Търсене в този блог

Translate

17.08.2013 г.

Някои интересни особености около съдбата на ''Моята борба''

    Предлагам Ви непълна информация относно издаването и превеждането на книгата "Моята борба" от Адолф Хитлер. Някои от фактите, които ще спомена са доста интересни. А ако трябва да коментирам самата книга, бих Ви посъветвал да не си правите труда да я четете, защото е пълен провал. Учудващо е как един толкова велик оратор може да създаде толкова глупава книга, с толкова глупави грешки. Може би авторът е осъзнавал това, пишейки книгата си, защото в предговора казва, че "всяко велико движение на земята дължи израстването си на велики оратори, а не на велики писатели". Това твърдение би следвало да се тълкува като предварително извинение за онази малоумщина, която ще ни бъде поднесена от стотиците страници на книгата. А сега - по същество. Ad rem.

Брой продадени екземпляри на "Моята борба" от Адолф Хитлер по години в Германия:

През 1925 г. – 9473 бр.
през 1926 г. – 6913 бр.
през 1927 г. – 5607 бр.
през 1928 г. – 3015 бр.
през 1929 г. – 7664 бр.
през 1930 г. – 54 086 бр. (изданието е по-евтино)
през 1931 г. – 50 808 бр.
през 1932 г. – 90 351 бр.
На 30 януари 1933 г. Хитлер получава канцлерския пост. До края на годината са продадени 1 млн. броя.
През 1936 г. се появява издание на Брайловата азбука за слепи.
През 1939 г. общият брой на продадените екземпляри достига 5 450 000.
През 1943 г. общият брой на продадените екземпляри е 9 840 000.

Преводи на "Моята Борба"

На 10 май 1933 г. Хитлер се заклева в реч пред учредителния конгрес на Гер-
манския трудов фронт. Тогава изразява становището, че вижда „своята задача пред германската история да унищожи марксизма“. Йосиф Сталин нарежда да му се преведе незабавно и тайно „Моята борба“ в един единствен екземпляр, предназначен само за негово ползване. Този екземпляр е намерен в тайниците на ЦК на комунистическата партия след разпада на Съветския съюз. Преводът е некачествен и изпълнен с грешки.

През 1933 г. „Моята борба“ е преведена на английски език.
През 1934 г. - на френски, италиански, датски, норвежки и шведски език.
През 1935 г. - на испански и унгарски език.
През 1936 г. - на арабски, китайски и чешки език.
През 1938 г. - на японски език.
През 1941 г. - на фински език.
През 1944 г. - на тамилски език, за част от населението на Индия и Цейлон (сега Шри Ланка).

11.08.2013 г.

