Няколко думи за мекането

     Хайде и аз да се изкажа по проблема за мекането. Отсега да кажа - не се вземам на сериозно (1)(2) . Та - да преминем към същността. Що е то мекане? Чета различни мнения по въпроса, ето едно-две:

Мекането е неправилно спрягане на глаголите от първото и второто спрежение, при което формите за първо лице, множествено число получават окончание -ме вместо само -м (мислиме, правиме) (3) .

Мекането е явление в западните говори на българския език, при което формата за първо лице множествено число на глаголите от I и II спрежение се образува с окончанието „-ме“ (примери: говориме, ядеме) (4) .

Тук трябва да кажем с думи прости, че мекането означава да сложиш окончание "-ме" там, където трябва да е окончание "-м". Това е цялата философия. Естествено - говорим си за глаголи, не за съществителни имена (5) . И то - говорим си за едни по-специални глаголи - това са глаголите от т.нар. първо и второ спрежение.
     Как стои въпросът със спреженията? Спреженията в българския език са три на брой - първо, второ и трето. Не бива да забравяме спомена от училищния пример - летища - лЕтИщА; т.е.:

1. Глаголите от първото спрежение - това са глаголи, които в сегашно време и в той, тя, то - лицето (3л.ед.ч.) завършват на "- е". 
2. Глаголите от второто спрежение - това са глаголи, които в  сегашно време и в той, тя, то - лицето завършват на "- и". 
3. Глаголите от първото спрежение - това са глаголи, които в сегашно време и в той, тя, то - лицето завършват на "- а" или "- я". 

Тоест само глаголите от трето спрежение могат да окончават на "-ме" в първо лице, множествено число (т.е. Ние лицето)(6): Ние изпяваме, Ние изиграваме, Ние искаме, Ние дишаме, Ние проветряваме, Ние бутаме и т.н (7). Толкова за спреженията. 

Продължаваме с мекането.
    Нещо твърде интересно: "мекането е изключително силен дразнител за "ухото" на жителите от Източна България" - написа преди време Стоян Буров(8), а сайтът промакедония чрез труда на Стойко Стойков(9) дори ни показва карта на т.нар. фонетични изоглоси(10), в която карта е вкарано и тъй благозвучно нареченото "мекане". Тук бързам да уточня какво е това нещо "излоглоса". Изоглосата представлява граница, очертаваща географското разпространение на дадено езиково явление. Не зная дали все още не са се отрекли от мнението си, но българските езиковеди, лингвисти са на становището, че: 

"Изолосата "-м", "-ме"  върви успоредно на ятовата граница от западната ѝ страна - приблизително мислена права линия от Оряхово към Своге и оттам малко на изток от Искъра до Елин Пелин, Велинград, Девин и Смолян. "(11)

Лично мое мнение, както всичко друго написано в този блог, е че в днешно време, към днешна дата географията няма място в лингвистиката. Поне по този въпрос не би трябвало да имат допирни точки. Българската диалектология не би трябвало да изучава "мекането" като диалект, защото не е диалект. Видиш ли - очертали са му границите - "малко на изток от Искъра"(12), и дотам се простира. Мекането не трябва да е обект на изучаване на диалектологията (в този си вид), защото това не е териториално ограничен диалект - има го и във Варна, има го и в Банкя, Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Северозапад, Североизток... навсякъде - даже и в министерски съвет(13). Мекането си е Мекане - с главно "ме"... Изучаването на това явление днес от страна на диалектологията обрича на неуспех начинанието просто защото мекането е обект на друга наука. И тази наука се нарича морфология. Ето една прекрасна мисъл на Михаил Виденов:

"Езиковедската общност ще загуби окончателно своя престиж, ако не съумее да се обърне към съвременните явления в езика ни, следващ повелята на общественото развитие."(14) 

И така. Мекането може някога да е било диалектна особеност и проява, днес обаче не е. Мекането не е диалект, трудно бих се съгласил и с позицията, че е жаргон (която, впрочем е по-приемлива).  

__________________________________
Бележки под линия:
1. Защото някой ми беше казал, че човек не трябва никога да се взема на сериозно. Не помня кой го беше казал, но мисля, че беше голям човек - щом, все пак, съм запомнил посланието, следователно е голям човек, аз се вслушвам в големи хора. ;)
2. Сещам се за една велика мисъл, не си спомням на кого е, но казваше следното: "Човек, който настойчиво повтаря, че не е глупак, обикновено има съмнения по въпроса", та така и аз - настойчиво повтарям, че не се вземам на сериозно
3. "За произхода на мекането и разпространението му" (http://arath.blog.bg/drugi/2007/12/03/za-proizhoda-na-mekaneto-i-razprostranenieto-mu.139171)
4. Мекане в Уикипедия (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мекане)
5. Да се обърнеш към някого с Максиме, вместо с Максим не е мекане.
6. Тоест - казано с други думи: за да има окончание "-ме" на глагола в Ние-лицето, то трябва да има окончание "-а" или "-я" в Той,тя,то-лицето
7. Виж също "По въпроса за спрежението на глаголите", Кога глаголната форма за 1 л. мн. ч. завършва на "-ме"? (http://iwo04.blog.bg/drugi/2012/03/26/po-vyprosa-za-sprejenieto-na-glagolite.928555).
8. "Две норми на българската устна книжовна реч" (http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm)
9. "Българска диалектология" (1962, 1968, 1993; 4-то фототипно изд. София 2002, Акад. изд. "Проф. Марин Дринов") http://promacedonia.com/jchorb/st/
10. Виж картата на фонетичните изоглоси тук: http://promacedonia.com/jchorb/st/karta_3.gif
11. Взето назаем от Уикипедия - http://bg.wikipedia.org/wiki/Мекане
12. Звучи като народна песен
13. 8. "Две норми на българската устна книжовна реч" (http://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm)

14. "По въпроса за "масовата грешка" в езика на съвременната българска интелигенция" http://liternet.bg/publish3/mvidenov/masovata.htm