Обща характеристика на Уикипедия

СЪДЪРЖАНИЕ

Няколко уводни изречения 

Що е то “Уикипедия” 

История на Уикипедия 

Технологията "Уики" 

Свободно съдържание 

Организация на сайта 

Философия на Уикипедия 

Статиите в Уикипедия 

Неутрална гледна точка 

Уикипедианци 

Уикипедианска общност 

Уикихолизъм 

Симптоми на Уикихолизма 

Източници 

Няколко уводни изречения

Този текст е създаден преди всичко като курсова работа по дисциплината “Радио и телевизионна журналистика”, която изучавам във ВТУ. Същият текст е публикуван в блога “Впечатленията” (vpechatleniata.blogspot.com) и може свободно да бъде ползван и разпространяван.

Изготвил: Благо Цветанов, специалност Българска филология, 3-ти курс, факултетен номер: 5578.

Целта на настоящата курсова работа е да се направи опит да бъде разгледана Българоезичната Уикипедия от два аспекта - функционален аспект, тоест Уикипедия като енциклопедия, и социален аспект - тоест Уикипедия като общност.

Що е то “Уикипедия”

Изключително трудно е да се даде дефиниция на нещо, което постоянно търпи промяна. Така е и с Уикипедия. Ако преди 10 години се твърдеше, че Уикипедия е мултиезичен проект за съставяне на онлайн енциклопедия, то в момента се твърди, че Уикипедия е не проект за многоезична енциклопедия, а многоезична енциклопедия. Тоест - ако преди 10 години дефиницията е била “проект за енциклопедия”, то в момента дефиницията е “енциклопедия”.

Уикипедия е общотематична енциклопедия, развивана на над 270 световни езика и диалекта. Това, което прави Уикипедия различна енциклопедия са нейните автори. Уикипедия не се пише от учени, а от доброволци, потребители. Всеки посетител на сайта, четящ някаква статия, може да добави, премахне или пък поправи някакво съдържание. Това, което може да се каже за Уикипедия е следното:

- Тя е електронна и онлайн базирана, без ограничения в обема, за разлика от традиционните енциклопедии.

- Тя е динамична общност от редактори, които се включват към проекта и допринасят на доброволчески начала, без материални стимули, но и без принуда.

- Тя е най-мащабният проект, публикуван под свободен лиценз.

- Тя е уебсайт №7 по популярност, единственият некомерсиален сред топ 10+, издържащ се от дарения.

История на Уикипедия

Идеята за отворена и безплатна онлайн енциклопедия съществува още от началото на 90-те години. Една от първите такива е “Проектът Гутенберг” (http://www.gutenberg.org/). Съществуват обаче известни спорове дали “Проектът Гутенберг” е онлайн енциклопедия или електронна библиотека, тъй като се разпространяват литературни произведения, което е характерно за онлайн библиотеките.

Уикипедия започва съществуването сина 15 януари 2001 година и тогава е само на английски език. Проектът започва като допълнение към Нупедия, която се съставя от експерти. Тук е мястото да изясним какво е Нупедия. „Нупедия“ (Nupedia) е англоезична уеб-базирана енциклопедия просъществувала от март 2000 година до септември 2003 и позната най-вече като предшественик на свободната уики енциклопедия „Уикипедия“. Статиите в „Нупедия“ са писани и рецензирани от експерти и са лицензирани като свободно съдържание. Преди да преустанови съществуването си, „Нупедия“ включва 24 завършени статии.

Българската версия на Уикипедия започва на 6 декември 2003 г. с превода на интерфейса и помощните страници. Като приоритет на първите редактори е преводът на интерфейса и на първите помощни страници на български език. Първата статия в българоезичната Уикипедия е за Григориански календар и е в превод от френски език. Статия номер 100 000 бе достигната на 24 май 2010 година. Към юли 2011 г. по брой статии българската Уикипедия е на 33-о място от над 270 уикипедии на различни езици. Към 19 май 2013 г. българоезичната версия има 147 604 статии. Последните статии, по които се работи, се виждат от препратката Последни промени на менюто вляво на всяка страница.

