Търсене в този блог

Translate

27.11.2014 г.

За добрата реколта и излишното зрелище

Френският журналист Филип Бувар е автор на следното изречение, което спокойно можем да сметнем за сентенция: "Хората са като хубавото вино - ако с годините се подобряват, значи са от високо качество." Тази мисъл е с широка популярност и в Русия, където звучи по този начин: "Люди подобны вину - если с годами они становятся лучше, значит, они очень высокого качества."

Високото качество, знаете, всъщност е добрата реколта.

А добрата реколта е ясно различима от всичко останало.

Но да оставим засега добрата реколта и да обърнем внимание на нещо съвършено различно.

Див популизъм се вихри от ефира на всички телевизии! Сутрешните блокове са се превърнали в ток-шоута. Вечерните новини подозрително много приличат на формат, подгряващ чалга-спектакъл. Мнозинството от политици, общественици и тем подобни започва да бълва всякакви небивалици щом усети, че някоя камера го освети с прожектора си. И за какво е всичко това?

Два дни и две нощи паникьосаните български медии съобщават за наличие на ебола в България. Фалшива тревога. После два дни и две нощи съобщават за терористи и ислямисти в страната ни. Показват репортажи от циганските махали, показват джамии, ходжи, брадати мъже и забулени жени, но се оказа, че и това е фалшива тревога.

A емоционалният импулс у аудиторията трябва да бъде ако не завишен, то поне запазен.

Трябват зрелища!

След еболата и след терористите една медия в сутрешния си блок прави пряко включване от дома на младо семейство. Там е Тя - Журналистката: Журналистката, която упреква родителите в това, че малолетната им дъщеря танцува ориенталски танц (кючек) върху масата. От "мястото на събитието" журналистката отправя апел към компетентните институции да се заемат със задълженията си - сиреч да отнемат родителските права...

Прякото включване се случва в осем сутринта - то е към закуската на аудиторията.

Какво ли ще покажат по обяд, с обедните новини? Ами за вечеря? Ами късните новини?

 

7.11.2014 г.

Как се проповядва фанатизъм в ефир

Последните парламентарни избори бяха белязани от рекордно ниската избирателна активност - гласуваха едва 49% от имащите право на глас. И все пак - правителство ще има. Нека ни е честито новото правителство. То съществува благодарение на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Вече стана ясно, че министър-председателят ще е Бойко Методиев Борисов. 10 министерства ще бъдат ръководени от ГЕРБ, 7 от РБ и 1 от АБВ. Патриотите (ПФ) няма да ръководят нито едно министерство.

Сред осемте парламентарно представени партии се оформя следната картина - четири партии ще участват в управлението на страната, а други четири ще бъдат опозиция на това управление. Опозицията е представена от БСП - Лява България, ДПС, Атака и БДЦ.

На фона на пъстроцветните политически обстоятелства едно от средствата за масова манипулация набира все по-голяма скорост. Това средство се казва "ALFA TV" - партийна телевизия, нещо като официоз на партия Атака. (Щеше да е официоз ако партията е управляваща, но тъй като партия Атака не е управляваща, то телевизията ѝ не може да бъде наричана официоз.)

Ето и няколко факта за ALFA TV при едно незадълбочено, повърхностно наблюдение: 

  • Макар името на телевизията да е изписано на латиница, това е медия, представяща се пред аудиторията си като патриотична. Не е ясно защо телевизията носи името на първата буква от гръцката азбука.

  •  За да е по-ясна връзката ѝ с партия Атака, под името на телевизията е изписано и името на партията.

  • В ефира на телевизията не се излъчват реклами.

  •  Към настоящия момент ALFA е единствената телевизия, която официално декларира обвързаността си с политическа партия (това съвсем не означава, че е единствената медия, обвързана пряко с политическа партия).

  • Псевдопублицистичните предавания се редуват с руски и полски сериали от края на миналия и началото на този век.

  • Председателят на партия Атака води свое предаване в телевизията, носещо заглавието "Неделник". Предаването се излъчва в неделя и се представя като публицистично, макар да е изпълнено от безспирните и неуморни монолози на Волен Сидеров.


Ето и няколко факта за ALFA TV при едно задълбочено наблюдение: 

  • ALFA TV последователно и систематично проповядва идеята за панславизма.

  • В ефира на телевизията липсват каквито и да е информативни репортажи и видеоматериали, вместо това се излъчват силноманипулативни такива.

  • Отразяването на международните новини в медията ALFA съвпада с това на повечето руски медии. Това е особено забележимо в подбора на информацията и начина ѝ на поднасяне пред аудиторията. Като актуален пример мога да посоча събитията в Украйна и в частност незаконните избори в Донецк.

  • В ефира на ALFA TV много от интерпретациите, представящи се за професионални анализи граничат с конспиративни теории. Такива са вижданията на Волен Сидеров за колониалното робство в България, Американското господство над българите и т.н. Върху тези идеи стъпват почти всички предавания в телевизията, в това число и новините.

  • Телевизия ALFA, както и партия Атака представляват структури, спонсорирани от руското правителство. Целта им е да отклонят страната ни от проевропейския ѝ път на развитие.


Ето и няколко извода: 

  • Може би не е случайно, че преди няколко дни политикът Валери Симеонов нарече Сидеров "Белият вожд на приматите". Методите на въздействие на господин Сидеров върху потенциалните му избиратели са силно примитивни, а защо да не употребя тук думата приматски.

  • Може би не е случайно, че по време на 42-рото Народно събрание телевизия ALFA беше изключително доброжелателна и благосклонна към правителството (правителство на БСП, ДПС и Атака), а днес - преди още да е встъпил в длъжност новият министерски екип, ALFA TV е безпощадна към всички онези партии, които подписаха коалиционното споразумение за новото правителство.

  • Със сигурност не е случайна предприетата офанзива от страна на партия Атака срещу добива на шистов газ на територията на България. Тази партия иска страната ни да продължи да купува скъпия руски газ. Тази партия не иска България да се възползва от подземните си находища и богатства.

  • Трибагреникът, ликът на Волен Сидеров и всички онези родолюбиви песни, които ехтят от ефира на ALFA TV се използват с манипулативна цел, спрямо аудиторията.

  • Фанатичните монолози на Сидеров от ефира на собствената му телевизия приличат на проповеди и напътствия, уроци от типа "как да мислим".


 

 

5.11.2014 г.

Пророчества и предсказания или чистото обозримо светло бъдеще

"25 години свободна България" - такова е името на един концерт, организиран и състоял се тези дни под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев.

Името на концерта носи ясно и категорично послание - България е свободна страна от 25 години, българският народ е свободен от 25 години, т.е. от 1989 година, когато настъпва формалният и фактически край на комунистическия режим в страната ни.
Концертът беше излъчен по телевизията БНТ1, известна като "националната телевизия". Междудругото същата тази телевизия тази година става на 55 години. Тоест тя - телевизията - предшества свободата на страната ни с цели две десетилетия. Но не това е важното, то е просто интересно.

"25 години свободна България" е име не само на концерта, за който ви споменах по-горе, това е име на цяла инициатива, чиято цел е да отбележи двайсет и петата годишнина от падането на Берлинската стена. Това е първата цел на инициативата. Втората цел е "да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано" (Източник: http://25freebg.com).
Не толкова важен, но пък интересен е въпросът защо името на инициативата е "25 години свободна България", след като целта й е да отбележи 25-та годишнина от падането на Берлинската стена. Не е ли по-целесъобразно при такава цел да бъде избрано друго име, например "25 години без Берлинската стена". Този въпрос, естествено, се обезсмисля когато вземем предвид факта, че Берлинската стена може да бъде осмисляна не като стена, а като символ. Символ на граница, разделяща един и същи свят и създаваща от него два, различни един от друг свята.

Е, тази стена падна. Вече четвърт век я няма. Самият аз никога не съм я виждал, защото съм роден няколко месеца, след като "е паднала". Може би това е съдбата на всяка стена - да пада; да става на пепел и прах. Да изчезва така, сякаш никога не я е имало... Да остане от нея само жестокият спомен, че някога я е имало...

Но нека се върнем към интересното име на президентската инициатива - "25 години свободна България". Забелязвате ли опита за ново летоброене? Не? - Погледнете пак. Думата "свобода" е толкова абстрактна и противоречаща си, че ако я проследим в нейната употреба, ще си навлечем доста главоболия.

Изводът е категоричен. Значението на абстрактни думи като "свобода", "право", "достойнство" и т.н. за българското самосъзнание е дълбоко изкривено и отдалечено от онова значение, което влагат в тези думи развитите демокрации и общества. Време е да вземем от тях тези значения, тъй като нашите отдавна сме ги изгубили. Това е като да си сверим часовниците. Всеки от нас сам избира дали часовникът му ще е верен или не.

Та, оказва се, че наистина България е свободна от 25 години. Не повече!

На ход е поредното ново летоброене. Летоброенето на свободата.

Нашият народ, нашето общество, ние всички избираме дали да се водим по това летоброене, по тази система. И по-важното - този избор е ежедневен. Защото свободата и неизбежната й свързаност с демокрацията не са необратими явления. Поне засега.

***

Не мога да пропусна и един появил се наскоро филм. Става дума за документален филм по сценарий на Георги Лозанов. Заглавието на филма е "И България е една голяма грешка", а продължителността му - около 87 минути. Това е филм за българския преход, за 25-те години свобода. Интересен филм, отдалечаващ се от документалния и приближаващ се до популярния жанр. Заглавието на филма е свързано с фразата на Зигмунд Фройд "Америка е грешка, гигантска грешка". Но заглавието не е единствената препратка към Фройдовата мисъл. Филмът "И България е една голяма грешка" завършва с посланието "И ние сме една голяма грешка".

Очевидно сценаристът на филма - Г. Лозанов - е също толкова разочарован от България, колкото и Фройд от Америка. Иначе едва ли би избрал подобно заглавие... Дали разочарованието и разочарованият от нещо може да документира същото това нещо - това е сложен и неестествен въпрос. Нека всеки си отговори сам за себе си. Но е ясно, че разочарованието е също форма на документиране (макар и твърде едностранна, плоска).

***

Истината е, че двайсет и петте години свобода бавно сменят старото с новото. Този четвърт вековен период изиска своите жертви. Поне две поколения ще бъдат осакатени и изгубени, за да може от старите бурени да пораснат новите свежи зелени треви. За тях свободата ще бъда даденост и безвъзвратност.

16.10.2014 г.

Съвременни поличби

Понеже българската публика, аудитория - а тя е основен сегмент от българския народ - отдавна е доказала безусловната си вяра в разни поличби и суеверия, предлагам й един списък с такива небивалици. Предупреждавам, че списъкът не претендира за изчерпателност и всеобхватност.