Определение. Видове

  • Атрибутивно определение
Определението е най-зависимата второстепенна част на изречението - зависима и по форма, и по значение. То пояснява само такава част на изречението, която е изразена със съществително име в широк смисъл (субстантивирана част). Тази част, която се пояснява от определението, се нарича определяемо.
Два вида:
1. Съгласувано определение. Съгласуваното определение пояснява определяемото, като се свързва направо с него и приспособява своята форма за род и число с неговата. Това са най-типичните за българския език определения. Съгласуваното определение е винаги прилагателно име в общия смисъл (всички думи, които морфологически се менят като прилагателни имена): числителните редни (първи, шести, девети и т.н.), местоименията прилагателни (мой, тази, всяко и т.н.), причастията (можещ, прочетен, паднал). Примери за съгласувани определения:
„Сноудън е човек на дигиталната манипулация и си няма понятие от истински битки и
войни.“ (из печата)
Общите мотиви на президента бяха оборени пункт по пункт с конкретни цифри и
от шефа на бюджетната комисия в парламента.“ (из печата)
Често съгласуваните определения са предпоставени спрямо определяемото, както е в посочените примери.
2. Несъгласувано определение. Несъгласуваното определение пояснява определяемото без да приспособява своята форма за род и число с неговата. Несъгласуваното определение и определяемото означават два предмета, а не един, както е при съгласуваното определение. Най-често несъгласуваните определения са съществителни, свързани с определяемото посредством предлог, например:
„От полицията съобщиха вчера, че извършителите на престъплениетосе издирват.“ (из печата)
„Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов призова ръководството на парламента да
свика незабавно извънредно заседание на НС за бюджета.“ (из печата)
Несъгласуваното определение може да бъде свързано с определяемото и без предлог, чрез прилагане, например:
„Седемнайсет лева струва килограм череши.“
„Букет рози е прекрасен подарък за осми март.“
  • Предикативно определение
Предикативното определение (или сказуемно определение) е тази част на изречението, която посредством сказуемото пояснява или подлога, или прякото допълнение. То означава такъв признак на подлога или на прякото допълнение, какъвто е актуален по време на глаголното действие. Предикативното определение е винаги съгласувано.
Два вида:
1. Предикативно определение на подлога – показва какъв е подлогът по време на извършването на действието, изразено чрез сказуемото, например:
Подобна била картината и в данъчната част на приходите.“ (из печата)
„По-смешното е, че втората, третата или четвъртата политическа сила се изживяват като спечелили изборите (из печата)
„Мария влезе усмихната.“
2. Предикативно определение на прякото допълнение – пояснява прякото допълнение чрез сказуемото. Например:
 „72% от българските граждани определят положението в страната като непоносимо.“(из печата)
„Той видя Петя разплакана
„Ожениха Иван млад
  • Номинационно определение
Номинационно определение, или Приложение, е съществително име, поясняващо друго съществително име. Може да поясни, уточни или да даде друго название на лицето или предмета, означен чрез съществителното име. Свързването помежду им е без предлог, а чрез просто прилагане. Номинационното определение не мени формата си, за да се съгласува с определяемото. Примери с номинационни определения в изречение:
„50 метра меден проводник са откраднати от хълма Царевец.“ (из печата)
Бат Сали с частното енерго стана депутат“ (из печата)
Президентът Плевнелиев наложи вето върху бюджета“ (из печата)
Министър-председателят Орешарски и Бисер Петното – стари познати?“ (из печата)



6.08.2013 г.

Пренебрегване

      Напоследък (а в някои случаи от доста време) старателно и настоичиво се отбягва българската култура, а понякога дори директно се отхвърля от онези, които всъщност са реалните носители, представители и отговорници на същата тази българска култура. Всъщност - отхвърлят всичко, което може да бъде назовано българско:
      Възхищават се на природните красоти на другите страни и континенти, без дори да познават родните забележителности; изписват си по различни части на телата (т.нар. татуси) китайски, арабски или други мъдрости със съответните им азбуки, без дори да знаят, например, за какво е писал Михайловски, ако изобщо са чували за него; четат в захлас книги, писани от  некадърните им съвременници от чужбина, без дори да са чували за Милен Русков.
      Нашето време ни превръща в свидетели и съучастници на една пълна приемственост на чужди култури и едно почти пълно загърбване на собствената ни, национална култура, каквото, по своите измерения, досега не е имало.
      Като че ли нашата култура и идентичност не е наша, а натрапена ни отнякъде; сякаш искаме да я забравим, докато приемаме с разтворени обятия всичко чуждо, само защото е чуждо.
      Ние сме национално безотговорен народ! И никоя власт не ни е виновна!

5.08.2013 г.

Изкуствено кюфте и напредък

    Днес официално бе представено и дегустирано първото изкуствено кюфте. Месото, съставляващо кюфтето, е съставено от мускулни влакна, отгледани изкуствено, но произхождащи от крава. Цената на кюфтето е двеста и педесет хиляди долара, съобщават медиите. Появата на изкуственото кюфте е свързана с идеята за изхранването на населението по света. Дегустиращите кюфтето заявиха, че то им се струва "леко сухо".
    Появата на подобна вест и твърде интересна и вълнуваща. След двайсет години, може би, проблемът с изхранването на населението няма да е с такива размери, каквито е сега. А може би този проблем предстои да бъде решен. Кой знае. Времето ще покаже.
    Това е поредното доказателство, че светът, човечеството се движи напред благодарение на учените и изследователите в съответните разклонения на Науката.
    Напредъкът (прогресът) е нещо неизбежно. И слава богу!

5 август 2013г.