Търсене в този блог

Translate

30.11.2013 г.

Поглед към емотиконите

Емотикон е дума, дошла у нас от английското "emoticon", което, от своя страна идва от латинското еmotional (емоционален) и гръцката icon (икона).
Представлява знак, изразяващ определена човешка емоция, мимика или действие.
Често срещани емотикони са следните:

:) - означава усмивка, усмихване, щастие или радост. Би следвало да се тълкува като "Усмихвам се".
:( - изразява чувства от сорта на неудовлетворение, недоволство, нещастие или загриженост. Би трябвало да се тълкува като "Тъжен съм".
- изплезване. ("Плезя ти се")
:? - означва учудване, чудене. Би трябвао да се разбира като молба за разяснение или пояснение.
- също означава учудване, но в смисъл на "Изненадан съм".
:* - целувка, целуване. "Изпращам ти целувка/целувки", "Целувам те".

Емотиконите не се ограничават само до емоциите и само до изразяване на лицето. Понякога те показват и човешки действия и процеси. Например:

OGC - емотикон, показващ мастурбиращ мъж.
_|_ - емотикон, показващ ерекция.

Но да оставим тези неща на страна. Емотиконите са интересни с нещо друго.
Емоциите, мимиките, жестовете, действията и т.н., осъществяващи се по време на общуването са невербални средства за общуване.
Тези емоции, мимики, жестове и действия се проявяват в писмения език именно чрез емотиконите.
Когато в даден текст срещнем ":)", това означава, че авторът ни се усмихва, т.е. това е начин той да ни каже "усмихвам се" в писмения текст. В устното общуване той просто ще ни се усмихне.
Появата на емотиконите в текстовете, т.е. появата на знаци за емоции, мимики, жестове и т.н. в писмените текстове показва няколко важни неща. На първо място, това доказва универсалността на мимиките и емоциите във всички езици и във всички социални групи. Когато се усмихнете на китаец, французойка или швейцарец , усмивката ви ще бъде разбрана като усмивка, не като нещо друго. В този смисъл тя е средство за предаване на информация, тя е самата информация.
На второ място, появата на емотикони в текста показва загубата на способността на езика да изрази емоция, чувство или жест чрез думи и изобщо чрез езикови средства. Ако езиците по света можеха да изразяват усмивка, то надали щеше да се налага изобщо използването на ":)".
Изразите "гневен съм", "тъжен съм", "целувам те" или пък "влюбен съм" са изгубили значението си за езиковото съзнание на човечеството, превърнали са се в кухи фрази и шаблони. Вместо тях днес имаме ":@", ";(", ":*" и т.н.

Някогашното "Ха-ха-ха", като заместител на "Смея се" днес също е заменено - с ":D"

Примери колкото щеш!

П.С.: :)

29.11.2013 г.

За живота

Наскоро в разнообразното ми ежедневие някой каза нещо, което, така да се каже, ме накара да се замисля доста задълбочено. Това бе следното изречение:

"Ние сме се родили, не за да учим или работим, а за да създадем семейства и да родим деца."

Това изречение изглежда колкото дълбоко философско, толкова и като връх на плиткоумната мисъл. По-интересното е, че е казано от жена, от момиче на моята възраст - 22, 23-годишна. И тъй като изречението бе казано на мен, тоест не е част от разговор между жени, моля да не се стига до извода, че то доказва факта, че функцията на жените е продължаване на поколението.
Казах, че съждението е дълбоко философско, защото по един или друг начин дава отговор на въпроса "Какъв е смисълът на живота?"
Съждението е връх на плиткоумието, защото е с внушаваща конкретност и точност, но в същността си е непълно, неизчерпателно, което, на практика, го прави грешно. В съждението се внушава идеята, че създаването на семейства и раждането на деца е цел единствена и иманентна за всеки един от нас и на всяка цена. Съждението се изчерпва до създаването на семейства и раждането на деца (тук е неговата конкретност и точност), но съждението не казва нищо за това - какво трябва да се случи след като се създадат семействата и се родят децата (тук е неговата непълност и неизчерпателност, фактически - неговата грешност).
Ако целта на човешкия живот са семействата и децата, то, логично е, човешкият живот да завърши тогава, когато изпълни целта си. Тоест би трябвало мъжете да умират след първия полов акт, а жените - след първото раждане. В природата има такива случаи, един за които се сещам е за богомолката: женската убива мъжкия след половото снушение помежду им.
В този смисъл целта на човешкия живот (смисълът) не се изчерпва до семействата и децата, вече казах какво ще се случи в противен случай. След като се създадат семействата и след като се родят децата, следват грижите за тези деца, тяхното възпитаване и т.н. Точно затова човекът е станал "социално животно" - защото неговото оцеляване и съществуване не би могло да се случи без помощта на социума, на обществото, на себеподобните. Ще стигна и по-далеч в съжденията си - всички бозайници имат потенциала да се превърнат в "социални животни".
Но нека се върна.
Целта на живота (доколкото има някаква цел въобще) е не само да се родят деца, но и да се обгрижват и възпитават правилно (съобразно конкретните обществени норми, изисквания, нагласи и ценности).
Преди да мисли за деца, човек трябва да се замисли по какъв начин може да ги обгрижва и какво възпитание би могъл да им даде.

27.11.2013 г.

Статия на вестник "Капитал" от 31 март 1997

Препубликувам статия на вестник "Капитал" от 31 март 1997:

Атентат срещу приближени на СИК

Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма "Ипон" Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.

Бомбената драма се разигра на улица "Раковски" и бул. "Евлоги Георгиев" около 8 - 15 часа вечерта в четвъртък. Джипът й "Опел Фронтера" хвръкнал във въздуха, когато Карагьозова се опитала да изключи алармата. Детонацията избила прозорците на всички околни сгради. За щастие собственичката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.

Взривното устройство било поставено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да сплаши човека от "Ипон". Според очевидци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облечени с тъмни якета.

 

Статия от в-к Капитал

Първи сняг за сезона, Велико Търново

Вторник, 26 ноември, 2013 година; 06:20 часа.
В Търновград започва да вали сняг. Това е първият сняг за сезона за Велико Търново. В 06:30 започвам да пия кафе, паля цигара и наблюдавам падащите парцали сняг. Не спря да вали цял ден и цяла нощ. През деня бях във ВТУ, където студентствам за четвърта година. Случайно срещнах една позната, която, също като мен, се радваше по детски на красивия сняг. Каза ми "Благо, напиши нещо в блога си за първия сняг", отвърнах й "ще измисля нещо". Разговорът продължи с темата за снега. И двамата изразихме мнение, че чак толкова красив сняг досега не сме виждали.

И сега, пишейки този текст, се сетих за нещо интересно, което мога да разкажа. Преди година - две присъствах на една публична среща-разговор, посветена на ползите и вредите от ядрената енергия. Въпросната среща бе предизвикана, доколкото си спомням, от аварията на японската АЕЦ Фукушима от 2011 година. Впрочем след тази авария, Германия предприе стъпки за постепенното закриване (изваждане, изкарване от употреба, експлатация) на атомните електроцентрали (АЕЦ) намиращи се на нейна територия. Действията на Германия послужиха за пример на редица европейски и извъневропейски страни.

Спомням си, че въпросната среща се проведе в едно подобно на моментното снежно време. Един от водещите на срещата се възползва от темата за снега и каза нещо, което си заслужава да бъде чуто. Въпросният господин беше доста възрастен, вероятно 70, 80-годишен. Увери ни, че климата в момента няма нищо общо с климата, който е бил преди 40 години. Описа ни картина на огромни заснежавания и преспи не някъде другаде, а тук, в България. Сегашната липса на тогавашния снеговалеж, той обясни с масовата експлоатация на атома; направи кратката прогноза, че ако и в бъдеще човечеството продължи да развива атомната енергетика, ще се стигне дотам, че един ден ще забравим за снега. Въпросният господин стигна дори по-далеч в конкретиката на прогнозата си; каза: "Вашите деца няма да знаят какво е сняг"...

Всеки път когато вали сняг се сещам с тъга за неговите думи от преди една-две години.
Затова се радвам на снега, защото след година-две - знае ли човек дали ще има сняг...

26.11.2013 г.

На кого говорите, г-н Местан?

Ако не беше министърката на синтаксиса... Пардон! На спорта, тя е министърка на спорта, а не на синтаксиса (но е професор по синтаксис). Та, ако не беше тя - да каже "гледам да се дозирам, за да не изпадна в интровертност на духа" - тази статия изобщо нямаше да я има. Марианче (1) , благодаря ти!

Питам се - не е ли съзнателно търсен точно такъв тип реч - сложна, неразбираема, наситена с чужди думи и термини, с фрапантни термини, имайки особено предвид Лютви-Местановото слово и имайки предвид факта, че са представители на една и съща партия - Движение за права и свободи (ДПС)?

Ами да, съзнателно търсено е. Въпросният господин Местан и въпросната госпожа Георгиева абсолютно съзнателно (т.е. нарочно, с цел) говорят по таъв начин. Имам два аргумента в подкрепа на това твърдение.

1. И двамата са се занимавали в определен момент от живота си с български език - той (Л.Местан) е завършил Българска филология във Великотърновския университет (през 1985г.), бил е дори учител по български език, а тя (М.Георгиева) е професор по синтаксис, за Бога(2)! Следователно тези двамата много добре знаят какви ги плещят (т.е. какво говорят) и знаят какъв е ефектът у слушащия ги, когато чува непозната дума. Едва ли не му казват - "политиката не е толкова проста, колкото си мислиш".

2. Вторият аргумент в подкрепа на тезата ми, че Местан и Георгиева съвсем съзнателно говорят с думи и словосъчетания, които са непознати за широката публика е следният:
Всеки политик избира (сам) как и какво да говори. Ето, нека вземем за пример господин Волен Сидеров, лидера на партия Атака - той често говори в патриотичен тон (макар че го видяхме що за патриот е), с приповдигнато горделиво чувство, за пет минути ще рече думата "България" педесет пъти (а ние знаем, че истинските патриоти не споменават често името на Родината, например Ботев) и така нататък. В този смисъл симпатизантите на псевдопатриота са такива като него - демонстрират патриотизъм, горделиви са, познават българската история наполовина и... наричат Русия "Майка Освободителка" (Уат дъ фък?!?!?!?!).
Друг пример - Иван Костов често (почти винаги) говори подредено, систематизирано, умерено, конкретно и красиво. По мои наблюдения неговите фенове (така наречените Костовисти) са точно такива - знаещи какво им говорят, наясно са с геополитиката, с понятията "дясно" и "ляво" и т.н.
Генерал Бойко Борисов, предишният министър-председател на република България говори кратко, точно и ясно. На чист разбираем български език. Чат-пат използва и турцизми, но кой не ги използва. Така, по този начин говорят най-много българи. Затова неговата партия се радва на най-голяма подкрепа.
Не искам да коментирам Станишев, той като че ли нищо не казва, думите му са кухи, празни; празнословец.