И тъй, този списък срещнах в едно от актуалните и предпочитаните места за развитие на съвременния "фолклор от нов тип" - Фейсбук. Видях го от статус на Огнян Добрев. Вижте за какво става дума:

 
Разсипана сол - на скандал.
Разсипана захар - на мир.
Разсипан кокаин - на феерически усещания и фантастични видения.
Паднала вилица - някой ще дойде на гости.
Паднала лъжица - на някой ръцете са му в задника.
Паднал х*й - спокойно, вече няма накъде да се бърза
Паднал сапун - очаквай изненади.
Лястовички летят ниско - на дъжд е.
Крави летят ниско - разсипал се е кокаин.
Счупено огледало - на лошо.
Скъсан ластик на бельо - на голям или на малък срам.
Скъсан презерватив - по-добре да се беше счупило огледало.
Сърби те носа - на запой или на бой (едното не изключва другото).
Сърбят те слабините - на доктор е.
Сърби те задника - на приключения е..

14.10.2014 г.

Правопропорционални зависимости

Колкото повече се взираш в тъмнината, толкова по-вероятно е да видиш нещо в нея. 

Колкото повече се вслушваш в тишината, толкова по-вероятно е да чуеш нещо в нея. 

Да видиш нещо там, където няма нищо - оказва се - е възможно/вероятно. Тази вероятност е правопропорционална на продължителността на времето, което отдаваш на взиране или вслушване.

Но налице е и другият факт:

Колкото повече се взираш в светлината, толкова по-вероятно е да не видиш нищо. 

Колкото повече се вслушваш в шума, толкова по-вероятно е да не чуеш нищо . 

Да не успееш да видиш нещо там, където то е - оказва се - също е възможно. Това се дължи също на една правопропорционална зависимост. Тук тя е свързана с продължителността на времето и загубата на сетивата/усещанията. Докато по-горе, в първата постановка, зависимостта е свързана с продължителността на времето и придобиването на сетивата/усещанията.

* * *

Сред тъмнината човек проглежда, а сред светлината ослепява. Но това е вярно само ако той е там за дълго време. Колкото по-дълго време е на тъмно, толкова по-силно ще стане неговото око, неговият слух, неговият усет, мисъл, същност.

Така се развиват свръхсетивата.

13.10.2014 г.

"Всичко това направих аз, Стефан Стамболов, за пет години"

На вашето внимание представям откъс от пиесата на Стефан Цанев  "Духът на поета". В ролята на Захари Стоянов е Валентин Танев, а Христо Мутафчиев е в ролята на големия държавник Стефан Стамболов.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=KYbIXZbBx2Y]

8.10.2014 г.

Поздравителни картички за рождения ден на Владимир Путин

На 7 октомври 2014 г. президентът на Руската федерация стана на 62 години.
По този повод Mariya Diordichuk е изготвила тази специална поздравителна картичка:

10174947_1496959183889661_4256561795491869153_n

Източник: Музей плакату України

---

А ето какво публикува Вікторія Куц:

10360966_622259901217842_6107787729163887717_n

Василь Савчур публикува следното послание:

10603431_733906306664086_6265367912491600091_n

А ето и една снимка от Украйна:

1798884_1497022333883346_5611604953150065277_n

 

Наталия Онищук реши да поздрави Владимир Путин с тази картичка:

10676319_737561572947905_1751739604883558109_n

7.10.2014 г.

За афиширането на евроатлантическата насоченост на Движението за права и свободи

Чудили ли сте се защо лидерът на ДПС толкова често афишира на евроатлантическата насоченост на Движението за права и свободи?

Отговорът на този въпрос е лесен, много лесен.

Настойчивото, почти фанатично повтаряне на думи като "евроатлантизъм", "евроатлантически" и т.н. е част от лъжливо послание, насочено към външните партньори на Движението. Многократното споменаване на лъжата, че ДПС е евроатлантически позиционирана партия е насочено към геополитическите стратези, а не към избирателите на Движението за права и свободи. Защото онези, които гласуват за ДПС си нямат хал хабер какво е евроатлантизъм. Те гласуват за ДПС срещу три килограма телешко месо, 20 лв (а на места и за 30 лв) или чувал с брашно, полагащо се на домакинство. Това е реалността, видяна чрез многобройните репортажи по телевизията.

Никакъв евроатлантизъм няма тук. Това са нескопосани опити за демагогстване.

4.10.2014 г.

В очакване на "избори: пети-десети 2014"


Аз няма да спра да агитирам в деня на размисъл,защото главния прокурор миналата година,не спази това правило в държавата!Той първи наруши закона,като въвлече в заблуда народа за аферата Костинброд!

Аз пък спрях да агитирам от около 6 месеца. Защото около себе си си нямам от онези, които са подвластни на агитация ден преди изборите.




Някой от вас в последните 25 години да е бил интервюиран от социологическите агенции? Питам сериозно.




Моят отговор на тоя въпрос е: Аз не. На 24 години съм и от шест години си задавам същия въпрос. Питал съм и много хора от обкръжението си. Отговорът е същият.

3.7%. Това е разликата между БСП и ДПС в последното предизборно проучване на Алфа Рисърч. Тези данни поставят ДПС почти на една статистическа грешка разстояние от второ място на парламентарните избори.

От цитираните три, важно е последното изречение. Изводът от него е един: С подобни "предизборни проучвания" се проправя път на това - етническото образувание ДПС наистина да стане втора по влияние политическа сила. Тук става дума за тестване на общественото мнение/търпение по този въпрос. Защото Движението за права и свободи е партия, притежаваща солидно количество финансов ресурс и средства за управление на тоя ресурс. С тоя ресурс Движението може да си купи не само второто място в предстоящите парламентарни избори; с тоя ресурс може да бъде купено мнозинство - т.е. депутатско представителство от над 121 депутата. Щете вярвайте, щете - не вярвайте.

1.10.2014 г.

Тенденциозни записки 8

И тъй. Днес е 30-ти септември 2014 година. В същия ден, но през 1879 година се провеждат първите парламентарни избори в България. Пет години по-късно, през 1884 г., отново на тази дата е подписана митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия.

-

И тъй. Неусетно лицето ми придоби симетричност, главата ми стана кръглоподобна, а физиономията ми стана сериозна - с две думи: видимо станах мъж. Освен това, мъжествеността ми се прояви и по по-друг начин: една огромна част от действията, мислите, съзнанието, поведението ми и т.н. започнаха да се ръководят от т.нар. нагон (или - казано с друг тип думи - започнах да мисля с оная си работа), а не - както преди - от други фактори, различни от нагона. Но - кво има тук да се коментира? - кофти е да разбереш, че окончателно си изгубил всичко детско, невинно и неопорочено от своята същност, от своята личност, от своя Аз... А на тяхното място удобно и комфортно се е самонастанило сексуалното желание, сексуалният нагон, сърбежът с главна буква "С" (в тълковните речници сърбежът се дефинира/означава като "раздразнение, което предизвиква чесане").

-

Навън вали => трябва да затворите прозорците, за да не влезе у дома ви кълбовидна мълния. Само в BG за последната година неканената гостенка е завела в отвъдното няколко десетки души.
Ако пък случайно влезе - не трябва да мърдате, да говорите, изобщо - не трябва да правите нищо друго, освен да замръзнете на едно място докато не си отиде.

-

Когато четете изречение, в което изписаните с главна буква думи (тук изключвам същ.собств.им.) са повече от две (т.е. от три нагоре), значи четете Нещо, Което не е за Четене!

-

Купих си яке с размер XXXL. Обличам го. Приличам на онази, как й казваха... - Голямата стъпка.

-

Представям ви една малка част от интервю с младия политик Николай Бареков. Звучи като виц, но не е:
Бареков: Ти видя пълната зала в Белене.

Водеща: Не е вярно. Там имаше 60 човека. 60 човека, Николай!

Бареков: Белене е малък град.

-

"Правителствата не искат хора, способни да мислят критично.Те искат послушни работници, хора достатъчно умни, за да работят с машини и достатъчно глупави да приемат пасивно положението си." (Джордж Карлин)

-

"По-лесно е да заблудиш някого, отколкото да го убедиш, че някой го заблуждава." (Марк Твен)

-

"Някои хора биха повярвали на всичко, ако им го прошепнеш." (Мигел де Унамуно)

-

Един интересен виц:

Случай на автобусната спирка. Стои един мъж и чака своя автобус. Изведнъж по крака го настъпва един циганин. Мъжът си поглежда часовника и мисли: "Ако тоя не си дръпне крака до една минута, ще го пребия".
Мъжът стои, поглежда си часовника от време на време, но циганинът не си маха крака. Минава една минута и мъжът почва здраво да бие циганина. Към него се присъединява и един дядо, който също чака автобус. И почват да го бият двамата. След това и тримата ги прибират в полицейското управление.
Полицаят пита мъжа:
- Ти защо го би?
Мъжът разказва всичко. После питат дядото:
- А ти пък, дядо, защо?
Дядото отговаря:
- Стоя на спирката и чакам автобуса. Гледам до мен стои един мъж и постоянно си гледа часовника. И по едно време като почна да налага тоя циганин, аз си помислих, че по цялата страна се е почнало...


-

"Аз още уча" - Това са думи на Микеланджело. Казал ги е на 87-годишна възраст.

-
А ето какво е казал Унамуно в началото на двайсти век:





"Обвиняваш ме, че не ме интересуват стремежите на хората. Напротив. Аз в същност съм убеден, че съществува само един-единствен стремеж, един-единствен и еднакъв за всички хора стремеж, и аз най-добре го чувствам и долавям, когато съм най-сам. Все по-малко вярвам в социалния въпрос и в политическия въпрос, и в естетическия въпрос, и в моралния въпрос, и в религиозния въпрос, и изобщо във всички други въпроси, които са си измислили хората само и само за да не трябва да се изправят пред единствения истински съществуващ въпрос: човешкият въпрос, който е моят и твоят, а също и на трети и на всички. Но понеже знам, че ще ми кажеш: 'Ти си играеш с думите', и ще ме запиташ какво искам да кажа, като споменавам за човешкия въпрос, ще трябва да ти обясня още веднъж: човешкият въпрос се състои в това да се знае какво ще стане с моето съзнание, и твоето съзнание и с това на трети, след като умре всеки един от нас. Да се занимаваме с всичко друго, но не и с този въпрос, означава да вдигаме шум, за да не можем да се чуем. И ето защо ние изпитваме толкова голям страх от самотата и търсим да не сме сами."

-

"Ако говорим за книги например, хората казват, че днес младите не четат, а са в интернет. Когато аз бях дете, се казваше същото - младите не четат, те гледат телевизията и слушат "Бийтълс". А истината, е че хората никога не са чели особено много." (Етгар Керет)

-

"Ако съвестта наистина гризеше, по улицата често биха ходили скелети." (Виктор Юго)



30.09.2014 г.

rebellion

Владея хаоса. Хаоса на живите и хаоса на мъртвите.
Владея го тъй, както Бог владее света.
Владея го, защото се бунтувах:
създадох бунта, участвах в бунта, превърнах се в Бунта.
Бунтът ме направи владетел на хаоса.

Бунтът ме създаде.

27.09.2014 г.

За една магистрала...

Предлагам ви две заглавия, свързани с една магистрала. Магистрала "Хемус".

