Парите на партиите
На двайсти (или на двайсет и първи) юли някакви хора (показаха ги по новините) предложиха субсидиите за партиите да се намалят наполовина, като по този начин се стигне до естествения за Европа начин, по който партиите да съществуват: издържайки се от членски внос и дарения. Така партиите ще бъдат по-близо до своите членове, симпатизанти, избиратели и т.н.
Днес - в средата на 2013 г. - това звучи колкото старомодно, толкова и модерно.
Плащането на членски внос не само звучи старомодно, ами като че ли е отживелица.
Въпреки, че всяка партия има в устава си точка, в която се казва, че "Всеки член е длъжен да плаща редовно членски внос", това на практика е просто едно формално изречение. Защото членски внос не се плаща. Някои от партиите не събират членски внос, а други не настояват да бъде плащан такъв, въпреки че "всеки член е длъжен".
Тук идва следният въпрос - защо партиите не искат членски внос от своите членове, въпреки че в партиините устави ясно е записано, че той е задължителен? И съответно - защо има такава точка в уставите, след като не се спазва?
Отговорът на първия въпрос е много лесен: партиите се страхуват, че това ще спре хората да участват в техните структури. Няма друга причина. Отговорът на втория въпрос засега е неясен.
Аз вярвам, че стриктното спазване на точката за членския внос от уставите на партиите ще доближи партийната ни система до тази на развитите европейски демокрации. И в действителност това наистина ще скъси разстоянието от партията до нейните членове, симпатизанти и съответно избиратели. Така е в Европа - нека така да бъде и у нас; щом в Европа тази система успешно функционира, защо да не я приложим и в нашата страна?
Да, членовете на партиите ще намалеят, може би драстично, но по този начин партиите ще общуват с членовете си, ще са по-близо до хората и техните проблеми, ще търсят решение на тези проблеми, ще се вслушват в техните мнения, препоръки или предложения и най-важното - ще престанат да бъдат някакви абстрактни структури.
Сами виждате, че в горното изречение преобладава частицата за бъдеще време "ще". Явно членският внос е в същността си повече нещо модерно, отколкото нещо старомодно.
Остава ни да си пожелаем казаното да се случи час по-скоро.
Относно даренията за партиите. Повече от ясно е и това, че след като държавното финансиране се намали, партиите ще се нуждаят и от дарения. Дарения - не анонимни, а от личности; зад всяко дарение - без значение дали е от 10 евро или от 100 000 евро - трябва да стои личност, човек, български гражданин с трите си имена.
Днес - в средата на 2013 г. - това звучи колкото старомодно, толкова и модерно.
Плащането на членски внос не само звучи старомодно, ами като че ли е отживелица.
Въпреки, че всяка партия има в устава си точка, в която се казва, че "Всеки член е длъжен да плаща редовно членски внос", това на практика е просто едно формално изречение. Защото членски внос не се плаща. Някои от партиите не събират членски внос, а други не настояват да бъде плащан такъв, въпреки че "всеки член е длъжен".
Тук идва следният въпрос - защо партиите не искат членски внос от своите членове, въпреки че в партиините устави ясно е записано, че той е задължителен? И съответно - защо има такава точка в уставите, след като не се спазва?
Отговорът на първия въпрос е много лесен: партиите се страхуват, че това ще спре хората да участват в техните структури. Няма друга причина. Отговорът на втория въпрос засега е неясен.
Аз вярвам, че стриктното спазване на точката за членския внос от уставите на партиите ще доближи партийната ни система до тази на развитите европейски демокрации. И в действителност това наистина ще скъси разстоянието от партията до нейните членове, симпатизанти и съответно избиратели. Така е в Европа - нека така да бъде и у нас; щом в Европа тази система успешно функционира, защо да не я приложим и в нашата страна?
Да, членовете на партиите ще намалеят, може би драстично, но по този начин партиите ще общуват с членовете си, ще са по-близо до хората и техните проблеми, ще търсят решение на тези проблеми, ще се вслушват в техните мнения, препоръки или предложения и най-важното - ще престанат да бъдат някакви абстрактни структури.
Сами виждате, че в горното изречение преобладава частицата за бъдеще време "ще". Явно членският внос е в същността си повече нещо модерно, отколкото нещо старомодно.
Остава ни да си пожелаем казаното да се случи час по-скоро.
Относно даренията за партиите. Повече от ясно е и това, че след като държавното финансиране се намали, партиите ще се нуждаят и от дарения. Дарения - не анонимни, а от личности; зад всяко дарение - без значение дали е от 10 евро или от 100 000 евро - трябва да стои личност, човек, български гражданин с трите си имена.
Коментари
Публикуване на коментар