Лютви Местан говори с чуждици, заемки, термини и куп други непознати за широката (пък и не само) аудитория думи (по мои наблюдения от всички типове думи, досега не е вкарал в активна употреба единствено абревиатурите - естествено, като изключим имената на партиите). Но това не означава, че неговите "фенове", тъй наречени "симпатизанти" на ДПС също говорят така. Напротив, те дори и не разбират какво им се говори.
За да разберат какво им се говори, господин Местан трябва да проговори на ТУРСКИ език. Вероятно се досещате какво може да стане, ако някой политик от ранга на Местан си позволи системно да говори в публичното пространство на турски език. Аз се сещам.
От тук идва комплексът за малоценност и манията за впиване във властта на ДПС: От ДПС никога не са с е обръщали пряко (в ефира или друг тип медия, на публични изяви или митинги) към избирателите си, никога не са отправяли някакво послание към тях.
Защото е незаконно.
Незаконно е да се агитира на език, различен от българския.

И затова Лютви Местан говори така - защото е сам. Защото огромна част от хората, гласували за партията му така или иначе няма да го чуят. Те не знаят български език.
Той говори с опонентите си, отбранява се.
А какъв по-добър начин за отбрана от това - да изплюеш пет-шест думи, с по двайсет букви всяка.

Местан си говори САМ!

IMG_7925

__________________
1) Впрочем Мариана Георгиева е известна с прякора си "Мариана Коня".
2) Всъщност и тя е завършила същата специалност в същия университет като Местан, с разликата, че е с един-два курса пред него. Когато Местан завършва специалността си във ВТУ, през 1985 г., тя започва работа като асистент по синтаксис в същия университет.

Няколко думи за руския натиск

Атаката започна!
Първо България, после Украйна, а до края на десетилетието със сигурност ще има и още страни, които ще бъдат принудени да се преориентират към Русия.

Обществена тайна е у нас, че предходното правителство (на Бойко Борисов) бе отстранено поради отказа му да ориентира страната ни (по един ли друг начин) към Москва. Защо е обществена тайна? Защото малко са хората, които смеят да говорят за това - че именно съюзите на русофилите (чиито състав напълно съвпада със състава на младежките БСП, ВМРО и други партии и неправителствени организации, които в същността си са русофилски) организираха февруарския преврат, чрез който свалиха едно проевропейско правителство и проправиха път на партии, които виждаме накъде ни водят. Днес България се управлява от тройна коалиция - така, както бе управлявана и преди пет години. Лидерите на тройната коалиция - това са Станишев, Местан и Сидеров (и тримата са агенти на ДС).

Виждаме какво се случва и в Украйна - правителството й реши да прекъсне подготовката на споразумението за асоцииране с ЕС и да поднови диалога с Русия. Това се случи преди няколко дни - в четвъртък, 22 ноември 2013 година. Литовският външен министър Линас Линкевичус коментира случилото се така: "Не прибързваме със заключенията. Получавали сме смесени послания от Украйна и преди... нека да почакаме и да видим". Неговият шведски колега Карл Билд бе по-директен: "Украинското правителство се поклони на Кремъл. Политиката на бруталния натиск очевидно работи".

Натискът на Москва наистина беше огромен. Руските търговски рестрикции, повишеният контрол по границата и откровените заплахи за други мерки станаха причина за дълбоко безпокойство от украинска страна, че Русия е в състояние да ги тласне към фалит. По-сериозното опасение е, че може да се повтори кризата от 2009 година - когато Русия спря доставките на газ към Украйна заради спор относно цените, като предизвика остър недостиг на синьото гориво в Европа по средата на зимата.

Вероятно ако днес не бяхме членове на ЕС, страната ни щеше да е подложена на подобен натиск и да се върне в старата си геополитическа роля.

Аз не искам това!
Искам да живея в една красива и европейска страна, каквато е България.
Не искам да живея в Руска провинция, каквато беше страната ни в миналия век!

Вижте също:
Обратен завой - http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/11/23/2188145_obraten_zavoi/
Все още в ничия земя - http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/09/20/2145375_vse_oshte_v_nichiia_zemia/
Идва ли нова Оранжева революция -
http://m.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/11/25/2189963_idva_li_nova_oranjeva_revoljuciia/
ИСТИНАТА ЗА ПРЕВРАТА ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 2013 -
http://razuznavane.com/?p=14478
http://fascindoo.blog.bg/politika/2013/08/19/istinata-za-prevrata-prez-fevruari-2013.1141098

Няколко думи за миналото на Иван Костов

Периодът след 1970 г. е много важен в биографията на Иван Костов. Счита се, че той тогава е бил изучаван с цел преценяване дали е подходящ за вербуване като агент на съветското военно разузнаване. И неговото кандидатстване за летец в БГА Балкан и заминаване в Кременчук, Украйна е само ”легенда”, както се казва на оперативен език. Защото е известно, че Кременчук в Украйна е конспиративната база за работа с кандидат агентите на съветските секретни служби и най-вече на военното разузнаване ГРУ.
Има и свидетел, който е учил заедно с Костов, но не за летец, както Иван твърди. Свидетелят не крие, че заедно с Иван са били подготвяни за агенти на съветското военно разузнаване.И този човек се казва Кольо Парамов.
Парамов е сериозен финансист – икономист и е бил съветник на премиера Борисов. Той твърди, че с Иван Костов са преминали агентурна подготовка имено в Кременчук, Украйна.
Парамов, като почетен член на Военния съюз на Украйна, всяка година ходел на тържествата на 9-ти май. „Там ме срещат стари приятели и ме питат какво прави Иван Йорданович. Отговарям, че е министър – председател и сутрин като се събуди започва да говори срещу Русия”.„В средата на 70 – те години Иван Костов е млад асистент във ВИИ ”Карл Маркс”, където го забелязва един от най – влиятелните съветски агенти в България проф. Милодраг Кичович. Той препоръчва Костов на Военния отдел на ЦК на БКП, които го вземат под чадъра си и започват да го реализират и да му помагат в кариерата”. Във военния отдел на ЦК съответно има представители на съветското разузнаване и така Иван Костов вече е в тяхното полезрение.
За съветските чекисти, при пълното съдействие на българските власти, не е трудно да се разработи легендата “кандидатстване за летец в БГА Балкан” и да се организира пътуване до Кременчук, Украйна. Но както казва Парамов, там няма школа за летци, а за агенти.
За съпричастността на Иван Костов към съветските разузнавателни служби изявление прави и бившият вътрешен министър Богомил Бонев.
През декември 2004 г. Бонев дава специална пресконференция по този въпрос и казва, че застава с името си зад тази информация. Той дори предлага на Иван Костов да се явяват пред детектор на лъжата.
Богомил Бонев, като министър на вътрешните работи и главен секретар на МВР в няколко правителства, е един от най – информираните в България. Съмнението за достовереността на информацията му за съпричастността на Иван Костов към разузнаването е много малка.
Освен украинският, има още един неясен период от биографията на Иван Костов, в който има съществени противоречия.
В някои негови биографии пише: През 1983 г. защитава дисертация във ВИИ ”Карл Маркс” на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става Кандидат на икономическите науки. А ето и друга версия: На 31 май 2001 г. Костов дава официално интервю за вестник Демокрация и под интервюто е поместена официалната му биография, дадена на вестника от пресцентър на Костов и с негово съгласие. В нея пише: „1982 – 1984г. – слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема:” Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера”, кандидат на икономическите науки.
Какво още казва Иван Костов за пребиваването си в Кременчук, Украйна:
„В школата за летци пребивавах около месец – два и полагах много тежки изпити. Като научих, че съм резерва в списъка за кандидат – студенти във ВИИ ”Карл Маркс”, веднага се върнах в България. Имах драматично пътуване и се наложи да продам част от дрехите си”.
От всичко до тук, трябва да се направи определен извод, че ако Иван Костов иска да убеди читателя в своята несъпричастност към руското военно разузнаване или към други разузнавателни служби, не трябва да мълчи, както прави досега.
Иван Костов трябва да излезе с аргументирани доказателства, за да изчисти своето име. В противен случай той ще остане вечно със съмнението, че е бил руски агент.
В действията му на държавник и политик, при един по-задълбочен анализ става ясно, че в много случаи той е защитавал руските интереси за сметка на българските.
Толкова години Костов е мълчал, но накрая на политическата си кариера, както се очертава, не е ли време съвестта му най-после да проговори !

25.11.2013 г.

Псевдонимите на един почетен председател

По оперативни съображения, поради работата му в различните служби, за които е работил, почетният председател на ДПС - Ахмед Доган е агентът с най-много псевдоними. Предлагам ви списък с имената на господин Доган. Списъкът не претендира за изчерпателност.

  • АХМЕД ИСМАИЛ АХМЕДОВ – това име носи до преименуването му.

  • МЕДИ ДОГАНОВ ДОГАНОВ – това е името след преименуването му.

  • МЕДИ ДОГАСЯН – така е регистриран в квартира на арменка в София.

  • АХМЕД ДЕМИР ДОГАН – новото му име след възтановяването на турските имена (Демирие е името на майка му)

  • АХМЕД ИСМАИЛОВ АХМЕДОВ – така е регистриран в СУ ”Климент Охридски”.

  • АХМЕД АХМЕДОВ – под това име е регистриран в архивите на ДС.

  • Агент ”АНГЕЛОВ”, агент “СЕРГЕЙ”, агент ”САВА” и агент ”ПРОФЕСОРЪТ”.


Псевдонимите на един почетен председател

 

A сега по-подробно:



Агент ”АНГЕЛОВ” е първият агентурен псевдоним под който е използван от Военното контраразузнаване – ВКР, когато е отбивал военната си служба в Строителни войски в Шумен в периода 1974 – 1975 год. В работното му дело има материали за конкретни агентурни разработки и оперативни реализации от неговата работа. ДС му дава положителни оценки за работата му и за неговата надеждност и перспектива.

Агент “СЕРГЕЙ” е псевдонимът, който ДОГАН получава по време на работата му като агент на Окръжно управление на МВР – Варна. Използван е за разработване на български турци. Особено внимание се отделя на неговата подготовка и проверка, защото ”СЕРГЕЙ” вече бил набелязан като кандидат агент на Първо главно управление на Държавна сигурност – София.

С цел проверка”СЕРГЕЙ” бил настанен в една квартира с друг агент на ОУ МВР Варна – агент ”СЕЛЧУК”. Издържал е успешно проверката.

Пред ръководилият го оперативен работник от ОУ МВР Варна, агент ”СЕРГЕЙ” споделял, че ”ДС е неговото семейство и не може да си представи живота без ДС”. А службата пише в делото му: ”За него ДС е шанс, мисия, работа, начин на живот и семейство”.

Когато на 16 април 1979 година ДОГАН написва собствената си автобиография, като израз на дълбоко задоволство и преклонение пред ДС, по своя инициатива я подписва с агентурния си псевдоним – ”СЕРГЕЙ”. Тогава той е втори курс студент в СУ Климент Охридски, специалност философия.

От Шумен, където ДОГАН е следвал ”българска филология” във Висшия педагогически институт, той е прехвърлен със съдействието на Държавна сигурност в СУ ”Климент Охридски” в София. Прехвърлянето е свързано с неговата бъдеща работа като агент на Първо главно управление.

