За живота
Наскоро в разнообразното ми ежедневие някой каза нещо, което, така да се каже, ме накара да се замисля доста задълбочено. Това бе следното изречение:
"Ние сме се родили, не за да учим или работим, а за да създадем семейства и да родим деца."
Това изречение изглежда колкото дълбоко философско, толкова и като връх на плиткоумната мисъл. По-интересното е, че е казано от жена, от момиче на моята възраст - 22, 23-годишна. И тъй като изречението бе казано на мен, тоест не е част от разговор между жени, моля да не се стига до извода, че то доказва факта, че функцията на жените е продължаване на поколението.
Казах, че съждението е дълбоко философско, защото по един или друг начин дава отговор на въпроса "Какъв е смисълът на живота?"
Съждението е връх на плиткоумието, защото е с внушаваща конкретност и точност, но в същността си е непълно, неизчерпателно, което, на практика, го прави грешно. В съждението се внушава идеята, че създаването на семейства и раждането на деца е цел единствена и иманентна за всеки един от нас и на всяка цена. Съждението се изчерпва до създаването на семейства и раждането на деца (тук е неговата конкретност и точност), но съждението не казва нищо за това - какво трябва да се случи след като се създадат семействата и се родят децата (тук е неговата непълност и неизчерпателност, фактически - неговата грешност).
Ако целта на човешкия живот са семействата и децата, то, логично е, човешкият живот да завърши тогава, когато изпълни целта си. Тоест би трябвало мъжете да умират след първия полов акт, а жените - след първото раждане. В природата има такива случаи, един за които се сещам е за богомолката: женската убива мъжкия след половото снушение помежду им.
В този смисъл целта на човешкия живот (смисълът) не се изчерпва до семействата и децата, вече казах какво ще се случи в противен случай. След като се създадат семействата и след като се родят децата, следват грижите за тези деца, тяхното възпитаване и т.н. Точно затова човекът е станал "социално животно" - защото неговото оцеляване и съществуване не би могло да се случи без помощта на социума, на обществото, на себеподобните. Ще стигна и по-далеч в съжденията си - всички бозайници имат потенциала да се превърнат в "социални животни".
Но нека се върна.
Целта на живота (доколкото има някаква цел въобще) е не само да се родят деца, но и да се обгрижват и възпитават правилно (съобразно конкретните обществени норми, изисквания, нагласи и ценности).
Преди да мисли за деца, човек трябва да се замисли по какъв начин може да ги обгрижва и какво възпитание би могъл да им даде.
"Ние сме се родили, не за да учим или работим, а за да създадем семейства и да родим деца."
Това изречение изглежда колкото дълбоко философско, толкова и като връх на плиткоумната мисъл. По-интересното е, че е казано от жена, от момиче на моята възраст - 22, 23-годишна. И тъй като изречението бе казано на мен, тоест не е част от разговор между жени, моля да не се стига до извода, че то доказва факта, че функцията на жените е продължаване на поколението.
Казах, че съждението е дълбоко философско, защото по един или друг начин дава отговор на въпроса "Какъв е смисълът на живота?"
Съждението е връх на плиткоумието, защото е с внушаваща конкретност и точност, но в същността си е непълно, неизчерпателно, което, на практика, го прави грешно. В съждението се внушава идеята, че създаването на семейства и раждането на деца е цел единствена и иманентна за всеки един от нас и на всяка цена. Съждението се изчерпва до създаването на семейства и раждането на деца (тук е неговата конкретност и точност), но съждението не казва нищо за това - какво трябва да се случи след като се създадат семействата и се родят децата (тук е неговата непълност и неизчерпателност, фактически - неговата грешност).
Ако целта на човешкия живот са семействата и децата, то, логично е, човешкият живот да завърши тогава, когато изпълни целта си. Тоест би трябвало мъжете да умират след първия полов акт, а жените - след първото раждане. В природата има такива случаи, един за които се сещам е за богомолката: женската убива мъжкия след половото снушение помежду им.
В този смисъл целта на човешкия живот (смисълът) не се изчерпва до семействата и децата, вече казах какво ще се случи в противен случай. След като се създадат семействата и след като се родят децата, следват грижите за тези деца, тяхното възпитаване и т.н. Точно затова човекът е станал "социално животно" - защото неговото оцеляване и съществуване не би могло да се случи без помощта на социума, на обществото, на себеподобните. Ще стигна и по-далеч в съжденията си - всички бозайници имат потенциала да се превърнат в "социални животни".
Но нека се върна.
Целта на живота (доколкото има някаква цел въобще) е не само да се родят деца, но и да се обгрижват и възпитават правилно (съобразно конкретните обществени норми, изисквания, нагласи и ценности).
Преди да мисли за деца, човек трябва да се замисли по какъв начин може да ги обгрижва и какво възпитание би могъл да им даде.
Коментари
Публикуване на коментар