За битието на текста

"Да зададеш своите въпроси с чук в ръка и в отговор да чуеш известния кух, празен звук, свидетелстващ за изсъхнали вътрешности - какво възхищение за човек с остър слух и особено за мен, стария психолог и мишелов, за когото всичко онова, което старателно притихва, трябва да прокънти оглушително."
 Ницше

За да съществува един текст, той трябва да бъде създаден.
Всеки текст се свързва с определен автор и с определен начин на създаване. Тези две неща - авторът на текста и начинът, по който е създаден текста - определят по какъв начин ще съществува един текст. Това са двата фактора, определящи битието на текста.

Уточняване на понятията:
• Определен автор - ще рече авторова персоналия, колективия или анонимия.
• Начин на създаване на текста - най-общо казано, това са обстоятелствата около текста, съществуващи преди неговото създаване и разпространение.
• Съществуване на текст - по какъв начин текстът се възприема от обществата.

Авторът, Авторов фактор
(Първи фактор, определящ битието на текста)

И така. Авторът е важен за съществуването на текста. Да кажем - имаме изречението "Калният дъжд." в началото на текст със същото заглавие. Калният дъжд си е кален дъжд - нищо повече. Но дали ще мислим така, ако това е последното стихотворение на човек, "поръсен" от радиоактивния дъжд край Чернобил? Примерът е показателен. И измислен. Той идва на помощ, за да ни помогне да си разясним ролята на автора при възприемането на текста. Понякога тази роля е от решаващо значение - т.е. има текстове, които сами по себе си, тоест без автора не будят такъв интерес, какъвто биха предизвикали "заедно" с него, с неговите (определени) биографични моменти, светоглед, с неговото значение за литературата, например и т.н. (Например - бихме ли могли да четем творчеството на Ботев и Вазов, без да имаме предвид кои са те?)

Създаване на текста, Обстоятелствен фактор
(Втори фактор, определящ битието на текста)

В различните епохи текстът бива създаван по различни начини. Това рефлектира пряко върху самия текст, неговите качества и особености. Тук е мястото да уточним, че мотивите (т.е. причините) за създаването на един текст би трябвало да се причислят към първия фактор, определящ битието (начинът на съществуване) на текста - авторовия. Към обстоятелствения фактор на битието на текста причисляваме такива особености, каквито са наложени от епохата, времето, в което се създава текстът. Това са преди всичко естетическите влияния и моди, наложени от дадено време в изграждането на структурата и избора на тематика. Защото всяка епоха има своите идеали и пороци, отразяващи се в текстовете. Примери за текстове с различен начин на създаване са Библията, Теорията на относителността, "Залезът на боговете" от Ницше, "Престъпление и наказание" от Достоевски, а защо не и тази статия. Текстовете, използвани за примери, са текстове, създадени по различни начини, с различни идеи, идеали, теми и т.н.

Битие на текста

Вече казах, че битието на текста се определя (зависи) от два фактора: единият е авторът, авторов фактор, а другият е начинът на създаване на текста, обстоятелствен фактор, както вече го нарекох. При битуването, тоест съществуването да даден текст, обстоятелственият фактор надделява над авторовия. В което, впрочем, няма нищо лошо. Доказателство: колко от вас са се замисляли върху каторжения период у живота на Ф. Достоевски, четейки "Престъпление и наказание"? Подозирам, че не са много. Но авторовият фактор е незаобиколим; той ни дава възможност да възприемаме даден текст на "едно по-дълбоко ниво", както обичат да се изразяват някои.
Вече споменах, че съществуват текстове, които не биха могли да съществуват, ако към тях не бе закрепена така здраво авторовата персоналия. Историята просто би ги забравила.
Всъщност всеки текст сам избира как да битува, как да съществува в съзнанието на обществото. Основното е "Кой" и "Кога": Едни текстове съществуват, благодарение на това, че Някой ги е написал, а други - благодарение на това, че Някога са написани. Това е колкото очевидно, толкова и абсурдно.