Агент ”САВА” е псевдонима, който ДОГАН сам си избира, когато преминава на ръководство в Първо главно управление ДС. Този псевдоним ДОГАН си харесал защото бил кратък.

Той е на ръководство в специалния отдел V-ти ДС – „Нелегали”, където му се провежда специална оперативна подготовка за извеждане на работа зад граница като нелегал.

Събитията от 10 ноември 1989 година променят изцяло неговото развитие като агент за задгранична работа. Приема се план за активното му използване в България, по турските нелегални организации и по Възродителния процес.

Държавна сигурност разкрива, че агент”САВА” вече е станал „двоен агент” и че турските специални служби го водят под псевдоним ”ПРОФЕСОРЪТ”.

От архивите: Връчването на орден "Стара планина" на Ахмед Доган

През 2004 година президентът на Република България Георги Първанов (агент Гоце) награждава Ахмед Доган (агент Сава) с най-високия български държавен орден "Стара планина" І-ва степен за особени заслуги към етническия мир и демокрацията в България. 

Какви са особените заслуги на Ахмед Доган към етническия мир и демокрацията в страната ни - можем само да предполагаме. Най-вероятно става въпрос за смъртта на невинните български деца убити от бомбата на терористичната организация ДПС на гара Буново?

 

dogan-orden-stara-planina

Една кратка биография на един малък агент

Волен Сидеров

Вербуват го през 88-ма г. Тогава той е на 33 г. и работи като фотограф в родния си град Ямбол. Истината е, че ДС офицерите му спрятат един хитър номер. Той е със свой приятел в заведение. Ядат и пият до късно през нощта. После приятелят му си тръгва и Волен остава сам на масата. Тогава ДС сътрудник умишлено подхвърля на съседната маса някакъв много скъп фотоапарат. Сидеров го вижда, и си го прибира, защото наоколо няма никой. Прекалено скъп и хубав е бил апарата, за да не го вземе. На излизане от кръчмата обаче го хващат ДС- ченгета, същите, които са му подхвърлили фотоапарата. И го арестуват за кражба. Заплашват го, че ще разгласят на целия град, че е крадец. И че, едва ли не, ще лежи в затвора. Така ДС навремето манипулира определени хора. И Волен поддава. Органите на ДС го вербуват не като ДС-офицер, а просто като някакъв доносник.До 10-ти ноември той си работи като фотограф. После влезе в политиката като член на Дружеството за защита правата на човека на Румен Воденичаров. А от там по политическа линия го направиха гл. редактор на в. „Демокрация“. Там е публикувал десетки свои статии във възхвала на американския войник, в защита на ДПС и Ахмед Доган и против националистите. През 90-та година, когато регистрираха противоконституционното Движение за права и свободи, националистите начело с БНРП, Петър Гогов, Страхил Дичев, Илия Минев правят две живи вериги против влизането на членове на ДПС в българския парламент. Едната е във Велико Търново, а другата в София. И именно против тия живи вериги Сидеров лично пише няколко статии. В тях нарича националистите- тъмни личности, фашисти и сбирщина. Когато през 95-та година в. „Демокрация“ спря да излиза, Волен се цани за пресаташе- шеф на пресцентъра на една от структурите на „Мултигруп“. Имам информация, че лично Доган е препоръчал Сидеров на Илия Павлов. Знае се, че двамата са били много близки. Сред „мултаците“ е и тъст му Георги Ибришимов. На парламентарните избори през 2001-ва г. Сидеров решава да се закачи към НДСВ. Но в кандидат-депутатската листа за гр. Ямбол го класират чак на последното неизбираемо пето място. Царя не му дава избираемо място, защото зорко следи бивши ченгета да не попаднат в партията му. За това отговарялицето Тошо Пейков. И именно той разкрива как Волен Сидеров е бил вербуван да сътрудничи на Държавна сигурност. А в отговор Сидеров започна да критикува Царя. В края на 97-ма година национализма в България започна да печели все повече симпатизанти. И изведнъж всички политици смениха реториката си, като започнаха да се пишат патриоти. Волен се включи в тая обща вълна едва през 99-та година. В началото много срамежливо- с две статии във в. „Монитор“. След това започва редовно да посещава клуба на Българска национално-радикална партия. Една кратка биография на един малък агент. 

22.11.2013 г.

Мои снимки от Вечер на разказвачите

Това са мои снимки от събитието "Вечер на разказвачите", което се провежда всеки четвъртък в клуб "Там", Велико Търново.

1q 2q 3q 4q 5a

20.11.2013 г.

Това, уважаеми, е Революция...

 

Винаги съм си мислел, че в страната ни има нещо абсурдно, но никога не съм бил толкова убеден в мисълта си, колкото се убеждавам през последните няколко месеца.
През последните няколко месеца се изумявам с всеки изминал ден все повече и повече от абсурдността на случващото се в страната ни.
Казвам си "нещата не могат да са чак толкова абсурдни", въпреки че виждам, че могат.
Очаквам да се събудя от този кошмар, защото отказвам да повярвам на случващото се.
Но...виждам къде е проблемът.
Случващото се наистина се случва.
Но то е абсурдно за мен и за всички онези, които, оказва се, са възпитани с новите ценности, с европейските ценности. То не е абсурдно за онези, които носят старите ценности; за тях е нормално.
Това, уважаеми, е сблъсък на поколения с различни ценности.
Това, уважаеми, е Революция...

Ноемврийската помия

Двайсти ноември. 

На места из нашия град вече коледната окраса е сложена. Коледните елхи все още не са инсталирани, но вярвам, че скоро и това ще се случи. Белобради старци има в различни крайща на града. Дори един от тях вчера вървеше с огромен червен чувал на гърба си.
Трябва да си (в най-добрия случай) шест-годишно хлапе, за да вярваш, че тези белобради старци ще се дегизират като Дядо Коледа през следващия месец. Тези възрастни чичковци никога няма да бъдат Дядо Коледа. Защото Дядо Коледа не е бездомник.
Въпросният белобрад старец с червения чувал всъщност е именно бездомник. Незнайно откъде намерил своя червен чувал, пълен с всичко друго, но не и с подаръци. Той върви към някоя изоставена къща или мазе, където ще "отседне" за тази нощ.
Вече дори и аз не вярвам в Дядо Коледа.
Дори и децата не вярват, че Дядо Коледа съществува.
Никой не вярва в Дядо Коледа!
И как да вярва! Белобрадият старец отдавна е станал символ на скитничеството и бездомничеството, вместо на новогодишната... романтика. Всички виждат помията, я която тъне обществото ни.
Помия, която сами сме си създали. Харесва ни да бъдем в помията.
В тази помия няма място за неща като Дядо Коледа.
А ние сме свине! И по дух, и по тяло!

Митологията на една забрава


И последний герой
в таз клета страна
падна и умря!


Умря зарад нас,
не за някой друг,
не за друга страна,
не за друг народ.


Заради нас!
падна и умря!
Отиде си!
А ний го забравихме!


Що за народ сме?
Що за страна сме?
Кои сме ний,
Какви сме?


Народ ли сме?
За тоз народ ли
Той загина?
За таз страна ли
уродлива?


За таз забрава ли умря?
Затова ли си отидe?


Народе!!!!

До апатичния Бай Иван

Той не се интересува от политика. Но гледа с интерес футболни мачове - яд го е, че Левски често пада. Слуша попфолк музика често, радва се на Галена и Преслава. Посещава долнопробни места. Говори си с продавачката в магазина - обсъждат сюжета на сериалчето, дето го пуснаха тази неделя. Но той не се интересува от политика...

Стой си вкъщи, бай Иване!
Глей си мача и сериалчето,
пази се някой да не хване
да ти гепи шалчето.


Щом шалчето си е у теб,
а сериалчето - отпред,
Бай Иване, нямай грижи:
друг за БГ ще се грижи!


НО!


Кой ще иде да въстане
на Станишев срещу шайката?
...
Бай Иване, Бай Иване,
да ти е*а майката!

Записки на Последния (VII)

За средата, личностния кризис и превръщането във Величие

Винаги съм отстоявал мнението си, че е хубаво човек да сменя средите си - в един и същи ден да е на няколко места и да е в различни роли. Хубаво - в смисъл полезно за личността, за личностното развитие.
Не си спомням кой велик ум точно бе казал, че Животът е сцена, а ние сме актьори, но е прав. Животът наистина е сцена - но Животът като събирателен образ на Времето и Пространството: днес си тук, млад си, а утре си някъде другаде, зрял си. И когато си млад - играеш Ролята на Младостта, тази роля не само че е нейна, но е и по нейн сценарий; а когато си зрял - играеш ролята на зрялостта, на зрелия живот по негов сценарий. Учудвам се, колко лесно за обяснение е всичко това.
И докато си млад, понякога на теб ти се налага да играеш ролята не само на младостта, а и на зрялостта. Зрялост, до която още не си достигнал; зрялост, която не познаваш. И именно това представлява смяната на средата, за която говоря: налага ти се да се откъснеш от Своето съществуване, от Своя живот и да се впуснеш в Друг живот и Друго съществуване.
Налага се да се правиш на такъв, какъвто не си;
налага се да бъдеш Велик!
И ставаш Велик.
Защото така трябва, така се налага. Ти нямаш друг избор.
Преди това, обаче, трябва да изживееш своя кризис, своя битиен катарзис.
За да го изживееш, трябва нещо да се случи в съзнанието ти: трябва да О-С-Ъ-З-Н-А-Е-Ш своето Нищожество, своята Нищета, Кухота и Празнота.
След това Всичко ще ти се стори като детска приказка - елементарно, предсказуемо и логично.
А ти ще си противоположността на Всичко.

За величията

Величието не се изчерпва с това, трупът ти да стане убежище на червеите, сиреч - да гние в земята.
Ние си мислим, че всички велики личности на земята отдавна са погребани и отдавна са изгнили в земята. Ние не сме в състояние да приемем факта, че велики личности има и сред нас. Никой не се ражда велик. А става велик благодарение на това, което прави докато е жив. В този смисъл всеки един от нас може да бъде велик.
Велики хора има и днес така, както ги е имало и преди; както и ще ги има и след време.
Никое нищожество не може да спре величията! Всяко време създава своите величия. Хората се превръщат във величия заради времето, в което живеят.
Колкото по-мърляво и уродливо е едно време и едно общество, толкова е по-голям шансът някой от това време и общество да се превърне във величие. Защото тези, които носят ценностите на Вечното, чувстват за свой дълг прокарването, съхранението и възпроизвеждането на тези ценности в своето съвремие. А величията носят ценностите на Вечното.

19.11.2013 г.

Tова бе Кметът!

Валеше ужасяващ дъжд вече цяла нощ. Беше станало утро. Слънцето не изгря, но беше светло. Той стана, облече си цветните дрехи, а над тях метна сивото яке. Взе черния чадър и излезе. От дома му до кметството (мястото, където трябваше да стигне) го делеше почти един километър. Вървеше бавно. Всички около него вървяха бавно. Като че ли никой не забелязваше, че вали; като че ли беше прекрасен слънчев ден. Всичко бе монотонно: монотонни хора с монотонни дрехи се движеха в монотонното пространство с монотонните си походки. Разменяха монотонни погледи, жестове, дори разговаряха помежду си монотонно.

