Двата свята

Седиш си кротко и не мърдаш. Изведнъж долавяш миризма на кисели краставички. Съсредоточено изследваш миризмата. Чудиш се откъде идва. Ставаш. Тялото ти изпуква няколко пъти на няколко места. Схванал си се. Годините си казват своето. Но не годините на старостта, а тези на младостта; схванал си се от пиене. Буквално трепереш. Ако някой те заговори, ти няма да си в състояние да си отвориш устата. Толкова си пиян.

Но този начин на живот ти харесва. Харесва ти да се будиш не в леглото, а подпрял глава на масата. До шишетата с мастика. И до неизхвърляния от няколко дни пепелник. Това ти харесва.
И как няма да ти харесва! Та нали точно това те прави различен от всичките онези, които вечер лягат в леглото, а сутрин стават от него, за да излязат на площада и да се превърнат в сган.
Проклети да са!
Са!
В стаята влиза Исус, носи чиния с кисели краставички и чанта, от която по-късно ще извади суровото свинско месо и трилитроватабутилка с евтина, но качествена ракия.
Исус е твой добър приятел, споделяте горе-долу една и съща житейска (битийна) философия. Исус не се казваше Исус, но искаше така да го наричат. Както и ти искаше да те наричат Ленин.
Всъщност и двамата приличахте на идолите си: Исус бе с дълга коса и леко окосмение по лицето, което всъщност бе доста нехигиенично, а ти имаше същата разсечена физиономия, каквато впрочем има само Ленин.
Исус извади свинското месо от чантата, наряза го ситно, сложи го в една тава като добави лук, оли, вода и черен пипер. Сложи тавата в печката и извади трите литра ракия. Наля по равно.
С този акт, Исус даде да се разбере, че денят свършваше и започваше нощта. Два свята - единият - по-красив от другия.