Търсене в този блог

Translate

31.10.2013 г.

Чудене

Чудя се в кой точно момент започнах да философствам с чук в ръка?

уат да фак

Пиеш, пушиш, радваш се на живота си. 
Какво ще стане, ако спреш?
Ще се радваш на друг живот ли?
Уат да фак?

Тя

Тя е стара игра с нови лица.
Няма да си първият, който я печели,
нито пък първият, който я губи.
Няма и да си последният.
Ще си просто поредният нейн играч.

Слънцегледи

Слънцето грее по равно за всички ни. Някои от нас му се радват повече, отколкото трябва. Затова някои от нас стават гении. Защото сме слънчогледи.

пр. жена

Дни и нощи те чаках, молех се да те срещна,
но когато те видях, светът като че ли пропадна.

"Бах мааму!" -възклинах аз веднага, щом те видях.
И наистина: и сега да те видя, пак ще реча "Бах мааму!"

Ти си пропаднала жена!

Моноаналогичност

Онова, което самотата възпитава у човека не би могло да се сравни с никоя наука и с никой университет. То е в някакво подобие с морала у дивите зверове.

 

Контекстуалност

Дъжд вали, вятър вее,
казано накратко -
вали и вее.
Повечето думи са контекстуални.
И предразполагат към елипси.

Кой

Кой е тук?

И кой го няма?

Кой решава дали някой е тук?

Въпроси за една жена

Моя ли е тази жена,
или е твоя тя?
Притежавам ли я аз така,
както би я притежавал ти?
Моя ли е, наша ли е?
Може ли да е на някой тя?

Без заглавие

Този свят ще изчезне. След него нищо няма да бъде, нищо няма да е.
Усмивката ти ще топли други шепи и други длани тебе ще милват.
Мен няма да ме има, а ти ще пребъдеш във вечността.

30.10.2013 г.

Колега, не ме занимавай с глупости, бе!

Четем в Стандарт: "Милен Михов: Университетите не бива да се използват за политическо противопоставяне". Милен Михов е помощник ректор във ВТУ. Казва това, защото няма по какъв друг начин да изрази негодуванието си от студентската окупация на най-голямата аудитория във ВТУ.

Всъщност Михов е един доста пропаднал господин.

(Така, както има пропаднали дами, така ги има и пропадналите господа)

А познанията му за "използването на университетите" са съпоставими с познанията за космоса у един Млад Меринджей.

Всъщност Михов е капут. Но тихо.

Нека го помолим:

Колега, не ме занимавай с глупости бе!

28.10.2013 г.

Свобода

 

Родени сме в свободно време и в свободен род.
Пили сме от извора на Свободата;
яли сме от нейната трапеза.
Тя е нашето семейство.
Тя е всичко, което имаме.
Тя е Бог. И храм. И въздух.
Тя и ние сме едно.

 

Правилното съждение

 

За да бъде едно съждение правилно в същинския смисъл на термина "правилно", то неизбежно трябва да се стигне до онзи красив момент, в който се изясняват значенията на понятията, за които то говори.

Последните

 

Последен валс, последен танц.
С теб - последна моя.
Последна чаша, последна цигара
- с теб, мила.
Последна хапка, последна глътка.
Въздухът е последен,
дори слънцето ме огрява
с последните си лъчи.
Всичко е последно, мила,
само аз не съм...

Факт

 

Различни времена, различни нрави,
различни съдби, различни животи,
различни хора. Хората:
Едни ще умрат, други ще се родят;
Едни ще гният в земята,
други ще бъдат нейната пролет.
Факт. Това е факт.
Висш факт: без причина и следствие.
Независимост на факта.

 

Зимно часово време

Зимното часово време влиза в сила от днес - двадесет и седми октомври. С ръка на сърцето признавам, че това е най-голямата простотия на нашето съвремие. Навсякъде се шири простотия. Простотия! Тя е най-реалното, най-истинското доказателство към тезата "човекът произлиза от маймуната"

 

Безподобен

 

"Много като тебе вече плакаха"
Б.Б.


