Записки на Последния (IV)
За божествата, боговете, идолите и други подобни...
Бог е мъртъв! Така рече Ницше! Но и Ницше е мъртъв!
Всички умират, всички. Ние сме родени, за да умрем. Всичко идва, за да си отиде. След нас ще остане само тишина - така, както след тях остана тишина. И за да не преминат разсъжденията ми в мерена реч, каквото предчувствие имам, нека вкарам в словата си и елементи на конкретика. Бог е създаден, за да бъде погребан. А също и за да бъдат обяснени онези неща, които принципно без него биха били трудно обясними или изобщо не обясними. Човечеството има нужда от Един. Този Един да бъде водач. Пастир? Да, пастир! ОВЧАР! Заради страха, всичко е заради страха. Много хора се страхуват от смъртта; смъртта ги страхува, плаши ги. Затова хората си създават идоли. Идолът - това е също човек, но с особен статут. Авторитетът също. Но дали хората създават своите идоли и авторитети?
Не е ли слънцето също материя, но по-голяма, и не е ли заради своето превъзходство в Размера, център на нашата галактика? Та нали именно заради своето превъзходство, То (слънцето) кара планетите да се въртят около него. Пък и самото Слънце се върти около нещо, по-голямо по размер от него! И това Нещо, със сигурност, се върти, обикаля, около по-голямо Нещо! Това са законите не само на гравитацията, на физиката; това са законите на Битието, на Съществуването.
При хората е подобно нещо. Едни хора превъзхождат други с някакви качества. Привличат ги около себе си и се превръщат в техни Идоли, в техни Авторитети. Пък и макар по природа да са като тях. И въпреки всичко - без хора няма как да има идоли. Защото какъв идол е този, на когото няма кой да му се поклони; какъв авторитет е този, на когото няма кой да се позове, няма кой да му вярва? Никакъв! Но хората, които живеят без божества и богове, без идоли и авторитети продължават да са Хора! В този смисъл хората с особен статут, каквито са идолът и авторитетът, не биха могли да съществуват в особения си статут, ако ги нямаше онези Хора, на фона на които да изпъкнат. Слънцето не би било Слънце, ако ги нямаше планетите. Бог не би бил Бог, ако ги нямаше хората. Има ли Бог на планетата Марс? Не, там където няма хора, няма и Бог! Бог е неизменна част от хората. Те го погребаха. Два извода, от които само единият е верен, правилен:
-1- Хората спряха да се страхуват от Смъртта.
-2-Търси се Ново божество.
Бог е мъртъв! Така рече Ницше! Но и Ницше е мъртъв!
Всички умират, всички. Ние сме родени, за да умрем. Всичко идва, за да си отиде. След нас ще остане само тишина - така, както след тях остана тишина. И за да не преминат разсъжденията ми в мерена реч, каквото предчувствие имам, нека вкарам в словата си и елементи на конкретика. Бог е създаден, за да бъде погребан. А също и за да бъдат обяснени онези неща, които принципно без него биха били трудно обясними или изобщо не обясними. Човечеството има нужда от Един. Този Един да бъде водач. Пастир? Да, пастир! ОВЧАР! Заради страха, всичко е заради страха. Много хора се страхуват от смъртта; смъртта ги страхува, плаши ги. Затова хората си създават идоли. Идолът - това е също човек, но с особен статут. Авторитетът също. Но дали хората създават своите идоли и авторитети?
Не е ли слънцето също материя, но по-голяма, и не е ли заради своето превъзходство в Размера, център на нашата галактика? Та нали именно заради своето превъзходство, То (слънцето) кара планетите да се въртят около него. Пък и самото Слънце се върти около нещо, по-голямо по размер от него! И това Нещо, със сигурност, се върти, обикаля, около по-голямо Нещо! Това са законите не само на гравитацията, на физиката; това са законите на Битието, на Съществуването.
При хората е подобно нещо. Едни хора превъзхождат други с някакви качества. Привличат ги около себе си и се превръщат в техни Идоли, в техни Авторитети. Пък и макар по природа да са като тях. И въпреки всичко - без хора няма как да има идоли. Защото какъв идол е този, на когото няма кой да му се поклони; какъв авторитет е този, на когото няма кой да се позове, няма кой да му вярва? Никакъв! Но хората, които живеят без божества и богове, без идоли и авторитети продължават да са Хора! В този смисъл хората с особен статут, каквито са идолът и авторитетът, не биха могли да съществуват в особения си статут, ако ги нямаше онези Хора, на фона на които да изпъкнат. Слънцето не би било Слънце, ако ги нямаше планетите. Бог не би бил Бог, ако ги нямаше хората. Има ли Бог на планетата Марс? Не, там където няма хора, няма и Бог! Бог е неизменна част от хората. Те го погребаха. Два извода, от които само единият е верен, правилен:
-1- Хората спряха да се страхуват от Смъртта.
-2-Търси се Ново божество.
Коментари
Публикуване на коментар