Първата снимка е от вестник с дата 5 октомври 1974 г., а втората - от електронното издание "Капитал", с дата - 31 август 2014 година.

Изводите от сравнението оставям на вас.

 

[caption id="attachment_819" align="alignnone" width="631"]Вестник от 5 октомври 1976 година Вестник от 5 октомври 1974 година[/caption]

 

 

[caption id="attachment_818" align="alignnone" width="624"]Статия от електронна медия - 31 август 2014 година Статия от електронна медия - 31 август 2014 година[/caption]

 

26.09.2014 г.

Обществени записки - септември, 2014

Статия със заглавие "86% от учителите в България са жени" излезе в офнюз (виж тук: http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_4/86-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8_393414.html ). Впечатление прави последното изречение: "Липсата на типа поведение, което мъжете носят, като отношение към света, безспорно се отразява негативно на децата ни, каза още заместник-министърът на образованието."

Моят коментар към описаното в статията е следният: Патриархалният и затворен тип общество у нас не взема на сериозно учителската професия, щом допуска 86% от учителите да са жени. Факт.

***

Статия със заглавие "Български дипломати натрупали 3552 фиша за паркиране в Ню Йорк" се появи в офнюз (виж тук: http://offnews.bg/news/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82-_12/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B8-3552-%D1%84%D0%B8%D1%88%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D0%9D%D1%8E-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%BA_393085.html). Впечатление прави последното изречение: "Преди България се нареждат Сенегал, Судан и Ангола, дължащи съответно 491 122, 480 165 и 422 020 долара."

Моят коментар е следният: Ето това са партизанските отрочета! Явно едно от основните изисквания за заемане на длъжността "Български дипломат" е липса на поведенчески норми.

***

 "България е сред държавите с най-малка продължителност на живота в Европа. Това сочат данни на Евростат, публикувани през септември 2014." - Това казва една статия на офнюз (виж тук: http://offnews.bg/news/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_4/%D0%9C%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82-71-%D0%B3-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-78_393101.html). Само ще спомена наторния факт, че продължителността на живота е правопропорционална на качеството на живота.


***

 Във фейсбук-страницата "История на Държавна сигурност / www.desehistory.com" (виж тук: https://www.facebook.com/desehistory) бе публикувано това изображение:

10176251_714783108608508_8810151195460194994_n

Изображението е съпроводено със следната велика мисъл: "Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще и повярват". Лесно е да се провери чий е авторът на тези думи. Адолф Хитлер. Всъщност Хитлер има и други интересни съждения (виж тук: https://bg.wikiquote.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%84_%D0%A5%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80).

А други плакати от епохата на СССР могат да се видят тук: (http://www.savok.org/plakaty/page/6/).


***



16.09.2014 г.

"Тъй рече Заратустра" - тираж и продажби на първото издание, преводи у нас

Първоначално от философската поема "Тъй рече Заратустра" на Фридрих Ницше е отпечатана в 4 части. От излезлите в тираж от по 1000 броя първа, втора и трета част са били продадени само около 100 броя, при което издателят на книгата губи всякакъв интерес към нея и четвърта част бива отпечатана в тираж от 100 броя, от които са продадени около 60, но пък отчитайки факта, че самият Ницше е изкупил определено количество бройки, които подарявал на приятели и познати, познавачите на книгите на Ницше споделят мнението, че всъщност са били продадени не повече от 20 бройки. На снимката: Много рядко пълно копие от 1883-та г. с всичките четири части с позлатени корици и цена от 3,500 евро (4585 долара.) 10606043_719465984755511_3509496409111543506_n

В България: През 1905 г. Д. Дечев превежда първите две части на "Тъй рече Заратустра". През 1915 г. Мара Белчева превежда цялото съчинение под редакцията на Пенчо Славейков. На титулната страница на изданието присъства следната бележка от преводачката: „Тоя превод е завет на Пенча Славейков, под чието око е почнат и завършен — 1904–1906 година. Първите две части са отпечатани преди смъртта му. Последните са прегледани от Бояна Пенев. Нему и д-р Кръстеву благодаря за труда и съветите.“ Следващият превод на философското съчинение е на Николай Райнов от 1919 г. През през 1938 г. същият превод претърпява второ, поправено издание.

14.09.2014 г.

Неизбежната и вечна другост

- - - Манифест на посредствения рационализъм *- - -


(в памет на двете начала – Аполоновото и Дионисиевото)


Нощта. Ех, колко много я обичам – безкрайно много. На нея съм отделял от времето си най-много и всичко, което съм успял да свърша, да измисля някога се дължи на нея.
Тя е причина за моята завършена същност. Тя ме направи такъв, какъвто съм.
Моето светило е луната; аз не съм като повечето люде, като оная сган, движеща се на талази през деня, чието светило е слънцето. Аз и те ходим по едни и същи пътища и пътеки, но друга светлина осветява пътят за мен. Сам избрал съм това да е така. И няма как това да се промени, няма как иначе да е – сетивата ми вече свикнали са.
Нощта ми прибнадлежи, както и аз принадлежа на нея. Денят ми е чужд на мене, той принадлежи на другите. И тъй, както другите са привикнали към деня, тъй и аз привикнал съм към нощта. И както те издигнали са в култ своето Слънце, тъй и аз се кланям на Луната.
Това са два различни свята, две различни религии, начала, чието самостоятелно съществуване – разделени едно от друго – е практически невъзможно.
„ - Да живее!“ - казват слънчевите хора.
„ - Да умре!“ - казват лунните човеци.


- - - - - - - - - - - - - - - -
* използван е самоироничен подход при избора на подзаглавие

Защо хората носят маски?

Добронамереността на някои хора е истинска и реална, но у други хора тя е просто маска, грим, рисунка върху лицето.

А защо хората носят маски? Оказва се, че маската е средство за постигане на дадена цел; без това средство целта става трудно постижима или изобщо недостижима.

Оправдава ли целта средствата; оправдава ли тя тях?

28.08.2014 г.

Тенденциозни записки 7

Взех най-достойните за свой образец и пример.

-

Давай само тогава, когато искат от теб да дадеш. Давай толкова, колкото искат. Не давай, щом не искат.

-

''IzвиHявай за правопиsa''

-

Застраховал съм се от грешката да вляза в омагьосания кръг.

-

Видях поредното видео, в което граждани събарят паметник на Ленин. От днес нататък ще смятам всеки бутнат паметник на Ленин за личен повод да черпя. От скъпото уиски! Споделяйте всяко видео!

-

На 26 август 1886 г. княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол

-

Премиерът Близнашки е много мазен тип... Но нали е про-$ и про-€, трябва да бъде подкрепян.

-

Чух се с даскала ми по български от гимназията и му споделих за житейските ми сполуки, а той ме посъветва: "милиона трябва да го стигнеш преди 30; после шанса ти намалява главоломно...". Добър съвет.

-

И една православна простотия - днес се чества Преподобния Пимен Велики. Имен Ден празнуват хора с име Пимен.

-

Преоценка на всички ценности = смяна на актуалните предразсъдъци


 

 



Отворено писмо на ББ *

Уважаеми,

/интелектуалци, простаци и личностни безличия/

Това, по принуда отворено писмо, е до Вас, понеже не останаха сънародници, съграждани и съсловия, към които да се обърна. Вие, по ирония на съдбата сте вменения ми заместител на род и родина, към които бих се обърнал, ако ги имаше. Много ми се иска да разбера какво Ви се иска, понеже нещата които искате често са взаимно изключващи се неща. Нещо, което видимо не съзнавате. Вие искате едновременно, да няма дупки по улиците, но и да няма улици затворени за ремонт. Искате да получавате европейски заплати, но същевременно заплатите ви да са съизмерими с положените усилия. Искате ниски данъци и сериозна социална политика. Искате равноправие, а всеки отстоява собствената си правда. Искате правосъдие, а превръщате престъпниците в легенда. Ратувате за култура, а слушате чалга. Пишете поезия, а четете проза.

Длъжен съм да Ви поясня, че вече съм удовлетворил всичките Ви искания. И вината за това, че едните искания унищожават други искания и по този начин корените на уравнението се свеждат до нула, вината за това е че исканията Ви са разнопосочни. Дадох Ви каквото поискахте, а това, че сте сложили както в циганска торба свободи и ограничения, ценности и пороци, работа и завист, почтеност и безхаберие – това си е Ваш проблем. Имате ги в последователността, в която ги поискахте. Това че не работят и взаимно се анихилират нещата, които поискахте – това си е Ваш проблем. Уточнете си исканията. Ако вие не можете да ги подредите, така че да работят в синхрон, ще ги подреждам аз, както ми харесва.

И не ме плюйте с „разделяй и владей“, щото многообразието с което сами се разделяте е непостижимо за един човек, пък бил той и премиер.

Бай Пешо Шопа има същите права и свободи каквито има всеки олигарх. Само че олигарха и Бай Пешо имат различни възможности за ползване на същите тези права.

Само това да можеше да Ви стане ясно, целия ми път от бодигард на Тошо до чисто Ваш премиер автоматически придобива смисъл и историчност.

Както вече съм Ви казвал – една филия мас може да потдържа жизнения Ви цикъл, а който иска повече – да мисли, да учи, да предприема – условията са еднакви за всички. Правилата са ясни, а това че не Ви харесват – просто пак прочетете текста по-горе.

Да вземем простото правило за просперитет. Както във всички подвластни на нещо и някой общества, бързия път за прогрес е през кура на премиера. Има и бавен път – през кура на следващия премиер. Или на по-следващия. Има и още по-бавен път – пътя на собственото Ви достойнство и морал. Бих казал – път безконечен. И пътя и избора му са Ваша грижа и не ми вменявайте вина за това. Защото от историята знам, че ако обърна нещата, ще ме разпнете.

Говорете си, пишете си – на никого не пречите! Исканията Ви, както казах са разконцентрирани, разнопосочни, моментни, конюнктурни и безидейни. Каквото и да направя, или не направя, доволните и недоволните ще са 50%. Това ме прави вечен, мъдър, справедлив и обичан. Аз съм като чашата, наполовина пълна, благодарение на Вас, като цяло. Тук се сещам за още една странна Ваша особеност. Мненията Ви са като цяло, а действията – индивидуални. Държите се като поклонници, което ме обожествява. Не ми вменявайте вина за това.

Територията на РъБъ Ви е дадена под наем, или на концесия и Вие си плащате, волно, или неволно под формата на данъци, глоби и акцизи този наем, или концесия. Ако щете – вървете другаде, но от сега да Ви кажа – и там е така.

Вие, с поведението и най вече с безхаберието към съдбата на ближния си, ме превърнахте в гарант на собственото си бъдеще. Та аз няма как да Ви познавам всичките, че да Ви бъда гарант. За тези, които познавам, и най-вече за тези, които ме признаха, станах гарант. Виждате го. Но-о, пак повтарям, не мога да ви познавам всичките. Станах медиина звезда, за да ме познаете Вие поне, но повече няма какво да направя. Аз моя път го извървях – извървете и Вие Вашия.

