Записки на Последния (II)
За заглавието на този текст
Трудно би съществувал човек без име. Той би бил неразпознаваем за обществото. Той би бил не просто анонимен, а несъществуващ. Така е и с текстовете: има милиони текстове по света, които са създавани и разпространявани без имена, без заглавия. Но на всички тях са им давани заглавия рано или късно.
Намирането на подходящо заглавие на този текст не е лесна задача. Особено като се има предвид това, че той е незавършен. (Почти е започнат) В този смисъл - чувството, при което да дадеш заглавие на нещо, което не си сигурен какво ще е, което не познаваш, се намира в отношение на подобие с чувството, при което избираш име на дете, което още не се е появило на бял свят, още не се е родило. Трябва да се подхожда с отговорност, особено като се има предвид, че моментът, в който си избрал име на рожбата си е моментът, в който си предопределил нейното битие, живот, съществуване.
Избрах за име (заглавие) на този текст "Записки на Последния". Тоест аз съм Последният, а това са моите записки. Записки, в смисъл на записвания, бележки (в англ. ез. - note, notes).
Защо съм Последният
Вече казах, че съм Последният. Ако възприемателят на този текст е търпелив, то той ясно ще разбере защо го твърдя. Аз съм последният велик философ. Аз съм последният голям ум. Аз съм последният, който е нещо различно от останалите. След мен всички ще са равни. Няма да има велики и големи. След мен слънцето ще свети така, както не е светело отдавна - както е светело някога.
Всички големи умове сбъркаха! Всички математици, физици, философи, политици, поети, писатели, журналисти, преподаватели! Всички! И повлекоха след себе си онази простотия и нечистоплътие на съзнанието, която днес виждам у почти всеки срещнат съвременник. И която ще се среща още дълго време.
Аз съм Последният, който иска да помогне на човечеството. Аз съм Последният, който ще помогне. След мен никой няма да ви помага. Защото ще сте равни!
Трудно би съществувал човек без име. Той би бил неразпознаваем за обществото. Той би бил не просто анонимен, а несъществуващ. Така е и с текстовете: има милиони текстове по света, които са създавани и разпространявани без имена, без заглавия. Но на всички тях са им давани заглавия рано или късно.
Намирането на подходящо заглавие на този текст не е лесна задача. Особено като се има предвид това, че той е незавършен. (Почти е започнат) В този смисъл - чувството, при което да дадеш заглавие на нещо, което не си сигурен какво ще е, което не познаваш, се намира в отношение на подобие с чувството, при което избираш име на дете, което още не се е появило на бял свят, още не се е родило. Трябва да се подхожда с отговорност, особено като се има предвид, че моментът, в който си избрал име на рожбата си е моментът, в който си предопределил нейното битие, живот, съществуване.
Избрах за име (заглавие) на този текст "Записки на Последния". Тоест аз съм Последният, а това са моите записки. Записки, в смисъл на записвания, бележки (в англ. ез. - note, notes).
Защо съм Последният
Вече казах, че съм Последният. Ако възприемателят на този текст е търпелив, то той ясно ще разбере защо го твърдя. Аз съм последният велик философ. Аз съм последният голям ум. Аз съм последният, който е нещо различно от останалите. След мен всички ще са равни. Няма да има велики и големи. След мен слънцето ще свети така, както не е светело отдавна - както е светело някога.
Всички големи умове сбъркаха! Всички математици, физици, философи, политици, поети, писатели, журналисти, преподаватели! Всички! И повлекоха след себе си онази простотия и нечистоплътие на съзнанието, която днес виждам у почти всеки срещнат съвременник. И която ще се среща още дълго време.
Аз съм Последният, който иска да помогне на човечеството. Аз съм Последният, който ще помогне. След мен никой няма да ви помага. Защото ще сте равни!
Коментари
Публикуване на коментар