Той също бе монотонен: с нищо не се различаваше от заобикалящите го монотонни съграждани. Но ето, че стигна кметството (мястото, където трябваше да стигне). Той свали сивото си яке и остави черния си чадър. Единствено той бе с цветни дрехи.

И нямаше как иначе - това бе Кметът!

Записки на Последния (VI)

За библията

Мой приятел, художник по образование, често чете библията. По време на една от последните ни срещи, той започна да ми разказва пространните си слова за правдивостта и неоспоримостта на светото писание [Не искам да ми бъдат отправяни забележки относно това, че съм написал "светото писание" и "библията" с малки букви! Ще ги пиша така, както Аз искам, защото Това е Мой текст]. По време на продължителния разказ, аз, сякаш за миг, спрях да го слушам и се замислих върху това - колко много, до каква чудовищна степен този мой приятел се е фанатизирал на тема "библия", "християнство" и тем подобни простотии. Оказа се така, че почти нищо не чух от това негово разказване, защото не си спомням изобщо какви ми ги говореше (дрънкаше).
БОЖЕ! Майната ти, Боже!
Що за човек трябва да си, че да се "влюбиш" в подобно четиво?
Какъв човек трябва да си, че да те грабне не нещо друго, а библията!
В нашето Съвремие, когато на всеки пет минути Животът ти предлага Всичко!
Не казвам, че библията е лошо четиво. Напротив - това е доста занимателна книга.
Но...Що за книга е библията? Какво е това нещо - библия?
Днес навсякъде можете да прочетете, че "Библията е каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството". Тази дефиниция е вярна дотолкова, доколкото изобщо дефинициите са верни! Защото аз мога да кажа, че моят приятел чете "библията", но не мога да кажа, че моят приятел чете "каноническа колекция от текстове, смятани за свещени от юдаизма и християнството" Библията всъщност е една книга. Това е. Тя е книга с авторитетен обем; с обем, внушаващ авторитет. Днес един на сто я цитира, но един на хиляда я прочита. Защото е безинтересна; дори и аз не съм я чел, но, забележете, не съм я и цитирал. Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя е Стара История. Тя е в миналото. Но, виж, "Илиада" и Ницше също са в миналото, но те са актуални. А в библията актуални неща няма. И всеки, който ги търси и иска да направи паралел между Онова време, за което пише библията и Съвремието, е обречен да живее с гнили мисли и гнило съзнание.
Препоръчвам на всеки, който е тръгнал да се занимава с нещо, което е извън неговите компетенции, вменявани му от Образователната квалификация, да спре, докато е време. И да не си мисли, че знае повече, отколкото знаят другите. В противен случай ще живее в свят, съграден от собствените си лъжи, измами и псевдоизводи. Има два пътя - единият е утъпкан, през който са минали всички хора преди Мен и Теб, а другият път води към Пропастта. Впрочем, именно от Пропастта идват всички Божества.

За моралното осакатяване

Дефинициите за т.нар. престъпление са многообразни. Тук ще стане въпрос за един по-страшен тип престъпления. Говоря за престъпления от типа на "престъпления срещу човечеството". Те не са преки. Не са директно отправени срещу някого. Отправени са към всички нас! Това са престъпления, извършващи се в момента. И преди се случвали, и в бъдеще време пак ще се случват. Престъпления срещу морала и ценностите - такива са те. Извършителите на тези престъпления се наричат "морални престъпници". Не се преследват от Закона, защото в Закона няма морал; Законът не се интересува от неща като Морал, Ценности и прочие. Законът се интересува от жертвите на вече наречените "морални престъпници". Жертвите на "моралните престъпници" са "Морално осакатените". Моралният престъпник осакатява ценностите и морала на жертвата си. По този начин морално осакатеният неволно (без да иска) се превръща в "клиент" на Закона; в престъпник "според Закона".
Може би, все пак, има някаква връзка между моралния престъпник и законодателя...
(Може би те са едно и също?!)

На протест, народе!

Автор: Александър Алексиев

За мен е изумителна наглостта на всички, които твърдят, че не бивало да се правят нови избори, защото щяла да ги спечели ПП ГЕРБ.
С това твърдение те показват, че знаят много добре на коя партия вярва мнозинството от българския народ и чие управление иска – но те нямат никакво намерение да уважат избора му.

Трите малцинства на партиите БСП, ДПС и Атака - с взаимноизключващи се интереси и несъвместими до противоречивост предизборни програми, най-неочаквано и за собствените си избиратели се обединиха след изборите, изключиха изцяло победителя от управлението на страната и узурпираха властта. След което с ехидно подсмихване към всички нас започнаха да твърдят, че ПП ГЕРБ е загубила изборите, защото не управлява.

Нима тези партии не излъгаха и собствените си избиратели? Нима не подмениха изцяло вота на суверена?
Съобщенията в деня на изборите за държавен преврат бяха самата истина.
Само че превратът беше извършен не от ГЕРБ, а от БСП, ДПС и Атака!

Докога всякакви умници политолози и социолози ще водят теоретични дебати защо протестирали хората? Ясно е защо – и заможни, и бедни, и необразовани, и образовани, не желаят да приемат лъжата и мошеничеството, наглостта и мащабната измама от страна на БСП, ДПС и Атака.

Из телевизионни студия червеният шаман на БСП и наужким “социолог”, а всъщност богат бизнесмен Кольо Колев, безсрамно разпространяваше политическото верую на новата коалиция: “Понятие като “нравственост” в политиката няма!” - и дори добавяше нагло, че искрено съжалявал хората, които очаквали морал и нравственост от управляващите!
И никой политолог или социолог не реагира!

На протест, народе!
Наглостта на престъпните превратаджии мина всички граници!
__________________________
*Оригиналното заглавие на текста е "ПОЛИТОЛОЗИ И СОЦИОЛОЗИ, ИЛИ СОЦИОПАТИ?"

Моя снимка

 

Моя снимка от средата на месец Ноември, 2013 година. 

Публикувам я, защото няма нищо по-хубаво от това: да четеш нещо и да знаеш как изглежда авторът му! Кликнете на снимката за да я видите в по-голям размер.

DSCN4873

 

18.11.2013 г.

От автора

Приемете този пост междудругото. Той е тук, за да демонстрира радостта ми. Една от многото ми радости.
С голяма изненада научих по-рано днес, че съм цитиран от редица авторитетни и нетолкова авторитетни личности и ръководители на организации и общности! Благодаря ВИ, ПРИЯТЕЛИ!
Уверявам ви, че и занапред ще работя, пиша и мисля по същия начин, по който и досега - поставяйки ИСТИНАТА на преден план!

Безмислен монолог

Автор: Павел Веснаков


самотен ли
се чувстваш
нещастнико
неудовлетворен
от живота
от себе си
жалък противен педал

мълчиш и ме гледаш
замислено
ти много умееш
да мислиш

господин Мисъл
господин Не Знам Какво
Да Правя Със Себе Си

просто умри
и спри да ме занимаваш
със глупости

Когато мутрите спряха да плачат...

Когато мутрите спряха да плачат...


...или какво се случва след Катарзиса...


(разказ в минало време за несвършени неща)


Кому бе нужно?

17.11.2013 г.

Записки на Последния (V)

За премълчаното


Преди минути върнах последните пари, които дължах на някого. Това се случи докато се прибирах от вечерната си самотна разходка. Видях приятел на човека, от когото преди около седмица-две бях заел пари. Дадох му парите, като му заръчах да му ги предаде. Почувстах някакъв вид облекчение. Забързах към вкъщи, защото преди да срещна въпросния човек, в главата ми се нароиха няколко идеи, които, при по-бавно темпо на ходене, може би щях да забравя.
Ето ме, вкъщи съм. Сядам да пиша своите "Записки". Въпреки, че в четвъртък имам изпит, аз сядам да пиша, а не да чета. Защото пиша книгата на живота си.
Далеч съм от мисълта да водя Дневник на живота си в публичното пространство. Затова не си мисли, уважаеми, че няма неща, които да премълчавам. Напротив - премълчавам някои неща. Но повечето неща ги казвам, коментирам и разсъждавам върху тях.

За обществото

Има неща, които не ми позволяват да се отдам изцяло на ежедневните си ангажименти. Тези "неща" са остатъци от красивото наивно детско любопитство и ги има не само при мен, но и при всеки гражданин на света. Това всъщност са въпроси, които не засягат (не касаят) нито теб, нито мен пряко (лично) - въпроси, свързани с обществото, световния ред, разпределението на т.нар. блага (ресурси) и тем подобни. С едни такива въпроси се сблъсках съвсем наскоро. Защо обществото продължава да позволява да се раждат хора, въпреки че няма ресурс за тяхното физическо (жизнено) оцеляване? Защо обществото позволява да се раждат хора, които не могат да бъдат изхранени и образовани Пълноценно? [Тези въпроси не са свързани толкова с родната ми страна - България, колкото с целия свят; като световен човек, аз се вълнувам от световните проблеми]
Тук изниква изводът, че съществува такова нещо като "безотговорност на обществото". Той е верен дотолкова, доколкото съществуването на обществото е реално (а не измислица, фантазия).
Възможно ли е да съществува безотговорно общество? Ако е възможно, то това противоречи на основните елементи от природата (същността) на обществото. Защото всяко общество се обединява от обща ценностна система (или система от ценности). А когато една част от това общество не е изхранена и образована така, както е изхранена и образована другата част, това неизменно и безкомопромисно води до формиране на различни ценностни системи у двете части на обществото! (Вярвам в мисълта на Маркс, че битието определя съзнанието)
В този смисъл обществото, доколкото съществува, само прави така, че да се разслои, да се раздроби и раздели. Да се разпадне. Светът е тръгнал към упадък. Почти е стигнал Упадъка!
А свободата, пък, води до безотговорност (липса на отговорност). Свободата в обществото, може би, е истинската причина за безотговорността в обществото. За нея ще пиша по-нататък.

Да запретнем ръкави и да си подредим държавата

Едно изречение от новогодишното приветствие (за 2013-та година) на президента Росен Плевнелиев, което не трябва да забравяме:

Не трябва да чакаме да свърши кризата или на поредните избори да ни обещаят всичко, а да запретнем ръкави и да си подредим държавата и собствения живот, да коригираме лошото, но да има приемственост и надграждане на доброто.

16.11.2013 г.

Маги Халваджиян: Моята толерантност свърши!

Ето какво написа във фейсбук профила и страницата си преди няколко часа продуцентът Магърдич Халваджиян:

"Казах , че моята толерантност свърши! Търпях ви 24 години и 22 години преди това. Справих се в живота въпреки вас! Гледах ви как крадете , лъжете и манипулирате и се надявах ,че някои ден съвестта ви ще проговори и ще се спрете... Уви.... Отговарям на някаква жена , която ми написа ,че никои няма право да обижда електората на БСП. Така е. До днес! Заради 1 000 000 бедни, заблудени и манипулирани хора(електорат на БСП), 2 000 000 Българи живеят в чужбина и още 6 000 000 мизерстват в България! Заради 1 000 000 не мислещи и манипулирани от собствените си лидери, 8 000 000 изгубиха мечтите си, живота си, вярата си. Никои нямал право да обижда привържениците на БСП!?!?! Напротив! 8 000 000 Българи имат това право!"

magi

Пред портите на сараите...