Лидер става оня, които в максимална степен удовлетворява максимален брой интереси. Аз съм такъв лидер. Не ми приписвайте лява, дясна и центристка ориентация, не ми търсете програма и партийна линия, не очаквайте последователност въпреки всичко и на всяка цена. Аз съм живият Референдум. Ако не вярвате – направете си друг и тогава ще ме изберете отново с квалифицирано мнозинство. Вие ме направихте края и началото, не мислете, че при това положение ще съм длъжен и ще Ви давам отчет.

Пак казвам – каквото и да направя, половината ще са доволни.

Значи Вие сте ПОЛОВИНАТА. Ясен ли съм?

Айде сега – едната половина от лявата ми страна, другата – до десния ми лакът. Едните на изток от рая, а другите издигам в ранг конвертируема валута. Пийте, пейте и протестирайте. Кеф Ви търсете „път от който виждаше духа към безсмъртието по-прекия път“, кеф Ви отдайте кесаревото Кесарю, а Бог да си търси вземанията чрез ЧСИ.

Пак ще Ви пиша. Понеже мно-о-о-го трябва да Ви се обяснява!

На Този празник, аз съм словото и словото бе у мен.

Ваш ББ

 

_________________________

* Горният текст принадлежи на автора evrazol и е публикуван най-напред на адрес http://evrazol.blog.bg/politika/2012/05/25/otvoreno-pismo-na-bb.958627 с дата 25 май 2012 година.

 

22.08.2014 г.

Qualis rex, talis grex

Случайно попаднах на видеото, вградено по-долу в този пост. То е публикувано в youtube на 13.04.2009 година. В това видео са включени думи на Тодор Живков и на Бойко Борисов.

Живков споделя следните интересни мисли:

"Социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, след капитализъма; той не може да бъде преди капитализъма."

"...ние имаме работа с недоразвито общество."

"Социализъма е едно недоносче. Ето това е самата истина - недоносче. "

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=78KSRaFonmY?rel=0]

А нима има някаква лъжа в думите на Бойко Борисов  за материала:

"Това е основата на населението в момента - един милион цигани, седем-осемстотин хиляди турци, два милиона и половина пенсионери".

Няма лъжа, няма измама. Наистина - такъв е материала.

Видеото цели да покаже как двамата лидери гледат на обществото в България - единият говори за "недоразвито общество", а другият - за "материал".

И все пак привеждам един пример, по повод думите за материала. Призовавам всеки от вас, читатели на тези редове, всеки път щом чуете нещо за материала или за недоразвитото общество - всеки път си припомняйте тези думи, които ще видите сега. В "Човешко, твърде човешко", Фридрих Ницше казва следните думи:

"Геният на културата постъпва като Челини, когато е изливал своята статуя на Персей: масата от разтопен метал заплашвала да не достигне, а е трябвало да стигне; тогава той започнал да хвърля в нея паници, чинии, каквото му паднело под ръка. Също така и геният хвърля в сплавта заблуди, пороци, надежди, илюзии и други неща от по-прост и от по-благороден метал, защото статуята на човечеството трябва да се излее и завърши. Какво пречи, че тук-там е вложен и по-некачествен материал?"

Та... Какво пречи, че тук-там е вложен и по-некачествен материал? Статуята трябва да се издигне - независимо от природата на материала!

И все пак - видеото завършва с латинската сентенция "Qualis rex, talis grex", означаваща "Какъвто е попът, такава е и енорията".

Изводът не е един - колкото и еднозначно да ни изглежда всичко.

 

21.08.2014 г.

Русия в медиите

В Дневник.бг излезе статия със заглавие "В Екатеринбург забраниха "опасни" Jack Daniel's и Jim Beam".

Нека!  Тройной е сто пъти по-качествен, нали така, братя руси?

-

В Блиц.бг излезе статия със заглавие "Русия спира вноса на българска сперма", позоваваща се на Интерфакс. В статията се изяснява, че става дума за забрана на вноса на сперма за оплождане на кози, овце и крави. Това е следваща стъпка след забраната на храни от ЕС и САЩ.

-

И един текст от друго естество. В сайта "Информационное сопротивление" се появи текст, чието заглавие е "Пропаганда в РФ: итальянские сыры содержат чипы ЦРУ, влияющие на мозг". Можете да видите статията на този адрес: http://sprotyv.info/ru/news/3784-propaganda-v-rf-italyanskie-syry-soderzhat-chipy-cru-vliyayushchie-na-mozg

-

Карикатура на Христо Ботев, която разобличава славянофилството през 1870 г. Русия е представена като грамадна жена, която с единия крак е настъпила Полша, с лявата си ръка е сграбчила здраво ''Малорусия'' за косата, а с дясната е посегнала към България. Отдолу е приведен стих от Хомяков, един от славянофилските дейци. На фона е дадена картина на обичайното за онова време наказание в Русия с 25 удара.

10413362_1443233629299756_251440676693597377_n

Наполовина празна или наполовина пълна е чашата

Повод за този пост е текстът на Ваня Борисова (https://www.facebook.com/Vanq.Borisova), публикуван във Фейсбук. Текстът е интересен, представям го по-долу:

Духовна Шир-Потреба
1. Будизъм: всъщност чаша няма.
2. Юдеизъм: ама, защо само нашата чаша е наполовина празна?
3. Православие: чашата е наполовина празна, заради нашите грехове.
4. Католицизъм: наполовина празна е само чашата на лошите хора.
5. Ислям: няма друга чаша, освен Чашата.
6. Фройдизъм: в детството не са ви доливали.
7. Стоицизъм: да, чашата е наполовина празна - така ми се полага.
8. Комунизъм: всеки има право на пълна чаша.
9. Социализъм: чашата е наполовина празна, обаче на всички.
10. Йога: ти си и чашата и съдържанието.
/ чрез Nick Havari Yogeshwar /

Фрагменти

Тенденциозното търсене на конспиративен и скрит смисъл в неща, изглеждащи на пръв поглед твърде наивно е пълноценен начин за обясняването на света. Няма друга реалност, което да обясни съществуването на конспиративните възгледи: всичко наивно е и конспиративно.

-

Социално животно ли е човекът? Или може би това е един завет, една повеля, която трябва да бъде изпълнена в името на задължението ни да следваме идеите на предците?  Но не са ли нашите предци рожби на друго време и не са ли техните идеи също рожби на онова време? И не се ли различава нашето време от тяхното; Не се ли различаваме ние от тях? Ние сме други и в друго епоха сега живеем. Дотолкова е силна нашата другост (различието между нас и тях).

-

Всяка свобода трябва да познава своите граници, своите предели, отвъд които никога да не пристъпва. Всяка свобода трябва да е ограничена. В противен случай безкрайната свобода може да доведе до всякакви безумия и извращения. Свободата на един може да навреди на хиляди други хора. Но състраданието е чувство на многото, не на малкото; то е популярно чувство, а не елитно. Оттук и двете гледни точки: ако представляваш многото, тълпата - ти ще се бориш за онази свобода, която знае своите граници. Но ако ти не си от многото, а си от малкото - тогава ще радееш за безкрайната свобода - онази, до която малцина са се докоснали. И тъй - според онова, което си, което представляваш, ще се бориш за неговото благо.

-

И тъй - никакви социални класи, никакви обществени прослойки не съществуват в тези редове. Има само два типа хора: тези, които представляват многото и тези, които представляват малкото. Съвършено точна ще е аналогията с израза "Количество - качество". Тук трябва да се спомене и единствената заслуга и принос на диалектическия материализъм изобщо - откритието, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.

16.08.2014 г.

Тенденциозни записки 6

Мой приятел във Фейсбук написа едно свое впечатление: "НОВА ТВ : И в лятната вечер , Миролюба Бенатова , чрез телевизиятта на властта пак отрови зрителите със задължителната доза носталгия по комунизма.Филма й беше отвратителен от журналистическа и професионална гледна точка.За съжаление не е само тя, която работи така." Към това мога да добавя и аз едно наблюдение: Във фейсбук съществува страницата "Ретро музей", която на пръв поглед изглежда като информативна, но всъщност е манипулативна; тая страница показва някакви снимки от времето на Народната република, сравнява ги със съвременната обстановка в страната - по тоя начин, имайки предвид всеобщата изостаналост на съвременното българско общество спрямо развитите европейски такива, предизвиква носталгични чувства у онези, които са харесали страницата. Освен всичко, страницата се и рекламира (а кой плаща не се знае). И така -  тотална пропаганда на идеите на социалистическото общество в БГ. Налице е тенденция към рекламиране на социализЪма. За всеобщо нещастие - все още има и дълго време ще има хора, които се връзват на евтините номерца на неумрялата Държавна Сигурност. Кофти. Онова, което българското общество остави в двайсти век, някакви хора сега правят опити да го възкресят, да го отупат от пепелта и отвратителната миризма. Не бива така да се прави. Знайте това: върнем ли се назад, към социализма, тогава обществото ни ще се капсулира още повече, следователно ще продължи да изостава от световното развитие. Руските машинации и манипулации в България и изобщо на Балканите няма да спрат скоро. Русия все още не може да приеме, че страната ни е част от Европейския, а не от Азиатския континент; че сме европейци, а не азиатци.

-

Напоследък буквално шашвам хората около себе си с възпитание, дисциплина, поведение и тем подобни ''висши'' (за тях) черти и характеристики.

-

"Избегайте тех, кто старается подорвать вашу веру в себя. Эта черта свойственна мелким людям. Великий человек, наоборот, внушает вам чувство, что и вы сможете стать великим!" Виктор Гюго<

-

В сайта Svobodata.com Едвин Сугарев публикува текст, озаглавен "Урокът, който трябва да научим – играта против Борисов връща комунистите на власт". Заглавието говори достатъчно за реалната, действителната, фактологичната и единствена действителност в страната ни. Това изречение казва всичко, което може да се каже за политическата обстановка у нас. И тук не са нужни никакви пояснения, допълнения и така нататък.
-

Популярен виц от лятото на 2014 г. гласи следното:
Пациент се оплаква на психиатъра:
- Докторе, напоследък не мога да ям, не мога да спя, не мога да работя нищо, непрекъснато съм изнервен и притеснен... Безпокои ме състоянието на Българската народна банка...
Психиатърът се усмихва.
- Няма никакво основание за тревога. Разберете, няма никаква Българска народна банка, тя е само във фантазиите ви, халюцинация, бълнуване, среднощен кошмар...
-
Възрастта винаги казва тежката си дума. Ето, че скоро осъзнах това и аз: двайсетте години си искат своето.
-
Ако започнем да използваме все повече емотикони, дали постепенно няма да се върнем обратно към йероглифите...

15.08.2014 г.

Компромиси, които не бива да се правят

Хоп! Вече и във ВТУ можеш да станеш студент, без да имаш диплома за средно образование. Кандидатства се със служебна бележка, виж тук: http://www.uni-vt.bg/1/?page=8133&zid=1 .
Ей сега ме хвана срам...