Седиш си до масата. Пием вино, палиш цигара. Другарят до теб е, не те е предал. Но легнал е той, дреме. Сила няма той за тази, поредната, нощ. Но ти си жив, мърдаш, движиш се, мислиш. Ти си свръхжив. Ти си млад.
Ти си ти. По нечий образ и подобие.
Не изпадай в безподобие.

 

Бъди

Наслаждавай се на момента,
бери от цветовете на живота.
Търси и долавяй най -
хубавото от всеки момент.
И изобщо,
казано най-общо,
живей веднъж, но както трябва.
Слънцето няма
цяла вечност да те радва!
Позволи на сърцето си
да изпее своята песен велика;
дай на душата си
да води танца на живота ти.
Бъди!

 

Разсъдък

 

Редове.
Празни редове, чакащи да бъдат изписани. Така разсъждава Поетът. А как разсъждава Младият?
Така:
Време. Празно време, чакащо да бъде изживяно! Така разсъждава Младият. А ти как разсъждаваш?
Ти не разсъждаваш!
Щом си стигнал дотам, че да четеш, значи че не разсъждаваш. Ти гълташ чужди разсъждения. Приемаш ги или ги отхвърляш.

 

За вдъхновението

Надали има предмет в нашето съвремие, който да не е послужил за вдъхновение на поетите. Всъщност такъв предмет няма, не съществува. Никога не го е имало и никога няма да го има. Не е. И все пак - ако го имаше, как ли би изглеждал той? Това е същински въпрос за природата и същността не само на поезията, а и на изкуството въобще, изобщо.

Тихо

 

"...Ше ти еба майката, глупак.
Аз съм кандидат премиер,
другия път ше ме изберат
и милиони микроби ше умрат.
А дотогава как да си гледам кефа, бе;
и ти, и аз знаеме кои са шефове..."


(Ъпсурт - "Колега")


Ш-ш-ш-т...

Забрава

 

Всичко ще си отиде. И аз ще си отида, макар че съм още прекалено млад. И ти ще си отидеш, любомъдри читателю. Всички ще си отидем, а с нас и всичко останало. Всичко ще се забрави. Веднага, веднага щом като изчезне.
Никой няма да помни проститутките, правителствата, паплачта. Всичко ще потъне в забрава. Нищо няма да се помни. Нищо не е било.
Залезът, градът - тях ги няма. Следователно не ги е имало.
Ахил и Хектор също.
Пепел, всичко ще потъне в пепел и безвремие.

Забравяне

 

Слънчев октомврийски ден.

С теб седим си върху камък

(нейде в Търновски гори)
и разговаряме.
(...?!...)
Отнякъде долита птица,
минава над нас
и с проклетия си глас
прави "Га-а-а! Га-а-а!"

Забравяме за какво говорим.

Забравих за какво пиша...

 

Двата свята

Седиш си кротко и не мърдаш. Изведнъж долавяш миризма на кисели краставички. Съсредоточено изследваш миризмата. Чудиш се откъде идва. Ставаш. Тялото ти изпуква няколко пъти на няколко места. Схванал си се. Годините си казват своето. Но не годините на старостта, а тези на младостта; схванал си се от пиене. Буквално трепереш. Ако някой те заговори, ти няма да си в състояние да си отвориш устата. Толкова си пиян.

Но този начин на живот ти харесва. Харесва ти да се будиш не в леглото, а подпрял глава на масата. До шишетата с мастика. И до неизхвърляния от няколко дни пепелник. Това ти харесва.
И как няма да ти харесва! Та нали точно това те прави различен от всичките онези, които вечер лягат в леглото, а сутрин стават от него, за да излязат на площада и да се превърнат в сган.
Проклети да са!
Са!
В стаята влиза Исус, носи чиния с кисели краставички и чанта, от която по-късно ще извади суровото свинско месо и трилитроватабутилка с евтина, но качествена ракия.
Исус е твой добър приятел, споделяте горе-долу една и съща житейска (битийна) философия. Исус не се казваше Исус, но искаше така да го наричат. Както и ти искаше да те наричат Ленин.
Всъщност и двамата приличахте на идолите си: Исус бе с дълга коса и леко окосмение по лицето, което всъщност бе доста нехигиенично, а ти имаше същата разсечена физиономия, каквато впрочем има само Ленин.
Исус извади свинското месо от чантата, наряза го ситно, сложи го в една тава като добави лук, оли, вода и черен пипер. Сложи тавата в печката и извади трите литра ракия. Наля по равно.
С този акт, Исус даде да се разбере, че денят свършваше и започваше нощта. Два свята - единият - по-красив от другия.