 

Около 20 души се събраха днес, 16 ноември, пред сараите на Ахмед Доган в столичния кв. “Бояна”. Демонстрацията беше организирана в социалните мрежи, а мястото на срещата беше Националният исторически музей, съобщи Офнюз.
Групата се отправи към улица “Стар беловодски път”, където се намира резиденцията на почетния лидер на ДПС.
Там търсиха “хидроинженера”. Пред портите на сараите бяха оставени плакати с надписи “КОЙ” и “ОСТАВКА”.
Интересното на тази ситуация е в демонстрацията, че протестиращите знаят кои са кукловодите, кой е в задкулисието.  Припомням, че по-рано тази година (22.06) бившият премиер Бойко Борисов направи изказване, че "от 20 години Ахмед Доган е човекът, който управлява България".

Снимка: offnews

ahmed dogan

Митинг на БСП, ДПС и Атака в София

Електоратът на БСП отново беше закаран с рейсове в София. Предлагам ви снимка на Георги Величков, представяща част от проправителствения митинг на 16 ноември 2013 г.:

софия-бсп

В митинга на БСП и ДПС се включи и Атака. Предлагам ви снимка от фейсбук страницата "Фес за Волен Сидеров":

атака-бсп-софия

Записки на Последния (IV)

За божествата, боговете, идолите и други подобни... 

Бог е мъртъв! Така рече Ницше! Но и Ницше е мъртъв!
Всички умират, всички. Ние сме родени, за да умрем. Всичко идва, за да си отиде. След нас ще остане само тишина - така, както след тях остана тишина. И за да не преминат разсъжденията ми в мерена реч, каквото предчувствие имам, нека вкарам в словата си и елементи на конкретика. Бог е създаден, за да бъде погребан. А също и за да бъдат обяснени онези неща, които принципно без него биха били трудно обясними или изобщо не обясними. Човечеството има нужда от Един. Този Един да бъде водач. Пастир? Да, пастир! ОВЧАР! Заради страха, всичко е заради страха. Много хора се страхуват от смъртта; смъртта ги страхува, плаши ги. Затова хората си създават идоли. Идолът - това е също човек, но с особен статут. Авторитетът също. Но дали хората създават своите идоли и авторитети?
Не е ли слънцето също материя, но по-голяма, и не е ли заради своето превъзходство в Размера, център на нашата галактика? Та нали именно заради своето превъзходство, То (слънцето) кара планетите да се въртят около него. Пък и самото Слънце се върти около нещо, по-голямо по размер от него! И това Нещо, със сигурност, се върти, обикаля, около по-голямо Нещо! Това са законите не само на гравитацията, на физиката; това са законите на Битието, на Съществуването.
При хората е подобно нещо. Едни хора превъзхождат други с някакви качества. Привличат ги около себе си и се превръщат в техни Идоли, в техни Авторитети. Пък и макар по природа да са като тях. И въпреки всичко - без хора няма как да има идоли. Защото какъв идол е този, на когото няма кой да му се поклони; какъв авторитет е този, на когото няма кой да се позове, няма кой да му вярва? Никакъв! Но хората, които живеят без божества и богове, без идоли и авторитети продължават да са Хора! В този смисъл хората с особен статут, каквито са идолът и авторитетът, не биха могли да съществуват в особения си статут, ако ги нямаше онези Хора, на фона на които да изпъкнат. Слънцето не би било Слънце, ако ги нямаше планетите. Бог не би бил Бог, ако ги нямаше хората. Има ли Бог на планетата Марс? Не, там където няма хора, няма и Бог! Бог е неизменна част от хората. Те го погребаха. Два извода, от които само единият е верен, правилен:
-1- Хората спряха да се страхуват от Смъртта.
-2-Търси се Ново божество.

Записки на Последния (III)

Как разбрах, че съм красив

Беше средата на 2012 година. Бях в западна България, когато забелязах формата на главата си. След няколко часа се подстригах: по главата ми останаха само черни точици, напомнящи на буйните ми тъмнокафяви (почти черни) къдрици. Тогава се вгледах още по-усърдно във формата на главата си. Възхищавах се. След около петнайсет месеца (тоест преди около седмица, две) отново започнах да се вглеждам в главата си. Бях в един клуб (място за обществено пиене) в центъра на прекрасния български град Велико Търново. Тогава забелязах отново формата на главата си. След това започнах все по-често да се вглеждам в огледалото. Започнах да наблюдавам веждите и очите си. Постепенно започнах да оглеждам всичко, което ми принадлежи, което е мое. След дълговременно взиране (вглеждане) в телесната си цялост, разбрах, че съм красив. Преди този момент не обръщах внимание толкова на обвивката си, на тялото си, колкото обръщах на съдържанието си, на душата си.

Тяло и Душа

Тялото е външната част, обвивката. Душата е вътрешната част, съдържанието. Двете части - вътрешната и външната - образуват Човека (в смисъла на Homo sapiens). Тази част, която е изконно човешка, човекоприсъща и категорично човекопринадлежаща, е външната част, обвивката, т.нар. тяло. Онази част, която не принадлежи на човека и която му е чужда по природа, е вътрешната част, т.нар. душа или дух. Тя идва у човека след раждането му и продължава да идва до момента, в който човек окончателно се изгради като личност.

Как разбрах, че съм умен

От най-ранна детска възраст подозирах, че съм умен. Подозренията се усилваха все повече с годините. Окончателно го осъзнах в една зимна нощ (не си спомням коя година беше), когато в пространството с падащите снежинки видях красива мрежа, която може да се сравни с онези многоизмерни мрежи, които физиците използват, за да пресъздадат пространството. Спомням си, че бързах за някъде - най-вероятно за лекции в университета във Велико Търново. Ходех ту бързо, ту бавно; ту усилвах крачката, ту я намалявах. Беше неописуемо да осъзнаеш, че си умен. Сякаш изведнъж свалих някаква невидима превръзка от очите си, която ми пречеше да виждам нещата. Сякаш я свалих и изхвърлих!

Как разбрах, че съм млад

Винаги съм знаел на колко години съм. Ето, в момента съм на 23. Миналата година бях на 22. По-миналата - на 21. Следващата година ще бъда на 24 години. Но това, че знаеш на каква възраст си, не означава, че знаеш на кое стъпало от живота си - младост, зрялост или старост. Пък и дори да знаеш на кое стъпало си, то това означава ли, че знаеш какво точно трябва да се прави, да се върши на това стъпало; казано с други думи (по-прости) - знаеш ли как се младее, зрее и старее, знаеш ли как трябва да изживееш младостта си, зрелостта си и старостта си? Ако знаеш как да изживееш младостта си, то това означава, че си разбрал, че си млад; осъзнал си младостта си.
Младостта е невероятно състояние и на духа, и на тялото. Осъзнах я в момента, в който започнах да подържам контакти с доста по-възрастни от мен хора. Виждах, че гледат на мен не като на равен с тях; общуват с мен не като с равен. И така разбрах, че съм млад.

Записки на Последния (II)

За заглавието на този текст

Трудно би съществувал човек без име. Той би бил неразпознаваем за обществото. Той би бил не просто анонимен, а несъществуващ. Така е и с текстовете: има милиони текстове по света, които са създавани и разпространявани без имена, без заглавия. Но на всички тях са им давани заглавия рано или късно.
Намирането на подходящо заглавие на този текст не е лесна задача. Особено като се има предвид това, че той е незавършен. (Почти е започнат) В този смисъл - чувството, при което да дадеш заглавие на нещо, което не си сигурен какво ще е, което не познаваш, се намира в отношение на подобие с чувството, при което избираш име на дете, което още не се е появило на бял свят, още не се е родило. Трябва да се подхожда с отговорност, особено като се има предвид, че моментът, в който си избрал име на рожбата си е моментът, в който си предопределил нейното битие, живот, съществуване.
Избрах за име (заглавие) на този текст "Записки на Последния". Тоест аз съм Последният, а това са моите записки. Записки, в смисъл на записвания, бележки (в англ. ез. - note, notes).

Защо съм Последният

Вече казах, че съм Последният. Ако възприемателят на този текст е търпелив, то той ясно ще разбере защо го твърдя. Аз съм последният велик философ. Аз съм последният голям ум. Аз съм последният, който е нещо различно от останалите. След мен всички ще са равни. Няма да има велики и големи. След мен слънцето ще свети така, както не е светело отдавна - както е светело някога.
Всички големи умове сбъркаха! Всички математици, физици, философи, политици, поети, писатели, журналисти, преподаватели! Всички! И повлекоха след себе си онази простотия и нечистоплътие на съзнанието, която днес виждам у почти всеки срещнат съвременник. И която ще се среща още дълго време.
Аз съм Последният, който иска да помогне на човечеството. Аз съм Последният, който ще помогне. След мен никой няма да ви помага. Защото ще сте равни!

Записки на Последния (I)

За мен, за словата ми, за рецепцията (ви) 

Аз съм красив, млад, умен. Не съм грозен, стар и глупав. В този смисъл Аз съм Всичко, което Животът може да даде за пример. Аз съм образец. Моите слова са вашето знание. Това, което казвам, е това, което вие знаете. Нищо повече и нищо по-малко. Това е всичко, което мога да кажа за себе си. Ако не ме разбирате, то това си е лично ваш проблем, а не мой. Защото вие сте тези, които трябва да разбират онова, което пиша. Вие сте така наречените възприемащи. [Проблемът с рецептивните компетенции винаги ще тежи като камък върху поколенията. Наличието на такъв проблем ясно показва, че Науката е тръгнала по неправилен път (което, впрочем, често й се случва).] Това не означава, че у мен ще липсва стремеж към масовост и повече разбираност. Напротив: ще се старая (толкова, колкото мога) да бъда разбиран и разбран правилно (тоест да бъда интерпретиран по такъв начин, по какъвто искам аз).

За този текст, за мен

От няколко месеца у съзнанието ми се явява идеята да напиша текст, в който да кажа Всичко! Но все нещо се случва и отвлича вниманието ми от тази велика цел. А много неща трябва да бъдат казани. Имайки предвид това, аз трябва да ги кажа, в противен случай бих се чувствал виновен. Бих се чувствал престъпник срещу човечеството!
Започвам да пиша този текст в края на 2013 година, в България, в град Велико Търново. Наричам го с обобщителното название "текст", тъй като не знам какво конкретно ще се получи накрая. Дали ще е роман, монография, библия или мешана салата - не зная. Но със сигурност ще се получи текст.
Към момента аз съм на двайсет и три години, в разцвета на своята младост. Не бих казал, че се занимавам с различни неща, защото това би означавало, че не се занимавам с еднакви неща. Затова ще кажа, че заниманията ми са изключително разнообразни. Те са продиктувани от собствените ми интересите, които пък са главно в областите на филологията, философията, политиката и обществото. Заради наличието на занимания в областта на политиката от моя страна, наскоро едва не се сбогувах с живота си. Преди няколко месеца също. (Изключвам заплахите за разчленяване на тялото ми, които получавам по различни поводи, но по все същите причини почти всеки месец)

За думите в този текст

Понеже по-горе споменах в едно и също изречение две думи, които са близки една с друга, и които често се бъркат, се налага да вмъкна едно уточнение спрямо тях и още едно уточнение спрямо всичко, което пиша. Двете думи, за които говоря, са думите "поводи" и "причини". Уточнявам, че думата "повод" е с по-голяма конкретика от думата "причина". Досадно, но необходимо уточнение. Другото уточнение не е толкова досадно, но е още повече ноебходимо. Както вече казах в "За мен, за словата ми, за рецепцията (ви)" - "ще се старая (толкова, колкото мога) да бъда разбиран и разбран правилно". Това означава, че често ще се срещат уточнения като първото, т.е. ще уточнявам смисъла, който влагам в думите, които използвам.