Но какво да се прави - ВТУ не е нещо, което съществува независимо от обстоятелствата в страната ни. До две, до три години всеки университет у нас ще включи опцията "СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ, КОИТО НЯМАТ ИЗДАДЕНА ДИПЛОМА" . Но това е само едно от многото проявления на националното пропадане в бездната; нацията ни се саморазрушава с такова темпо, каквото, сигурен съм, няма аналог в световен мащаб. Ниската раждаемост, всичките видове и подвидове кризи (социална, политическа, ценностна, финансова, икономическа, енергийна и прочие и прочие), липсата на желание у политическия елит на нацията към промяна на посоката - всичко това съвсем скоро ще даде своите гнили плодове: плодове - изгнили, преди да са узрели.

А сега в конкретиката. Явлението, при което даден индивид може да премине към следващо образователно ниво, преди да е завършил предходното образователно ниво е явление, представляващо слабост на обществото. Тук се правят компромиси, които не бива да се правят: цели поколения ще останат осакатени заради некадърността на обществения елит да се справи с проблемите в образователната сфера. 

Да, аз разбирам, че някои университети ще затворят врати, ако останат без студенти - но това основателна причина ли е да приемат хора, които не са завършили средно образование? А може би на теория не е и не може да бъде, но на практика е.

Само и само за да не затворят врати. Кой знае - сигурно вече в някои университети събират лични данни на български граждани с цел да бъдат вписвани като студенти, а оттам и да получат държавната субсидия... Може би това вече е започнало да се случва.

Приятели! Братя и сестри! Братовчеди и комшии! Нещата прогресивно вървят в посока към регрес, упадък. И ако елитът на нацията - от когото зависи почти всичко, засягащо нацията - не се вземе в ръце, не направи нещо по въпроса, тогава ще стане още по-зле.

За да тръгнат нещата към прогрес, трябва да бъдат направени много жестоки и безкомпромисни реформи в почти всички сфери на обществото ни. Аз зная, че не всеки харесва реформите, безкомпромисността и принципността, но разберете, моля, че това е единственият път, единствената посока, която можем да поемем в тази задънена улица. Друг начин няма.

Ситуация от житейския път

И тъй, приятели, аз станах готвач.

В началото на това лято реших да започна работа. От няколко години ми се върти в главата идеята за реализиране на личността ми като готвач - и ето: станах готвач. Е, не точно готвач, а помощник-готвач. Та отначало си казвах "Хващам се на някаква работа за два-три месеца и това е". Да, но не се хванах просто на "някаква работа", тоест не започнах да практикувам която и да е професия, а се реализирах като пом.-готвач. Как само звучи: "пом.-готвач".

Мина седмица, минаха две, цял месец мина и... казвам си - "време е да се махаш, Благо, ти си просто пом.-готвач, а не готвач; ти не си това, което искаш да си." И понеже съм по свой собствен начин дипломатичен и лаконичен - казвам на шефа следното: "здравей, едни приятели се свързаха с мен и... предложиха ми работа с двойно по-висока заплата и с една трета по-малка продължителност на работния ден. Искам да ме освободиш от длъжност в едномесечен срок - така, както пише в трудовия договор." Както се казва - няма 6, няма 5: директно и безцеремонно е и словото ми, и поведението ми, и самият Аз (За тези мои характеристики спомага изключително много портретът вкъщи на генерал-лейтенант Борисов). Шефът казва "вдругиден ще поговорим".

Вдругиден дойде и шефът подмазващо с доста интересна усмивка ме извика, за да осъществим планувания комуникационен акт. И кво да чуя! Можете ли да предположите? Аз останах изумен. Ако искате вярвайте, ако искате недейте, но шефът ми предложи по-добри условия от онези, които бях използвал като аргумент за напускането си. Тоест онези условия - двойната заплата и по-малкото работно време - вече не можеха да служат като аргументативна единица. А аз останах крайно изненадан от предложението. И рекох: "Ще си помисля; утре или вдругиден ще ти кажа."

Мислих, мислих - но какво има да му се мисли. Или да, или не - един от тези два отговора трябва да дам. Да де, но никъде никой не ме задължава по никакъв начин да дам категоричен, ясен и еднозначен отговор. Затова след два дни казах на шефа, че ще остана на длъжността, но при условие, че работното ми време протича в един и същи период от денонощието, т.е. всеки работен ден да започва в един и същи час и, съответно да приключва отново в един и същи час. Не искам да пропадам в посредствеността на конкретиката и това е причината да не назовавам точните часове, точната заплата и така нататък. Искам просто да се похваля. И тъй - останах на работа.

А причината да ми бъдат отправяни такива предложения от страна на шефа (за повишение на заплатата и намаляване на работното време) се явява в това, че изключително добре се справям с работата (по думите на него и на другите). От изключителна важност за разбирането на този текст е един неспоменат дотук факт. Преди да започна работа като пом.-готвач не съм работил като пом.-готвач. Последното изречение изглежда и звучи глупаво, но то казва онова, което може да се каже и с изчерпателната завършена мисъл "не съм имал никакъв опит". Ето тук, драги, е интересният момент на изложената в този текст ситуация от житейския ми път: човек без опит започва работа, след месец заплата му е удвоена и работи по-малко поради факта, че се справя добре. И тъй.

Парите, парите, те движат света, майна!

И какво толкова - похвалих се на този и онзи, а те ме питат: "Как, бе, Блаже, как го правиш?" - и сменят тона с оплаквания и ридания - "Аз работя от три години и с по десет лева ми увеличават заплатата всяка година" - или "От 7 месеца работя като банков служител и заплатата ми дори бе намалена".

Но чуйте, хора. Аз не съм самохвалко! Да, похвалих се, но нямам за цел да се перча пред вас и да изтъквам една или друга своя силна черта. Аз пиша тези редове, за да разберете, че за да вземаш добри пари, трябва да работиш добре, да се трудиш. По какво ще познаете, че се трудите добре ли - ами когато след работа се приберете вкъщи и нямате сили за нищо друго, освен за сън - ето тогава сте се трудили.

Аз имам много познати, които казват, че не могат да си намерят работа; познавам и такива, които отидоха по Европа (не чужбина, а Европа) и вземат такива пари, които със същото трудолюбие и усърдност могат да вземат и тук. Всъщност - познавам всякакви хора.

Но поводът да напиша този текст се различава изключително много от онова настроение, което текстът оставя дотук (тоест причината се различава от следствието), И затова, да бъда по-ясен, точен, ще го разкрия (повода): случайно дочух как един познат ме даде за пример пред малка група от хора. Става дума за пример за трудолюбие и хъс. А този познат все още не знаеше за моя пожънат успех като готвач; той говореше че успявам да си намирам работа на онези, които казваха "няма работа, брат"... На този познат аз посвещавам тоя текст.

(Бъди здрав, Г.П.!)

И тъй, приятели, аз станах готвач.

Готвач, а не пом.-готвач.

 

14.08.2014 г.

Тенденциозни записки 5

Отдавна не съм писал тенденциозни записки, а те какво са - няколко самотно хвърчащи изречения, събрани на едно място.

-

Ако всичко стане по план, то след 10 години ще съм: План 'А' - милионер; План 'Б' - доктор по литература; план 'В' -партиен председател. Но какви са тия планове - всъщност още утре може да ме блъсне кола: може да се случи всичко.

-

Все по-често напоследък у медиите се срещат заглавия, подобни на това: "ШОК И УЖАС! ДНЕС Е СРЯДА!!! (ВИДЕО 18+)" Странно, нали?

-

Актуален списък на руските братя: венецуелци, сирийци, кавказци, таджики и казахи, сомалиици и иранци, арменци, беларуси, киргизи и прочие и прочие. Славянско ли е братството, православно ли е, какво е: кое е онова, което обединява изброените национални идентичности? Отговорът е лесно достижим: цивилизационната изостаналост. Но тя основание ли е за братско обединение? Явно да.

-

В Русия президентът има право на безплатно пътуване в обществения транспорт, безплатен достъп до обществените тоалетни и безплатно погребение. Неизбежен е въпросът - кога най-сетне руският президент Владимир Путин ще се възползва от правата си?

-

Случайно видях, че по ТВ след рекламата "Как да се преборим с болките в простатата", вече има и реклама на средство против вагиналната сухота. Рекламите стават все по-задълбочени в анатомично отношение. Кофти ситуация. Но онези, които гледат ТВ, заслужават много повече от това.

-

Една виртуална приятелка (@MariyanaRahkova в туитър) сподели следната фундаментална мисъл: "В живота можеш да се разхождаш по два начина - с ръка на сърцето или с ръка на очите. Изборът е твой..." Подкрепям казаното и гарантирам, че то е истинно. Всеки от нас сам избира къде да сложи ръката си - ако я сложим на сърцето си, ще живеем достойно, но ако я сложим на очите си - тогава нашият живот ще е мизерен и срамен, гнусен и покварен; тогава уличните кучета ще бъдат по-достойни образци за подражание от самите нас! Много може да се каже по тая тема, но не тук и не сега.

-

 

12.08.2014 г.

Обществото ни

Отвратителни характеристики притежава нашето общество. Ужасяващи и гнусни са те. И никак не е случайно, че държавата ни е в такова упадъчно състояние. Защото държавата ни е една проекция на всички нас; една институционална проекция на манталитета и народопсихологията ни.

Но братя и сестри! Ние не сме се родили такива, не! Ние, както всяко дишащо въздуха на този континент същество, се родихме с чиста и благородна душа - но тая душа скорошно бе покварена и опорочена от онези, които искаха злото и несправедливото да възтържествува. Тези хора още са живи и още оказват влияние върху по-младите и все още неориентирани наши съвременници. Лошите хора, които искат несправедливостта да се възцари над тази земя - именно те се възползват от младостта на нашите съвременници и правят всичко, което силите им биха позволили да сторят, за да възпроизвеждат онова, което напредналите общества по света отдавна изоставиха по пътя към своето развитие и напредък.

И понеже добрите хора грешно са научени, че не трябва да се месят във всичко, че трябва достолепно да мълчат, че трябва да стоят настрана от обществените дела в нашето общество, че трябва да изживеят живота си в изолираност от по-некадърните - затова нашето общество придоби тези отвратителни черти, които биха прилягали повече на някое племе в джунглата, на някой малък род в пещерата.
Затвореността на обществото ни - тази капсулираност, хигиенност от всичко чуждо и външно - пречи да изхвърлим обществения отпадък в историята. И какво като живеем в двайсет и първи век, какво от това? - щом развитието ни спрямо напредналите общества е с близо век (а в някои случаи и с повече) назад: изостаналостта ни прави бавноразвиващи се. Това е нашето общество и то иска да остане такова, каквото е - едно бавноразвиващо се образувание!