 

26.10.2013 г.

Събуждане

Събуждаш се. Както при всеки друг мъж, така и при теб причината за събуждането ти не идва оттам, че си се наспал. Събуждаш се с болки, но не те боли, защото "мъжете не ги боли". Знаеш какво трябва да направиш, за да спре болката, но въпреки това не го правиш.

Правиш си кафе. Пиеш от кафето и виждаш шишето с мастиката, от което пи снощи. "Бах маа му" - възкликваш, осъзнавайки колко много си изпил.
Замисляш се. Изпиваш си кафето и си наливаш останалото от снощи количество мастика. Чудиш се защо толкова много ти харесва мастиката. Сещаш се за първия път, когато пи мастика. Спомняш си, че не беше сам, а заедно с още трима (мъже) и две жени. Знаеш каква оргия се оформи тогава: едно от момичетата дори каза "Колко (е) жалко, че женското тяло има само три отвора". Усмихваш се. Да, усмихваш се. Палиш цигара, но мисълта за изреченото от онова момиче не те оставя. Сещаш се и за други подробности около онази вечер - и тримата (мъже) бяха спортисти: единият - боксьор, другият - каратист, а третият бе студент в спортната академия; едната жена беше секретарка на кмета, а другата - студентка.
Какви ли не подробности ти изникват в главата. Започваш да усещаш онази болка, която усети преди по-малко от час, когато се събуди. Удряш си ножка (правиш мастурбация).

Размисли за свръхчовека

Два размисъла за свръхчовека, сполетяли ме тези дни:

Размисъл 1:

Идеята за свръхчовека е неизбежно свързана с развитието на градския тип живот.

Размисъл 2:

Животът на Бойко Борисов е живот на свръхчовека. Един роман за Бойко Борисов би изглеждал като роман за свръхчовека. В добрия смисъл, не като при Достоевски.

 

ТАГС: свръхчовек, Бойко Борисов
КАТЕГОРИ: Философски

Поглед към омонимите

Омонимите, това са еднакви думи, означаващи различни неща. Произходът на думата е от гръцките homos (еднакъв) и onoma (име), буквално "еднакви думи". Примери за омоними - колкото щеш:

мед (като пчелен мед и като металът мед), вила (като нещо, с което се събира сено или слама и като нещо, в което прекарваш своята почивка), син (като цвят и като дете от мъжки пол), лира (като музикален инструмент и като парична единица).
Когато определена дума е омоним, това означава, че нейното значение (т.е. какво точно означава тя) се разкрива не от нея самата (като дума), а от контекста (обкръжението), в който е поставена. Това означава, че омонимите, като носители на дадено значение са контекстуално зависими.

Песен за героя

 

I

О! Вий, несъществуващи сили,
Възпейте онзи пагубен гняв
На героя, който бе предаден
От собственото си племе и народ
В най-важния час за него и вас.

Възпейте как той разгневи се
И как всичко след туй пропадна,
Потъна в разруха и мрак,
Изчезна всичко и всякога.

Пейте, несъществуващи сили!
Пейте за този момент.
Пейте за него, за вас;
За вас и за него изпейте
Своята песен проклета.

II

О! Ний, несъществуващи сили
Възпяваме онзи пагубен гняв
На героя, който бе предаден
От собственото си племе и род
В най-важния час за него и нас.

Възпяваме как той разгневи се
И как всичко след туй пропадна,
Потъна в разруха и мрак,
Изчезна всичко и всякога.

Пеем, слушащ човеко!
Пеем за този момент.
Пеем за него, за нас;
За нас и за него изпяхме
Своята песен проклета.

