Записки на Последния (V)

За премълчаното

Преди минути върнах последните пари, които дължах на някого. Това се случи докато се прибирах от вечерната си самотна разходка. Видях приятел на човека, от когото преди около седмица-две бях заел пари. Дадох му парите, като му заръчах да му ги предаде. Почувстах някакъв вид облекчение. Забързах към вкъщи, защото преди да срещна въпросния човек, в главата ми се нароиха няколко идеи, които, при по-бавно темпо на ходене, може би щях да забравя.
Ето ме, вкъщи съм. Сядам да пиша своите "Записки". Въпреки, че в четвъртък имам изпит, аз сядам да пиша, а не да чета. Защото пиша книгата на живота си.
Далеч съм от мисълта да водя Дневник на живота си в публичното пространство. Затова не си мисли, уважаеми, че няма неща, които да премълчавам. Напротив - премълчавам някои неща. Но повечето неща ги казвам, коментирам и разсъждавам върху тях.

За обществото

Има неща, които не ми позволяват да се отдам изцяло на ежедневните си ангажименти. Тези "неща" са остатъци от красивото наивно детско любопитство и ги има не само при мен, но и при всеки гражданин на света. Това всъщност са въпроси, които не засягат (не касаят) нито теб, нито мен пряко (лично) - въпроси, свързани с обществото, световния ред, разпределението на т.нар. блага (ресурси) и тем подобни. С едни такива въпроси се сблъсках съвсем наскоро. Защо обществото продължава да позволява да се раждат хора, въпреки че няма ресурс за тяхното физическо (жизнено) оцеляване? Защо обществото позволява да се раждат хора, които не могат да бъдат изхранени и образовани Пълноценно? [Тези въпроси не са свързани толкова с родната ми страна - България, колкото с целия свят; като световен човек, аз се вълнувам от световните проблеми]
Тук изниква изводът, че съществува такова нещо като "безотговорност на обществото". Той е верен дотолкова, доколкото съществуването на обществото е реално (а не измислица, фантазия).
Възможно ли е да съществува безотговорно общество? Ако е възможно, то това противоречи на основните елементи от природата (същността) на обществото. Защото всяко общество се обединява от обща ценностна система (или система от ценности). А когато една част от това общество не е изхранена и образована така, както е изхранена и образована другата част, това неизменно и безкомопромисно води до формиране на различни ценностни системи у двете части на обществото! (Вярвам в мисълта на Маркс, че битието определя съзнанието)
В този смисъл обществото, доколкото съществува, само прави така, че да се разслои, да се раздроби и раздели. Да се разпадне. Светът е тръгнал към упадък. Почти е стигнал Упадъка!
А свободата, пък, води до безотговорност (липса на отговорност). Свободата в обществото, може би, е истинската причина за безотговорността в обществото. За нея ще пиша по-нататък.