И тук, както неизбежно слънцето изгрява всяка сутрин, така и неизбежно се появява въпросът: Искаме ли да бъдем част от такова общество? "Искаме ли" е в множествено число, а кои сме ние? Ние, братя и сестри, сме онези, на които се е паднало тежкото бреме, но и тежката чест да зададем този въпрос към самите себе си. Следователно Ние сме и онези, които ще дадат отговор на този въпрос - независимо дали ни се иска или не. Е, братя и сестри, нека всеки от вас да даде своя отговор и нека съобрази своя живот с дадения вече отговор. Принципността, впрочем, е важен елемент от нашата същност и нека това да не се забравя от никого. Защото изгревът наближава!

27.07.2014 г.

Към същността на цитата и цитирането

Много са тези текстове, които съдържат цитати - скрити или явни. Не са малко и онези текстове, които предоставят ново съдържание и не използват никакви цитати.

Интертекстуалният подход наложи схващането, че всеки текст е сбор от цитати, че дори и ние, хората, говорим помежду си чрез цитати. Според Жерар Женет цитатът е "най-експлицитна и най-буквална" форма на интертекстуалността, а също и "ефективно присъствие на един текст в друг". Според Юлия Кръстева "...всеки текст е конструиран като мозайка от цитати, всеки текст е абсорбиране и трансформация на друг...". Р.Барт споделя следното схващане за цитирането: "...стилът е процес на цитиране, тяло от формули, памет, културно наследство..." И трите посочени мнения са, разбира се, логично издържани и до голяма степен верни. Но този тип схващане - че всеки текст е сбор от цитати - има един недостатък, произтичащ от твърде общото схващане на същността на цитата. Защото и цитатът е сам по себе си текст. Той се проявява като свързващо звено между два текста - текстът, в който все още не е цитат и текстът, в който присъства вече като цитат. И всъщност даден текст или откъс, фрагмент, част от текст се реализира като цитат тогава, когато е отделен от първоначалния си контекст и е прибавен към друг, подобен на този контекст. Цитатът търси подобието, демонстрира подобието. В този смисъл цитирането (мислено като процес на проявление на цитат) би трябвало да се разбира като зададен от автора код, ключ за разбиране на онзи текст, в който присъства.
Но къде свършва съвпадението на две словосъчетания и дори думи и къде започва цитатът е въпрос, изискващ конкретен отговор. Може да се каже, че там, където думата, словосъчетанието или текстът е формално изразен като цитат - тоест ясно и точно е посочено, че става дума за цитиране -, тогава този текст, това словосъчетание или тази дума се определя като явен цитат. Формалното изразяване на нещо като цитат става чрез определените за целта средства - поставяне на кавички, споменаване на източник и т.н.
Скритите цитати са с твърде обща характеристика, породена от формалната им неизразеност като цитати. Те не се маркират като цитати, което ги прави трудно откриваеми от формална гледна точка. Това съвсем не означава, че не са откриваеми изобщо, напротив - откриваеми са, но не от формална гледна точка. За да бъдат открити, осъзнати като цитати, текстовите елементи разчитат на рецептивната памет (т.е. на паметта - културна и всякаква друга - на рецепиента). Такива са алюзията, парафразата, реминисценцията, имената на митологични същества и т.н.
Тоест два са основните типа цитати - явни и скрити. Според качествата на рецепиента могат да бъдат определени и така:
- успешно функциониращи като цитати
- неуспешно функциониращи като цитати
Според продукцията на текстовете, цитатите могат да бъдат както скрити и явни, така и осъзнати и неосъзнати.

И още една гледна точка. Не е тайна, че употреба на цитати (тоест преднамереното цитиране) в същността си представлява позоваване на авторитети. Етимологията на думата ни отвежда към две начала. Едното начало е латинското citatum - посочено, а другото - латинското cito , което означава призовавам (използвано в съдебната практика). По този начин цитатът функционира като нещо чуждо на текста, в който присъства, нещо, което е взето от някъде, а не оригинално и принадлежащо на текса, в който присъства като цитат. Цитирането демонстрира приемственост, защото даден текст приема фрагмент (бил той дума, словосъчетание, изречение и т.н.) от друг текст. Там, където има цитиране, там има и приемственост, връзка с нещо казано, написано или случило се вече. В този смисъл може да се насочим към едно по-общо схващане на онези текстове, в които се проявява процесът цитиране - че тези текстове не претендират за ново начало. Докато онези текстове, в които процесът цитиране не е проявен - тогава говорим за претенция на текста да скъса с миналото и културно-историческата традиция, за амбиция на текста да бъде ново начало.
И тъй като разните текстове съдържат в различна степен цитирането, тогава ще се твърди, че онези текстове, които в най-висока степен цитират други текстове - те в най-висока степен осъществяват културно-историческата приемственост и в най-ниска степен съдържат амбицията за ново начало. И обратното: онези текстове, които в най-ниска степен цитират други текстове - те в най-ниска степен осъществяват културно-историческата приемственост и в най-висока степен съдържат амбицията за ново начало. Толкова по въпроса за цитатите и цитирането.

23.07.2014 г.

Последните минути на дякон Игнатий

О, бесило славно!


По срам и по блясък ти си с кръста равно!“


(Вазов)



  През този месец отбелязваме 177 години от рождението на Васил Левски. Днешният ден предоставя прекрасен повод да се напомни за делото и личността на Васил Иванов Кунчев - Апостолът на българската свобода. Ние - признателните съвременници - се прекланяме пред личността и делото на великия българин Васил Левски. Апостолът на нашата свобода ще продължи да бъде безспорен авторитет в съзнанието на българите, ще вдъхновява както нашите съвременници, така и бъдните поколения, потомството. Делото на Левски вълнува вече повече от век и половина българската нация, обект е на стотици, ако не и на хиляди проучвания и интерпретации както тук - в България, така и извън пределите на страната ни. Личността на Дякона отдавна се е превърнала и ще остане завинаги мерило за патриотизъм, чест и достойнство. Нека никога не забравяме онези достойни мъже, които с цената на живота си са платили за нашата свобода – на тях им дължим признателност и уважение.

Личности като Левски безспорно са божи дар за всяка нация.

За съжаление много са народите и държавите по света, които нямат своята велика и светла историческа личност. Българският народ обаче – сякаш благословен от бога - има своята силна и непреклонна личност в лицето на Апостола. Животът на Васил Иванов Кунчев бележи нов етап в развитието на историята ни – етап към цивилизоване, европеизиране на българската нация. Показателни тук са думите на Дякона: „Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“.

Интересни са два споменни текста на Вазов, които се отнасят до мащабния корпус от текстове, посветени на Васил Левски. По-долу ще прочетете извадки от тези текстове, документиращи последните мигове на Левски на тази земя. Васил Кунчев продължава да бъде свързан с Отечеството дори и тогава – в последните минути на своя живот. Малко са тези достойни мъже, които сред своя собствен живот поставят отечеството в такава върховна позиция. Именно заради това такива личности винаги ще вълнуват българското съзнание и ще предизвикват възхита – защото са носители на изключителни качества.

Ето и откъсите от спомените на Иван Вазов:

1

Из "София на 1880 година" (Текстът е публикуван за първи път в "Българска сбирка. Списание за книжнина и обществени знания", г. XII, 1905, кн. 10, стр. 605-608).

Най на източния край, усамотена, стоеше стара турска казарма, днес артилерийска казарма. В нея казарма е бил затворен на 1872 г. Левски, след пленяването му в Къкринския хан. Пусто беше мястото, дето днес е паметникът на героя и дето се е издигало бесилото му. Покойният поп Тодор, който го е изповядал на предсмъртния му час, ми разказа как е станало това. Повикан от пашата, той дошъл тука и видял Левски, обиколен от турски войници, от много турча и кадъни, които го ругаели. Левски бил много изнемощял от страданията, със сухо, пребледняло, страдалческо лице. Поп Тодор бил много уплашен, понеже били близки приятели с Левски, и се е боял да не би да е направено някакво опасно за него признание. Но работата била друга. Пашата се обърнал към свещеника: <<Папаз ефенди, сторете с тогова според както е вашия закон!>> - и посочил Левски. Поп Тодор приближил до Левски и го поканил да се изповяда. В тоя върховен миг той го намерил религиозно настроен. Левски няколко време с тих шепот му се изповядал. После завършил с тия думи:

- Дядо попе, поменувай ме в молитвите си: <<йеродякон Игнатий>>.

Игнатий и било духовното име на дякона Левски.

Тия са били последните му думи.

2

Из "Към очерка <<София през 1880 г.>>" (За първи път текстът е публикуван в "Българска сбирка. Списание за книжнина и обществени знания", г. XII, 1905, кн. 10, стр. 653).

Когато вече беше отпечатан горния ми очерк в първата кола на настоящата книжка, аз случайно се срещнах с г. Димитра Димов (Папашата), близък приятел на Левски и бил в София във време на обесването му. Като му отворих дума за епизода - последните минути на Левски, - който описвам там, г. Димов ми разказа как той го бил чул от устата на същия поп Тодора, и който той помнел добре. Разказът му поправя и допълва моя. И ето как е била всъщност работата:

Поп Тодор е бил повикан да причести дякона. Той дошъл с причастието на лобното място. Пашата му заповядал да причести осъдения на смърт с думите, които аз предадох, и се оттеглил настрана, както сторили и войниците там, за да се оставят поп Тодор и Левски сами.

Поп Тодор тогава се приближил до Дякона и го попитал скръбно и тихо:

- Василе, желаеш ли да се причестиш?

- Желая - отговорил Левски.

- Но ти знаеш, че преди светото причастие е нужна изповед? Искаш ли да се изповядаш?

- Искам.

Когато се свършила изповедта, попът отворил требника, за да прочете отпустителната молитва.

Тогава Левски му казал:

- Дядо попе, помени ме тука: <<дякон Игнатий>>.

Левски не произнесъл вече друга дума. Той видял и приел със студено спокойствие смъртта си.

По-после любопитни софиянци се опитвали напразно да изкопчат от попа нещо за Дяконовата изповед. Поп Тодор запазил тайната, както му повелява дългът. Но Папашата само после казал следующето:

- Когато Васил Левски се изповеда, той прибави тия думи: <<Всичко, каквото съм сторил, сторих го за отечеството!>>

 

Photo0330 – Копие

6.07.2014 г.

Познатият ни приказен свят...

Наскоро една песен ме впечатли със светоусещането, което остави у мен след като я чух. Във въпросната песен се изобразява неубедителността на приказния свят, непълнотата на приказната парадигма, нейната дефектност и произтичащата от тази дефектност нефункционалност. По-долу показвам текста на песента. В дясно на реда на всеки стих съм отбелязал какъв е типът на изпълнението му - в един глас, солов (с) или в множество от гласове, хоров (х).

Дух един живял затворен (с)
после някой го отворил (с)
да не гине от жажда и глад. (х)
Но духът щом с радост хвръкна (с)
нещо явно се обърка (с)
в познатия ни приказен свят. (х)

Виж Снежанка - и таз добра - (с)
до Канада се добра (с)
и за връщане не мисли и дори (х)
праща помощи в колет (с)
със специален самолет (с)
за джуджетата си гладни и добри... (х)

Червена шапчица? Че тя (с)
до сто години доживя (с)
и върви все напред към разцвет. (х)
От конгрес към нов конгрес (с)
дебне я вълкът злочест - (с)
за фасон нахлупил синия каскет... (х)

Бог високо, цар далеко; (х)
помежду им сам - Човекът (х)
мъкне своя житейски ярем. (х)
Празни приказки вече нещем. (х)
Нещем! (х)

А ламята, тъй се случи - (с)
в реституция получи (с)
златни ябълки - цяло дърво. (х)
Трима братя - рекетьори (с)
все й обикалят двора (с)
и ще стане - познайте какво...(х)

- Айде, ламята, (с)
ако обичаш, гор'и р'ъцете (с)
и дай парата. (с)
- Добр'е. (с)

Пусти дядо белобради - (с)
пет години ряпа вади, (с)
покрай нея снове ли, снове... (х)
Котка с куче, баба с внуче (с)
чакат дядо да сполучи, (с)
че цените растат с часове... (х)

Двама безработни братя (с)
тикат в студ и пек колата (с)
- а неволята вътре седи. (х)
Хем са боси, хем са голи, (с)
по-добре слезни невольо (с)
и от помощ ги освободи... (х)

Бог високо, цар далеко; (х)
помежду им сам - Човекът (х)
мъкне своя житейски ярем. (х)
Празни приказки вече нещем. (х)
Нещем! (х)

Този текст демонстрира еволюцията на мисленето, показва движение от образното към понятийното мислене, от митологичния светоглед към реалистичния. Онова, което се изрича от многогласовото изпълнение, отбелязано с "(х)", дискредитира соловото такова.
В количествено отношение лесно може да се наблюдава доминирането на соловото изпълнение, но дискредитиращата роля на по-малко застъпеното хорово такова предполага смисловото доминиране на хоровото над соловото.
Наивността на смислите, показани в соловото, едногласното изпълнение предполага свързване на реалистичния подход на светоусещане и интертекстуалните връзки между този текст и засегнатите приказки. Дискредитиращата роля на хоровото изпълнение демонстрира тоталната липса на такова свързване и на такава връзка. Изводът е категоричен и ясно изразен в последната, петстихова цялост.

4.07.2014 г.

Спете спокойно, деца

Това се случи преди няколко вечери, когато се прибирах към вкъщи. Минах през централната част на града, където бях обграден последователно от пет улични кучета, които веднага щом ме наобиколиха започнаха да лаят, редувайки се. Бях виждал тези кучета да лаят по движещи се наоколо автомобили, по бездомници, по други кучета. Но тази вечер предвид късния час нямаше и следа нито от автомобили, нито от бездомници, нито от други кучета. Може би затова така ме наобикаляха и обкръжиха. Е - направих се, че не съм загрижен за тяхното присъствие и бавно ги подминах. Да знаете - този номер действа. Защото днешните бездомни кучета са доста интелигентен тип кучета: виждал съм дори как преминават по пешеходна пътека, как изчакват светофара. И това ако не е интелект! А виждал съм и хора - далеч по-неуки от тези кучета - които не изчакват светофара, които преминават покрай пешеходната пътека, но не и по нея - сякаш се стараят да не настъпят някоя от белите пътни маркировки.

Тъй се измъкнах аз от кучетата, престорих се, че не ги виждам. А те - може би обидени - ме оставиха намира. По-нататък по пътя за вкъщи продължих да вървя. Градът бе от празен по-празен, от пуст по-пуст.
Минах покрай една автобусна спирка,
гледам спирката,
гледам до спирката - пейки,
гледам на една от пейките - легнала някаква възрастна жена с побеляла коса. Легнала и спи. И тази жена не я виждам за първи път. Напротив - твърде често съм я виждал в последната година-две. И тя е все така заспала все там, на тази пейка до тая автобусна спирка. Аз често съм минавал покрай нея, вървейки към някакви топоси из града. Но никога досега не съм я тъй съжалявал, както тази вечер. Тая жена няма дом, няма легло, няма постеля - вместо това лежи пред сградата на съда, пейката е нейното легло, а някакъв тънък парцал е нейната завивка. Подминах я с тежка въздишка, проклинайки този естествен подбор.

Влизам в един опустял денонощен магазин. Купувам си нещо - не помня какво. На касата гледам - две продавачки - едната дебела, другата тънка - и един охранител - по-слаб и от мен. Докато се осъществява процеса на покупко-продажба чувам как дебелата женица се жалва на слабата, че някой си щял да я съди, понеже не е имала в касата една стотинка, за да му върне ресто. Днес й била пристигнала призовка от съда. Стреснат излизам от магазина и с неуверена стъпка към вкъщи вървя. Вървя и си мисля, и се чудя...

И ето, че скоро до вкъщи си стигнах и седнах си в стаята бяла. Запалих цигара и пак си мисля, и пак се чудя - "боже, кво ми се случи?", "Какво видях с очите си сини?"... Бездомните кучета, бездомната жена, спяща на автобусната спирка, жалката, макар и дебела женица, която ще ходи в съда, която ще бъде заведена в Храма на Темида затова, че не е имала да върне една стотинка ресто (= 0,005 €)...

Нима не е страшно това? Нима не е една представителна извадка на всичко онова, което не виждаме?

Вкарвам в употреба коефициента сто. Ако си видял с очите си човек да спи по улиците градски - умножи по сто и ще разбереш колко още спящи бездомни хора не виждаш. Ако една жена е съдена за такава елементарна глупост - умножи по сто и ще разбереш колко още такива като нея има, но не знаеш за тях. Ако си видял пет бездомни кучета в града, умножи по сто и ще разбереш колко още има, но не си срещал.

Положението е като пред война. Не си мислете, че е розово!

А аз загасих лампата в стаята си, заспах в нощта мрачна и тъмна.

"Спете спокойно, деца"

Развръзката

А ето каква е развръзката на онова, което се случи в края на миналия месец и за което, впрочем, писах (пак по същото време) в блога си. Днес получих официално писмо от декана на филологическия факултет към ВТУ. Ето как изглежда то:

ДО


БЛАГОВЕСТ ГЕОРГИЕВ ЦВЕТАНОВ


СТУДЕНТ ВЪВ ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“


СПЕЦИАЛНОСТ БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ


 

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ЦВЕТАНОВ,

В отговор на Вашия сигнал от 27 юни 2014 г. Ви информираме, че беше извършена проверка по изложените от Вас факти и обстоятелства. Проверката установи, че Вие действително сте имали право на явяване по дисциплината лингвистична прагматика. Писмената Ви работа беше изискана от проф. Д-р Антон Гецов и беше оценена от назначена от декана комисия с председател и ръководител на катедрата по съвременен български език. Работата Ви е оценена с Добър 4 и оценката е нанесена в главната книга.

Уведомяваме Ви също, че евентуалното Ви явяване на държавен изпит на сесията през м. Септември 2014 г. ще се зачете като Ваше първо явяване.

 

4 юли 2014 г.

ДЕКАН:


ПРОФ. Д-Р ХРИСТО БОНДЖОЛОВ


 

 

Това е писмото, към него има подпис на декана и печат на деканата. Какъв е изводът от случилото се. Случилото се е ясно – някой злоупотребява със служебното си положение (става въпрос за специалиста по демагогия Антон Гецов), не спазва правилата, не играе честно играта. Потърпевшият (в случая – моя милост) спазва правилата, играе честно играта, а когато се чувства неправилно, несправедливо, нечестно ощетен - си търси правата. Това е случилото се. Изводът какъв е? Изводът, читателю драгоценен, е следният: правилата съществуват, за да се спазват; няма смисъл от никакви правила, ако те не се спазват. Държавите, обществата, социалните слоеве в обществата, групичките от хора и т.н. по цял свят от край време съществуват благодарение на взаимното доверие – доверие в обществения договор.

Думите „институция“ и „справедливост“ в някои езици означават едно и също нещо, в други езици означават две много близки помежду си неща (терминът е „реалии“). Виж в латинския какво е общото между тези две думи (изгубих си тетрадката-речник с латински думи и изрази и не мога да демонстрирам познания в тази област към настоящия момент). В нашия език тези думи леко са се раздалечили една от друга – противно на глобалният процес. Но „нашият език“ не е „нашата действителност“ и това трябва добре да се знае. Да, езикът носи явни и не толкова явни следи от нашата действителност, но той никога не представлява настоящата действителност, защото действителността по-лесно се подлага на промяна, отколкото мисленето и в частност – езикът. Действителността се променя много по-бързо, отколкото което и да е друго нещо. Затова Дарвин някога е казал, че „не оцеляват най-силните, нито най-умните, а тези, които умеят добре да се приспособяват“ (цитирам по памет). Та в този смисъл – време е да се приспособим към правилата на играта – не заради друго, ами заради нашето оцеляване.

Тъй. Всеки път като започна да пиша нещо се старая да не се отплесвам, обаче колкото повече се старая, толкова повече забравям за това стараене. Странно, нали...

Та – нека завърша с една изящна мъдрост: „...живей с хората сякаш бог те гледа, с бога говори така, сякаш хората те слушат.“ (превод от латински език на Анна Шелудко) Тази мъдрост е от едно нравствено писмо от Сенека до Луцилий. Хубава мъдрост. И всичките писма на Сенека до Луцилий са все пълни с такива мъдрости – коя от коя по-изящна, по-задълбочена и, казано на съвременния жаргон, по-тежка. Можете да ги прочетете в книжката „Луций Аней Сенека. Нравствени писма до Луцилий“, издателство „Рива“; превод от латински на Анна Шелудко. Както се казва: ако ще четеш книга – чети тази книга, ако ще пиеш вода – пий от този извор.

И – този път наистина завършвам – много е важно какво отглеждаш в душата си.

Бъдете здрави.

1.07.2014 г.

Държавата ни е за психодиспансер

"Кога един чужденец разбира, че е живял прекалено дълго време в България?


Когато разбере, че България е страната на ноеграничените възможности" 


(из един непубликуван роман)


 

WELCOME TO ABSURDISTAN



От няколко години в новинарските емисии се вкарва името на един банкер и на ръководената от него банка. Става дума за Цветан Василев и банката КТБ. С повод и без повод в новините се говори за този банкер и тази банка. И все в негативен аспект.

В последния месец се говори за фалит на тази същата банка, а напоследък - и за още няколко други фалита, на други банки. Въпросната тема увеличи обхвата си и вече не присъства само в новинарските емисии, ами и в сутрешните блогове, почти всички телевизионни предавания, почти всички вестници и почти навсякъде. Накъдето и да се обърнеш ще прочетеш с плакатни букви "ФАЛИТ", "ПРОВАЛ" или ще чуеш с гръмки ораторски речи същото това нещо. Целта на това говорене вече стана ясна за всеки, който се интересува от обществените дела в тази страна. Целта, оказа се, е да се внесе смут във финансовата обстановка и хората, които имат пари в тази или онази банка да изтеглят парите си и, по този начин, да бъде разколебана иначе стабилната финансова обстановка в страната ни.

Тук е много важно да се спомене и ролята на геополитическите фактори, които се стремят да разчекват страната ни от както я има на картата на Европа. Някога някъде са се произнасяли присъди, чието изпълнение предполагало връзване на ръцете и краката на осъдения към два коня. След това присъдата бива изпълнявана докрай чрез удряне на камшика на тези два коня, които потегляли в диаметрално противоположни посоки. Така осъденият понася наказанието си и е разкъсан някъде по средата на тялото си. Кофти работа. Ето такова е и положението на България, за която така и не се разбра - Източна страна ли е, Западна страна ли е? Азиатци ли сме, Европейци ли сме? Кви сме ние? Кои сме ние?

Преди време правителството, представено от партиите на БСП, ДПС и Атака изтегли някакви заеми. За нещо. Сега усилено се говори за фалити на банки. Правителството казва: всичко е наред; нема основания за притеснение. Опозицията казва: "Мисля, че пет милиарда лева заем от Международния валутен фонд ще стабилизират обстановката в страната" (Бойко Борисов). Това са две диаметрално противоположни становища; диаметрално противоположни означава, че са противоположни в истинския смисъл на думата "противоположност" - както двата коня, за които говорех по-горе.

Как да тълкуваме становищата - ето как: Правителството казва, че всичко е наред, за да успее да довърши задачата си необезпокоявано от общественото мнение; правителството - тази престъпна сган, превзела властта чрез медииния преврат през май 2013 година - казва едно, а прави друго; правителството целенасочено се стреми да събори валутния борд на страната. Не случайно всички "експерти" (Боже, какви експерти е раждала, ражда и продължава да ражда майка България), които се изказват напоследък в защита и, едва ли не, в полезност, витаминозност на финансовата политика на правителството, водено от Орешарски - не случайно точно тези същите говорят за вредността от валутния борд. Това не е случайно, драги читателю. Тук става въпрос за един добре организиран и добре премислен сценарии. Тук става дума за бруталността, с която Путинова Русия иска да ни откъсне от Европейския съюз. Руската намеса във вътрешните работи на страната ни не е от вчера естествено. Мога да изброя няколко примера от последните няколко години - например протестите срещу добиването на шистов газ се случиха благодарение на Руската страна, която няма интерес от това - България да бъде независима в енергийно отношение; ако би се стигнало дотам, че да се случи добив на шистов газ в България, тогава страната ни би била по-малко независима от руснаците. Друг пример е случилото се в началото на 2013-та година: През декември 2012-та Бойко Борисов - тогавашният министър-председател - заяви, че няма да строи АЕЦ в Белене, тъй като не е "икономически изгоден проект за страната ни" (БТВ); през Януари 2013-та се проведе референдум относно строежа на АЕЦ "Белене"; а през февруари 2013-та станахме свидетели на едно уникално явление - хиляди българи излязоха на протести срещи високите цени на тока, а правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Уникалността на това явление се крие в несполучливостта на българите да се хванат на въдицата на руската пропагандна машина - защото изводът от тези протести трябваше да изглежда така: "Токът ни е скъп, не защото заплатите са ни малки(!), а защото имаме само един АЕЦ". Ех! Както се казва - Бог си знае работата и българите не се хванаха на въдицата и не станаха още п о - з а в и с и м и от руската страна. Това не се случи.

Днес, една година след като настоящето правителство встъпи във властта, стремежът му да увеличи зависимостта ни от Русия във всяко, но най-вече във финансово отношение се увенчава с провал и неуспех. Не им се случиха нещата така, както си мислеха, че ще им се случат. Господин Волен Сидеров, по-известен като руския парцал в българската политика, господин Сергей Станишев, донесъл 11 последователни провала на БСП (словом - единайсет) и господин Лютви Местан, лъжливо твърдящ че е ориентиран към трансатлантическите ценности - тези тримата се провалиха в опита си да върнат страната ни в миналия век, позиционирайки я към тоталната й зависимост от Русия. Това не само, че не стана, но и няма как да стане при наличието на едно такова будно общество, каквото е европейското. Текезесарските подходи са обречени на провал в нашия век.

Колкото до изказването на Бойко Борисов, който казва "мисля, че пет милиарда лева заем от Международния валутен фонд ще стабилизират обстановката в страната" - пет милиарда лева не са пет лева, това е повече от ясно. Пет милиарда се пише така: 5 000 000 000. Това е числото пет, следвано от девет нули. Добре, че журналистите не питаха Борисов как ги сметна тия пет милиарда, как прецени, че точно толкова са необходими, за да се стабилизира обстановката. Щото г-н Борисов би се затруднил да обясни по друг начин, че единственият начин да се отървем от лапите на руската страна е превръщането на българските граждани в роби на международния валутен фонд.

Към края - нека се върна в началото, където говорих за банковите фалити. Слава богу, все още има хора, които не се интересуват от новини, политики, финанси и други подобни държавни работи. Има и хора, които не гледат телевизия, не четат вестници, не слушат радио и не знаят нищо за финансовата криза и фалитите на банките. Тези хора не само, че не знаят за тези неща, но това им помага по-настойчиво да търсят и отстояват правата си за достоен живот в тази страна. Оправданието "криза е" не минава при тях.

Кризата е в телевизора, радиото, вестника; в медията. Ако по медиите се ориентираме за настоящата действителност - горко ни. Медиите са мощен механизъм за промиване на мозъка и създаване на фалшиви реалности. Това са инструменти на манипулацията, с които работи олигархията в България. Лично аз, откакто се помня, България все е в криза, все няма пари, все тегли заеми, все пенсиите и заплатите са малки, все всичко е лошо. Стига вече с тези кризи и с това безпаричие, което медиите ни представят като действителност. Това не е действителността!

Криза няма. Няма фалити на банки. Не им вярвайте!

28.06.2014 г.

Странно, нали

Забелязали ли сте, че думата нация
се римува доста добре с демокрация,
а пък на родината България
й приляга римата "Авария"?

100 000 000 000

По повод широко рекламираните (!) заеми от страна на правителството и опозицията - се сетих за една песен от края на миналия век. Песента е със заглавие "Ханш и транш" в изпълнение на групата "Клуб НЛО". Очевидно е, че от двайсти до двайсет и първи век нищо не се е променило във финансово-икономическата философия на българския политически елит, щом тази песен продължава да предизвиква асоциации с действителността. Днес тази песен е актуална така, както е била и в миналия век, защото в нея се пее за заеми, а заемите са основен елемент от всяка финансова политика на всяко правителство, включително и настоящето, а, съдейки по думите на опозицията, - дори и на следващото. В този смисъл песента не само, че не е спирала да бъде актуална, но и ще продължи да бъде такава - и занапред, в бъдещето. А къде отиват тия заеми - кой да ти каже, братче, кой? Мизерията си стои все същата, каквато я изпратихме в края на миналия век и каквато я посрещнахме в началото на този. Не е случил нашият народ на политици и това е. Но какво да се прави - така ни се е паднало.

Вижте текста на песента, за която става въпрос:
Радка с цепнатите дънки
никъде не среща спънки.
No, no, no!

Затова предлагам Радка
да я пратим дипломатка.
Yea-yea-yea!

Още щом й видят ханша -
в Брюксел и отвъд Ламанша -
два-три транша ще подпишат,
че парите не миришат.
М-м-м-м!

Идвайте пари от Запад,
политиците ще лапат.
А пък лихвите ще връща
внучето на мойта тъща!

Лято е, пристигай заем -
как да те изпием знаем.
Вторият ще вземем зимен -
първия да изплатиме!

Money, money, money -
Yea-yea-yea-yea-yea!

И това ако не можем -
наша Радка ще заложим;
yea-yea-yea!

И експертите от Хага
ще я оценят веднага;
yea-yea-yea!

(...)

Money, money, money -
Yea-yea-yea-yea-yea!

(Клуб НЛО - "Ханш и Транш")

https://www.youtube.com/watch?v=zINq42euXCs

27.06.2014 г.

Ето как се оплаквам Аз на арменския поп

До Ректорското ръководство на Великотърновския университет
До Деканското ръководство на филологическия факултет към Великотърновския университет
До Омбудсмана на Великотърновския университет
До Националното представителство на студентските съвети в България
До Националната агенция за оценяване и акредитация в Република България
До Министерството на образованието, младежта и спорта
До Омбудсмана на Република България
До Европейската асоциация за гарантиране на качество във висшето образование


СИГНАЛ


От Благовест Георгиев Цветанов, студент във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий", специалност Българска филология, IV курс, редовна форма на обучение.

На 20.06.2014 година с индивидуален протокол бях допуснат до писмен изпит по дисциплината "Лингвистика на текста" с квесторно представителство от професор доктор Антон Гецов и Силвия Коева. Шест дни по-късно - на 26.06.2014 година професор Антон Гецов директно и безцеремонно ми заяви, че оценката ми не може да бъде нанесена, тъй като в студентската ми книжка липсва подпис от него, който да легитимира явяването ми. Твърдение - неистинно по своята същност и нерелевантно към реалността.
Налице е затруднението ми да докажа наличието на подпис, предпоставящ явяването ми на изпита, поради скорошно изгубване на студентската книжка. Последва заверка на дубликат на студентска книжка - с печата на Великотърновския университет, както и с подписите на декана и ректора. Но в този дубликат на студентска книжка няма въведена нито една учебна дисциплина, нито едно име и фамилия на преподавател, нито един подпис; полетата са празни. При тези обстоятелства е трудно да се докаже наличието на подпис в изгубената ми студентска книжка. Но съществува един факт, който доказва правото ми да се явя на изпит по дисциплината "Лингвистика на текста" - това е наличието на оценка "слаб (2)", придобита при първото ми явяване на изпит по споменатата дисциплина. Тази оценка присъства в протоколите за оценяване, както и в електронната система "Е-студент". Наличието на една такава оценка показва, че веднъж вече съм бил допуснат до изпит. Това от своя страна доказва недвусмислено факта, че имам подпис от господин Антон Гецов. Подписът обаче удобно бива забравен от страна на господин Гецов сега - когато писменото ми представяне на изпита е успешно, когато оценката ми е положителна. Дори наличието на индивидуален протокол, удостоверяващ легитимността на явяването ми не се взема предвид.
Налице е откровена гавра и подигравка от страна на един университетски преподавател. Поведението на г-н Гецов е изумително в стремежа да потъпква и неспазва правилата, определени от Закона за висшето образование в България и Правилника на Великотърновския университет. Професор Гецов злоупотребява със служебното си положение по начин, потъпкващ правата ми, гарантирани от Закона за висшето образование в България и Правилника на Великотърновския университет. Отказът на господин Антон Гецов да впише положителната ми оценка в протокола за оценяване възпрепятства явяването ми на държавен изпит, както и защита на дипломна работа; нанася ми непоправими и несъизмерими морални и психологически щети.
Сигнализирам и апелирам компетентните институции и представители на институциите да разрешат гореизложения проблем и да защитят правата ми, гарантирани от Закона за Висшето образование в България, както и от Правилника на Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий".

 
Дата: 27.06.2014 година                         С уважение: Благовест Цветанов
Град: Велико търново