Tова бе Кметът!

Валеше ужасяващ дъжд вече цяла нощ. Беше станало утро. Слънцето не изгря, но беше светло. Той стана, облече си цветните дрехи, а над тях метна сивото яке. Взе черния чадър и излезе. От дома му до кметството (мястото, където трябваше да стигне) го делеше почти един километър. Вървеше бавно. Всички около него вървяха бавно. Като че ли никой не забелязваше, че вали; като че ли беше прекрасен слънчев ден. Всичко бе монотонно: монотонни хора с монотонни дрехи се движеха в монотонното пространство с монотонните си походки. Разменяха монотонни погледи, жестове, дори разговаряха помежду си монотонно.

Той също бе монотонен: с нищо не се различаваше от заобикалящите го монотонни съграждани. Но ето, че стигна кметството (мястото, където трябваше да стигне). Той свали сивото си яке и остави черния си чадър. Единствено той бе с цветни дрехи.

И нямаше как иначе - това бе Кметът!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още