В един и единайсет на първи, единайсти

 

Часът е 01:11, датата - 1.11.13г.
Честит ден на будителите!

Пиша този "Нов текстов документ" тук, в 321-ва аудитория на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Окупирали сме я заедно с група студенти. Тук спим, тук се храним, тук учим...; излизаме от тук само за да си вземем душ (или да изпушим по цигара).

Вече е петък. Пети ден на окупация. Пет човека спят тук. Имаме си храна, книги... Всъщност - имаме си много неща, но по-важното е, че имаме себе си. Че сме обединени зад една обща кауза - да защитим едни свои права, а други да извоюваме. Защото всеки студент и всеки гражданин има свои права, но има и свои задължения - а се оказва, че институциите (в т.ч. и Университетът) се интересуват повече от задълженията ни, отколкото от правата ни. А това не трябва да е точно така.

Имаме си и една китара. Донесе я един пич с руса коса и сини очи (пич, ако четеш това - извинявай, че не ти запомних името, но ако това ще те успокои - запомних, че си фен на мастиката, също като мен). Та...китарата действа положително на обстановката. Университетът е празен, тихо е, всяко докосване на китарените струни се чува като тържествена песен в погребален ден (!) .

Спомням си много добре как влязохме тук в понеделник, в 09:15 часа. Нахлухме, една колежка изчете декларацията пред нас, аплодирахме я и окупирахме аудиторията. Спахме само няколко часа, а някои от нас въобще не мигнаха. Почти цяла нощ говорехме за Промяната. Събудихме се преди изгрева; снимахме го.
...
От пет дни обсъждаме какво трябва да се промени в системата на образованието, как да се промени и защо да се промени. Успяваме, па макар и да е мъчно и трудно. Но... какво да се прави - ако ние не си оправим системата, няма кой друг да я оправи. Никой не се интересува от това. Правилно бе казал един подкрепил ни по-рано днес преподавател, че "казармените мозъци не се интересуват от такива неща". Както и да е.

С подписите си са ни подкрепили над 200 студенти и 20 преподаватели от този университет.

Днес е петък, петият ден. В идния понеделник - 4 ноември - Легкоступ (ректорът) щял да организира среща със студенти. За това предстоящо събитие ни уведоми неговият помощник (меринджей) М.Михов. До понеделник има доста време - има няма три дни. Легкоступ, навярно, пак ще е пиян; погледът му пак ще е мътен и червен... Думата ще вземе Михов, ще видите, и ще я даде на някой млад съпартиец от така наречения "студентски съвет". Той ще си говори с изнежения си глас, а когато го попиташ дали е педе*ас, ще се почуства гадно и ще млъкне.

Всичко е толкова объркано... Толкова сбъркано...

Впрочем, онзи ден бях заплашен от фейсбук профил "Мария Христова" ето така: "Ще ти отрежа ухото или ще ти счупя някой крак или ръка!". Това беше изписано с главни букви. Мария Христова, всъщност, е фалшив профил на един истински млад меринджей (службогонец). Знам го кой е на 99% . Казах му, че знам кой е. Казах му също, че има готино дупе и че ще му трябва лубрикант. На следващия ден профилът беше изтрит. (...явно някой се е излашил...)
А тук, сред студентите, които сме окупирали 321-ва аудитория, се води разговор от няколко дни коя е всъщност тая М.Христова.
Марийче, ако четеш това в момента, знай, че вече и други хора осъзнават коя си и колко струваш...
Ти си една червена кур*а. Цялото ръководство на университета, като че ли, сте червени ку*ви. Боклуци. Управляващата тройна коалиция също.
Пропаднали политици, пропаднали ректори, пропаднали АС, СС...Пропаднали студенти, ученици, поколения.
Всичко пропада.

Трябват радикални действия, преди да е станало твърде късно. Всъщност, не е ли вече станало твърде късно? Нищо; по-добре късно, отколкото никога.

Иначе нашите деца ще плащат цената на нашето бездействие.
Както ние в момента плащаме за нечии грешки...

Пичове, положението е доведено до пълен абсурд.
Наистина.
Мисля, че знам кой го доведе до там.
Мисля, че и вие знаете.

_____________________________
П.С.: Станишев, отивай си в Украйна, майна!