогледа" - затворено четене

      Влизаш в google, пишеш "Пази боже, сляпо да прогледа" и започваш да четеш. След около десетина минути вече си приключил с четенето.
      За да разбереш творбата не ти трябва да знаеш нито, кога е писана, нито къде е писана, и нито дори кой я е писал. Хващаш текста и четеш. Четеш творбата, четеш идеята. Абстрахираш се от автора и от времето на написване. Затворено четене. Кво ще рече затворено четене? Ето:


 Внимателното и последователно интерпретиране на текст или кратък пасаж от текст, с фокусиране на вниманието на четящия върху текста сам по себе си, извън контекста на времето на неговото създаване или пък биография на автора и прочее. 

      И като прочетеш текста така, тогава ще видиш идеята. Това е най-добрият метод за възприемане на идеи. В противен случай възприемаш манипулациите на деня. Както има герои на деня, така има и манипулации на деня.
      Първото нещо, което прави впечатление е това, че заглавието на текста съвпада със завършека на текста. Този завършек го възприемам като епилог. Та - чисто формално творбата е затворена в цялостта на онова, което е казано в заглавието - с него започва и с него завършва; то е  в началото, то е и в края. Дотук. Толкова!
      Казват, че "в "Пази боже, сляпо да прогледа" се разобличава един от героите на новото време - самозабравилия се, възгордял се от главоломното си издигане - Христофор Белокровский" (източник1 , източник2). Дали този възгорделият се и самозабравилият се Христофор е герой на новото или пък на старото време, аз не зная. Факт е обаче, че той ще бъде заклеймен от читателя, заради това, което прави в края на разказа.
      Творбата завършва така, както е започнала - пази боже сляпо да прогледа. Какво ще рече "пази боже сляпо да прогледа"? Как да тълкуваме този израз извън контекста на творбата? Пази - Боже - Сляпо - Да прогледа. Може би ще рече "Не позволявай, боже, сляпото/слепият да прогледне". Молба, едва ли не, само и само слепецът да не прогледне. Слепец да не прогледне. Тоест да не се дават възможности, най-общо казано, на човек, който изначално, първоначално е лишен от тези възможности. По аналогия можем да създадем подобни изрази: "Пази боже глухият да не започне да чува", "Пази боже бедният да не забогатее" и т.н. Слепият трябва да си остане сляп, глухият - глух, бедният - беден. Това е. Така трябва. Ако ли не - тогава другите страдат. Това е идеята на творбата - всяка жаба да си знае гьола и всеки да си знае мястото.
      Да, това е един тъжен разказ; да, това е една тъжна история. Но дайте да сме обективни - главният герой сменя социума, обществената прослойка, средата - както искате го наречете. Извън този социум, той става друг човек, защото социума изгражда личността му. Освен, че хората изграждат социума, нека не забравяме, че и социума изгражда самите индивиди, личности, хора. Те (социума и личността) са в двупосочни връзки на взаимодействие.
      Обществото, в което Христофор е живял някога, когато е бил малък, санкционира тежко това, че той е сменил средата. Как? Ами чрез епилога, чрез последния ред в творбата - "Пази боже сляпо да прогледа!" Кой изрича това? Това е реплика на разказвача, а разказвачът е вътре в литературната творба, не извън нея. Той е бил там, в онова общество, в онзи социум, видял е, чул е и сега ни разказва. И именно той възкликва накрая на творбата с това прословуто "Пази боже сляпо да прогледа!", че чак и удивителен знак е сложил. 
      Това общество не приема постъпката на Христофор Белокровский за правилна и не би приело която и да е постъпка, освен една-единствена - своята. Това е затворено общество. Затворено общество, което приема процесът промяна като нещо изключително лошо. Това - да дадеш възможност (в най-общия смисъл, шанс) на някой се счита за недопустимо. А когато някой го допусне - той ще търпи последствията от собствените си действия.








Становища за същността на книжовния език

Понятието книжовен език не се разбира по еднакъв начин от всеки. Има различни становища за това - що е то книжовен език. Предлагам да видим някои от становищата по въпроса:
  • Широко разпространено е становището, според което книжовният език е високо обработена от писателите форма на общонародния език. 
  • Според друго становище книжовният език е установена система от норми от общонародния език. 
  • Има и становища, според които книжовният език е език на книжнината. 
  • Според Виноградов книжовният език е явление, противопоставящо се на разговорния, и дори на общонародния език. 
  • Според Ст. Младенов книжовният език не съществува като някакъв отделен език извън индивидуалните говори на книжовните дейци или извън народните говори. Всеки книжовен език, смята Младенов, е само функция на "живия" говорим език.(1)  
  • Ал. Теодоров-Балан смята, че "книжовният език е такава реалност у онези, които го говорят, каквато реалност е говорът на едно селище, говорът на една особа."(2)  
  • Л. Андрейчин определя книжовния език като общонародна, стандартна, високо обработена езикова форма, отличаваща се от диалектите с определени общозадължителни норми и с много по-богати изразни средства. (3)

_______________________________
1 - Младенов, Ст., Ст. Попвасилев. Граматика на българския език. С., 1939, с. 3.
2 - Т.-Балан, А. Български залиси. С., 1956, с. 80.
3 - Андрейчин, Л., В. Попова, Хр. Първев. Христоматия по история на новобългарския книжовен език. С., 1973, с. 6.








Честит празник, господин Станишев!

      Днес е първи април - ден на шегата. Така пише на календара - че е ден на шегата. Обаче аз си го знам като ден на лъжата. Днес е празникът на българските социалисти, и по-специално - професионален празник на Сергей Станишев. Но това е така, само ако приемем, че днес е ден на лъжата, а не на шегата - защото той не е шегаджия, не е шегобиец, той си е най-обикновен лъжец. Въпреки, че напоследък и за лъжец не става. Нали за да лъжеш, трябва все пак някой да ти вярва.