"Новото гробище над Сливница" - осъвременен вариант

Предлагам ви осъвременен вариант на стихотворението "Новото гробище над Сливница" от Иван Вазов. Идеята ми да "осъвременя" стихотворението дойде оттам, че остарелите думи и форми на думи са голям препъни камък за съвременния читател, и тъй като езика се развива, защото обществото се развива, то след време ще са още по-голям препъни камък - говорим за бъдещите читател. Осъвременяването се състой в това, че някой думи (като ваший, дивий и т.н.) могат преспокойно да бъдат заменени със съвременните им еквиваленти (като вашият, дивият и т.н.). Предложеното "осъвременяване" нарушава оригиналната структура на стихотворението.

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

Покойници, вие в друг полк минахте,
в който няма отпуск и вик за борба,
вие братски се прегърнахте, легнахте
и "лека нощ" навеки си казахте -
        до втората тръба.

Но защо паднахте тук, деца бурни?
За трон ли златен? За някой кумир?
Да беше така - щяхте да останете живи,
не бихте срещнали така горделиви
        куршума... Спете в мир.

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна заради тях,
и те за теб достойни майко бяха
И твоето име само като мълвяха,
        умираха без страх

Но кой ви знае, че спите в тези полета?
Над вашият гроб забравата цъфти.
Кои сте вие? Над сянката ви клета
не мисли никой днес, освен поета
        и майките ви свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звуци, които никой не събира:
от дивият рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
        от вашето ура.

И този венец - той няма да завене,
и тази песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще пее и стене вечно
        над гробните ви хълмове.

Почивайте под тези могили ледени:
няма да чуете вече тръба, нито вожд,
нито славния гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последен.
        Юнаци, лека нощ!