Записки на Последния (I)

За мен, за словата ми, за рецепцията (ви) 

Аз съм красив, млад, умен. Не съм грозен, стар и глупав. В този смисъл Аз съм Всичко, което Животът може да даде за пример. Аз съм образец. Моите слова са вашето знание. Това, което казвам, е това, което вие знаете. Нищо повече и нищо по-малко. Това е всичко, което мога да кажа за себе си. Ако не ме разбирате, то това си е лично ваш проблем, а не мой. Защото вие сте тези, които трябва да разбират онова, което пиша. Вие сте така наречените възприемащи. [Проблемът с рецептивните компетенции винаги ще тежи като камък върху поколенията. Наличието на такъв проблем ясно показва, че Науката е тръгнала по неправилен път (което, впрочем, често й се случва).] Това не означава, че у мен ще липсва стремеж към масовост и повече разбираност. Напротив: ще се старая (толкова, колкото мога) да бъда разбиран и разбран правилно (тоест да бъда интерпретиран по такъв начин, по какъвто искам аз).

За този текст, за мен

От няколко месеца у съзнанието ми се явява идеята да напиша текст, в който да кажа Всичко! Но все нещо се случва и отвлича вниманието ми от тази велика цел. А много неща трябва да бъдат казани. Имайки предвид това, аз трябва да ги кажа, в противен случай бих се чувствал виновен. Бих се чувствал престъпник срещу човечеството!
Започвам да пиша този текст в края на 2013 година, в България, в град Велико Търново. Наричам го с обобщителното название "текст", тъй като не знам какво конкретно ще се получи накрая. Дали ще е роман, монография, библия или мешана салата - не зная. Но със сигурност ще се получи текст.
Към момента аз съм на двайсет и три години, в разцвета на своята младост. Не бих казал, че се занимавам с различни неща, защото това би означавало, че не се занимавам с еднакви неща. Затова ще кажа, че заниманията ми са изключително разнообразни. Те са продиктувани от собствените ми интересите, които пък са главно в областите на филологията, философията, политиката и обществото. Заради наличието на занимания в областта на политиката от моя страна, наскоро едва не се сбогувах с живота си. Преди няколко месеца също. (Изключвам заплахите за разчленяване на тялото ми, които получавам по различни поводи, но по все същите причини почти всеки месец)

За думите в този текст

Понеже по-горе споменах в едно и също изречение две думи, които са близки една с друга, и които често се бъркат, се налага да вмъкна едно уточнение спрямо тях и още едно уточнение спрямо всичко, което пиша. Двете думи, за които говоря, са думите "поводи" и "причини". Уточнявам, че думата "повод" е с по-голяма конкретика от думата "причина". Досадно, но необходимо уточнение. Другото уточнение не е толкова досадно, но е още повече ноебходимо. Както вече казах в "За мен, за словата ми, за рецепцията (ви)" - "ще се старая (толкова, колкото мога) да бъда разбиран и разбран правилно". Това означава, че често ще се срещат уточнения като първото, т.е. ще уточнявам смисъла, който влагам в думите, които използвам.

За цитирането

В предишния фрагмент (носещ заглавието "За думите в този текст") цитирах себе си. Да цитираш себе си (т.е. да се позовеш на себе си) е възможно, стига да знаеш кой си. И изобщо цитирайки когото и да е, преди всичко трябва да знаеш някои неща за него, т.е. да го познаваш (защото познаването е именно това - да знаеш някои неща за някого). Аз знам за себе си всичко онова, което записах в първите няколко изречения на "За мен, за словата ми, за рецепцията (ви)". Знам, че "Аз съм образец". Това е напълно достатъчно знание, за да си позволя да цитирам себе си.

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба