За литературата

     Литературата е онова постижение в културата на човечеството, което надали някога ще бъде надминато. По-велико нещо от литературата, смея да твърдя, няма. В нея всяко поколение успява да създаде образа на онова, което вижда и чувства в момента на своето съществуване. И този образ се предава на следващото поколение, което, от своя страна, също успява да създаде образ на онова, което е по време на съществуването му. Тези образи се натрупват един върху друг и на всяко следващо поколение се предлага все по-богата и обемна картина за това - какво е било, какво не е било и какво е щяло да бъде. По този начин човечеството успява да гарантира своето бъдещо развитие.
     Но някои се страхуват от литературата. Чувал съм, че някога са били изгаряни книги - както в Европа, така и тук, в нашата бедна и тъжна страна. И съм се чудил - защо, аджеба, кому пречат тези книги? Много просто - в книгите пише нещо, те казват за нещо. Някога книгите са били, така да се каже, единственото информационно средство. Те са служили и още служат с целта да информират читателя за нещо, да формират у него някакво мнение за това нещо. Ако приемем тази гледна точка, то съвсем спокойно бихме могли да кажем, че именно заради тази своя функция – да информират – именно заради нея книгите са били изгаряни и унищожавани. Защото това, което е пишело в тези унищожени книги не се е харесвало на някой.

     Разбира се – литературата не е само в книгите. Пък и книгите – те не са само литературни. Една книга – за да е книга в истинския смисъл на думата, тя трябва да съдържа преди всичко слово, в нея да е написано нещо. Тя трябва да може да се пипне – ето това е книгата. А литературата – тя не може да се пипне, но може да се види. Или чуе – ето например, да кажем, че някой цитира Хайне, Вазов, Гогол или който и да е поет или писател. Нима това не е литература? Да, литература е, и щом се цитира, то можем да кажем, че тя е от най-висш разред! Но една литература за да е литература, преди всичко трябва да бъде написана. Словото – колкото и да е красиво и величествено - щом не е написано, то не струва пукната пара! Не бъде ли записано и не се ли превърне в достояние за всеки, то ще си остане там, където е изречено, а след това никой няма да го помни. 

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба