Няколко думи за медиите в интернет

      Когато говорим за медиите в интернет, значи говорим за медии, които се разпространяват в Интернет. Често се наричат Уебмедии, а също и електронни медии, въпреки че с термина електронни медии често се назовават общо радио-медиите, телевизионните медии и интернет медиите.
      Преди да пристъпя към по-нататъшно разглеждане на медиите в интернет, нека кажа няколко думи за т.нар. медия - сама по себе си. Думата "медия" е равнозначна на "средство за масова информация",  "средство за масово осведомяване" и "масмедия". В този ред на мисли медията е ориентирана към широката аудитория, към масовото, към популярното. И обратното: всяко нещо, което се характеризира с популярност или ориентировъчност към широката аудитория, към масата е медия.
      Сега - нека се върна към медиите в интернет. Тук има една малка подробност. Къде точно е границата между интернет медиите и останалото интернет съдържание? Тоест - Защо едно съдържание в интернет бихме го определили като медия-съдържание, а друго - не. Или казано по друг начин - кой сайт е медия и кой - не е? Всъщност - това няма значение. Всичко в интернет е медия. Всяка буква, публикувана в интернет, се публикува, за да добие популярност. Ако нейният автор не би искал да я ориентира към широката аудитория, той не би я публикувал в интернет. Разбира се - примерът с буквата е обобщителен пример. Може да се говори за текст, снимка, картинка, аудио, видео и т.н.
      Блоговете поначало са медии. Авторите на блогове пишат и публикуват за да бъдат прочетени текстовете им. Друг е въпросът дали целят да осведомяват или да манипулират.
      Сега казват "медиите са средство за масово осведомяване", но казват и, че "медиите са средство за масово манипулиране". Честно казано - това са големи философски въпроси: какво е осведомяване и какво е манипулиране; манипулирането осведомяване ли е и осведомяването не е ли манипулиране?... И изобщо - не се ли преплитат понятията осведомяване и манипулиране? Да, преплитат се. Въпреки склонността си да давам пространни отговори на сложни философски въпроси, ще си позволя да кажа нещо кратко. Ние, хората, имаме някакъв иманентен стремеж към търсене на истината. Как да си обясним, че "истината" е нищо повече от една всепризната гледна точка. Сложно е, наистина е сложно това да бъде обяснено. Най-добре е да избегнем понятията "манипулация" и "осведоменост" и да приемем тезата, че медиите просто казват нещо на хората.
      Да се върнем на блоговете. Социалните мрежи също са тип блогове - микроблогове. И като такива, те също са медии - интернет медии. И тук можем да направим един интересен паралел. Можем да кажем, че новинарските сайтове се превръщат в информационни агенции, а социалните мрежи - в новинарски сайтове. Защото - какво е информационна агенция?  Информационната агенция е организация от журналисти,която "снабдява" с новини други информационни организации: вестници, списания, телевизии, радиостанции, интернет издания. Тоест - това, което ни интересува е, че информационната агенция "снабдява" с новини интернет изданията. А на свой ред интернет изданията "снабдяват" с новини социалните мрежи (чрез профилите в тези социални мрежи). Интернет изданията, новинарските сайтове се превръщат в информационни агенции за социалните мрежи. Това е много важно за разбирането на философията на функциониране на тези интернет издания. Защото ако информационните агенции продават своите новини на интернет изданията, то интернет изданията не продават информацията на потребителите си. Те просто постигат някакво ниво на популярност, т.е. привличат аудитория. Привличайки аудитория, всеки новинарски сайт генерира посещаемост. А заедно с посещаемостта, се увеличава и продължителността на престой от страна на потребителите в рамките на дадения новинарски сайт. По този начин се увеличава и вероятността даден потребител да се възползва от някакво платено съдържание в рамките на сайта или пък да създаде поведение, което да генерира приходи за сайта (например кликване на реклами).
      В крайна сметка горепосочените изречения могат да се заменят със следния постулат: Всяка медия се стреми към все по-голяма популярност, към все по-голяма по брой аудитория, към масовост. Впрочем - такава е съдбата на всички добри медии. Както и да е.
      Та... именно заради изказания по-горе постулат сред медиите в интернет може да се наблюдава своеобразно състезание. Състезание за генериране на съдържание, но не каквото и да е съдържание, а съдържание - достатъчно интересно, привличащо внимание, но и достатъчно приемливо и сериозно.
      Тук говорим за тъй наречената оперативност. "Оперативност" е термин в журналистиката, с който се означава времето, което е изминало от случването на нещо до отразяването на това случване в дадена медия. Когато това време е кратко, тогава казваме, че журналистическата работа е с добра оперативност, когато времето не е чак толкова кратко - тогава говорим за лоша оперативност. Изискване към всяка медия е да има добра оперативност. Това е може би най-голямото изискване към медиите и особено към медиите в интернет. Често пъти оперативността обаче е за сметка на други качества на медииния текст в интернет. Говорим за това, че даден текст е с добра оперативност, но съдържа фактически грешки, породени от непроверени факти и вмъкване на недостоверна информация. Или пък е изпълнен с правописни грешки.





Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба