Събуждане

Събуждаш се. Както при всеки друг мъж, така и при теб причината за събуждането ти не идва оттам, че си се наспал. Събуждаш се с болки, но не те боли, защото "мъжете не ги боли". Знаеш какво трябва да направиш, за да спре болката, но въпреки това не го правиш.

Правиш си кафе. Пиеш от кафето и виждаш шишето с мастиката, от което пи снощи. "Бах маа му" - възкликваш, осъзнавайки колко много си изпил.
Замисляш се. Изпиваш си кафето и си наливаш останалото от снощи количество мастика. Чудиш се защо толкова много ти харесва мастиката. Сещаш се за първия път, когато пи мастика. Спомняш си, че не беше сам, а заедно с още трима (мъже) и две жени. Знаеш каква оргия се оформи тогава: едно от момичетата дори каза "Колко (е) жалко, че женското тяло има само три отвора". Усмихваш се. Да, усмихваш се. Палиш цигара, но мисълта за изреченото от онова момиче не те оставя. Сещаш се и за други подробности около онази вечер - и тримата (мъже) бяха спортисти: единият - боксьор, другият - каратист, а третият бе студент в спортната академия; едната жена беше секретарка на кмета, а другата - студентка.
Какви ли не подробности ти изникват в главата. Започваш да усещаш онази болка, която усети преди по-малко от час, когато се събуди. Удряш си ножка (правиш мастурбация).

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още