За цитирането

В предишния фрагмент (носещ заглавието "За думите в този текст") цитирах себе си. Да цитираш себе си (т.е. да се позовеш на себе си) е възможно, стига да знаеш кой си. И изобщо цитирайки когото и да е, преди всичко трябва да знаеш някои неща за него, т.е. да го познаваш (защото познаването е именно това - да знаеш някои неща за някого). Аз знам за себе си всичко онова, което записах в първите няколко изречения на "За мен, за словата ми, за рецепцията (ви)". Знам, че "Аз съм образец". Това е напълно достатъчно знание, за да си позволя да цитирам себе си.

15.11.2013 г.

Що за патриот е Сидеров

Това, приятели, е снимка от най-скъпия хотел в Париж.

воленсидеровАГА

Властимащ

Правителството преживява екзистенциален кризис... 



В скорошен вестник прочетох някаква статия, в която към номинативната верига на политиците, политическия елит, правителството и т.н. бе вмъкната и думата "властимащи".
Каква ужасна дума!
Какво ще рече властимащ? - Ще рече "човек, който има власт".
Но какво е властта? Може ли тя да се има; да бъде притежавана?
Щом има властимащи, значи има и властнямащи.
Властнямащите сме всички ние, неполитиците.
А политиците са властимащите.
И за какво им е тая власт?
Какво всъщност е власт?

П.С.: Чух една жена да казва на друга: Който не е ял от баклавата, той не знае колко е вкусна

П.С #2: Така наречените властимащи би следвало да са слуги на така наречените властнямащи. А не техни господари.

Политпроституция: Сидеров и Местан като кандидат-депутати от СДС (снимки)

Политпроституция – безпринципни политици правят всичко по силите си, само и само да са във властта. Отляво на снимката е лидерът на Атака, Волен Сидеров, а вдясно - лидерът на ДПС - Лютви Местан.

Без коментар

1469907_573465456042158_195936280_n

Вижте също:

Снимка от 1989 г.: Пламен Орешарски на митинг на СДС
Снимка от 1996 г.: Лютви Местан на Митинг срещу БСП

Има надежда, има!

Здравейте, приятели. Първо искам да се похваля, че само за изминалата нощ блогът ми е посетен малко над шест хиляди пъти. Това си е добро постижение. А сега - по същество (ad rem).

На една лекция от тези дни (във ВТУ) един професор каза няколко доста оптимистични неща, които, така да се каже, противоречат на обществените вярвания.

В следващите няколко реда ще видите словата му така, както ги каза, едно към едно. Изводите си ги правете сами.
"Тази година, на осми декември няма да се учи, нали? Миналата година ми идват на осми декември - четвърти курс, Българска филология. Сега гледам тези курсове след вас: Една преподавателка ми разказва, как е закъсняла и когато е отишла в стаята - студентите почнали упражнението сами. Оказа се, че всеки е трябвало да представи реферат, разпределили си времето и... почнали сами. Това е хубаво, радва ме.
Краят на 89-та година, до към 93-та, 94-та г. положението беше добре. След това стана много зле. Сега отново виждам някакъв напредък."

Снимка от 90-те: Някогашният Лютви Местан

Продължавам да публикувам компрометиращи материали за природата на българската политпроститутка. Нека вметна и едно уточнение: в понятието политпроститутка влагам значението на политици, които сменят партиите си така, както пеперудите летят от цвят на цвят. Това е политпроституцията - безпринципни политици правят всичко по силите си, само и само да се задържат на власт.
Предлагам ви снимка на господин Владимир Зидаров.
Ще попитате "кой е той?"
Всъщност това е било името на Лютви Местан, което му е дадено през Възродителния процес в България.
Вижте как е изглеждал Лютви Местан през 90-те години на миналия век:

Лютви Местан

Вижте също: 
Снимка от 1989 г.: Пламен Орешарски на митинг на СДС
Снимка от 1996 г.: Лютви Местан на Митинг срещу БСП

Греховете на Иван Костов

Без коментар


Публикувам в оригинал текст на Галя Атанасова. Заглавието и подзаглавието са мои.


Вчера, когато прочетох позицията на „Ранобудните студенти“ написах следното: Мдаааа....лесно се мътят и палят младите мозъци - особено от техните преподаватели...Познат ми е почерка - аз също съм била негова студентка, а после и член на тази партия, докато не лъсна голата истина...Голям теоретик и добър ученик на преподавателите от АОНСО...Познахте ли кой е той?!? Затова и предпочетох по - простичкото говорене и делата...
Имайте търпение да прочете това малко дълго писание - то дава обяснение за много неща и затова днес ще продължа простичко ще се опитам да бъда конкретна, за да ме разберете всички!
Познавам Иван Костов от времето, когато преподаваше политическа икономия на социализма – водеше ми упражненията и точно затова ми се провидяха до болка познати детайли. Всичко, което пишат критично за него, е вярно, но има още мнооого за казване от времето, когато беше политик…Аз ще се постарая по памет да изредя няколко важни според мен факта, но анализа оставям на вас...
-Сигурно се чудите как той се озова в НБУ като анализатор! Просто е - по негово време бе подарена за 0/нула/ стотинки сградата на бившето държавно АОНСУ на частния НБУ,така че има заслугата да се приюти там. Хората, които бяха ощетени с този подарък, кучета ги яли.
-За тези които помнят : Първо Първанов чрез Добрев направи Костов премиер и му осигури 4 години спокойствие. После Костов направи Първанов президент, и то в най-тежкият му период, когато в БСП го мразеха и се чудеха как да се отърват от него.
- Костов беше този, който отказа да направи лустрация на ченгетата, което направиха във всички бивши соц. държави и затова сме и на този хал
- Костов направи възможно най - дивашката приватизация и с егоцентризма си и всичките си действия през онзи период си помогна на Държавна Сигурност да унищожат СДС .
- ДПС е във власта именно благодарение на И.Костов – той я вкара в коалицията ОДС – някои сигурно ще си спомни. Лично помня как бе освиркан Доган, на митинг на ОДС пред Ал. Невски, когато Костов го представи за аплодисменти .
- По времето когато беше мин. председател Костов бяха фалирани и разпродадени на безценица всички работещи предприятия.
- Днес да обясни на ограбените и измамени от него българи за 12-те % от ТЕЦ"Марица изток"1, които притежава и заради които НЕК изкупува тока по 120 лв. МВт, което пък вдига нашите сметки, за Нефтохим, където той държи над 50% от акциите с офшорки .
- унищожи икономиката - махна забраната на Жан Виденов за приватизация на 300 стратегически стопански обекти, спря блоковете на Козлодуй заедно с Кунева.
- Заради него няколко стотин хиляди млади Българи загубиха работата си по време на приватизацията , когато предприятия и цели звена се продаваха за по 1 долар .
- Иван Костов доведе и вкара в политиката и Христо Бисеров. Но Бисеров проигра шанса си с „Нефтохим“. Това е най-скандалната сделка в историята на приватизацията. „Нефтохим“ бе продаден 31 пъти по-евтино от реалната цена. Това сподели скоро бившият активист на СДС и прогледнал Едвин Сугарев. Знаеше се в СДС, че който от местните лидери иска да уреди нещо с приватизацията, трябва да се обърне директно към Христо Бисеров“.

Помните ли трите мита за Костов ?
Ето ги – заедно с факти за развенчаването им:
ПЪРВИ МИТ: Иван Костов мрази комунистите и се бори срещу тях
Това твърдение е абсурдно? Отговор е в биографията му. Той е бил на обучение в СССР и по-точно в град Кременчук, където се е учил за летец в селскостопанската авиация. Всъщност говори се, както от Андрей Луканов, че е бил обучаван от ГРУ (Главното разузнавателно управление на Съветската армия).
Случайни хора не ставаха началници в планов отдел на даден завод, какъвто е бил Костов, който по това време е завършил и Висшия икономически институт „Карл Маркс”/1974г./ със специалност политикономия?! През 1981 г. Костов се дипломира в Софийския университет „Климент Охридски” по специалност-„ Математическо моделиране на икономическите процеси”. През 1983 г. защитава във ВИИ „Карл Маркс” дисертация на тема: „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. Помислете малко! Антикомунист става специалист с научна степен по политикономия по времето на комунизма?! Вижда ли някой противоречието?!
За него бившият президент Желев пише, че се е появил с бизнес предложение да търгува държавна информация като амбулантен търговец около 14 декември 1989г. За Костов той твърди, че има негативно отношение към създадения през 1989г. СДС.
ВТОРИ МИТ: Иван Костов е реформатор и проведе значими реформи
Костов проведе „реформи” чрез които обогати своите съпартийци и не на последно място себе си . Увеличи данъците. Въведе около 150 лицензионни и разрешителни режима и затлачи дребния и среден бизнес, като по този начин създаде благоприятна среда за държавна корупция.
Инвеститорите не искаха и да чуят за България, освен руските. Вместо приватизация от чужди инвеститори се състоя пладнешка приватизация от вътрешни съмнителни дружества и физически лица, приближени до бившите комунисти или до Костов и СДС. Властта беше силно централизирана, за да може комисионерството на държавната администрация да се развива. Създадоха се нови монополи като НЗОК.
Докторът на икономическите науки Иван Костов участвал в изготвянето на програма „Ран-Ът”, която провежда на практика чрез приватизацията, като от материални активи на България в началото на 1990г. около 133 млрд. щатски долара, които са изтъргувани в хазната влизат САМО 1.7 млрд. долара! Да припомним няколко фрапиращи примера на приватизация.
МДК „Пирдоп” подарен на Юниън Миниер срещу нищожната сума от 55 млн. щатски долара ! При производството на злато, сребро, платина, електролитна мед, почивни станции на планина и море, сграден фонд и др. сумата е смешна.
НХК „Нефтохим” е продаден за 106 млн. щатски долара при оценка на активите на НХК за около 3 млрд. долара. Само от скраб можеше да се вземат повече пари в пъти над цената за приватизация.
БГА „Балкан” беше приватизирана за цената на един апартамент-132 000 щатски долара, а Гад Зееви приватизатора на „Балкан” е спечелил от продажби на авиопарка над 300 милиона щатски долара и осъди в Париж, България да му плати 10 млн. долара неустойки за неизпълнени клаузи по приватизационния договор. ПЕЧАЛБА ОТ 2280 ПЪТИ ЗА ГАД ЗЕЕВИ И ЗАГУБИ ЗА БЪЛГАРИЯ!!!?
Не е истина, че валутния борд е замислен от Иван Костов, заслуга, която му се приписва. Още през 1991 година се обсъжда валутен борд в България. В началото на есента на 1996 г. Жан Виденов обяви, че „най-доброто лекарство за българската икономика е въвеждането на валутния борд (наричан тогава паричен съвет)!!! Тогава Иван Костов се обявява, че такова нещо в българската история не е имало и че това означава отказ от национален суверенитет?!
ТРЕТИ МИТ: Иван Костов спасил България
Иван Костов не направи всичко да спаси реакторите на АЕЦ, а се съгласи послушно с еврочиновникът Ферхойген и сложи кръст на реакторите от малките блокове от І до ІV през ноември 1999г. Както разбрахме валутния борд не е патент на Костов и на практика започна да се прилага при служебния кабинет на Софиянски. Иван Костов не се и опита да спаси българските медици в Либия, а зададе въпроса: „ Ами ако са виновни?”. Костов е бил предупреден месец преди арестите от Националната разузнавателна служба ?!
Дали пък не е спасил България, като е накарал съпругата си Елена Григорова-Костова да се откаже да бъде повече партиен секретар и през 1997 г. да се хвърли в бизнеса като управител на „Булс”-ООД, заедно със Зоран Ристич, който е издирван за фиктивен износ на горива?! Интересни неща са ставали по време на югоембаргото с националните спасители?!
Сигурно Иван Костов е спасил туризма в България?! Едно е ясно, че не е спасил, а спазарил „Златни пясъци” за себе си чрез своя ресторантьор Славчо Христов, който е финансирал РМД-то, което купува за 80.8 млн. долара чрез БРИБанк, която контролира.
„Спасителният” кръг за Костов – „Олимп“ придобива:
Стопанска банка, военните предприятия „Арсенал”, „Бета”, „Пима” и „Трема”, „Бороспорт”, СИ Банк, „Пампорово” АД. Костов осигурява приватизацията на фармацевтичните заводи в Дупница, Разград и Троян за зетя на Георги Атанасов- Петър Терзиев и за роднина на Петър Дюлгеров членове на ЦК на БКП и Политбюро на ЦК на БКП срещу комисионна от 5 млн. долара.
По-късно тези заводи са продадени на външен инвеститор.
Ето как Иван Костов и сие „спасяват” България?!
Това са само три от митовете за Командира, но са показателни за неговото минало, морал и настояще .
Да не забравяме, че и Б.Борисов в началото на мандата на ГЕРБ му гласуваха доверие, на Костов и му повериха комисията за контрол на ДАНС, помните ли?
Такива поразии направи той тогава, че сега това което става е и негова функция... службите които по принцип са призвани да ни защитават именно от това, което направиха монополистите….
Сигурно и затова игра в отбора на Сергей Игнатов като окрадоха ФНИ - сега да се наместят всичките 5-ма ДСБ-ри в НБУ?!
Този „назначен“ от БКП демократ - безсрамник, който излъга надеждите на българите отново опипва почвата дали да изпълзи. Може да ме гони параноята вече, но виждам почерка му в протестите на децата ни и ако това е така, това точно ще го закопае!!!
Интриганта-почитател на Макиавели,чиято любима дума е ХОРАТА …Който му иска съветите по-добре да си направи харакири.
Правилно Борисов го нарече Гавгамел.
Показателни са и думите на Костов : “В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.”
Този НАГЛЕЦ не спира да се навира в очите на ограбените и измамени от него българи! НО НИКОЙ и НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО!
Това е от мен-някои неща зная и помня, други ги има в нета – можете сами да си ги намерите!
За пореден или за последен път разбирам колко е прав Бойко Борисов с прозрените си още в началото на управлението на ГЕРБ за „мините“ заложени от предишните…И затова чуйте песента–тя е подходяща за ГЕРБ и Бойко Борисов!

Ден след ден- Подуене блус бенд

Жан-Батист Ноде - Бунт срещу червената мафия

Авторитетното френско политическо списание Le Nouvel Observateur публикува в последния си брой силно критична статия за България, озаглавена „Бунт срещу червената мафия”.


Българите не понасят вече разграбването на страната от каста комунисти, бивши агенти на ДС. Червената мафия контролира България. И всичко това се случва в Европа. Бившият съветски гражданин Сергей Станишев, шеф на БСП, женен за новобогаташка, съюзил се е с фашизоидна партия, не отговори на нашите покани за интервю, пише журналистът Жан-Батист Ноде.

Публикувам превод на публикацията в Le Nouvel Observateur.

Бунт срещу „червената мафия“
Жан-Батист Ноде


Убийства, корупция, мръсни номера…Българите не подкрепят вече ограбването на страната им от каста, съставена от стари комунисти и бивши агенти на Държавна сигурност. В прекрасното сърце на Европа.
Тъмни слънчеви очила, вталени италиански костюми, остри обувки, дебели златни синджири под разкопчани ризи, късо подстригани коси. Излизат забързани от скъпи ресторанти, украсени с антични реплики и фалшиви позлатени колони. Бързо скачат в луксозни немски лимузини или японски джипове 4х4 със затъмнени стъкла, екскортирани от страховити бодигардове, заплашителни и тежко въоръжени. Недалеч се вижда тъмно петно на тротоара. Кръв. Следа от скорошна престрелка между „мъжете в черно“.


Защото „червената мафия“, която контолира България – малка, но стратегическа страна от Европейския съюз – жизненоважен коридор между Изтока и Запада, между Азия и Европа – се е разделила на кланове и урежда сметките помежду си посред бял ден, насред улицата с автоматично оръжие. На няколкостотин метра от там преди много години един прокурор достатъчно луд, за да приеме правосъдието насериозно и да разследва голямата престъпност и полититката, е убит с револвер пред смаяните погледи на минувачите.

После тези с дебелите кореми и фините кожени портфейли, пълни със златни кредитни карти, захранвани от офшорни сметки, с банкноти от по 500 евро, тръгват с висока скорост по улиците на София, твърде спретнатата и провинциална столица на България, без да забелязват хората, които трудно пресичат улиците, или възрастните хора, които с пенсия по-малко от 150 евро на месец трудно могат да се нахранят, а камо ли да си платят за медицинска помощ.

Тази вечер напоени с хайвер, френско шампанско и скъпо шотландско уиски, с преситен вид, те са в казино, в луксозен стриптийз клуб, където прекрасни български красавици, често безпарични студентки, ще им предложат услуги за хиляди евро. „Те са просто големи свине“, усмихва се една от красавиците както на обстоятелствата, така и на банкнотата от 50 лв (25 евро), които се озовават в дантелените й прашки. Тук „червената мафия“, когато не среща смъртта си на ъгъла, води голям живот.

„Те“ са „старите“ членове или техните наследници на Българкската комунистическа партия, фалшиво превърната в „социалистическа“. „Те“ са „старите“ членове на тъмната Държавна сигурност, най-мощните тайни служби, политическата полиция на тоталитарния режим, владял с желязна ръка до 1990, 45 години, в тази исторически погледнато русофилска страна, която Москва разглежда като 16-а република на своята съветска империя. „Старите“ са в кавички, защото никога не са напускали истински Парията, нито ДС, както не се напуска КГБ. Напоследък „те“ стават по-дискретни. „Те се стремят да се интегрират“, казва бивш дисидент, който наблюдава потомството отблизо по време на силови разпити. А и времената не са благоприятни.

С викове „Оставка“, „Оставка“ граждани от всички възрасти и социални слоеве протестират ежедневно повече от 150 дни по улиците на София, осъждайки тази милиардерска „червена мафия“, която превръща държавата в най-бедната и с най-голямо неравенство страна на ЕС.

Движението възниква на 14 юни, когато новото управление номинира един червен олигарх за глава на новата Държавна сигурност, сега преименувана ДАНС. В социалните мрежи веднага се появи подигравателен и същевременно цветен хаштаг: “#DANSwithme”. Някои протестиращи размахват октопод на върха на кол, други отрязана конска глава, анонс към филма „Кръстникът“, където холивудски продуцент намира в леглото си отрязана главата на своя любим кон. Просто предупреждение.

Протестиращите искат оттегляне на управлението, един кабинет от „експерти“, поддържан от априори невъзможна коалиция. За да се задържат на власт, старите комунисти се съюзяват с ДПС, общностната партия на мюсюлманското малцинство, турци и помаци (ислямизирани българи), но също и с една екстремно дясна партия – Атака. Немислим априори, защото в порив на фалшив патриотизъм, предназанчен да скрие провала му, комунистическият режим преследва турците в последните години на управлението си. Нещата стават по-ясни, когато кажем, че по-голямата част от лидерите на ДПС са агенти на старата Държавна сигурност, започвайки с нейния основател, Ахмед Доган, който е бил нает от Москва за работа от затвора. Колкото да ултранционалистическата Атака, която теоритично е алергична към своите мюсюлмански съюзници, която атакува по всички посоки Турция, македонските съседи, ЕС и т.н., но не казва нищо за интригите на Кремъл в България, има много потвърждаващи доказателства, че Атака е марионетка на българските и руски служби. Изправени пред протестиращите, българското правителство и червената олигархия, които контролират медиите, се правят на глухи. Бившият съветски гражданин Сергей Станишев, шеф на Българската социалистическа партия, женен за една груба „новобогаташка“ , свързан с фашизоидна пратия и защитаващ монополни или либертариански икономически мерки, но продължаващ да бъде шеф на европейските социалисти, не отговори на нашите молби за интервю.

Задушаван от пипалата на „Октопода“, може ли този протест да изгасне малко по малко? Те не са повече от няколкостотин, най-много няколко хиляди, които всяка вечер в центъра на София, под звука на тъпаните правят своята „морална революция“. В хубавите дни през юни и юли бяха дестки хиляди. И ето, че студентите от София се присъединяват, вдигат стачка и окупират университета си. Движението се премества и във факултетите от провинцията. Българските студенти вече са свалили две “социалистически“ правителства – през 1990 и 1997 г. Професори и артисти също се присъединяват. И, сопред проучванията, днес една огромна част от населението поддържа протестиращите. За да заобиколят цензурата и да събудят хората от политическата апатия, младите започнаха в интернет виртуална революция, която може да се превърне в реална революция.

Въпреки това правителството едва ли ще подаде оставка сега. „Те нямат никакво намерение да се оттеглят, особено защото Еврпейският съюз скоро ще преведе огромни суми пари. Оставайки на власт, те имат сериозни суми за поделяне“, коментира Иво Инджев – известен и силен писател и разследващ журналист. Както може да се очаква много от тези фондове са отклонявани от всемогъщата олигархия с ограничен експертен опит, но експедитивна. Освен това, ако управлението си отиде, политическата алтернатива ще бъде трудна. Единствената опозиционна партия, популистката дясноцентристка формация „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) , бе повече или по-малко дискредитирана. Изправен пред протести миналата зима, предизвикани от внезапно и подозрително увеличение на тока в средата на зимата, кабинетът на ГЕРБ, който обещаваше да изкорени мафията, подаде оставка.