Общо, Уикипедия има 276 версии в различна степен на пълнота, с общ брой статии 15,5 милиона. От всичките 276 версии на Уикипедия, едва около 100 от тях са сравнително активни. Към март 2011 г. англоезичната, немскоезичната и френскоезичната Уикипедия са единствените, разполагащи с над 1 милион статии. Може би не е случаен и фактът, че именно това са най-развитите страни в света. Уикипедия има много повече посетители например от „Таймс“ и „Уолстрийт Джърнъл“. Сайтът получава около 15 хиляди клика на секунда, а Гугъл дава голям приоритет на резултатите, идващи от Уикипедия.

Девизът на Уикипедия е „Свободната енциклопедия, която всеки може да редактира“, а дефиницията, която ѝ дава нейният основател Джими Уейлс, е „опит да се създаде и разпространи свободна енциклопедия с възможно най-високо качество до всеки човек на планетата на собствения му език“. Тя се разработва на сайта wikipedia.org чрез програма, наречена „уики“.

Тази технология е първоначално измислена от Уорд Кънингам за неговия УикиУикиУеб.

WikiWikiWeb (или WardsWiki) е първият уики проект. Разработен е през 1994 година от компютърния програмист Уорд Кънингам с цел да облегчи и подобри процеса на обмен на идеи между програмистите. Проектът е реализиран на базата на HyperCard, в чиято разработка Кънингам участва в края на 80-те години. Той инсталирал WikiWikiWeb на сайта на своята компания (Cunningham & Cunningham) на 25 март 1995 година. Кънингам обяснил името на проекта, със спомен от международното летище на Хонолулу, където работник от компанията го посъветвал да използва уики-уики бус, курсиращ между терминалите. Думата «wiki» на хавайски език означава «бързо». Кънингам планирал проект, позволяващ на потребителите максимално бързо да редактират и създават статии, който в началото мислел да нарече «QuickWeb» (от английски quick - бърз). По-късно променил името на «WikiWikiWeb» където първоначалния смисъл се запазва. Използването на двойно Уики в думата е за усилване на значението "бързо".

Технологията "Уики"

Едно изказване отпреди почти 20 години може би най-добре описва технологията "Уики". То принадлежи на Уорд Кънингъм от 1995 г.: “Уики е най-простата онлайн база данни, която въобще би могла да съществува.”

Основните характеристики на уикипедия са следните:

- Съдържанието се създава от своите потребители.

- Съвместна работа над общ документ.

- Работата е без специализиран софтуер, а само с браузър; всяка промяна в историята на страницата се запазва с уникален идентификатор в базата данни; смисловите тематични асоциации се изграждат по интуитивен за потребителите начин.

Свободно съдържание

Текстът на Уикипедия се публикува под свободния лиценз Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното (CC-BY-SA) (“някои права запазени”). Четирите свободи на свободното съдържание са следните:

- Свободата произведението да се използва

- Свободата произведението да се изучава

- Свободата да се правят и разпространяват изцяло или частично копия на произведението,

- Свободата да се правят промени и тези производни работи да се разпространяват.

Всяко свободно лицензирано съдържание може да се ползва от тези четири свободи при условие, че:

– е направено признание на съответния автор

– е указан свободният лиценз

– е указано, ако са внесени промени спрямо оригинала.

Редакторите допринасят към Уикипедия, съгласявайки се да предоставят тези четири свободи завинаги и на всекиго, без ограничение и безплатно. Ползвателите на съдържание от Уикипедия следва да се съгласят и да изпълнят условията.

Организация на сайта

Началната страница е входната точка към съдържанието на българоезичната Уикипедия за всички посетители, избрали URL адреса в своя уеб браузър. Тя съдържа следните раздели:

- Въведение

- Портали

- Избрана картинка на деня в Общомедия

- Избрана статия на седмицата

- На днешната дата през

- Знаете ли

- Сродни проекти

- Междуикита

- Съдържание

Статиите са разпределени в категории, организирани по теми. Категориите са автоматично създавани и подреждани списъци от заглавията на страниците, причислени към тях.

Освен категориите, по най-интересните теми са създадени и портали. Усилията на група редактори с интереси в някоя обща тема и желание да я развиват съвместно се координират чрез създаване на специална страница-проект. Това не е място за писане на енциклопедични статии, а за организация на авторите в тази категория, за планиране на дейностите им, обмен на източници на информация по темата и обсъждания.

