Ноемврийската помия

Двайсти ноември. 

На места из нашия град вече коледната окраса е сложена. Коледните елхи все още не са инсталирани, но вярвам, че скоро и това ще се случи. Белобради старци има в различни крайща на града. Дори един от тях вчера вървеше с огромен червен чувал на гърба си.
Трябва да си (в най-добрия случай) шест-годишно хлапе, за да вярваш, че тези белобради старци ще се дегизират като Дядо Коледа през следващия месец. Тези възрастни чичковци никога няма да бъдат Дядо Коледа. Защото Дядо Коледа не е бездомник.
Въпросният белобрад старец с червения чувал всъщност е именно бездомник. Незнайно откъде намерил своя червен чувал, пълен с всичко друго, но не и с подаръци. Той върви към някоя изоставена къща или мазе, където ще "отседне" за тази нощ.
Вече дори и аз не вярвам в Дядо Коледа.
Дори и децата не вярват, че Дядо Коледа съществува.
Никой не вярва в Дядо Коледа!
И как да вярва! Белобрадият старец отдавна е станал символ на скитничеството и бездомничеството, вместо на новогодишната... романтика. Всички виждат помията, я която тъне обществото ни.
Помия, която сами сме си създали. Харесва ни да бъдем в помията.
В тази помия няма място за неща като Дядо Коледа.
А ние сме свине! И по дух, и по тяло!

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба