Това, уважаеми, е Революция...

 

Винаги съм си мислел, че в страната ни има нещо абсурдно, но никога не съм бил толкова убеден в мисълта си, колкото се убеждавам през последните няколко месеца.
През последните няколко месеца се изумявам с всеки изминал ден все повече и повече от абсурдността на случващото се в страната ни.
Казвам си "нещата не могат да са чак толкова абсурдни", въпреки че виждам, че могат.
Очаквам да се събудя от този кошмар, защото отказвам да повярвам на случващото се.
Но...виждам къде е проблемът.
Случващото се наистина се случва.
Но то е абсурдно за мен и за всички онези, които, оказва се, са възпитани с новите ценности, с европейските ценности. То не е абсурдно за онези, които носят старите ценности; за тях е нормално.
Това, уважаеми, е сблъсък на поколения с различни ценности.
Това, уважаеми, е Революция...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още