Уикипедия е едновременно и енциклопедия, и общност от редакторите, които я създават. Всеки, престрашил се да редактира Уикипедия, е неин редактор. И всеки, който редактира Уикипедия, поема отговорност за приносите си. Същевременно Уикипедия принадлежи на всички нейни читатели и отговорността за създаването и поддръжката зависят от всяко тяхно действие или бездействие. В българската и другоезичните уикипедии потребителите могат да си регистрират потребителското си име с каквато азбука желаят, например кирилица.

В Българоезичната Уикипедия през последните 30 дни (считано към 19.05.2013г.) са работили 763 от общо 135 983 регистрирани потребители.

Философия на Уикипедия

- ДА се насърчава експериментирането с увереността, че нищо веднъж създадено, не може да бъде повредено.

- НЕ да се предотвратява вероятността от вреди, а да се улеснява отстраняването на вредите.

- НЕ да се създават завършени и статични информационни продукти,а да се развиват проекти, които се намират в процес на постоянна промяна.

- ДА се създава прозрачна среда, в която всеки потребител е и автор и носи лична отговорност за действията си.

Статиите в Уикипедия

Статията в Уикипедия представлява уеб страница с енциклопедична информация. Добре написаните статии в Уикипедия касаят ясно определена значима тема, разкрива обстойно тази тема от неутрална гледна точка, написана е с позоваване на надеждни източници и съдържа препратки към други теми в Уикипедия. Статиите имат различно качество, като най-високото се отбелязва със специален знак за избрана статия, а статиите с най-ниско качество се отбелязват като статии за изтриване. Обикновено една статия започва като мъниче и постепенно се разширява. Все пак една статия трябва да има разумна дължина и да е четивна.

Основните компоненти на статиите в Уикипедия са заглавие, въведение, основна част и допълнителна информация. Това са комноненти на добре написаните статии, които се оценяват положително от общността и се препоръчват при оформянето на нови статии. Нека разгледаме тези компоненти по-подробно:

Заглавие. Основната цел при избора на име на статия е то да бъде очевидно за всички. В много случаи статиите имат няколко възможни имена. Те се добавят чрез пренасочващи страници, където на първия ред се слага командата "виж". Някои от приетите правила за наименуване на статии са следните:

- Заглавието трябва да описва темата на статията и да не е повод за двусмислици.

- Заглавията се изписват на български (с някои изключения).

- Само първата буква от заглавието е главна (и в случаите, когато се изисква изписване на главна буква — собствени имена и пр.).

- Заглавията са в единствено число.

- При изписване на имена на градове, села, реки и т.н. се изписва единствено съответното име, без град, село, река и т.н.: например София, Дунав и т.н.

Разбира се списъкът с правилата за наименуване на статии е доста обширен и не бих могъл да изброя всички правила, а само някои от тях.

Въведение. Добрите статии в Уикипедия започват с кратко представяне от няколко изречения, които включват:

- Информация, въвеждаща читателя в темата. Често срещана грешка е да се започва статията, без да се уточнява контекстът, който, ако е известен за автора, не е задължително известен за читателя. Ако продължението на статията съдържа много специфични термини, често тук се слага препратка към статия, която дава разяснения за значенията им.

- Кратко резюме на основните аспекти от темата.

Тази част да е най-достъпна и е написана на прост и ясен език, без да се използва специфичен специализиран език.

Основното изискване към въведението на всяка статия в Уикипедия е да съдържа основната идея на статията и да позволява на читателя да получи основните познания по темата, без да се налага да прочете цялото изложение на статията.

Допълнителната информация включва разделите "Вижте също", "Външни препратки" и "Източници". Препратки, сочещи към други статии се добавят в специален раздел „Вижте също“ в края на статията. Тези статии, пряко свързани с разглежданата тема, помагат на читателя в разбирането му на статията.

Раздел "Източници". Един от основополагащите принципи на Уикипедия и изискване към енциклопедичното ѝ съдържание е възможността за проверка на поднесената информация. В идеалния случай всяка статия трябва да посочва всички източници, използвани при написването ѝ, и тези източници да са благонадеждни, публично достъпни и намирането им да е напълно възможно по предоставените в статията данни. Чрез разделът "Източници" съдържанието на статиите става достоверно и може да бъде проверено от всеки читател или редактор. Този раздел има, естествено, и други функции:

- Подобри цялостната достоверност и авторитета на Уикипедия.