Периодизирането на/в литературата

Съвременна българска литература. Към днешна дата този тридумен израз на различни места се схваща по различен начин.

Това, което искам да съобщя, е че изразът на някои места все още означава българската литература от 1944 (1945) година до 1989 година. На други места, пък, същият период в литературната история (1945-1989) носи дългото и обстоятелствено име "Българска литература след Втората световна и преди 10 ноември" (Така е назован периодът в уикипедия, например).

Подобна е и историята с периода след т.нар. Освобождение през 1878 година. Едно време литературата от периода след 1878 г. е наричана "Нова българска литература", на места и до днес така се нарича, но по-често може да се назове с имена като "Следосвобожденска литература" или по-конкретното "Българска литература след Освободжението", или още по-конкретното "Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война". Не е нужно да обръщам внимание на факта, че в последното наименование има десет думи, три от които са с главни букви. На това няма да обръщам внимание, въпреки че ще си заслужава.

Та! Да се върнем на т.нар. Съвременна българска литература и на нейния почти половин вековен обхват. Кое й е съвременното на тази литература, щом като повечето й представители са умряли? Няма ги. Съвременна ли е една литература тогава, когато нейните автори не са ни съвременници? Не, не е. Това е литература от миналия век. Придържайки се към фактите, не бихме сгрешили ако кажем, че това е литература от миналото хилядолетие. Това е факт, звучащ толкова абсурдно, колкото и неуспоримо.

Мое мнение е, че литературната история и особено периодизирането на литературата (като процес) трябва да се придържа към фактите, към неуспоримите факти, към онези факти, които са обективни в своята същност и които ще бъдат обективни дори и след хиляда години. Това са факти; в тях не бива да търсим симпатичност или противоположното; това са просто факти...

Та в този смисъл периодизирането би следвало да се води от някакъв обективен, всеобхващащ и реален принцип. Историческият принцип, т.е. разделянето на литературата на периоди спрямо важни исторически събития не е такъв принцип. Към момента българската литература се периодизира (т.е. разделя на периоди) именно според историческия принцип.

Обективен, всеобхващащ и реален принцип на периодизирането е времевият (хронологичен) принцип. Ако този принцип бъде единственият (или поне водещият), то тогава бихме могли преспокойно да говорим за литература на деветнайсти век, литература на двайсти век и така нататък. Изучавайки определен литературен период, например, той би могъл да се раздели на подпериоди - било то на два половини на века, било пък и на десетилетия. Защо да не можем да говорим и за макропериоди (надпериоди), като например литература на първото хилядолетие, на второто и т.н.

Ето така трябва да се гледа на литературната история, на историята на изкуството и на историята въобще. И макар подобно периодизиране да изглежда сухо (постно) и скучно, то би било повече от обективно; то би било реално и непреходно.

Крепостта

Крепост, обвита в мъгла. Той тръгна към нея с бавна стъпка. Беше сигурен, че ще стигне там. Дрехите му - сиви дрипи, лицето - бяло, леко поруменяло. Нямаше вид на човек, който щеше да стигне там. Вървеше бавно, много бавно. Заваля, а той продължаваше да върви все така бавно. Явно е, че не бързаше. Може би защото знаеше, че така или иначе ще стигне.

Два дни вървеше, на третия стигна.
Крепостта бе все така обвита в мъгла. Дъждът валеше все така силно. А той бе с все същите сиви дрипи. Като че ли и лецето му бе посивяло. Стигна.
На крепостта с огромни мраморни букви пишеше неговото име. Някой отвори огромните врати от дърво, чу се ужасяващо скърцане.
Той влезе и никога не излезе.
Всичко потъна в мъгла.

За науката изобщо

За да наречем която и да е сфера на познанието наука, тоест за да усвоим която и да е сфера на познанието докрай, трябва преди всичко да бъде даден компетентен отговор на всеки избягван досега въпрос, принадлежащ на съответната сфера на познанието. Едва тогава ще можем да говорим за наука, научни изследвания, научни изследователи, научни подходи, методи, изводи и така нататък.

23.10.2013 г.

Моралът не е порок

"Моралът не е порок!" Това пишеше на плакат, издигнат по-рано днес в Софийския университет. В същия този университет, пак днес, беше "окупирана" най-голямата аудитория - 272-ра. Говорим за студентска окупация.

На фона на продължаващите вече четири месеца антиправителствени протести, днешните прояви на протестиращи граждани не са нищо особено, дори напротив - биха се вписали като част от ежедневието.

Но! (Винаги има едно "Но!")

Но днешните прояви са симпатични поради едно основно нещо. Това са прояви на студенти. Дотук. Толкова! Симпатичността на този факт е толкова явна и очевидна, че не е нужно никакво обяснение, разяснение, пояснение и т.н.

Където са младите, там е промяната; където е промяната, там са младите - би казал Мъдрецът. И не би сгрешил (нали е Мъдрец).

Но тук интересното е друго. Интересното е в това послание - "Моралът не е порок". Посланието е вярно, моралът не е порок. Никога не е бил и никога няма да бъде. Но защо тогава се появява подобно послание на плакат? Дали е защото това изглежда леко позабравено с оглед на общата картинка в страната ни, дали е заради нещо друго - не зная.

Но това послание изключително много напомня на едни други ситуации.

Напомня на онзи момент, в който порасналите деца започват да превъзпитават родителите си; напомня също и на момента, в който онзи ученик, който току що е надминал учителя си, започва да го учи.

Но най-вече напомня на епохалния момент, при който цяло едно поколение - младо и можещо - превъзпитава обществото си на и с онези ценности, с които е закърмено и на които вярва. Възможно ли е само едно поколение да успее да опази своите ценности, да ги предаде на обществото си, да възпита обществото си с тях... Трудни въпроси.

Ситуацията е такава, защото това поколение е родено с определени права и свободи; приема ги като даденост и ще ги отстоява и пази. Защото те са единственото нещо, което има. Друго няма. Наистина - друго няма.

22.10.2013 г.

Иван Харалампиев - цитати

Иван Харалампиев е възпитаник на ВТУ и дългогодишен преподавател в същия университет. Вижте повече за него в уикипедия.

Предлагам четири цитата, изречени от проф. Харалампиев по време на днешно упражнение (т.е. от 22 октомври т.г.). Изреченията, наречени от мен цитати, представляват вид обобщение на някакво отклонение от темата, предвидена в учебния план по дисциплината Историческа граматика.
Т.нар. цитати са плод на две неща - от една страна на склонността да се обобщава, а г-н Харалампиев има такава склонност, а от друга страна - на склонността да се отплесваш от темата (или, казано по друг начин, да създаваш "тематично отклонение").
А ето и четирите цитата от днес:

  • "Ако човек има търпение, може всичко."



  • "Достойнството е най-скъпото нещо, което най-лесно се продава." 



  • "Човек, когато се издига, трябва да бъде скромен; когато пада, трябва да пада с достойнство." 



  • "Мъжът трябва да има три неща: психика, физика и финанси."

19.10.2013 г.

Иван Станков - цитати

Иван Станков е преподавател по литература във ВТУ. Предлагам Ви няколко интересни цитати от негова скорошна лекция (от 17 октомври т.г.) по Съвременна българска литература (пред IV курс БФ) . Интересното на цитатите е това, че в същността си са плод на някакво тематично отклонение, което ги прави контекстуално зависими. Смятам, че все пак могат да имат и самостоятелен характер и тъкмо това е причината те да бъдат тук.

  • "Асен Разцветников е човек с чувствителност на сърна." 



  • "Сирийските бежанци ще последват съдбата на Борис Глаушев."



  • "Вие сте родени в световно време и ще станете световни хора" (към курса)



  • "Усвояването на която и да е наука неизбежно води до идеята за Бога."



  • "Всичко, което съществува в моя мозък е реалност и съществува изобщо."



  • "Хората идват от небитието и отиват в небитието."



  • "Идеята за безсмъртие лежи в основата на всеки пантеон."



  • "Природата на литературата е да бъде свободно изкуство. Това е."

Последно



Публикуването в този блог е преустановено от автора, поради създаването на нов блог, който да обедини тематичното и жанрово разнообразие на всички водени от него досега блогове: 

ПОСЛЕДНИЯТ

18.10.2013 г.

