Първи сняг за сезона, Велико Търново
Вторник, 26 ноември, 2013 година; 06:20 часа.
В Търновград започва да вали сняг. Това е първият сняг за сезона за Велико Търново. В 06:30 започвам да пия кафе, паля цигара и наблюдавам падащите парцали сняг. Не спря да вали цял ден и цяла нощ. През деня бях във ВТУ, където студентствам за четвърта година. Случайно срещнах една позната, която, също като мен, се радваше по детски на красивия сняг. Каза ми "Благо, напиши нещо в блога си за първия сняг", отвърнах й "ще измисля нещо". Разговорът продължи с темата за снега. И двамата изразихме мнение, че чак толкова красив сняг досега не сме виждали.
И сега, пишейки този текст, се сетих за нещо интересно, което мога да разкажа. Преди година - две присъствах на една публична среща-разговор, посветена на ползите и вредите от ядрената енергия. Въпросната среща бе предизвикана, доколкото си спомням, от аварията на японската АЕЦ Фукушима от 2011 година. Впрочем след тази авария, Германия предприе стъпки за постепенното закриване (изваждане, изкарване от употреба, експлатация) на атомните електроцентрали (АЕЦ) намиращи се на нейна територия. Действията на Германия послужиха за пример на редица европейски и извъневропейски страни.
Спомням си, че въпросната среща се проведе в едно подобно на моментното снежно време. Един от водещите на срещата се възползва от темата за снега и каза нещо, което си заслужава да бъде чуто. Въпросният господин беше доста възрастен, вероятно 70, 80-годишен. Увери ни, че климата в момента няма нищо общо с климата, който е бил преди 40 години. Описа ни картина на огромни заснежавания и преспи не някъде другаде, а тук, в България. Сегашната липса на тогавашния снеговалеж, той обясни с масовата експлоатация на атома; направи кратката прогноза, че ако и в бъдеще човечеството продължи да развива атомната енергетика, ще се стигне дотам, че един ден ще забравим за снега. Въпросният господин стигна дори по-далеч в конкретиката на прогнозата си; каза: "Вашите деца няма да знаят какво е сняг"...
Всеки път когато вали сняг се сещам с тъга за неговите думи от преди една-две години.
Затова се радвам на снега, защото след година-две - знае ли човек дали ще има сняг...
В Търновград започва да вали сняг. Това е първият сняг за сезона за Велико Търново. В 06:30 започвам да пия кафе, паля цигара и наблюдавам падащите парцали сняг. Не спря да вали цял ден и цяла нощ. През деня бях във ВТУ, където студентствам за четвърта година. Случайно срещнах една позната, която, също като мен, се радваше по детски на красивия сняг. Каза ми "Благо, напиши нещо в блога си за първия сняг", отвърнах й "ще измисля нещо". Разговорът продължи с темата за снега. И двамата изразихме мнение, че чак толкова красив сняг досега не сме виждали.
И сега, пишейки този текст, се сетих за нещо интересно, което мога да разкажа. Преди година - две присъствах на една публична среща-разговор, посветена на ползите и вредите от ядрената енергия. Въпросната среща бе предизвикана, доколкото си спомням, от аварията на японската АЕЦ Фукушима от 2011 година. Впрочем след тази авария, Германия предприе стъпки за постепенното закриване (изваждане, изкарване от употреба, експлатация) на атомните електроцентрали (АЕЦ) намиращи се на нейна територия. Действията на Германия послужиха за пример на редица европейски и извъневропейски страни.
Спомням си, че въпросната среща се проведе в едно подобно на моментното снежно време. Един от водещите на срещата се възползва от темата за снега и каза нещо, което си заслужава да бъде чуто. Въпросният господин беше доста възрастен, вероятно 70, 80-годишен. Увери ни, че климата в момента няма нищо общо с климата, който е бил преди 40 години. Описа ни картина на огромни заснежавания и преспи не някъде другаде, а тук, в България. Сегашната липса на тогавашния снеговалеж, той обясни с масовата експлоатация на атома; направи кратката прогноза, че ако и в бъдеще човечеството продължи да развива атомната енергетика, ще се стигне дотам, че един ден ще забравим за снега. Въпросният господин стигна дори по-далеч в конкретиката на прогнозата си; каза: "Вашите деца няма да знаят какво е сняг"...
Всеки път когато вали сняг се сещам с тъга за неговите думи от преди една-две години.
Затова се радвам на снега, защото след година-две - знае ли човек дали ще има сняг...
Коментари
Публикуване на коментар