- Показва, че редакцията не е лично мнение.

- Показват се източници на полезна информация и се избягват обвиненията в плагиатство.

Разделът "Външни препратки" е последният от компонента Допълнителна информация. Тук се добавят външни за Уикипедия уеб-страници, които съдържат информация, която не може или не бива да присъства в статията.

Неутрална гледна точка

Свободната енциклопедия трябва да събере всички знания на човечеството и да стане полезен, надежден и достъпен източник на информация.

Като изключим Лиценза за свободна документация, най-важно и непреклонно правило в Уикипедия е да се използва неутрална гледна точка при писането на статии: да не се изразява лично отношение по темата, а да се дава неутрална и обективна информация, която да не влияе върху мнението на читателя.

Хората обикновено вярват в това, което искат, истината е субективно нещо за всеки, а историята, както е известно, се пише от победителите. Съществува проблем: неутралната гледна точка може да изглежда такава за някой, но пристрастна за друг, това може да се обсъди на дискусионните страници, защото, макар да имаме различия, обикновено всички сме съгласни, че само неутралната гледна точка би позволила на бъдещите читатели и поколения да преценят и сами да изберат своята гледна точка.

Уикипедия се стреми да представи информацията по най-безпристрастния начин. Фактите се показват като факти, а мненията се представят като такива. Целта на Уикипедия не е да се пишат статии, предлагащи най-разпространената гледна точка, а по-скоро да се представят всички гледни точки върху дадена тема, без вземане на страна и най-коректно: това, което наричаме неутрална гледна точка. Политиката на Уикипедия е, че всички статии трябва да бъдат написани обективно, като всички гледни точки бъдат представени по безпристрастен начин. С една дума това е неутрална гледна точка. Според основателя на Уикипедия Джимбо Уейлс, изискването за неутрална гледна точка е „безусловно и неоспоримо” (absolute and non-negotiable).

В Уикипедия термините „безпристрастност” и „неутрална гледна точка” са с точно определен смисъл, различен от общоприетия:

"Безпристрастните статии описват споровете по безпристрастен начин, вместо да се застъпват за която и да било страна в спора. Понеже всички статии се редактират от хора, това е трудно, тъй като за хората е присъща пристрастност."

Уикипедианци

Има два типа потребители на Уикипедия: такива, които създават и редактират статии и такива, които само ги четат. Тези потребители, които създават и редактират статии се наричат Уикипедианци. Уикипедианец е термин, който се употребява в контекста на Уикипедия. Означава редактор в проектите на уикипедия. Терминът уикипедианец представлява превод на английската дума Wikipedian и се образува съобразно българските прилагателни за произход, принадлежност или местожителство (марсианец, трансилванец, софиянец). Предлаган е и термина уикипедист, по аналогия с „енциклопедист“, учен от времето на Просвещението. Но за разлика от термина „уикипедист“, „уикипедианец “ предполага принадлежност към група или общност. В този смисъл уикипедианците са хора, които формират Уикипедианска общност.

Уикипедианска общност

Освен че е най-голямата електронната енциклопедия и най-мащабният проект под свободен лиценз, Уикипедия е и общност на хората, които я създават и поддържат. В Уикипедия се регистрират много хора (актуалният им брой в момента е 135 988), но малка част от тях редактират страниците ѝ. И още по-малка част допринасят редовно. В същото време е от съществено значение за Уикипедия да допринасят повече хора: това е гаранция за плурализма на гледните точки, за по-обхватното представяне на всички области от човешкото познание, за достъп до повече и по-разнообразни източници на информация, за по-бърза актуализация на данните и за повече и по-качествена техническа поддръжка.

Уикипедианците притежават различни черти, една от които е тяхната дързост - от едната страна са тези, които спазват правилото на еднократното връщане и предпочитат да дискутират промените, а не да се впускат в редакционни войни. От другата страна са по-напористите които предпочитат действието пред разговора.

Част от уикипедианците с удоволствие пишат нови статии, като някои предпочитат да дават начало на много на брой малки статии, а други за дълго време се съсредоточават върху една статия, за да я направят избрана. Други уикипедианци обичат да поправят правописа и оформлението. Трети намират призвание в патрула по последните промени, във връщането на вандализми или да посрещат и помагат на нови редактори.

Информация за себе си регистрираните потребители могат да предоставят на личните си потребителски страници, но това не е задължително.

