Една кратка биография на един малък агент
Волен Сидеров
Вербуват го през 88-ма г. Тогава той е на 33 г. и работи като фотограф в родния си град Ямбол. Истината е, че ДС офицерите му спрятат един хитър номер. Той е със свой приятел в заведение. Ядат и пият до късно през нощта. После приятелят му си тръгва и Волен остава сам на масата. Тогава ДС сътрудник умишлено подхвърля на съседната маса някакъв много скъп фотоапарат. Сидеров го вижда, и си го прибира, защото наоколо няма никой. Прекалено скъп и хубав е бил апарата, за да не го вземе. На излизане от кръчмата обаче го хващат ДС- ченгета, същите, които са му подхвърлили фотоапарата. И го арестуват за кражба. Заплашват го, че ще разгласят на целия град, че е крадец. И че, едва ли не, ще лежи в затвора. Така ДС навремето манипулира определени хора. И Волен поддава. Органите на ДС го вербуват не като ДС-офицер, а просто като някакъв доносник.До 10-ти ноември той си работи като фотограф. После влезе в политиката като член на Дружеството за защита правата на човека на Румен Воденичаров. А от там по политическа линия го направиха гл. редактор на в. „Демокрация“. Там е публикувал десетки свои статии във възхвала на американския войник, в защита на ДПС и Ахмед Доган и против националистите. През 90-та година, когато регистрираха противоконституционното Движение за права и свободи, националистите начело с БНРП, Петър Гогов, Страхил Дичев, Илия Минев правят две живи вериги против влизането на членове на ДПС в българския парламент. Едната е във Велико Търново, а другата в София. И именно против тия живи вериги Сидеров лично пише няколко статии. В тях нарича националистите- тъмни личности, фашисти и сбирщина. Когато през 95-та година в. „Демокрация“ спря да излиза, Волен се цани за пресаташе- шеф на пресцентъра на една от структурите на „Мултигруп“. Имам информация, че лично Доган е препоръчал Сидеров на Илия Павлов. Знае се, че двамата са били много близки. Сред „мултаците“ е и тъст му Георги Ибришимов. На парламентарните избори през 2001-ва г. Сидеров решава да се закачи към НДСВ. Но в кандидат-депутатската листа за гр. Ямбол го класират чак на последното неизбираемо пето място. Царя не му дава избираемо място, защото зорко следи бивши ченгета да не попаднат в партията му. За това отговарялицето Тошо Пейков. И именно той разкрива как Волен Сидеров е бил вербуван да сътрудничи на Държавна сигурност. А в отговор Сидеров започна да критикува Царя. В края на 97-ма година национализма в България започна да печели все повече симпатизанти. И изведнъж всички политици смениха реториката си, като започнаха да се пишат патриоти. Волен се включи в тая обща вълна едва през 99-та година. В началото много срамежливо- с две статии във в. „Монитор“. След това започва редовно да посещава клуба на Българска национално-радикална партия. Една кратка биография на един малък агент.
Вербуват го през 88-ма г. Тогава той е на 33 г. и работи като фотограф в родния си град Ямбол. Истината е, че ДС офицерите му спрятат един хитър номер. Той е със свой приятел в заведение. Ядат и пият до късно през нощта. После приятелят му си тръгва и Волен остава сам на масата. Тогава ДС сътрудник умишлено подхвърля на съседната маса някакъв много скъп фотоапарат. Сидеров го вижда, и си го прибира, защото наоколо няма никой. Прекалено скъп и хубав е бил апарата, за да не го вземе. На излизане от кръчмата обаче го хващат ДС- ченгета, същите, които са му подхвърлили фотоапарата. И го арестуват за кражба. Заплашват го, че ще разгласят на целия град, че е крадец. И че, едва ли не, ще лежи в затвора. Така ДС навремето манипулира определени хора. И Волен поддава. Органите на ДС го вербуват не като ДС-офицер, а просто като някакъв доносник.До 10-ти ноември той си работи като фотограф. После влезе в политиката като член на Дружеството за защита правата на човека на Румен Воденичаров. А от там по политическа линия го направиха гл. редактор на в. „Демокрация“. Там е публикувал десетки свои статии във възхвала на американския войник, в защита на ДПС и Ахмед Доган и против националистите. През 90-та година, когато регистрираха противоконституционното Движение за права и свободи, националистите начело с БНРП, Петър Гогов, Страхил Дичев, Илия Минев правят две живи вериги против влизането на членове на ДПС в българския парламент. Едната е във Велико Търново, а другата в София. И именно против тия живи вериги Сидеров лично пише няколко статии. В тях нарича националистите- тъмни личности, фашисти и сбирщина. Когато през 95-та година в. „Демокрация“ спря да излиза, Волен се цани за пресаташе- шеф на пресцентъра на една от структурите на „Мултигруп“. Имам информация, че лично Доган е препоръчал Сидеров на Илия Павлов. Знае се, че двамата са били много близки. Сред „мултаците“ е и тъст му Георги Ибришимов. На парламентарните избори през 2001-ва г. Сидеров решава да се закачи към НДСВ. Но в кандидат-депутатската листа за гр. Ямбол го класират чак на последното неизбираемо пето място. Царя не му дава избираемо място, защото зорко следи бивши ченгета да не попаднат в партията му. За това отговарялицето Тошо Пейков. И именно той разкрива как Волен Сидеров е бил вербуван да сътрудничи на Държавна сигурност. А в отговор Сидеров започна да критикува Царя. В края на 97-ма година национализма в България започна да печели все повече симпатизанти. И изведнъж всички политици смениха реториката си, като започнаха да се пишат патриоти. Волен се включи в тая обща вълна едва през 99-та година. В началото много срамежливо- с две статии във в. „Монитор“. След това започва редовно да посещава клуба на Българска национално-радикална партия. Една кратка биография на един малък агент.
[…] лидер на ДПС – Местан, и лидерът на Атака - Волен Сидеров е бил кандидат за депутат от СДС (виж […]
ОтговорИзтриване