Икономия на мисленето. Роби на езика

     Има най-различни видове икономия: икономия на ток, икономия на вода, на пари, на усилия... Всякакви видове икономия има! Има дори и езикова икономия - изразява се в това да кажеш нещо с по-малко езикови средства (напр. думи, букви), отколкото е необходимо - например "кво", вместо "какво" (виж тук).
     Проблемът обаче е там, че казвайки нещо с по-малко езикови средства, отколкото е необходимо, това "нещо" вече не е същото. Тоест - информацията, която казваме и предаваме не е същата. Тази информация вече е контекстуална, тя може да бъде правилно разбрана само в определен контекст. Ето например изречението "Връщам се от факултета". Откъде се връщаш - от някой факултет в университет, или пък от Факултета - квартал в София? Естествено - говорим за ситуативност на изказването, но именно тази ситуативност в случая е контекстът.
     Обаче езиковата икономия е и икономия на мисленето. Изпускайки езикови единици, ние изпускаме и мисловни единици. Езикът и мисленето са пряко свързани. И именно езикът, неговата форма, неговият модел определя мисълта, мисленето, моделите на мислене. На това последното науката му казва "лингвистичен детерминизъм", но аз не обичам да използвам думи с повече от 10 букви... Та - нека да вземем за пример едно заглавие от медиите: "Оскверниха паметника на обесените". Такива заглавия често се виждат и по телевизионните медии, и по печатните медии, и в интернет медиите. Тук прави впечатление първата думичка, в случая - сказуемото "оскверниха". Подлогът, вършителят на действието обаче го няма. То е ясно, че извършителят, осквернителят е анонимен, но защо това трябва да се демонстрира и на синтактично равнище? За да се насочи вниманието към "оскверниха", затова се построява по този начин изречението. Обаче "кои" са го осквернили - не се знае; не се знае дали са "те" или "той" - т.е. дали паметникът е осквернен от един човек или от няколко души, но това съвсем не пречи на хората, създали статията да й сложат такова заглавие. А съзнанието ни се насочва към "тях" - тези, които са осквернили паметника. Вижте само как същата новина е отразена в един друг информационен източник: "Паметникът на Съветската армия беше осквернен". Това заглавие въздейства по коренно различен начин в сравнение с предходното. Звучи някак си по-сериозно и, да кажем, като че ли по-надеждно. Със сигурност съществуват в пъти по-добри заглавия (в смисъл с по-голяма степен на обективност) от тези, но за съжаление не ги видях никъде. Като вземем предвид, че "оскверняването" представляваше "боядисване" би могло да се каже, че заглавие от сорта на "Паметникът на Съветската армия беше боядисан" звучи по-обективно, по-реално. А защо не и "Паметник беше боядисан"?...
     Та... ето как езикът влияе на възприемането на информация и ни диктува как да я мислим, как и по какъв начин да я преосмисляме. Това е много важно.
     Както и да е. Това, което искам да кажа, е че езикът влияе на мисленето, определя го, а не обратното. И процесите, случващи се в езика, са процеси, които дават отражение на мисленето.
     Няколко думи за икономията на мисленето. Мисловната икономия се състои в обобщаването, в склонността да се обобщават същности, като се пропускат (подценяват) различни подробности от тези същности.. Тя произтича от езиковата икономия, от "пестенето" на езикови средства. Склонен съм да мисля, че ако не съществуваше икономията на езика, не би съществувала и икономията на мисленето, защото езикът моделира, "възпитава" мисълта и мисленето.

Коментари

  1. Това, което споделяте в статията си е абсолютно вярно, но си мисля, че не бива да се драматизира езиковата икономия. Повечето от големите майстори са писали много икономично езиково, но затова пък много експресивно е тяхното слово.

    За съжаление малко са хората, които притежават вроден езиков усет, а нашата образователна система поощрява зубренето. Встрани остава проблемът за култивирането на езиковите умения и виждаме каква неграмотна реч се излива върху нас от медиите.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба