666
Български институт за правни инициативи изпрати отворено писмо до президента, премиера, председателя на Народното събрание и лидерите на парламентарно представените партии, в което изразява позиция по казуса "Христо Бисеров". В писмото се казва, че случаят "Бисеров" показва, че цялата система за контрол и превенция на корупцията по високите етажи на властта не работи и е създадена и поддържана в състояние на бутафорност.
Ето част от писмото:
От известната до момента информация по казуса Христо Бисеров и независимо от неговия изход е ясно, че става дума за вероятно най-високопрофилния корупционен скандал в новата история на България. В момент, когато общественото недоверие в институциите е на критично ниско ниво, а безпрецедентни протести настояват за операция чисти ръце, въпрос на национална сигурност е да се формулира и приложи адекватен пакет от мерки по системните проблеми, осветени от този скандал.
Значимостта на казуса Бисеров далеч не се изчерпва със заеманите от г-н Бисеров постове или дълготрайността на политическата му кариера. Много по-важно е, че всичко за което по данни на медиите той е проверяван в момента, трябваше да бъде отдавна засечено от специализираните контролни органи, чиято основна функция е ранната превенция на конфликта на интереси и корупцията по високите етажи на властта. Истинският скандал е в това, че заместник-председателят на Народното събрание е могъл да бъде в ситуация на драматичен конфликт на интереси в продължение на години и това да не бъде регистрирано от компетентните институции. Когато този казус се свърже със скандала Златанов и въпросителните около сериозността на проверките преди даване допуск до класифицирана информация, става ясно, че имаме провал на цялата система за контрол и профилактика на корупцията.
Казусът Бисеров трябва да стане повод за пълна инвентаризация и преосноваване на системата за превенция и контрол на корупцията по високите етажи на властта. На първо място, в този процес трябва да се отчете и болната тема с назначенията на ръководни държавни длъжности. Огромна част от публичните скандали са свързани именно с тях и това не е случайно обществото си дава сметка, че липсата на реално независими и компетентни регулаторни, контролни и правоохранителни органи се корени в начина на назначаване на техните членове: без проверка за съмнения в корупция, без прозрачност и обществено участие, без доказан професионализъм. Достатъчно е само да споменем скандалите Марковска, Златанов, Пеевски, за да стане ясна както дълбочината на проблема, така и неговият институционален обхват и обществен резонанс.
Погледнати структурно, тези проблеми дават основание да се говори за това, че:
- цялата система за контрол и превенция на корупцията по високите етажи на властта не работи и е създадена и поддържана в състояние на бутафорност;
- важна причина за това е, че тези органи традиционно се оглавяват от политически и персонално зависими лица, благодарение на непрозрачните процедури и липсата на реални проверки за техните качества;
- отсъствието на работеща превенция на корупцията доведе до верижен институционален срив и изригване на обществено недоволство.
Ето част от писмото:
От известната до момента информация по казуса Христо Бисеров и независимо от неговия изход е ясно, че става дума за вероятно най-високопрофилния корупционен скандал в новата история на България. В момент, когато общественото недоверие в институциите е на критично ниско ниво, а безпрецедентни протести настояват за операция чисти ръце, въпрос на национална сигурност е да се формулира и приложи адекватен пакет от мерки по системните проблеми, осветени от този скандал.
Значимостта на казуса Бисеров далеч не се изчерпва със заеманите от г-н Бисеров постове или дълготрайността на политическата му кариера. Много по-важно е, че всичко за което по данни на медиите той е проверяван в момента, трябваше да бъде отдавна засечено от специализираните контролни органи, чиято основна функция е ранната превенция на конфликта на интереси и корупцията по високите етажи на властта. Истинският скандал е в това, че заместник-председателят на Народното събрание е могъл да бъде в ситуация на драматичен конфликт на интереси в продължение на години и това да не бъде регистрирано от компетентните институции. Когато този казус се свърже със скандала Златанов и въпросителните около сериозността на проверките преди даване допуск до класифицирана информация, става ясно, че имаме провал на цялата система за контрол и профилактика на корупцията.
Казусът Бисеров трябва да стане повод за пълна инвентаризация и преосноваване на системата за превенция и контрол на корупцията по високите етажи на властта. На първо място, в този процес трябва да се отчете и болната тема с назначенията на ръководни държавни длъжности. Огромна част от публичните скандали са свързани именно с тях и това не е случайно обществото си дава сметка, че липсата на реално независими и компетентни регулаторни, контролни и правоохранителни органи се корени в начина на назначаване на техните членове: без проверка за съмнения в корупция, без прозрачност и обществено участие, без доказан професионализъм. Достатъчно е само да споменем скандалите Марковска, Златанов, Пеевски, за да стане ясна както дълбочината на проблема, така и неговият институционален обхват и обществен резонанс.
Погледнати структурно, тези проблеми дават основание да се говори за това, че:
- цялата система за контрол и превенция на корупцията по високите етажи на властта не работи и е създадена и поддържана в състояние на бутафорност;
- важна причина за това е, че тези органи традиционно се оглавяват от политически и персонално зависими лица, благодарение на непрозрачните процедури и липсата на реални проверки за техните качества;
- отсъствието на работеща превенция на корупцията доведе до верижен институционален срив и изригване на обществено недоволство.
Коментари
Публикуване на коментар