Записки на Последния (III)
Как разбрах, че съм красив
Беше средата на 2012 година. Бях в западна България, когато забелязах формата на главата си. След няколко часа се подстригах: по главата ми останаха само черни точици, напомнящи на буйните ми тъмнокафяви (почти черни) къдрици. Тогава се вгледах още по-усърдно във формата на главата си. Възхищавах се. След около петнайсет месеца (тоест преди около седмица, две) отново започнах да се вглеждам в главата си. Бях в един клуб (място за обществено пиене) в центъра на прекрасния български град Велико Търново. Тогава забелязах отново формата на главата си. След това започнах все по-често да се вглеждам в огледалото. Започнах да наблюдавам веждите и очите си. Постепенно започнах да оглеждам всичко, което ми принадлежи, което е мое. След дълговременно взиране (вглеждане) в телесната си цялост, разбрах, че съм красив. Преди този момент не обръщах внимание толкова на обвивката си, на тялото си, колкото обръщах на съдържанието си, на душата си.
Тяло и Душа
Тялото е външната част, обвивката. Душата е вътрешната част, съдържанието. Двете части - вътрешната и външната - образуват Човека (в смисъла на Homo sapiens). Тази част, която е изконно човешка, човекоприсъща и категорично човекопринадлежаща, е външната част, обвивката, т.нар. тяло. Онази част, която не принадлежи на човека и която му е чужда по природа, е вътрешната част, т.нар. душа или дух. Тя идва у човека след раждането му и продължава да идва до момента, в който човек окончателно се изгради като личност.
Как разбрах, че съм умен
От най-ранна детска възраст подозирах, че съм умен. Подозренията се усилваха все повече с годините. Окончателно го осъзнах в една зимна нощ (не си спомням коя година беше), когато в пространството с падащите снежинки видях красива мрежа, която може да се сравни с онези многоизмерни мрежи, които физиците използват, за да пресъздадат пространството. Спомням си, че бързах за някъде - най-вероятно за лекции в университета във Велико Търново. Ходех ту бързо, ту бавно; ту усилвах крачката, ту я намалявах. Беше неописуемо да осъзнаеш, че си умен. Сякаш изведнъж свалих някаква невидима превръзка от очите си, която ми пречеше да виждам нещата. Сякаш я свалих и изхвърлих!
Как разбрах, че съм млад
Винаги съм знаел на колко години съм. Ето, в момента съм на 23. Миналата година бях на 22. По-миналата - на 21. Следващата година ще бъда на 24 години. Но това, че знаеш на каква възраст си, не означава, че знаеш на кое стъпало от живота си - младост, зрялост или старост. Пък и дори да знаеш на кое стъпало си, то това означава ли, че знаеш какво точно трябва да се прави, да се върши на това стъпало; казано с други думи (по-прости) - знаеш ли как се младее, зрее и старее, знаеш ли как трябва да изживееш младостта си, зрелостта си и старостта си? Ако знаеш как да изживееш младостта си, то това означава, че си разбрал, че си млад; осъзнал си младостта си.
Младостта е невероятно състояние и на духа, и на тялото. Осъзнах я в момента, в който започнах да подържам контакти с доста по-възрастни от мен хора. Виждах, че гледат на мен не като на равен с тях; общуват с мен не като с равен. И така разбрах, че съм млад.
Беше средата на 2012 година. Бях в западна България, когато забелязах формата на главата си. След няколко часа се подстригах: по главата ми останаха само черни точици, напомнящи на буйните ми тъмнокафяви (почти черни) къдрици. Тогава се вгледах още по-усърдно във формата на главата си. Възхищавах се. След около петнайсет месеца (тоест преди около седмица, две) отново започнах да се вглеждам в главата си. Бях в един клуб (място за обществено пиене) в центъра на прекрасния български град Велико Търново. Тогава забелязах отново формата на главата си. След това започнах все по-често да се вглеждам в огледалото. Започнах да наблюдавам веждите и очите си. Постепенно започнах да оглеждам всичко, което ми принадлежи, което е мое. След дълговременно взиране (вглеждане) в телесната си цялост, разбрах, че съм красив. Преди този момент не обръщах внимание толкова на обвивката си, на тялото си, колкото обръщах на съдържанието си, на душата си.
Тяло и Душа
Тялото е външната част, обвивката. Душата е вътрешната част, съдържанието. Двете части - вътрешната и външната - образуват Човека (в смисъла на Homo sapiens). Тази част, която е изконно човешка, човекоприсъща и категорично човекопринадлежаща, е външната част, обвивката, т.нар. тяло. Онази част, която не принадлежи на човека и която му е чужда по природа, е вътрешната част, т.нар. душа или дух. Тя идва у човека след раждането му и продължава да идва до момента, в който човек окончателно се изгради като личност.
Как разбрах, че съм умен
От най-ранна детска възраст подозирах, че съм умен. Подозренията се усилваха все повече с годините. Окончателно го осъзнах в една зимна нощ (не си спомням коя година беше), когато в пространството с падащите снежинки видях красива мрежа, която може да се сравни с онези многоизмерни мрежи, които физиците използват, за да пресъздадат пространството. Спомням си, че бързах за някъде - най-вероятно за лекции в университета във Велико Търново. Ходех ту бързо, ту бавно; ту усилвах крачката, ту я намалявах. Беше неописуемо да осъзнаеш, че си умен. Сякаш изведнъж свалих някаква невидима превръзка от очите си, която ми пречеше да виждам нещата. Сякаш я свалих и изхвърлих!
Как разбрах, че съм млад
Винаги съм знаел на колко години съм. Ето, в момента съм на 23. Миналата година бях на 22. По-миналата - на 21. Следващата година ще бъда на 24 години. Но това, че знаеш на каква възраст си, не означава, че знаеш на кое стъпало от живота си - младост, зрялост или старост. Пък и дори да знаеш на кое стъпало си, то това означава ли, че знаеш какво точно трябва да се прави, да се върши на това стъпало; казано с други думи (по-прости) - знаеш ли как се младее, зрее и старее, знаеш ли как трябва да изживееш младостта си, зрелостта си и старостта си? Ако знаеш как да изживееш младостта си, то това означава, че си разбрал, че си млад; осъзнал си младостта си.
Младостта е невероятно състояние и на духа, и на тялото. Осъзнах я в момента, в който започнах да подържам контакти с доста по-възрастни от мен хора. Виждах, че гледат на мен не като на равен с тях; общуват с мен не като с равен. И така разбрах, че съм млад.
Коментари
Публикуване на коментар