Продължавайки да води в проучванията, може ли ГЕРБ да успее утре, там, където се е провалил вчера? Неговият провал беше несъмнено резултат от заговор на червената олигархия, на която пречеше. Трите електроразпределителни компании, частни и чужди, но управлявани от българи с поръчките на Държавна сигурност, увеличават сметките след тайно събрание, за да могат фактурите да предизвикат протест, разказва експерт от сектора. Но провалът на ГЕРБ се дължи и на неговите собствени грешки и поквара.

Бивш пожарникар, треньор по карате, полицай и шеф на охраната на последния комунистически диктатор Тодор Живков, Бойко Борисов, безспорният и харизматичен лидер на ГЕРБ, е „изключително интелигентно политическо и медийно животно, но ограничено културно“, отбелязва наблюдател, който го познава лично. И шефът на тайните служби, който не спира да дестабилизира анти мафия правителството, очевидно предава Борисов, който го е назначил. Той днес е министър на вътрешните работи на новото крипто комунистическо правителство… „Борисов се доверява на всеки“, оплаква се критичен член от неговата партия.

Подобно на много други полицаи, Бойко Борисов също е имал много лоши познанства. Това кара хората да твърдят, че той атакува част от мафията, защитавайки друга част. Въпреки че обича да се появвява с шапка на ФБР, в чест на американските му прители, Бойко Борисов присъства по равно, макар и дискретно, и при руските дипломати и особено при местния шеф на Лукойл, мощната руска петролна компания, директно свързана с Кремъл. „В началото тайните служби направиха от Борисов тяхна притурка, политическа марионетка, за да си възстановят гласовете. Но той се оказа по-умен и успя да им се измъкне, даже да удвои тези за себе си. И знае как да се справи”, обобщава Иво Инджев.

Откакто неговите приятели се върнаха на власт, Кремъл отново се чувства като у дома си. Както в доборто старо време на Студената война, Москва продължава да използва българските тайни служби и техните мрежи в ръцете на старите от Държавна сигурност, за да дестабилизира Запада. Руските икономически и геополитичеси проекти растат. Москва иска да строи нова АЕЦ “Белене” на Дунав. Този остарял огромен проект беше погребан от старото правителство, но възкресен от новото. Шефът на Газпром, който е приет в София като министър, поднови с новите български власти руският проект за газопровода “Южен поток” за Южна Европа, разочаровайки Европа, която вижда в него инструмент за поставяне на Запада в зависимост от руската енергия. Не беше ли казал Владимир Чижов, руски посланик в Брюксел , точно преди приемането на България в ЕС през 2007 г., че тази страна „ще бъде Троянският кон на Москва в ЕС“?

Превод: Надежда Атанасова

Това не е първата статия на Le Nouvel Observateur по темата. На 26 септември Жан-Батист Ноде публикува материал, в който се подчертаваше, че Сергей Станишев, който е председател на ПЕС, се е съюзил с неофашистката формация Атака. Повод за публикацията беше писмо до ПЕС, с което се иска отстраняването на Станишев. Писмото бе изпратено от гражданската инициатива Кръстьо Пастухов, на името на българския социалдемократ, убит от комунистическия режим в затвора на 28 август 1949 г.

12 ноември 2013г., София

Ето така, уважаеми, изглеждаше София на 12 ноември 2013 година.

Дали е нормално една европейска столица да изглежда така? 

Направете си извода сами:

бг

 

Снимка от 1989 г.: Пламен Орешарски на митинг на СДС

След като преди няколко дни публикувах снимка, на която присъства Лютви Местан по време на протест срещу БСП, сега ви предлагам да видите и премиера Орешарски по време на митинг на СДС през далечната 1989 година.

oresharski

На това, приятели, му се казва политпроституция!

Жалко, че се налага да бъдем управлявани точно от такива политпроститутки... Наистина жалко.

11.11.2013 г.

От записките на стопаджията

Наскоро ми се случи едно пътуване "на стоп".

Тъй като моите текстове ще се четат и в едно друго време, в което може би няма да е съвсем ясно какво означава "пътуване на стоп", тук ще се наложи да внеса едно кратко "тълкуване": да пътуваш "на стоп" означава да се придвижваш в пространството благодарение на ефекта, постигнат от вдигането на палеца на онази ръка, която се намира в успоредно спрямо пътната настилка разположение. Тоест разпъваш ръка, изтягаш палеца й, някой от преминаващите наоколо автомобили спира, качваш се, стигаш до някъде и слизаш. Ето това е пътуване "на стоп". (Имам слабост към формулирането на дефиниции...)

Та! Наскоро ми се случи нещо подобно. Интересното е там, че в подобни ситуации попадаш на различни хора, говорещи по различни начини на различни теми. Човекът, на когото попаднахме (бях с компания), се оказа изключително приказлив (или по-скоро приказващ) шофьор на Жигула... От думите му разбрахме, че е на 52 години (след два месеца ще стане на 53) и е от Горна Оряховица.

52-годишният господин ни возеше и междувременно говореше за разни неща. А аз, седейки на задната седалка и възползвайки се от това, че съм зад него, извадих тефтерчето си и записах туй-онуй от мъдростите му. Успях да запиша седем мъдрости. И сега ще ги споделя с вас:

1. Циганинът не може да бъде интегриран, защото това е манталитет; това не е етнос: не ще да се учи, да се интегрира, да участва в обществени мероприятия и т.н.


2. Комунизмът като идея никога няма да умре. Разберете го това.

3. (Относно окупациите) Има смисъл в борбата ви. Бъдете търпеливи. На младите им отива да стачкуват; имат някакъв темперамент.

4. Чалга-капитализъм - това имаме в България.

5. Повечето хора са недоволни от случващото се в България; просто чакат някой да им драсне клечката.

6. Апатията, която хората изпитват към случващото се в България, се възпитава още от детската градина.

7. Е*ането си е е*ане, обаче жените влизат в критическата и не им се е*е вече. Пък и при мъжете започват засечки.

Това, уважаеми, са седемте мъдрости, които буквално намерих на пътя ("на стоп"-а).

9.11.2013 г.

666

Български институт за правни инициативи изпрати отворено писмо до президента, премиера, председателя на Народното събрание и лидерите на парламентарно представените партии, в което изразява позиция по казуса "Христо Бисеров". В писмото се казва, че случаят "Бисеров" показва, че цялата система за контрол и превенция на корупцията по високите етажи на властта не работи и е създадена и поддържана в състояние на бутафорност.

Ето част от писмото:

От известната до момента информация по казуса Христо Бисеров и независимо от неговия изход е ясно, че става дума за вероятно най-високопрофилния корупционен скандал в новата история на България. В момент, когато общественото недоверие в институциите е на критично ниско ниво, а безпрецедентни протести настояват за операция чисти ръце, въпрос на национална сигурност е да се формулира и приложи адекватен пакет от мерки по системните проблеми, осветени от този скандал.

Значимостта на казуса Бисеров далеч не се изчерпва със заеманите от г-н Бисеров постове или дълготрайността на политическата му кариера. Много по-важно е, че всичко за което по данни на медиите той е проверяван в момента, трябваше да бъде отдавна засечено от специализираните контролни органи, чиято основна функция е ранната превенция на конфликта на интереси и корупцията по високите етажи на властта. Истинският скандал е в това, че заместник-председателят на Народното събрание е могъл да бъде в ситуация на драматичен конфликт на интереси в продължение на години и това да не бъде регистрирано от компетентните институции. Когато този казус се свърже със скандала Златанов и въпросителните около сериозността на проверките преди даване допуск до класифицирана информация, става ясно, че имаме провал на цялата система за контрол и профилактика на корупцията.

Казусът Бисеров трябва да стане повод за пълна инвентаризация и преосноваване на системата за превенция и контрол на корупцията по високите етажи на властта. На първо място, в този процес трябва да се отчете и болната тема с назначенията на ръководни държавни длъжности. Огромна част от публичните скандали са свързани именно с тях и това не е случайно обществото си дава сметка, че липсата на реално независими и компетентни регулаторни, контролни и правоохранителни органи се корени в начина на назначаване на техните членове: без проверка за съмнения в корупция, без прозрачност и обществено участие, без доказан професионализъм. Достатъчно е само да споменем скандалите Марковска, Златанов, Пеевски, за да стане ясна както дълбочината на проблема, така и неговият институционален обхват и обществен резонанс.

Погледнати структурно, тези проблеми дават основание да се говори за това, че:

- цялата система за контрол и превенция на корупцията по високите етажи на властта не работи и е създадена и поддържана в състояние на бутафорност;

- важна причина за това е, че тези органи традиционно се оглавяват от политически и персонално зависими лица, благодарение на непрозрачните процедури и липсата на реални проверки за техните качества;
- отсъствието на работеща превенция на корупцията доведе до верижен институционален срив и изригване на обществено недоволство.

Отворено писмо до другаря Морал Моралов

Автор на текста е доцент Гено Генов. Споделям написаното и уверявам, че някои от нас никога няма да забравят посочените факти.

„Другарю” Морал Моралов , като измекяр на ДС-ректор Оазис ДАЛИ ТИ ЗНАЕШ: 

1. ЧЕ агент Оазис е разполагал през периода 1986 – 1990 г. с осигурена му от ДС-ВТ Явочна мансардна гарсониера на ул.Мармарлийска № 6, в която е канил често на „купони” своите колеги – студенти, за да ги подслушват твоите колеги – комунистическите ченгета?
2. ЧЕ агент Оазис притежава сега незаконен мансарден мезонет точно срещу бившата му явочна мансарда, на ул. Васил Левски №27В, осигурен му от ДС-ВТ?
3. Колко пъти агент Оазис ходи тази година до комунистически Китай неизменно съпътстван от китаистката Искра Мандова? Колко средства е изразходвал за тия воаяжи от бюджета на ВТУ? Като каква пътува с него нехабилитираната „китаистка” Мандова – като преводачка, колежка, приятелка или гейша?
4. Агент Оазис въведе конспиративно свои татурани и бръснати горили на срещата със студенти в Аулата на ВТУ в 15,20 ч. на 4 ноември 2013 г.?
5. Кой организира нахлуването на въоръжена мутра в ауд. 321 на 6 ноември след обяд? МВР твърди, че „не знае” и знае ли МВР, че във ВТУ има студентска организация на ВМРО с лидер Милен Михов. Дали с нейните пари не се организират контра-проявите във ВТУ срещу Ранобудните „окупатори”?
6. Защо ДС-агент нагло излъга пред цялата българска общественост чрез репортаж на Нова телевизия /5 ноември 2013, 8,50 часа/ , че е помагал на доц. Гено Генов „срещу Академичния съвет” на ВТУ за продължаване на договора му, след като има достатъчно документи, че именно Оазис прогонва с мафиозна ДС-завера Генов от ВТУ след като последният му поисква оставката чрез публикация в личния му /не анонимен/ блог, озаглавена „РЕКТОРЪТ НА ВТУ Е ГОЛ”. Щом един академичен човек ЛЪЖЕ, той не е достоен за университетски преподавател, а камо ли за РЕКТОР!