Начало

Последният. Това е последният ми блог.
Започвам го в един мрачен и дъждовен октомврийски ден, но, признавам си, замислих го в една топла и ясна нощ.
Тоест! Началото на блога може да се свърже с всичко друго, но не и със слънчевия ден. Това прави този блог различен - той е рожба на нощно съзерцание в чистото небе, а не на овчи поглед в слънчев ден.
От днес нататък "Последният" ще бъде моето убежище, моят склад, моето място. Това ще е единственото място, в което ще пиша. Досегашните ми блогове остават в историята. В тях няма да има нищо ново, а само онова, което някога съм писал. Тук ще бъде всичко. Тук и никъде другаде.

  • Намерете ме:


mail: blacve (@) gmail.com
https://www.facebook.com/blagovest.cvetanov
https://twitter.com/BlagoCvetanov

  • Страница на блога във Фейсбук:


https://www.facebook.com/pages/Последният-блог/1381099795444101

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още