Камбаненият звън

Районът, в който живея и пребивавам е интересен преди всичко с намиращата се наблизо църква и биещата й камбана на всеки половин час. Камбаненият звън е важен, тъй като той е част от заобикаляюото пространство. Може би ще окаже или вече е оказал някакво влияние върху мисленето ми. Това напомняне, че времето тече,
че минава и заминава
като влак на жепе гара,

който никога не ще се върне. Тази безвъзвратност, необратимост, това едва ли може да се забрави лесно.

Фрашки от Ян Кохановски

Терминът "фрашка" е адаптиран от италиански език; означава кратка творба с хумористично и/или философско съдържание.

На младостта

Годината желаят, но без пролетта,
които искат да не буйства младостта.


На старостта

Горката старост, всеки я очаква,
ала когато дойде, се оплаква.


На смъртта

Лъжовен свят, доплувах до брега;
ха с други подигравай се сега!


На огорчения

Не се сърди, че твоите слуги се карат -
слугите трезви са, щом трезв е господарят.


На светия отец

Ти свят не си; но мога да те назова отец,
защото виждам синовете ти, велики жрец!


На един математик

Нашир и длъж измерва земята и морето
и знае как се ражда зората на небето;
и времето предсказва, на всичко цифра турва,
единствено не вижда, че вкъщи има курва.


Превод: Иван Вълев

Източник: www.slavici.hit.bg/ISL/Fraski-Pesni-Treni.pdf‎

Вижте също: “За човешкия живот” – Ян Кохановски

"За човешкия живот" - Ян Кохановски

Фрашка "За човешкия живот" от Ян Кохановски.

Нашите мисли са празни и дребни,
нашите действия са непотребни;
всичко в света се променя и движи,
нищо не струват човешките грижи.
Честност, богатство, могъщество,
слава всичко увяхва, в пръстта отминава;
след като с куклите тук е играла,
пак ни прибира съдбата в чувала.


Превод: Иван Вълев

Източник: www.slavici.hit.bg/ISL/Fraski-Pesni-Treni.pdf‎

Вижте също: Фрашки от Ян Кохановски

17.10.2013 г.

Два периода в живота

Човек има два периода в живота си. Това важи за всеки човек. Първият период е този, в който ти подражаваш на някой или нещо, променяш се или поне си склонен към промени. Самонаблюдаваш се и се изменяш. Във втория период човек наблюдава другите как се променят, без самият той да е свързан с тази промяна. И ако в първия период човек е насочен критично към околните (другите) и себе си, то във втория период човек гледа с романтичната илюзия към другите и себе си. Затова първият период е период на бързопротичащото време, а вторият като че ли е на застой, на безвремие.
Това са тези два периода. Някои ги наричат младост и старост, други - наивност и мъдрост

Неизбежната полова неравнопоставеност

Разликата между мъжете и жените, т.е. това, че половете не са равнопоставени в повечето отношения и дейности, винаги ще съществува. Защото различните полове битуват по различен начин, съществуват по различен начин. А това е предпоставка за развитие на различни умения и навици.

Начало

Последният. Това е последният ми блог.
Започвам го в един мрачен и дъждовен октомврийски ден, но, признавам си, замислих го в една топла и ясна нощ.
Тоест! Началото на блога може да се свърже с всичко друго, но не и със слънчевия ден. Това прави този блог различен - той е рожба на нощно съзерцание в чистото небе, а не на овчи поглед в слънчев ден.
От днес нататък "Последният" ще бъде моето убежище, моят склад, моето място. Това ще е единственото място, в което ще пиша. Досегашните ми блогове остават в историята. В тях няма да има нищо ново, а само онова, което някога съм писал. Тук ще бъде всичко. Тук и никъде другаде.

  • Намерете ме:


mail: blacve (@) gmail.com
https://www.facebook.com/blagovest.cvetanov
https://twitter.com/BlagoCvetanov

  • Страница на блога във Фейсбук:


https://www.facebook.com/pages/Последният-блог/1381099795444101