По отношение на техническите възможности, уикипедианците попадат в няколко групи:

- Нерегистрирани уикипедианци. Те могат да редактират статии и да участват в обсъждания, но в системата се означават като ИП адрес.

- Регистрирани потребители. Те са известни в Уикиобщността с избраното потребителско име, което може да е реално или псевдоним. Четири дни след регистрацията си тези потребители стават автоматично одобрени.

- Уикипедианци с право на глас. Това са регистрирани потребители с известен стаж (75 дни) и брой приноси (поне 400 редакции по статии). Тези уикипедианци обикновено са показали сериозното си отношение към проекта и могат да гласуват при вземането на важни решения за проекта (всеки регистриран потребител може да даде мнение, което винаги се зачита, но гласуването става по сложна процедура).

- Администратори. Това са уикипедианци с възможност за някои допълнителни технически функции като изтриване и възстановяване на страници и файлове и защита на страници, промени по интерфейса на сайта, малко програмиране и др. Обикновено те по-добре от другите потребители познават сайта, софтуера, организацията и правилата, като ползват тези допълнителни технически функции само, когато има нужда и консенсус от страна на общността по използването им. Администраторството е безсрочно (което дава възможност на потребителите свободно да защитават гледните си точки), като може да бъде свалено при злоупотреби с правата и незачитане на уикиправилата, при решение от страна на общността или при молба от самия администратор.

- Бюрократи. Това са администратори с две допълнителни технически възможности - предоставяне на администраторски привилегии на други потребител (при успешни избори) и бот-статут и преименуване на потребителска сметка. Тези функции се използват сравнително рядко. В Уикипедия на български език има двама бюрократи, и те ползват функциите си единствено при съгласие на общността.

Уикихолизъм

Уикихолизмът е наличие на налудничави идеи, мания или зависимост към Уикипедия. А Уикихолик (същ., м.р., ед.ч.) е човек, страдащ от уикихолизъм. Уикихолизмът се характеризира с притежаването на уеб браузър, постоянно отворен на секцията Последни промени в Уикипедия (или в по-леката форма - на Списъкът за наблюдение), и често натискане на бутона "Обновяване" (Reload или Refresh) с голяма честота.

Уики (Wiki) е система, която прави взаимодействието и общуването в дадена общност особено леко и атрактивно. Често обаче се случва така, че потребителите губят контрол над времето, в което участват.

Уикихолизмът е ново явление, започнало след създаването на Уикипедия през януари 2001 година и засяга предимно програмисти, учени, дипломирани студенти, състезатели в шоу игри, маниаци на тема новини, жители на предградията, безработни, бъдещи безработни и като цяло хора с разнообразни интереси и добра памет. За дистанционните служители също е известно, че страдат от това пристрастяване.

Въпреки че всеки, отговарящ на горното описание, е добре дошъл, то трябва да се знае, че не целият човешки род споделя точно неговата гледна точка. Също така може би е по-добре и за самата Уикипедия, ако такъв човек вземе и се разходи за малко, без да забравя, че неговото тяло има и други части, а не само пръсти, очи, мозък и пикочен мехур. И да не забравя, че Уикипедия съществува, за да ни служи, а не е самоцел.

Симптоми на Уикихолизма

- Превръщате се от читател в писател.

- Осъзнавате, че редактирате страници неделя вечер.

- Често говорите за Уикипедия в ежедневието.

- Смущавате се, когато не можете да намерите малките сини бутончета за редактиране в книги и на други уебсайтове.

- Рожденият Ви ден е дошъл без да разберете, защото сте зает да редактирате Уикипедия.

- Мечтаете за човекоподобна Уикипедия.

- Ако нещо непознато мине през мисълта Ви, хуквате към най-близкия компютър, за да проверите - дали Уикипедия има страница за него.

- Ако има, зарязвате каквото сте правили преди този импулс и стремглаво редактирате страницата.

- Ако няма, треперейки проверявате всяка налична хартиена енциклопедия и ползвате шест различни търсачки за информация за обекта. След това изписвате три ценни екрана по темата и създавате статия, която вероятно никой няма да помисли да погледне през следващите хиляда години.

- Във вашата местна/държавна/национална библиотека Ви познават по малко име. 

Източници

Уикипедия (http://bg.wikipedia.org/)